Слушайте със смирение

Старейшина Джефри Р. Холанд си спомня: „Веднъж (президент Ръсел М. Нелсън) ми каза, че едно от първите правила при оказване на медицинска помощ е „Попитай пациента къде боли. Пациентът – каза той, – ще бъде твоят най-добър водач в определянето на правилната диагноза и в крайна сметка на лечението“¹. Когато ваш приятел или роднина се обърне към вас с трудни въпроси или притеснения относно Църквата, отделете време да слушате. Този човек се обръща към вас, защото ви има доверие. Оправдайте това доверие, като се опитате първо да разберете неговите нужди.

Да слушаме със смирение е трудно. Изисква се съсредоточеност и търпение. Но това е умение, което можем да усвоим. Активното изслушване и създаването на искрена връзка могат да донесат изцеление на човек, който споделя своята уязвимост или въпрос. Опитайте някои от следните подходи за слушане, за да чувате и разбирате по-добре своите близки:

Първо се опитайте да разберете. Често си мислим, че знаем как да разрешаваме притесненията на другите. Искаме просто да отговорим на въпросите им и да им кажем да спрат да се безпокоят. Този импулс често е съсредоточен върху нас, а не върху техните нужди. Отделете време да изслушате историята за това как са стигнали до там, където са днес. Уверете се, че разбирате техните въпроси. Покажете уважение, ако научите, че техните възгледи са в разрез с вашите. Избягвайте да ги критикувате или да отправяте обвинения. Ако бързо предложим прост отговор, те може да помислят, че омаловажаваме тяхното преживяване. Най-добрият начин да започнете е да се опитате да разберете тяхната гледна точка, вместо да се опитвате да я промените.
Признайте преживяното от тях. Въпреки че може да не разбираме или да не сме съгласни с притесненията на другите, можем да признаем тяхната искреност и болката, които може би изпитват. В опит да проявим съчувствие, понякога правим сравнения между техните преживявания и нашите собствени. Важно е да помним, че преживяването на всеки е различно. Може да е по-добре да кажете нещо като: „Не мога да си представя какво чувстваш“ или „Помогни ми да разбера“.
Избягвайте да пренебрегвате или съдите. Когато приятел или близък реши да говори с вас за въпросите си, той най-вероятно е отделил време да проучва и размишлява самостоятелно. Внимавайте да не прекратите разговора, като пренебрегвате въпросите му или критикувате. Това може да нарани човека и вашата способност да му помогнете. Неговите искрени въпроси заслужават вашите искрени усилия да изслушвате.
Дръжте емоциите си под контрол. Нормално е да се чувствате разтревожени или обезпокоени, когато обичан човек се обърне към вас с въпроси относно вярата си. Опитайте се да не позволявате на тези емоции да попречат на полезния разговор. Ако сте ядосани, вероятно е по-добре да попитате дали може да прекратите разговора и да продължите малко по-късно. Спасителят ни съветва да избягваме раздори и гняв². Можем да се научим да бъдем на различно мнение, без да бъдем раздразнителни³.
Задавайте въпросите си с отворен край. Въпросите с отворен край насърчават другите да споделят своите мисли, чувства и преживявания. Те невинаги имат правилен или грешен отговор. Например: „Можеш ли да ми кажеш повече?“, „Какво мислиш за това?“, „Можеш ли да ми помогнеш да разбера?“ и „Как мога да ти помогна?“. Задаването на добри въпроси показва, че сте загрижени, и ще ви помогне да избягвате недоразумения.
Осъзнайте своите ограничения. Има голяма вероятност приятелите и близките, които се обръщат към вас, да са изучавали по-задълбочено въпросите си, отколкото вие. Не е проблем, ако нямате готови отговори или ако за първи път научавате за нещо. Не се страхувайте да задавате въпроси, които уточняват това, което не сте разбрали. Вие може да не сте съгласни с всички техни заключения, но се опитайте да се съгласите с каквото можете, без да представяте погрешно своята позиция. Също така бихте могли да помолите за време сами да проучите темата и след това да продължите обсъждането, когато имате повече информация.

Ключови стихове: Ефесяните 4:29, Мосия 18:21, 3 Нефи 11:29