38.

Църковни правила и насоки

38.1

Участие в Църквата

Нашият Небесен Отец обича Своите чеда. „Всички са равни пред Бога“ и Той кани всички „да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина“ (2 Нефи 26:33).

38.1.1

Посещаемост на църковните събрания

Всички са добре дошли на събранието за причастие, другите неделни събрания и социалните събития на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Председателстващият служител има отговорността да се погрижи всички присъстващи да се отнасят с уважение към святата обстановка.

Всички присъстващи следва да избягват нарушаването на духа на поклонение и другите цели на събранията. Трябва да се уважават всички изисквания за възраст и поведение на различните събрания и събития в Църквата. Това включва въздържане от показно романтично поведение, както и от облекло и външен вид, които разсейват. Също така не се допускат политически изказвания и разговори за сексуална ориентация или други лични характеристики по начин, който разсейва събранието от фокуса върху Спасителя.

Ако е налице неподходящо поведение, епископът или президентът на кол отправя напътствия на четири очи в дух на обич. Той насърчава хората, чието поведение е неподходящо за случая, да се опитват да допринасят за поддържането на една свята обстановка за всички присъстващи, в която акцентът е върху поклонението на Небесния Отец и Спасителя.

Сградите за събрания на Църквата представляват частна собственост, в която се следват църковните правила. Лицата, които не желаят да следват тези насоки, ще бъдат помолени по учтив начин да не посещават събрания и събития на Църквата.

38.2

Правила за обреди и благословии

Обща информация относно обреди и благословии е дадена в глава 18. Информация относно храмови обреди се съдържа в глави 27 и 28. Епископите може да се свързват с президента на кол при възникване на въпроси. При необходимост президентите на кол може да се свързват с президентството на област.

38.3

Граждански брак

Ръководителите на Църквата насърчават членовете да бъдат достойни за брак в храма и да бъдат бракосъчетани и запечатани в храма. Но все пак, ако местните закони позволяват, ръководителите на Църквата може да извършват и ритуали за сключване на граждански брак.

Сключването на граждански брак следва да се извършва в съответствие със законите на мястото, в което се извършва ритуала.

38.3.1

Кой може да извършва ритуал за сключване на граждански брак

Когато се позволява от закона, следните настоящи служители в Църквата могат да действат в призованието си, за да извършат ритуал за сключване на граждански брак:

• Президент на мисия

• Президент на кол

• Президент на окръг

• Епископ

• Президент на клон

Тези служители могат да извършат ритуал за сключване на граждански брак единствено между мъж и жена. Всяко от следните условия също трябва да бъде изпълнено:

• Булката или младоженецът да е член на Църквата или да има дата за кръщение.

• Членският картон на булката или младоженеца да се намира (или след кръщението да се намира) в църковната единица, над която служителят председателства.

• Църковният служител да има законното право да извърши ритуал за сключване на граждански брак в юрисдикцията, в която ще се сключи бракът.

38.3.4

Ритуали за сключване на граждански брак и сватбени тържества, които се провеждат в църковни сгради

Брачен ритуал може да се проведе в църковна сграда само ако не пречи на редовните функции на Църквата. Не трябва да се провеждат брачни ритуали и сватбени тържества на Господния ден или в понеделник вечер. Провежданите в църковните сгради брачни ритуали и сватбени тържества следва да се извършват с простота и достойнство. Музиката следва да бъде свещена, благоговейна и радостна.

Брачните ритуали и сватбените тържества може да се провеждат в залата за събрания, залата за културни мероприятия на Църквата или друго подходящо помещение. Сватбените тържества трябва да следват насоките за правилна употреба на сградите за събрания.

38.3.6

Ритуал за сключване на граждански брак

За да извърши ритуал за сключване на граждански брак, църковният служител се обръща към двойката и казва: „Моля, хванете се с дясната ръка“. След това казва: „(Пълното име на младоженеца) и (пълното име на булката), вие сте се хванали с дясната ръка като символ на обетите, които сега ще дадете в присъствието на Бог и тези свидетели“. (Двойката може предварително да избере или даде имената на тези свидетели.)

След това служителят се обръща към младоженеца и пита: „(Пълното име на младоженеца), приемаш ли (пълното име на булката) за своя законна съпруга и по своя свободна воля и избор обещаваш ли като неин спътник и законен съпруг да се привързваш към нея и към никоя друга; да съблюдаваш всички закони, отговорности и задължения, принадлежащи на светия брачен съюз; и да я обичаш, почиташ и цениш, докато сте живи?“.

Младоженецът отговаря с „да“.

След това църковният служител се обръща към булката и пита: „(Пълното име на булката), приемаш ли (пълното име на младоженеца) за свой законен съпруг и по своя свободна воля и избор обещаваш ли като негова спътница и законна съпруга да се привързваш към него и към никого другиго; да съблюдаваш всички закони, отговорности и задължения, принадлежащи на светия брачен съюз; и да го обичаш, почиташ и цениш, докато сте живи?“.

Булката отговаря с „да“.

След това църковният служител се обръща към двойката и казва: „По силата на законната власт, която ми е предоставена в качеството ми на старейшина в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, аз обявявам вас, (име на младоженеца) и (име на булката), за съпруг и съпруга, сключили законен и валиден брак за периода на земния ви живот“.

(Алтернатива за капелан, който не е председателстващ църковен служител: „По силата на законната власт, която ми е предоставена в качеството ми на капелан в (клон на военна или гражданска организация), аз обявявам вас, (име на младоженеца) и (име на булката), за съпруг и съпруга, сключили законен и валиден брак за периода на земния ви живот“.)

