Господният заветен народ

The Old Testament prophet Abraham kneeling in prayer. Abraham is holding a staff in one hand and is looking toward the heavens as he prays. Sarah, the wife of Abraham, is depicted watching and with a look of humor on her face, from a tent portrayed in the background. Abraham and Sarah are depicted as elderly people.

Същността на заветите

Какво е завет? Защо светиите от последните дни са заветeн народ?

От самото начало Господ е сключвал завети със Своите деца на земята. Когато неговият народ сключи завет (или обещание) с Него, хората знаят какво Той очаква от тях и какви благословии те могат да очакват от Него. Те по-добре могат да изпълняват Неговото дело на земята. Хората, които сключват завети с Господ и с които Господ сключва завети, са известни като Господния заветен народ. Членовете на Църквата са част от Господния заветен народ.

В Евангелието завет означава свещено споразумение или взаимно обещание между Бог и човек или група хора. Когато сключва завет, Бог обещава благословия за подчинението на определени заповеди. Той поставя условията на Своите завети и ги разкрива на пророците Си. Ако изберем да се подчиняваме на условията на завета, ние получаваме обещаните благословии. Ако изберем да не се подчиняваме, Той задържа благословиите и в някои случаи получаваме и наказание.

Например, когато се присъединим към Църквата, ние сключваме с Бог някои завети (вж. глава 20 на този учебник). С кръщението си ние сключваме завет със Спасителя да вземем върху си Неговото име. Той обещава, че “всички, които се покаят и бъдат кръстени в Моето име, което е Исус Христос, и устоят до края, същите ще бъдат спасени” (У. и З. 18:22). Ние сключваме завет с Господ и когато вземаме от причастието (вж. глава 23 на този учебник). Обещаваме да вземем върху си Неговото име, да Го помним и да се подчиняваме на Неговите заповеди. На нас ни е обещано, че Светият Дух ще бъде с нас. (Вж. У. и З. 20:77–79.) Когато получаваме храмови обреди, ние сключваме други свещени завети и ни се обещава възвисяване, ако с вяра се подчиняваме (вж. У. и З. 132; вж. и глава 47 на този учебник).

Бог също е сключвал специални завети с отделни хора или групи от хора. Той сключил специален завет с Адам, с Енох, с Ной, с чедата Израилеви и с Лехий (вж. Моисей 6:31–36, 52; Битие 9:9–17; Изход 19:5–6; 2 Нефи 1). Сключил специален завет с Авраам и неговите потомци, който днес благославя членовете на Църквата и всички народи по земята.

Помислете за заветите, които сте сключили с Бог и за обещаните ви благословии при спазване на тези завети.

Божият завет с Авраам и неговите потомци

В какво се състои заветът на Авраам?

Авраам, пророк от Стария завет, бил много праведен човек (вж. рисунката към тази глава). Той отказал да се покланя на идолите на баща си. Спазвал всички Господни заповеди. Поради праведността на Авраам Господ сключил завет с него и неговите потомци.

Господ обещал на Авраам, че той ще има многобройни потомци. Обещал, че всички те ще могат да приемат Евангелието, благословиите на свещеничеството и всичките обреди на възвисяването. Тези потомци, чрез силата на свещеничеството, щели да занесат Евангелието на всички народи. Чрез тях всички семейства по земята щели да бъдат благословени (вж. Авраам 2:11). Бог обещал още, че ако те са праведни, Той ще установи Своя завет с всички поколения на децата на Авраам (вж. Битие 17:4–8).

Как заповедите и обещанията в завета на Авраам се отнасят до нас? (Помислете как този въпрос важи в различни условия, като например у дома, на работното място, в общността или като мисионери).

Членовете на Църквата са заветен народ

Какви благословии и отговорности са дадени днес на Божия заветен народ?

