21
Беден странник, мъж, познал скръбта
Смирено
1. Беден странник, мъж, познал скръбта,
стоеше блед на моя път.
Тъй смирено помощ молеше,
че не можах да кажа: „Не“.
Как се казва, не попитах аз,
къде отива в’този час,
но със кротки искрени очи
спечели той сърцето ми.
2. И веднъж във моя дом дойде
тоз беден мъж с’добро лице.
Той умираше от глад и аз
му дадох своя хляб тогаз.
Той разчупи и благослови,
за мене къшей отдели.
Като манна вкусен бе за мен
тоз къшей хляб благословен.
3. Срещнах го отново до скала,
отдето бликаше вода.
Беше паднал слаб и уморен
и аз го вдигнах натъжен.
Дълго пи той жаден, изтощен,
а после даде и на мен.
Аз отпих от чудната вода
и никога не ожаднях.
4. Зимни вихри виеха в’нощта,
аз чух на странника гласа.
В’моя топъл дом го приютих,
нахраних и развеселих.
Той във моето легло заспа,
а аз – на твърдата земя.
Но какъв прекрасен сън видях –
в’Едемската градина бях.
5. Наранен, пребит почти до смърт
видях го на безлюден път.
С’топли грижи аз го изцерих,
духа угаснал съживих.
И забравих бързо в’онзи час,
че имам скрита рана аз.
Дивно щастие във миг обзе
измъченото ми сърце.
6. Във затвор видях го след това –
осъден беше без вина.
Спрях клеветниците зли и там
почетох го – презрян и сам.
Той запита ме какво бих дал
за него – бих ли аз умрял.
В’ужас вледени ми се кръвта,
но моят дух извика: „Да!“
7. И пред мене, този странник в’миг,
застана със сияен лик.
Рани по ръцете му видях
И тъй Спасителя познах.
С’радост чух да казва умилен:
„Не се отрече ти от Мен.
Ще се помнят твоите дела,
С’любов ти служи на Сина“.
Текст: Джеймз Монтгомъри, 1771–1854
Музика: Джордж Коулз, 1792–1858, изм.
Химнът е бил пят непосредствено преди мъченичеството
на Пророка Джозеф Смит. Виж История на Църквата, 6:614–615.