„Нека Бог благослови вашия съюз с радост във вашето потомство и дълъг и щастлив съвместен живот и нека ви благославя да пазите свети дадените от вас обети. Тези благословии призовавам върху вас в името на Господ Исус Христос, амин.“

Поканата към съпруга и съпругата да се целунат не е задължителна, следват се културните норми.

38.4

Правила за запечатване

Обредите на запечатването в храма свързват семействата за вечността, когато членовете се стремят да почитат заветите, които сключват при получаването на обреда. Обредите на запечатването включват:

• Запечатване на съпруг и съпруга.

• Запечатване на деца към родители.

Тези, които спазват сключените завети, ще получат личните благословии, осигурени от запечатването. Това е така дори ако брачният партньор на човека е нарушил заветите или се е оттеглил от брака.

Верните деца, които са запечатани към родителите си или са родени в завета, ще получат благословията на вечния брак. Това е така дори ако техните родители анулират своето запечатване в брак, ако им бъде отнето членството или се откажат от него.

Членовете следва да се съветват със своя епископ, ако имат въпроси относно правилата за запечатване. Епископът се свързва с президента на кол, ако има въпроси. Президентите на кол може да се свързват с президентството на храма в своя храмов окръг, областното президентство или офиса на Първото президентство, ако имат въпроси.

38.5

Храмово облекло и одежди

38.5.1

Храмово облекло

По време на обредите на надаряване и запечатване в храма, членовете на Църквата носят бяло облекло. Жените носят следното бяло облекло: рокля с дълги или три четвърти ръкави (или пола и блуза с дълги или три четвърти ръкави), чорапи или чорапогащник и обувки или пантофи.

Мъжете носят следното бяло облекло: риза с дълъг ръкав, вратовръзка или папионка, панталони, чорапи и обувки или пантофи.

По време на обредите на надаряване и запечатване, членовете слагат допълнително облекло за церемонии върху бялото си облекло.

38.5.2

Сдобиване с храмово облекло и одежди

Ръководителите на район и кол насърчават надарените членове да се сдобият със свое собствено храмово облекло. Храмово облекло и одежди могат да бъдат закупени от магазин за разпространение на Църквата или на store.ChurchofJesusChrist.org. Чиновниците на район и кол може да помагат на членовете при поръчването на такова облекло.

38.5.5

Носене на одеждите и грижа за тях

Получилите надаряване членове сключват завет да носят храмовите одежди през целия си живот.

Храмовите одежди напомнят за сключените в храма завети и когато се носят по надлежния начин през целия живот, ще служат като защита срещу изкушенията и злото. Одеждите трябва да бъдат носени под облеклото. Те не трябва да бъдат събличани за дейности, които могат разумно да бъдат осъществявани с тях, и не трябва да бъдат преправяни, за да могат да се носят различни стилове облекло. Надарените членове следва да търсят напътствието на Светия Дух за отговори на лични въпроси по отношение носенето на одеждите.

Носенето на одеждите е свещена привилегия, а също и външен израз на вътрешната отдаденост за следване на Спасителя Исус Христос.

Въпрос на лично предпочитание е дали друго бельо да се носи под или върху храмовите одежди.

Вижте 26.3.3.

38.5.7

Изхвърляне на одежди и храмово облекло за церемонии

За да изхвърлят износени храмови одежди, членовете следва да изрежат и унищожат символите. След това членовете нарязват останалия плат, така че да не може да бъде идентифициран като одежди. Така оставащият плат може да бъде изхвърлен.

Членовете може да дават на други надарени членове одежди и храмово облекло, които са в добро състояние.

38.5.8

Храмово облекло при погребение

Ако е възможно, починалите членове, които са надарени, следва да бъдат погребвани или кремирани в храмово облекло. Ако културните традиции или погребалните практики правят това неподходящо или трудно, облеклото може да се сгъне и да бъде поставено до тялото.

Тялото на мъж се облича в храмови одежди и следното бяло облекло: риза с дълъг ръкав, вратовръзка или папионка, панталони, чорапи и обувки или пантофи. Тялото на жена се облича в храмови одежди и следното бяло облекло: рокля с дълги или три четвърти ръкави (или пола и блуза с дълги или три четвърти ръкави), чорапи или чорапогащник и обувки или пантофи.

Храмовото облекло за церемонии се поставя на тялото според указанията по време на надаряването. Робата се поставя на дясното рамо и се завързва от лявата страна. Престилката се слага на кръста. Поясът се поставя на кръста и се връзва над лявото бедро. Шапката на мъжа обикновено се поставя до тялото му до момента на затваряне на ковчега. Тогава шапката се поставя с панделката над лявото ухо. Булото на жената може да се положи на възглавницата зад главата ѝ. Поставянето на булото на лицето на жената преди погребението или кремацията е по желание и се определя от семейството.

38.6

Правила по нравствени въпроси

38.6.1

Аборт

Господ заповядва: „Не убивай, не върши нищо подобно на това“ (Учение и завети 59:6). Църквата се противопоставя на аборта по избор за постигане на лично или социално удобство. Членовете не трябва да се съгласяват или подлагат на аборт, нито да извършват, подготвят или насърчават аборт, както и да заплащат за извършването му. Единствените възможни изключения са, когато:

• Бременността е възникнала от изнасилване или кръвосмешение.

