2 Коринтяните 13

„Изпитвайте себе си дали сте във вярата“

Ръководителите в Божието царство често са обект на критика. По времето на Новия завет някои от членовете на Църквата в Коринт отправят критики към Павел. Той отговаря, като ги кани да се вгледат в собствената си връзка с Христос. Този урок може да ви помогне да преодолеете изкушението да критикувате другите, в това число ръководителите на Църквата, като оценявате своята вярност към Господ.

Искрени въпроси или критика?

• Кои са някои от примерите за начини, по които хората днес могат да бъдат критични към ръководители на Църквата?

• Каква е разликата между това да имаме искрени въпроси или притеснения относно нещо, което ръководител на Църквата учи или казва и това да критикуваме този човек?

В общи линии, да критикуваме някого означава да го съдим с негативно отношение, посочвайки неговите недостатъци или грешки. В Писанията критиката може да се нарича злословене или роптаене срещу някого.

Възможно е да разпознавате грешки или слабости в другите, без да сте критични. Ние сме критични, когато говорим или пишем за другите по осъдителен или негативен начин.

• Защо е важно да преодоляваме изкушението да критикуваме другите, включително ръководители на Църквата?

Докато изучавате 2 Коринтяните 13, търсете как можем да избягваме да бъдем критични, особено към онези, които Господ е призовал да ръководят Неговата Църква.

Критикуване, злословене и роптаене

Изглежда, че някои от светиите в Коринт публично отправят критики към Павел (вж. 2 Коринтяните 10:10, 12:10–15). В 2 Коринтяните 13:1–2 Павел с категоричен език ги призовава към покаяние.

Прочетете 2 Коринтяните 13:3 и вижте какво доказателство търсят от Павел някои членове на Църквата в Коринт. Искането на тези хора да видят доказателство, че Павел наистина говори от името на Христос, може да се смята за допълнително доказателство, че хората публично го критикуват. Прочетете следното изказване на президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство и потърсете как може да ни се отрази отправяната от нас критика към ръководителите ни.

Президент Джордж К. Кенън отправя предупреждение, което ви предавам и като мое. Считам, че той изрича истината: „ (…) Никой (…) не може да изрича зло за Господните помазаници и не може да критикува властта на Бог на земята, без да си навлече Неговото недоволство. Светият Дух ще се оттегли от такъв човек и той ще навлезе в мрак. Щом е така, разбирате ли колко е важно да внимаваме?“

(Хенри Б. Айринг, „Силата на подкрепящата вяра“, Лиахона, май 2019 г., с. 59)

Прочетете 1 Нефи 2:12–13, 16, 19–21. Сравнете роптаенето на Ламан и Лемуил срещу Лехий и Господ с изпълнените с вяра действия на Нефи.

1. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

• Какво научаваме от този разказ за разликата между критикуването и упражняването на вяра, а също и за последствията от всяко от тях?

• Защо мислите, че Духът се оттегля, когато хората „злословят“ или „обвиняват“ онези, които Господ е призовал да ръководят Неговата Църква?

• Кои са някои от начините, по които можем да действаме с вяра, ако имаме въпроси относно това, на което учи даден ръководител на Църквата или не сме съгласни с нещо, на което той учи?

Избягване на критикуването

Прочетете 2 Коринтяните 13:5–6 и потърсете съвета, който Павел дава на светиите в Коринт, които се съмняват, че Господ говори чрез него. Може да е от полза да знаете, че порицан е човек, който не е достоен или се е провалил в изпитание.

Въз основа на ученията на Павел, завършете следното изказване: Вместо да критикуваме ръководителите на Църквата, ние трябва да…

В 2 Коринтяните 13:5 може да откриете принцип като следния:

Вместо да критикуваме ръководителите на Църквата, ние трябва да оценяваме своята вярност към Господ.

Президент Айринг казва следното за нашето отношение към онези, които Господ призовава да служат. Потърсете как думите му подкрепят това, на което Павел учи в 2 Коринтяните 13:3, 5:

Господ води Своята Църква

Президент Айринг ни учи, че Господ води Своята Църква чрез пророци и че трябва да имаме вяра, за да подкрепяме онези, които са призовани да ръководят в Църквата.

Изисква се вяра, за да се повярва, че (Исус Христос) познава съвършено хората, които призовава, техните умения и потенциал и така не греши при призованията Си.

