2.

Подкрепяне на отделните членове и семействата в делото на спасение и възвисяване

2.0

Въведение

Като ръководител в Църквата на Исус Христос, вие подкрепяте отделните членове и семействата в осъществяването на Божието дело на спасение и възвисяване (вж. 1.2). Крайната цел на това дело е да се помага на всички Божии чеда да получат благословиите на вечния живот и пълнота от радост.

Голяма част от делото на спасение и възвисяване се постига чрез семейството. За всички членове на Църквата това дело се съсредоточава върху дома. Тази глава ще ви даде разбиране за:

• Ролята на семейството в Божия план.

• Делото на спасение и възвисяване в дома.

• Взаимовръзката между дома и Църквата.

2.1

Ролята на семейството в Божия план

Семейството е постановено от Бог и има основна роля в Неговия план. Всички ние сме „възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и… има(ме) божествена природа и съдба“ („Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org). Ние сме членове на Тяхното семейство. Живели сме с Тях преди да се родим на земята.

Като част от Своя план, Небесният Отец е установил семейства на земята. Неговата цел е семействата да ни носят щастие. Семействата осигуряват възможности да се учим, израстваме и служим, да се покайваме и да прощаваме. Те могат да ни помагат да се подготвяме за вечен живот.

В този живот много хора имат ограничени възможности за любящи семейни взаимоотношения. Няма семейства, неподвластни на трудности, болка и скръб. Отделните членове и семействата упражняват вяра в Господ и се стремят да живеят според истините, които Той е разкрил относно семейството. Спасителят е обещал, че ще помага на всички, които идват при Него, да носят бремето си (вж. Матей 11:28–30).

Според плана на щастие на Небесния Отец, всички Негови чеда ще имат възможността да приемат Неговото Евангелие и да получат Неговите най-велики благословии (вж. Учение и завети 137:7–10). Всички, които сключват и спазват завети с Бог, могат да изпитват радост и „мир в този свят и (да получат) вечен живот в идния свят“ (Учение и завети 59:23, вж. също Мосия 2:41). Обещанието на Бог за вечен живот включва вечен брак, деца и всички останали благословии на вечното семейство.

2.1.1

Вечни семейства

Вечните семейства се сформират, когато членовете на Църквата сключват завети чрез приемане на обредите на запечатване в храма. Благословиите на вечното семейство се получават, когато членовете спазват тези завети и се покайват, когато не успяват да правят това. Ръководителите в Църквата помагат на членовете да се подготвят да приемат тези обреди и да спазват сключените от тях завети.

Всеки може да изпълнява редица роли в едно вечно семейство. Всички тези роли са свещени и важни. Те могат да включват ролите на майка и баща, дъщеря и син, сестра и брат, леля и чичо, баба и дядо. Изпълняването на тези роли с обич помага на Божиите чеда да напредват към вечен живот.

Допълнителен аспект на установяването на вечни семейства е извършването на обреди в храма, които позволяват на членовете да бъдат запечатани за своите починали предци.

Разбирайки Божия план, членовете се стремят да получават благословиите на вечното семейство. Това включва подготовката да бъдат достойни и любящи брачни партньори и родители.

2.1.2

Съпруг и съпруга

Бракът между мъж и жена е постановен от Бог (вж. Учение и завети 49:15). Съпругът и съпругата имат за цел заедно да напредват към вечен живот (вж. 1 Коринтяните 11:11).

Едно от изискванията за получаване на вечен живот е мъж и жена да сключат завета на селестиалния брак (вж. Учение и завети 131:1–4). Двойките сключват този завет, когато приемат обреда на запечатване в брак в храма. Този завет е основата на едно вечно семейство. Когато се спазва с вярност, той позволява на брака да трае вечно. В крайна сметка те могат да станат като Бог (вж. Учение и завети 132:19–20).

Бог е заповядал на съпрузите и съпругите да се привързват един към друг (вж. Битие 2:24, Учение и завети 42:22). В този контекст, привързвам се означава човек да бъде изцяло отдаден и верен на някого. Хората, които са сключили брак, се привързват един към друг, като се обичат и си служат.

Привързването също така включва пълна вярност между съпруга и съпругата. Физическата интимност между съпруга и съпругата има за цел да бъде нещо красиво и свещено. Тя е постановена от Бог за създаване на деца и за изразяване на любов между съпруга и съпругата. Нежността и вниманието, а не егоизмът, трябва да имат водеща роля в интимните им взаимоотношения.

Бог е заповядал сексуалната интимност да бъде запазена за брака между мъж и жена. Поддържането на сексуална чистота преди брака и верността по време на брака помагат на хората да бъдат наистина щастливи и да избягват духовна, емоционална и физическа вреда. Родителите и ръководителите в Църквата се насърчават да правят всичко възможно, за да затвърждават това учение (вж. 38.6.5).

Двойките се стремят към единство при установяването на своите семейства (вж. Битие 2:24). Единството в брака изисква пълно партньорство и споделяне на отговорностите. Съпругът и съпругата са равни в Божиите очи. Единият не трябва да доминира над другия. Решенията им трябва да бъдат вземани в единство и обич, с пълно участие и на двете страни.