• Компетентен лекар определи, че за живота или здравето на майката има сериозна опасност.

• Компетентен лекар определи, че плодът има сериозни увреждания, които няма да позволят на бебето да оцелее след раждането.

Дори и тези изключения не оправдават автоматично един аборт. Извършването му е много сериозен въпрос. Решение за него трябва да се вземе единствено след като отговорните за него получат потвърждение чрез молитва. Членовете могат да се съветват със своя епископ като част от този процес.

38.6.2

Насилие

Насилието е грубо отношение или пренебрегване, което нанася физическа, сексуална, емоционална или финансова вреда. Позицията на Църквата е, че насилието не може да бъде толерирано под никаква форма. Хората, които извършват насилие над своите брачни партньори, деца, други членове на семейството или когото и да било, нарушават Божиите и човешките закони.

Всички членове, особено родители и ръководители, се насърчават да бъдат внимателни и нащрек и да правят всичко възможно да защитават децата и другите хора от насилие. Ако членове научат за случаи на насилие, те трябва да подадат сигнал към съответните власти и да се консултират с епископа. Ръководителите на Църквата трябва да се отнасят сериозно към данните за насилие и никога не трябва да ги пренебрегват.

Всички възрастни, които работят с деца или младежи, следва да завършат обучението за защита на деца и младежи не по-късно от един месец, след като са подкрепени (вж. ProtectingChildren.ChurchofJesusChrist.org). Те трябва да завършват обучението веднъж на три години.

В случай на насилие, първата и най-важна отговорност на ръководителите на Църквата е да помагат на претърпелите насилие и да предпазват уязвимите от възможно насилие. Ръководителите не трябва да насърчават когото и да било да остава в дом или ситуация, където има насилие или не е безопасно.

38.6.2.1

Линия за оказване на помощ при случаи на насилие

В някои държави Църквата е осигурила поверителна линия за оказване на помощ при насилие, за да подпомага президенти на кол и епископи. Ръководителите следва навременно да се обаждат на тази линия при всяка ситуация, в която някой може да е претърпял насилие – или има риск да претърпи насилие. Те също така следва да се обаждат, ако научат, че член гледа, купува или разпространява детска порнография.

В страни, в които няма линия за оказване на помощ, научилият за насилие епископ трябва да се свърже с президента на кол. Президентът на кол следва да потърси напътствие от правните специалисти към офиса на областта.

38.6.2.2

Съветване в случаи на насилие

Жертвите на насилие често получават сериозна травма. Президентите на кол и епископите откликват с искрено състрадание и съчувствие. Те осигуряват духовна подкрепа и съветване, за да помогнат на жертвите да преодолеят унищожителните ефекти на насилието.

Понякога жертвите изпитват чувства на срам или вина. Жертвите не са извършили грях. Ръководителите помагат на тях и на семействата им да осъзнаят Божията любов и да изпитат изцелението, което се дава чрез Исус Христос и Неговото Единение (вж. Алма 15:8, 3 Нефи 17:9).

Президентите на кол и епископите следва да помагат на извършилите насилие да се покаят и да преустановят насилственото си поведение. Ако пълнолетен е извършил сексуален грях срещу дете, промяната в това поведение може да е много трудна. Процесът на покаяние може да бъде много продължителен. Вижте 38.6.2.3.

Освен вдъхновената помощ на църковните ръководители, възможно е жертвите, насилниците и техните семейства да имат нужда от професионална помощ. За информация, вижте 31.3.6.

38.6.2.3

Насилие над дете или непълнолетно лице

Насилието над дете или непълнолетно лице е особено сериозен грях (вж. Лука 17:2). Според настоящата употреба, насилието над дете или непълнолетно лице включва следното:

• Физическо насилие: Нанасяне на сериозни телесни повреди чрез физически силови действия. Някои наранявания може да не са видими.

• Сексуално насилие или експлоатация: Осъществяване на каквато и да било сексуална дейност с дете или непълнолетно лице или преднамерено позволяване или подпомагане на такава дейност. Според настоящата употреба, сексуалното насилие не включва доброволна сексуална дейност между двама малолетни или непълнолетни.

• Емоционално насилие: Извършване на действия и употреба на думи, които сериозно увреждат самоуважението и личното достойнство на дете или непълнолетно лице. То обикновено включва многократни и продължаващи обиди, манипулации и критики, които унизяват и подценяват. Може също да включва тежки форми на пренебрегване.

• Детска порнография: Вижте 38.6.6.

Ако епископ или президент на кол научи за насилие над дете или непълнолетно лице, или заподозре такова, той навременно следва указанията в 38.6.2.1. Той също така взима мерки за защита от бъдещо насилие.

Съвет относно членството в Църквата и бележка в картона са задължителни, ако пълнолетен член извърши насилие над дете или непълнолетно лице, според описаното в този раздел. Вижте също 38.6.2.5.

38.6.2.4

Насилие над брачен партньор или друг възрастен

Често едно определение за насилие не е приложимо за всички ситуации. Вместо това има нива на сериозност в насилственото поведение. Те варират от рядка употреба на обидни думи до нанасяне на сериозна вреда.

Ако епископ или президент на кол научи за насилие над брачен партньор или друг възрастен, или заподозре такова, той навременно следва указанията в 38.6.2.1. Той също така взима мерки за защита от бъдещо насилие.