При някои в тази публика това може да буди усмивка или недоверие – както в онези, които считат, че призованието им за служба вероятно е грешка, така и в онези, които си представят някого, когото познават и считат за неподходящ за заеманото от него място в Господното царство. Съветът ми и към двете групи е да не прибързват с такива преценки, докато не успеят по-добре да видят това, което вижда Господ. Вместо това, преценката, която трябва да правите е, че вие имате способността да получавате откровение и да действате безстрашно според него.

(Хенри Б. Айринг, „Господ води Своята Църква“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 82)

2. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

• Как съветът на президент Айринг може да ни помага, ако се изкушаваме да съдим или критикуваме избраните от Господ ръководители?

• Как това да оценяваме своята вярност към Исус Христос ни помага да не злословим и да не съдим другите?

Да се вглеждаме в себе си

Когато участваме в интервю за храмова препоръка, ни питат дали подкрепяме ръководителите на Църквата. Президент Айринг предлага няколко въпроса, които могат да ни помогнат да се подготвим да отговорим на това. Търсете вдъхновение от Светия Дух, докато размишлявате върху тези въпроси.

Може да сте били питани или да бъдете попитани дали подкрепяте вашия епископ, президент на кол, висшите ръководители и висшите служители на Църквата. (…)

Можете да се подготвите, като си зададете въпроси, подобни на следните:

1. Мислил ли съм си или говорил ли съм за човешки слабости в хора, които съм обещал да подкрепям?

2. Търсил ли съм доказателство, че Господ ги ръководи?

3. Следвал ли съм съзнателно и предано тяхното ръководство?

4. Говорил ли съм за доказателство, което мога да видя, че те са Божии служители?

5. Моля ли се за тях редовно по име и с чувство на любов?

При повечето от нас тези въпроси ще причинят известно неспокойство и необходимост да се покаем.

(Хенри Б. Айринг, „Силата на подкрепящата вяра“, Лиахона, май 2019 г., с. 59)

Ако тези въпроси „причинят известно неспокойство“, молете се и запишете какво можете да направите, за да се покаете и промените.

Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?

Каква е опасността в това да бъдем критични към онези, които Господ призовава?

Пророкът Джозеф Смит (1805 – 1844) учи:

Ако човек се изправя да критикува другите, като търси недостатъци в Църквата, казвайки, че те са извън пътя, докато той сам е праведен – знайте със сигурност, че този човек е поел право към вероотстъпничеството; и ако не се покае, ще стане отстъпник, така както Бог е жив.

(Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 339)

Нормално ли е да задаваме въпроси?

Президент Дитер Ф. Ухтдорф, по това време от Първото президентство, учи:

Нормално ли е да имаме въпроси относно Църквата или нейното учение? Скъпи мои млади приятели, ние сме хора, задаващи въпроси (…) защото знаем, че питането води до истината. (…)

Някои хора може да се чувстват смутени или недостойни, защото имат сериозни въпроси относно Евангелието, но не бива да се чувстват по този начин. Задаването на въпроси не е белег на слабост, то е предвестник на израстване. (…)

Не се бойте, задавайте въпроси. Бъдете любознателни, но не се съмнявайте! Винаги се дръжте здраво за светлината и вярата, които вече сте получили. Понеже в земния живот виждаме несъвършено, не всичко веднага ще има смисъл.

(Дитер Ф. Ухтдорф, „The Reflection in the Water“ (духовно послание за пълнолетни младежи на Образователната система на Църквата, 1 ноем. 2009 г.), broadcasts.ChurchofJesusChrist.org)

Безпогрешни ли са пророците?

Шери Дю, бивша съветничка в общото президентство на Обществото за взаимопомощ, казва:

Някои хора са смущавани от въпроса: Но пророците, гледачите и откровителите безпогрешни ли са? Това не е правилният въпрос. По-добрият е: Кои точно са пророците? Те са ръкоположените носители на ключове на свещеничеството, които позволяват силата на Господ да бъде разпределена по цялата земя. Може да не са съвършени. Но са най-съвършено вдъхновените ръководители на земята и единственият им мотив е съвършено чист – да ни помогнат да намерим обратния път към дома, като ни насочват към Исус Христос.

(Шери Дю, „Prophets“ (духовно послание на програмата BYU–Pathway Worldwide, 13 юли 2021 г.), с. 2, byupathway.org/speeches)