Адам и Ева дават пример на съпрузите и съпругите. Те са работили, молили са се и са се покланяли заедно (вж. Моисей 5:1, 4). Заедно са учили децата си на Евангелието и заедно са скърбели поради изпитанията си (вж. Моисей 5:12, 27). Били са единни помежду си и с Бог.

2.1.3

Родители и деца

Преди Божиите чеда да могат да получат „безсмъртие и веч(ен) живот“, те трябва да получат смъртно тяло (Моисей 1:39). Първата дадена на Адам и Ева заповед като съпруг и съпруга е да имат деца (вж. Битие 1:28). Пророците от последните дни учат, че „заповедта на Бог към Неговите деца да се плодят и да изпълват земята остава в сила“ („Семейството: прокламация към света“, вж. също Учение и завети 49:16–17).

Съпругът и съпругата имат свещената привилегия и отговорност да се грижат за децата, които им се родят или които осиновят. Осиновителите имат същите благословии и отговорности като биологичните родители.

Обичащи се съпруг и съпруга заедно осигуряват най-добрата среда за отглеждането и възпитанието на децата. Конкретни обстоятелства могат да попречат на родителите да отглеждат заедно своите деца. Въпреки това Господ ще ги благославя, когато търсят Неговата помощ и се стремят да спазват сключените с Него завети.

Родителите имат съществената отговорност да помагат на децата си в подготовката им да получат благословиите на вечния живот. Те учат децата си да обичат и да служат на Бог и на другите хора (вж. Матей 22:36–40). Учат ги да се молят на Небесния Отец и да изучават Божието слово (вж. Алма 37:36–37, 44–46). Те помагат на децата си да разбират учението за вярата в Исус Христос, покаянието, кръщението и дара на Светия Дух (вж. Учение и завети 68:25). Също така им помагат да се подготвят да сключват завети чрез приемане на обредите на спасение и възвисяване.

„Бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си“ („Семейството: прокламация към света“). Когато в дома няма съпруг или баща, майката упражнява това духовно ръководство над семейството.

То включва отговорността да се помага на членовете на семейството да се завърнат в Божието присъствие. Извършва се чрез служба и обучение с благост, кротост и чиста обич, следвайки примера на Исус Христос (вж. Матей 20:26–28). Духовното ръководство включва водене на членовете на семейството в редовна молитва, изучаване на Евангелието и други аспекти на поклонението. Родителите работят в единство при изпълнението на тези отговорности.

„Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си“ („Семейството: прокламация към света“). Отглеждането включва грижа, обучение и подкрепа чрез следване на примера на Спасителя (вж. 3 Нефи 10:4). В единство със съпруга си, майката помага на членовете на семейството да учат принципите на Евангелието и да развиват вяра в Небесния Отец и Исус Христос. Те заедно поддържат среда на обич в семейството.

„В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори“ („Семейството: прокламация към света“). С молитва те се съветват един с друг и с Господ. Решенията се вземат в единство и обич, с пълно участие и на двете страни.

2.2

Делото на спасение и възвисяване в дома

От Първото президентство казват: „Домът е основата за праведен живот“ (Писмо от Първото президентство, 11 фев. 1999 г.). В домовете си отделните членове и семействата изпълняват делото на спасение и възвисяване. Това дело се състои от четири божествено постановени отговорности:

• Живот според Евангелието на Исус Христос (вж. 1.2.1)

• Грижа за нуждаещите се (вж. 1.2.2)

• Отправяне на покана към всички да приемат Евангелието (вж. 1.2.3)

• Свързване на семействата за вечността (вж. 1.2.4)

За да подкрепят членовете в извършването на делото на спасение и възвисяване у дома, ръководителите в Църквата ги насърчават да установяват дом, където присъства Духът. Те също така насърчават членовете да освещават Господния ден, да изучават Евангелието у дома и да провеждат седмична домашна вечер. Ръководителите обръщат специално внимание на членове, при които липсва подкрепа или насърчение от страна на членове на семейството им.

2.2.1

Дом, в който присъства Духът

Членовете на Църквата се насърчават да превръщат дома си в място на духовна сила и радост. Те могат да канят Духа Господен в домовете си чрез прости усилия. Всеки дом може да бъде „дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на познание, дом на слава, дом на ред, дом Божи“ (Учение и завети 88:119).

2.2.2

Освещаване на Господния ден

Бог е заповядал на Своите чеда: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). В Господния ден членовете на Църквата се събират, за да вземат от причастието във възпоменание на Исус Христос и Неговото Единение (вж. Учение и завети 59:12). Господният ден е ден за изучаване и преподаване на Евангелието по време на събранията и в дома. Членовете могат да бъдат укрепвани в Господния ден, когато участват в дейности като:

• Лично поклонение чрез молитва и пост.

• Изучаване и обучение на Евангелието.

• Служение и служба на другите.

• Работа по семейната история.

• Радостни моменти със семейството.

• Други подходящи събирания.