Ръководителите следват напътствието на Духа, за да решат дали личното съветване или съвета относно членството е най-уместният вариант за справяне с насилието. Те също така могат да се посъветват с прекия си свещенически ръководител при вземането на това решение. При все това, всеки случай на насилие над брачен партньор или друг възрастен, разраснало се до описаните по-долу нива, изисква провеждане на съвет относно членството.

• Физическо насилие: Нанасяне на сериозни телесни повреди чрез физически силови действия. Някои наранявания може да не са видими.

• Сексуално насилие: Вижте ситуациите, описани в 38.6.18.3.

• Емоционално насилие: Извършване на действия и употреба на думи, които сериозно увреждат самоуважението и личното достойнство на друг човек. То обикновено включва многократни и продължаващи обиди, манипулации и критики, които унизяват и подценяват.

• Финансово насилие: Извършване на финансова злоупотреба над някого. То може да включва незаконна или неупълномощена употреба на собственост, финансови средства или ценности на друг човек. Може също да включва получаване на финансово влияние над друг човек чрез измама. Може да включва упражняване на финансово влияние с цел принуда.

38.6.2.5

Призования в Църквата, храмови препоръки и бележки към членски картон

На членове, които са извършили насилие спрямо други хора, не трябва да се дават призования в Църквата и те не може да имат храмова препоръка, докато не се покаят и ограниченията относно членството в Църквата не бъдат премахнати.

Ако член е извършил сексуално насилие над дете или непълнолетно лице или е извършил сериозно физическо или емоционално насилие над дете или непълнолетно лице, на членския му картон ще бъде поставена бележка. Не трябва да му се дава каквото и да било призование или отговорност, свързана с деца или младежи. Това включва да не му се дава отговорност за служение на семейство с младежи или деца у дома. Също така включва да няма младеж за служещ колега/колежка. Тези ограничения трябва да се следват, освен ако Първото президентство не одобри премахване на бележката.

38.6.2.6

Съвети на кол и район

На събранията на съветите на кол и район, президентствата на кол и епископствата редовно преглеждат църковните правила и насоки за предотвратяване и реагиране на насилие. Ръководителите и членовете на съвета търсят напътствието на Духа, когато преподават по тази чувствителна тема и я обсъждат.

Членовете на съвета също следва да завършат обучението за защита на деца и младежи (вж. 38.6.2).

38.6.2.7

Свързани с насилие правни въпроси

Ако насилствените постъпки на даден член са нарушили приложими закони, епископът или президентът на кол следва да насърчи члена да подаде сигнал за тези действия в полицията или в други държавни органи.

Ръководителите и членовете на Църквата трябва да изпълняват всички законови задължения и да подават сигнал за насилие пред съответните власти.

38.6.4

Контрол на раждаемостта

Привилегия е на сключилите брак двойки, които могат да имат деца, да осигуряват смъртни тела за духовните чеда на Бог, за които след това двойките имат отговорността да се грижат и да отглеждат (вж. 2.1.3). Решението колко деца да имат и кога да ги имат е крайно лично. То е въпрос между двойката и Господ.

38.6.5

Целомъдрие и вярност

Господният закон за целомъдрие представлява:

• Въздържание от сексуални отношения извън рамките на законния брак между мъж и жена.

• Вярност в рамките на брака.

Физическата интимност между съпруга и съпругата има за цел да бъде нещо красиво и свещено. Тя е постановена от Бог за създаване на деца и за изразяване на любов между съпруга и съпругата.

38.6.6

Детска порнография

Църквата заклеймява детската порнография под всякаква форма. Ако епископ или президент на кол научи, че някой член употребява и/или разпространява детска порнография, той навременно следва указанията в 38.6.2.1.

38.6.8

Генитално осакатяване на жени

Църквата осъжда гениталното осакатяване на жени.

38.6.10

Кръвосмешение

Църквата заклеймява всякакъв вид кръвосмешение. Според настоящата употреба, кръвосмешение е сексуална връзка между:

• Родител и дете.

• Баба/дядо и внук/внучка.

• Братя и сестри.

• Чичо или леля и племенница или племенник.

Според настоящата употреба, дете, внук/внучка, брат и сестра, племенница и племенник включват биологични връзки или такива чрез осиновяване, приемно родителство или връзки с доведени братя/сестри/родители.

Когато непълнолетно лице е жертва на кръвосмешение, епископът или президентът на кол се обажда на линията на Църквата за оказване на помощ при случаи на насилие, ако се намира в страна, където тя е налична (вж. 38.6.2.1). В други страни президентът на кол следва да потърси напътствие от правните специалисти към офиса на областта. Той също така се насърчава да се посъветва със служителите на Семейни служби или мениджъра по благосъстояние и разчитане на собствените сили към офиса на областта.

Съвет относно членството в Църквата и бележка към картона са задължителни, ако член извърши кръвосмешение. При случай на кръвосмешение почти винаги е задължително Църквата да отнеме членството на члена.

Ако непълнолетно лице извърши кръвосмешение, президентът на кол се свързва с офиса на Първото президентство за напътствия.

Жертвите на кръвосмешение често получават сериозна травма. Ръководителите следва да откликват с искрено съчувствие и състрадание. Те осигуряват духовна подкрепа и съветване, за да им помогнат да преодолеят унищожителните ефекти на кръвосмешението.

Понякога жертвите изпитват чувства на срам или вина. Жертвите не са извършили грях. Ръководителите помагат на тях и на семействата им да осъзнаят Божията любов и да изпитат изцелението, което се дава чрез Исус Христос и Неговото Единение (вж. Алма 15:8, 3 Нефи 17:9).