Кръвните потомци на Авраам не са единствените хора, които Бог нарича Свой заветен народ. Говорейки на Авраам, Бог казва, “всички, които приемат това Евангелие, ще бъдат наречени на твоето име и ще се считат твое потомство, и те ще издигнат и благословят теб като свой баща” (Авраам 2:10). Така има две групи хора, които са включени в завета, сключен с Авраам: (1) праведните кръвни потомци на Авраам и (2) хората, осиновени като негово потомство чрез приемане на Евангелието на Исус Христос и живот според него (вж. 2 Нефи 30:2).

Когато се кръстим в Църквата, ние встъпваме в завета, който Господ е сключил с Авраам, Исаак и Яков (вж. Галатяните 3:26–29). Ако сме покорни, ние ще наследим благословиите на този завет. Имаме право да получаваме помощ и напътствие от Светия Дух. Достойните мъже имат право да бъдат носители на свещеничеството. Семействата могат да получат благословиите на свещеничеството. Можем да получим вечен живот в селестиалното царство. Няма по-големи благословии от тези.

Редом с благословиите, които получаваме като Господен заветен народ, ние имаме и големи отговорности. Господ е обещал на Авраам, че чрез неговите потомци Евангелието ще бъде отнесено по цялата земя. Ние изпълняваме тази отговорност чрез пълновременната мисионерска програма на Църквата и чрез мисионерската работа, извършвана от членовете. Възможността да проповядваме Евангелието на целия свят е дадена единствено на Господната Църква и на Неговия заветен народ.

Като Господен заветен народ ние трябва да спазваме Неговите заповеди. Господ казва, “Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание” (У. и З. 82:10). Ако отхвърлим сключения от нас завет, след като сме приели Евангелието, заветът става невалиден и ние ще бъдем осъдени пред Бог (вж. У. и З. 132:4). Той казва: “и се въздържайте от грях, да не би върху главите ви да паднат сурови възмездия. Защото от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и този, които съгреши срещу по-голямата светлина, ще получи по-голямото осъждане” (У. и З. 82:2–3).

Новият и вечен завет

Какво обещаваме да правим, когато приемем Евангелието? Какви благословии ни дава Небесният Отец, когато спазваме тези обещания?

В своята пълнота Евангелието е наречено новият и вечен завет. То включва заветите, сключени при кръщението, по време на причастието, в храма и по всяко друго време. Господ го нарича вечен, защото той е осигурен от един вечен Бог и защото заветът няма никога да бъде променен. Той сключил същия завет с Адам, Енох, Ной, Авраам и други пророци. В този смисъл той не е нов. Но Господ го нарича нов, защото всеки път, когато Евангелието бъде възстановено, след като преди това е било отнето от земята, той е нов за хората, които го приемат (вж. Еремия 31:31–34; Езекиил 37:26).

Когато приемем новия и вечен завет, ние се съгласяваме да се покайваме, да бъдем кръстени, да получим Светия Дух, да получим надаряването си, да получим брачния завет в храма и да следваме и да се подчиняваме на Христа до края на живота си. Когато спазваме заветите си, нашият Небесен Отец ни обещава, че ще получим възвисяване в селестиалното царство (вж. У. и З. 132:20–24; вж. и глава 47 на този учебник).

Величието на това обещание е трудно за разбиране от смъртните хора. Заповедите, които Той ни дава, са за наша полза и ако сме верни, ще можем завинаги да се радваме на благословиите и красотите на небесата и на земята. Ще можем да живеем в Неговото присъствие и да споделяме Неговата любов, състрадание, сила, величие, знания, мъдрост, слава и владения.

Каква е връзката между това да бъдем част от Господния заветен народ и как се обличаме, постъпваме и спазваме заповедите Божии?

Допълнителни стихове и други източници

1 Петрово 2:9–10 (люде, които Бог придоби)
У. и З. 54:4–6 (последици от спазването и нарушаването на завети)
У. и З. 132:7 (заветите се сключват чрез съответната власт)
У. и З. 133:57–60 (цел на заветите)
У. и З. 35:24 (обещания, дадени ни при подчинение на заветите)
Евреите 8:6 (Исус Христос е ходатай на един по-превъзходен завет)
Ръководство към Писанията, “Завет”, стр. 66