2.2.3

Изучаване и обучение на Евангелието в дома

Изучаването и обучението на Евангелието се съсредоточават върху дома и се подкрепят от Църквата. Ръководителите в Църквата насърчават всички членовете да изучават Евангелието у дома в Господния ден и през цялата седмица. Изучаването у дома укрепва отделните членове и семействата. То задълбочава обръщането във вярата в Небесния Отец и Господ Исус Христос.

Изучаването на Писанията по новото ръководство Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства е предложеният курс за изучаване на Евангелието в дома. Следвайте Ме, елате с Мен съгласува уроците в Неделно училище за деца, Неделното училище, Младите жени, кворумите на Аароновото свещеничество и Семинара с изучаването на Евангелието в дома.

Членове и семействата търсят вдъхновение, докато избират да изучават това, което най-добре съответства на нуждите им. Освен откъсите от Писанията, предложени в Следвайте Ме, елате с Мен, те биха могли с молитва да решат да изучават:

• Книгата на Мормон и други Писания.

• Послания от общата конференция.

• Списания на Църквата и други поучителни материали.

2.2.4

Домашна вечер и други дейности

Пророците от последните дни съветват членовете на Църквата да провеждат седмична домашна вечер. Това е свещено време, през което отделните членове и семействата изучават Евангелието, укрепват свидетелствата си, изграждат единство и се радват един на друг.

Домашната вечер се провежда според обстоятелствата на членовете. Може да се провежда в Господния ден или в други дни и часове. Би могла да включва:

• Изучаване и обучение на Евангелието (по желание може да се използват материалите от програмата Следвайте Ме, елате с Мен).

• Служба на другите.

• Пеене или свирене на химни и песни от Неделното училище за деца (вж. глава 19).

• Подкрепяне на членовете на семейството в работата по програмата Развитие на децата и младежите.

• Семеен съвет за поставяне на цели, решаване на проблеми и координиране на графици.

• Развлекателни дейности.

Несемейните членове може да се събират на групи извън редовното неделно богослужение, за да участват в домашна вечер и да се укрепват чрез изучаване на Евангелието. Следвайте Ме, елате с Мен може да служи като помощен материал за хората, които желаят да изучават заедно.

Ръководителите отделят специално внимание на това да помагат на тези, които отскоро изучават Евангелието и провеждат домашна вечер.

В допълнение на домашната вечер, ръководителите насърчават семействата да отделят време да бъдат заедно през цялата седмица. Те може да се хранят заедно, да работят или служат заедно и да участват в развлекателни дейности.

За да помагат на семействата да бъдат заедно, ръководителите следва да не планират църковни събрания и дейности в понеделник вечер.

Ръководителите насърчават семействата да бъдат постоянни в провеждането на домашна вечер и прекарването на време заедно (вж. Учение и завети 64:33).

2.2.5

Подкрепа на отделните членове

Ръководителите в Църквата помагат на членовете, при които липсва подкрепа от семейството. Членове, които може да имат нужда от допълнителна подкрепа, включват:

• Деца, младежи и възрастни, чиито семейства не участват активно в църковните събрания и дейности.

• Несемейни възрастни от всички възрастови групи, включително самотни родители и овдовели членове.

Ръководителите помагат на тези членове и семействата им да имат възможности за приятелско общуване, ползотворни социални преживявания и духовно израстване. Ръководителите ги насърчават и подпомагат в усилията им да изучават Евангелието на Исус Христос и да живеят според него. Ръководителите също така им дават възможности да служат в Църквата.

2.3

Взаимовръзката между дома и Църквата

Делото на спасение и възвисяване се съсредоточава в дома и се подкрепя от Църквата. Приложими са следните принципи по отношение на взаимовръзката между дома и Църквата.

• Ръководителите и учителите почитат ролята на родителите и им помагат. Ръководителите и учителите установяват и поддържат ефективно общуване с родителите.

• Ръководителите се стремят църковните събрания, дейностите и програмите да помагат на отделните членове и семействата в осъществяването на делото на спасение и възвисяване в домовете им.

• В районите и клоновете някои църковни събрания имат основно значение. Към тях се включват събранието за причастие и събранията на класове и кворуми, които се провеждат в Господния ден. Много други събрания, дейности и програми не са основни. Ръководителите ги организират според нуждите на отделните членове и семействата. Ръководителите вземат предвид местните обстоятелства и ресурси.

• Отделните членове и семействата вземат предвид своите обстоятелства, когато решават дали да участват в църковни програми, които не са основни.

• При службата и участието в Църквата се изисква известна жертва. Господ ще благославя членовете, когато те служат и правят жертви в Неговата Църква. Но времето, което се посвещава на служба в Църквата, не трябва да пречи на способността на членовете да изпълняват отговорностите си у дома, на работа и в други сфери. Ръководителите и членовете не трябва да се претоварват с твърде много отговорности в Църквата. Нито трябва да бъде искано от тях да правят прекалени жертви в подкрепа на църковните програми или дейности.

Когато членовете следват тези принципи и подтиците на Духа, Небесният Отец ще ги благославя в усилията им.