Освен вдъхновената помощ на църковните ръководители, възможно е жертвите и техните семейства да имат нужда от професионална помощ. За информация, вижте 38.6.18.2.

38.6.12

Окултни учения и практики

Окултните учения и практики се съсредоточават върху тъмнината и водят до заблуда. Те унищожават вярата в Христос.

В тях се включва поклонение на Сатана. Също така включват мистични дейности, които не са в хармония с Евангелието на Исус Христос. Такива дейности включват (но не се ограничават до) гадаене, проклятия и изцелителни практики, които имитират силата на Божието свещеничество (вж. Мороний 7:11–17).

Членовете на Църквата не трябва да участват в каквато и да било форма на поклонение на Сатана, нито в каквито и да било окултни учения и практики. Те не трябва да коментират такива тъмни сили в разговори или в църковни събрания.

38.6.13

Порнография

Църквата заклеймява порнографията под всякаква форма. Използването на порнография от какъвто и да е вид уврежда живота на отделните хора, семействата и обществото. То отблъсква и Духа Господен. Членовете на Църквата следва да избягват всички видове порнографски материали и да се противопоставят на тяхното създаване, разпространение и използване.

Личното съветване и неофициалните ограничения относно членството обикновено са достатъчни при подпомагането на член да се покае за употребата на порнография. Обикновено не се провеждат съвети относно членството. Въпреки това може да е необходим съвет относно членството в случай на интензивна и компулсивна употреба на порнография, предизвикала сериозна вреда на брака или семейството на члена (вж. 38.6.5). Съвет относно членството в Църквата е задължителен, ако член създава, споделя, притежава или многократно гледа порнографски изображения на деца (вж. 38.6.6).

38.6.14

Предразсъдъци

Всички хора са чеда на Бог. Всички са братя и сестри, част от Неговото божествено семейство (вж. „Семейството: прокламация към света“). Бог е „направил (…) от една кръв всички човешки народи“ (Деянията на апостолите 17:26). „Всички са равни“ пред Него (2 Нефи 26:33). Всеки човек „е толкова цен(ен) в очите Му, колкото и друг(ия)“ (Яков 2:21).

Предразсъдъците не са съвместими със словото Божие, дадено чрез откровение. Одобрението на Бог или липсата на такова зависи от отдадеността към Него и Неговите заповеди, а не от цвета на кожата или други характеристики.

Църквата призовава всички хора да изоставят предразсъдъците и поражданите от тях нагласи и действия спрямо която и да е група хора или отделни личности. Членовете на Църквата трябва да дават пример за насърчаване на уважение към всички Божии чеда. Те следват заповедта на Спасителя да обичат другите (вж. Матей 22:35–39). Членовете се стремят да бъдат доброжелателни към всички, отхвърляйки всякакви предразсъдъци. Това включва предразсъдъци въз основа на раса, етническа принадлежност, националност, принадлежност към племе, пол, възраст, увреждания, социално-икономически статус, религиозно вярване или липса на такова, както и сексуална ориентация.

38.6.15

Привличане и поведение към същия пол

Църквата насърчава роднините и членовете да се отнасят с чувствителност, обич и уважение към тези, които изпитват привличане към лица от същия пол. Църквата също така поощрява разбиране в обществото като цяло, което отговаря на нейните учения относно добрината, приемането на различните, обичта към другите и уважението към всички човешки същества. Църквата няма позиция относно причините за привличането към същия пол.

Божиите заповеди забраняват всяко нецеломъдрено поведение, независимо дали то е хетеросексуално или спрямо лица от същия пол. Ръководителите на Църквата съветват членовете, които са нарушили закона за целомъдрието. Ръководителите им помагат да придобият ясно разбиране за вярата в Исус Христос и Неговото Единение, процеса на покаяние и целта на живота на земята.

Чувството на привличане към същия пол не е грях. Членовете, които изпитват такива чувства, но не им се отдават или не действат според тях, живеят според плана на Небесния Отец за Неговите чеда и ученията на Църквата. Ръководителите ги подкрепят и насърчават в решителността им да живеят според заповедите на Господ. Членове, изпитващи такива чувства, може да получават призования в Църквата, да имат храмови препоръки и да получат храмови обреди, ако са достойни. Членовете от мъжки пол може да получат и упражняват свещеничеството.

Всички членове, които спазват сключените от тях завети, ще получат във вечността всички обещани благословии, независимо дали техните обстоятелства им позволяват да получат благословиите на вечния брак и свещеничеството в този живот (вж. Мосия 2:41).

38.6.16

Еднополов брак

Църквата потвърждава, че като доктринален принцип, основан на Писанията, бракът между мъжа и жената е изключително важен за плана на Твореца за вечната съдба на Неговите чеда. Църквата също така потвърждава, че Божият закон определя брака като законен съюз между мъж и жена.

38.6.17

Сексуално образование

Родителите имат основната отговорност за сексуалното образование на своите деца. Те следва да провеждат открити, ясни и многократни разговори с децата си относно здравословната и праведна сексуалност.

38.6.18

Сексуално насилие, изнасилване и други форми на сексуално посегателство

Църквата заклеймява сексуалното насилие. Според настоящата употреба, сексуалното насилие се определя като налагане на каквато и да било нежелана сексуална дейност на друго лице. Сексуалната дейност с лице, което не е дало съгласие или според закона не е способно да даде съгласие, се счита за сексуално насилие. Сексуалното насилие също може да възникне с брачен партньор или при излизане на срещи. За информация относно сексуалното насилие над деца или младежи, вижте 38.6.2.3.

Сексуалното насилие включва широк набор от действия, от тормоз до изнасилване и други форми на сексуално посегателство. То може да се случи физически, вербално и по други начини. За напътствие относно съветване на членове, които са били подложени на сексуално насилие, изнасилване или други форми на сексуално посегателство, вижте 38.6.18.2.

Ако членове подозират или научат за сексуално насилие, те взимат мерки да защитят жертвите и другите хора възможно най-бързо. Това включва подаване на сигнал към съответните власти и съобщаване на епископа или президента на кол. Ако дете е било подложено на насилие, членовете следват указанията в 38.6.2.

38.6.18.2

Съветване на жертви на сексуално насилие, изнасилване и други форми на сексуално посегателство

Жертвите на сексуално насилие, изнасилване и други форми на сексуално посегателство често получават сериозна травма. Когато те споделят за това със своя епископ или президент на кол, той откликва с искрено състрадание и съчувствие. Ръководителят осигурява духовна подкрепа и съветване, за да помогне на жертвите да преодолеят унищожителните ефекти на насилието. Той също така се обажда за напътствие на линията на Църквата за оказване на помощ при насилие.

Понякога жертвите изпитват чувства на срам или вина. Жертвите не са извършили грях. Ръководителите не вменяват вина на жертвата. Те помагат на жертвите и техните семейства да осъзнаят Божията любов и да изпитат изцелението, което се дава чрез Исус Христос и Неговото Единение (вж. Алма 15:8, 3 Нефи 17:9).

Въпреки че членовете може да изберат да споделят информация относно насилието или посегателството, ръководителите не трябва да се фокусират прекомерно върху подробностите. Това може да е вредно за жертвите.

Освен вдъхновената помощ на църковните ръководители, възможно е жертвите и техните семейства да имат нужда от професионална помощ. За информация, вижте 31.3.6.

38.6.18.3

Съвети относно членството

Съвет относно членството може да бъде необходим за човек, който е извършил сексуално посегателство или насилие над някого. Съветът относно членството е задължителен, ако член извърши изнасилване или е осъден за друг вид сексуално посегателство.

38.6.20

Самоубийство

Земният живот е безценен дар от Бог – дар, който следва да бъде ценен и защитаван. Църквата категорично подкрепя мерките за предотвратяване на самоубийство.

Повечето хора, обмислящи самоубийство, искат да открият изход от физическа, умствена, емоционална или духовна болка. Такива хора имат нужда от обич, помощ и подкрепа от роднини, ръководители на Църквата и квалифицирани професионалисти.

Епископът осигурява свещеническа подкрепа, ако даден член обмисля самоубийство или е направил опит да се самоубие. Също така той незабавно помага на члена да получи професионална помощ.

Въпреки най-добрите усилия на близки, ръководители и професионалисти, не винаги е възможно самоубийството да бъде предотвратено. То оставя след себе си тежка мъка, емоционално страдание и въпроси без отговор за близките и другите хора. Ръководителите следва да съветват и утешават семейството. Те осигуряват грижа и подкрепа.

Не е правилно някой да отнеме живота си. Но все пак единствено Бог може да отсъди относно мислите и действията на човека и доколко той носи отговорност (вж. 1 Царе 16:7, Учение и завети 137:9).

Изгубилите обичан човек в резултат на самоубийство могат да намират надежда и изцеление в Исус Христос и чрез Неговото Единение.

38.6.23

Трансджендър членове

Трансджендър членовете преживяват сложни трудности. С членове и нечленове, които се самоопределят като трансджендър – и техните роднини и приятели – следва да се отнасяме с разбиране, доброта, състрадание и изобилие от Христова обич. Всички са добре дошли на събранието за причастие, другите неделни събрания и социалните събития на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (вж. 38.1.1).

Полът е съществена характеристика на плана на спасение на Небесния Отец. Думата пол в прокламацията за семейството е със смисъл биологичен пол при раждането. Има хора, които преживяват усещане на несъответствие между своя биологичен пол и половата си идентичност. В резултат на това те може да се самоопределят като трансджендър. Църквата няма позиция относно причините, поради които някои хора се определят като трансджендър.

Голяма част от участието в събранията в Църквата и някои свещенически обреди не се определят от пола. Определящите се като трансджендър лица могат да бъдат кръстени и потвърдени, както е изложено в 38.2.8.10. Те могат също да вземат от причастието и да получават свещенически благословии. Обаче ръкополагането в свещеничеството и храмовите обреди се получават съгласно биологичния пол при раждане.

Църковните ръководители съветват да не се предприема избираема медицинска или хирургическа интервенция с цел опит за преминаване към противоположен на биологичния пол при раждане („терапия за промяна на пола“). Ръководителите предупреждават, че предприемането на тези действия води до ограничения относно членството в Църквата.

Те също така съветват да не се предприема и така наречения „социален преход“. Социалният преход включва промяна в начина на обличане, ползване на грим и червило или промяна на име и обръщение с цел представяне на пол, различен от биологичния пол при раждане. Ръководителите предупреждават, че предприелите социален преход ще претърпят известни ограничения на членството в Църквата по време на този преход.

Ограниченията включват получаване или упражняване на свещеничеството, получаване или ползване на храмова препоръка и получаване на някои църковни призования. Въпреки че някои привилегии на членството в Църквата се ограничават, останалото участие в Църквата се насърчава.

Ако член реши да промени своето предпочитано име или обръщение, това предпочитание може да се въведе в полето „Предпочитано име“ на членския картон. Членът може да бъде наричан с предпочитаното име в района.

При всяка единица и при всеки член обстоятелствата могат да бъдат съвсем различни. Членове и ръководители се съветват едни с други и с Господ. Областните президентства помагат на местните ръководители да реагират с разбиране във всяка конкретна ситуация. Епископите се съветват с президента на кол. Президентите на кол и мисия трябва да се съветват с областното президентство (вж. 32.6.3).

38.7

Медицински и здравни правила

38.7.2

Погребение и кремация

Роднините на починалия човек решават дали тялото му да бъде погребано или кремирано. Те уважават желанието на починалия.

В някои страни кремацията се изисква по закон. В други случаи погребението не е практично или е твърде скъпо за роднините. Във всички случаи към тялото трябва да се подходи с уважение и почит. Членовете трябва да бъдат спокойни, че силата на Възкресението се прилага винаги (вж. Алма 11:42–45).

Когато е възможно, тялото на починал член, който е приел надаряване, следва да бъде облечено в храмово облекло за церемонии, когато се погребва или кремира (вж. 38.5.8).

38.7.3

Деца, починали преди раждане (мъртвородени и при спонтанен аборт)

Родителите могат да решат дали да се проведе паметна служба или да се извърши погребение.

Не са необходими и не се извършват храмови обреди за деца, които са починали преди раждане. Това не лишава тези деца от възможността да бъдат част от семейството за вечността. Родителите се насърчават да се уповават на Господ и да търсят Неговата утеха.

38.7.4

Евтаназия

Земният живот е скъпоценен дар от Бог. Евтаназията е съзнателно прекратяване на живота на човек, който страда от неизлечимо заболяване или друго състояние. Човек, който участва в евтаназия, включително като помага на някого да умре чрез самоубийство, нарушава заповедите Божии и е възможно да нарушава местните закони.

Прекъсването или отказването на крайни животоподдържащи мерки в края на живота на човек не се счита за евтаназия (вж. 38.7.11).

38.7.5

ХИВ-инфекция и СПИН

Членове, заразени с ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) или които имат СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност) следва да бъдат добре дошли на събрания и дейности на Църквата. Тяхното присъствие не представлява риск за здравето на другите.

38.7.8

Медицински и здравни грижи

Търсенето на компетентна медицинска помощ, упражняването на вяра и получаването на свещенически благословии действат заедно за излекуването, според волята на Господ.

Членовете не трябва да се подлагат на или да поощряват (или препоръчват) медицински практики, които са съмнителни в етично, духовно или правно отношение. Тези, които имат проблеми със здравето, следва да се консултират с компетентни медицински професионалисти, които имат право да упражняват медицинска дейност в района на своята практика.

38.7.9

Медицинска марихуана

Църквата се противопоставя на ползването на марихуана за немедицински цели. Вижте 38.7.14.

38.7.11

Удължаване на живота (включително с животоподдържащи системи)

Членовете не трябва да се чувстват задължени да продължават смъртния живот чрез крайни мерки. Най-добре е тези решения да бъдат взимани от човека, ако е възможно, или от роднини. Те трябва да търсят компетентно медицинско мнение и божествено напътствие в молитва.

38.7.13

Ваксиниране

Ваксинирането, извършено от компетентни медицински специалисти, предпазва здравето и защитава живота. Членовете на Църквата са насърчавани да предпазват себе си, децата си и своите общности чрез ваксиниране.

В крайна сметка всеки човек носи отговорност за вземането на решения относно ваксинирането. Ако членовете имат съмнения, те следва да се допитват до компетентни медицински специалисти и също да търсят напътствието на Духа.

38.7.14

Словото на мъдростта и здравословни практики

Словото на мъдростта е заповед от Бог. Пророците са разяснили, че ученията в Учение и завети 89 включват въздържание от прием на тютюн, силни напитки (алкохол) и горещи напитки (черен чай и кафе).

Има още вредни вещества и практики, които не са конкретно упоменати в Словото на мъдростта или от ръководителите на Църквата. Членовете следва да бъдат мъдри и с молитва да преценяват изборите си в грижата за своето физическо, духовно и емоционално здраве.

38.8

Административни правила

38.8.1

Осиновяване и приемна грижа

Осиновяването на деца и предоставянето на приемна грижа може да благославя деца и семейства. Любящи, вечни семейства могат да бъдат създавани чрез осиновяване. Независимо дали децата идват в едно семейство чрез осиновяване или раждане, те са еднакво ценна благословия.

Членове, които желаят да осиновят деца или да предоставят приемна грижа, следва да се подчиняват на всички приложими закони на съответните държави и правителства.

38.8.4

Автографи и снимки на висши ръководители, висши служители и областни седемдесетници

Членовете на Църквата не трябва да искат автографи на висши ръководители, висши служители и областни седемдесетници. Това омаловажава святото им призование и вреди на духа на събранията. Също така им пречи да поздравяват други членове.

Членовете не трябва да снимат висши ръководители, висши служители и областни седемдесетници в залите за причастие.

38.8.7

Църковни списания

Църковните списания включват:

• Приятел за деца.

• За укрепването на младежите за младежи.

• Лиахона за пълнолетни.

Членовете на Първото президентство насърчават всички членове да четат църковните списания. Списанията могат да помагат на членовете да учат относно Евангелието на Исус Христос, да изучават ученията на живите пророци, да се чувстват свързани със световното църковно семейство, да се изправят пред трудностите с вяра и да се доближават до Бог.

38.8.8

Име, официален надпис и символ на Църквата

Официален надпис и символ на Църквата

Името, официалният надпис и символът на Църквата са ключов начин за нейното идентифициране.

Официален надпис и символ. Официалният надпис и символ на Църквата (вижте показаната по-горе илюстрация) следва да се използват единствено по начин, одобрен от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Не се позволява използването им като декоративни елементи. Нито може да се използват за лични, комерсиални или рекламни цели.

38.8.10

Компютри

Компютрите и софтуерът, които се използват в сградите за събрания на Църквата, се предоставят и управляват от Централата на Църквата или офиса на областта. Ръководителите и членовете следва да използват тези ресурси за осъществяване на целите на Църквата, включително семейна история.

Целият софтуер на тези компютри трябва да бъде надлежно лицензиран към Църквата.

38.8.12

Учебни материали

Църквата осигурява материали, за да помага на членовете да изучават Евангелието на Исус Христос и да живеят според него. Те включват Писанията, послания от общата конференция, списания, наръчници, книги и други източници. Ръководителите насърчават членовете да използват Писанията и други източници, за да изучават Евангелието у дома.

38.8.14

Облекло и външен вид

Членовете на Църквата са насърчавани да показват уважение към тялото в своите избори, касаещи облеклото и външния вид. Това, което е уместно, варира в различните култури и случаи.

38.8.16

Ден за пост

Членовете могат да постят по всяко време. Но по принцип те съблюдават първия Господен ден от месеца като ден за пост.

Денят за пост обикновено включва молитва, въздържание от храна и напитки за период от 24 часа (при физическа възможност) и щедро дарение от пост. Дарението от пост е предназначено за подпомагане на нуждаещите се (вж. 22.2.2).

Понякога се провеждат събрания на местно или общо църковно ниво през първия Господен ден от месеца. Когато това се случи, президентството на кол определя като ден за пост друг Господен ден.

38.8.17

Хазарт и лотарии

Църквата се противопоставя и съветва против хазарта под всякаква форма. Това включва спортни залагания и спонсорирани от държавата лотарии.

38.8.19

Имиграция

Членовете, които остават в родните си земи, често имат възможности да изграждат и укрепват Църквата там. При все това имигрирането в друга държава е въпрос на личен избор.

Членове, които се преместват в друга държава, следва да се подчиняват на всички приложими закони (вж. Учение и завети 58:21).

Мисионерите не трябва да предлагат да спонсорират имигрирането на други хора.

38.8.22

Законите на страната

Членовете трябва да спазват, почитат и подкрепят законите във всяка страна, където живеят или до която пътуват (вж. Учение и завети 58:21–22, Символът на вярата 1:12). Това включва и закони, които забраняват проповядването.

38.8.25

Комуникация на членовете с Централата на Църквата

Членовете на Църквата се насърчават да не се обаждат, да не пращат имейли и да не пишат писма на висши ръководители по доктринални теми, относно лични проблеми или с някакви искания. Членовете се насърчават да се обръщат към своите местни ръководители, включително президента на Обществото за взаимопомощ или кворума на старейшините, когато търсят духовно напътствие (вж. 31.3).

38.8.27

Членове с увреждания

Ръководителите и членовете се насърчават да посрещат нуждите на всички, които живеят в тяхната единица. Членовете с увреждания са ценни и могат да допринасят по значими начини. Уврежданията може да бъдат интелектуални, социални, емоционални или физически.

38.8.29

Други вероизповедания

Има много вдъхновяващи, благородни и достойни за най-голямо уважение неща, които се срещат при други вероизповедания. Мисионерите и другите членове трябва да бъдат внимателни и да уважават вярванията и традициите на другите.

38.8.30

Политическа и гражданска дейност

Членовете на Църквата се насърчават да участват в политиката и управлението. В много държави това може да включва:

• Гласуване.

• Присъединяване и участие в политически партии.

• Осигуряване на финансова подкрепа.

• Общуване с функционери и кандидати на партията.

• Заемане на изборни длъжности или назначения в управлението на местно и национално ниво.

Членовете също така се насърчават да участват в достойни каузи, за да превръщат своите общности в подходящи места за живот и за отглеждане на семейства.

Местните ръководители на Църквата не трябва да организират членовете да участват в политически проекти. Нито пък ръководителите следва да се опитват да влияят на участието на членовете.

Ръководителите и членовете също така следва да избягват изказвания или поведение, които биха могли да се тълкуват като одобрение от страна на Църквата на някоя политическа партия, платформа, политика или кандидат.

38.8.31

Лични данни на членовете

Ръководителите на Църквата имат задължението да защитават личните данни на членовете. Църковна документация, директории и подобни материали не може да се използват за лични, комерсиални или политически цели.

38.8.35

Бежанци

Като част от своята отговорност да се грижат за нуждаещите се (вж. Мосия 4:26), членовете на Църквата предлагат своето време, таланти и приятелство, за да приветстват бежанците като членове на общностите си.

38.8.36

Искане на финансова помощ от Църквата

Изпадналите в нужда членове се насърчават да говорят със своя епископ, вместо да се свързват с Централата на Църквата или да искат пари от други църковни ръководители или членове.