2 Коринтяните 2
„По-добре да (…) простите“
Да прощаваме на другите може да бъде много трудно. Павел пише на светиите в Коринт относно прощаването на грешник в тяхната общност. Павел ги кани да простят, както за доброто на човека, който получава прошката, така и за тяхно собствено добро. Докато учите, се опитайте да увеличавате разбирането си за важността на прошката и желанието си да прощавате на другите.
Как бихте реагирали?
Представете си как вие и другите около вас може да реагирате в дадените по-долу ситуации:
-
Става известно, че член на вашия район или клон е извършил сериозен грях, като например нарушаване на закона за целомъдрието.
-
Някой от вашия район или клон открито се противопоставя на ръководителите на Църквата.
Отговорете на следните въпроси:
-
Дори хората в тези примерни ситуации да се срещнат с ръководители на Църквата и да се стремят да се покаят, как могат другите да говорят за тях и да се отнасят към тях?
-
Защо може да е трудно за някои хора да се отнасят към тях с любов и да прощават?
В 2 Коринтяните 2 Павел пише за подобна ситуация в Коринт, в която някой е прегрешил и е бил наказан от членове на Църквата.
Помислете как се отнасяте към хората около вас, които може да са прегрешили. Обмислете следните въпроси, зададени от старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:
Има ли някой в живота ви, който може би се нуждае от прошка? Има ли някой във вашия дом, във вашето семейство, във вашия квартал, който е извършил нещо неправедно, грубо или нехристиянско? Всички ние сме виновни за подобни прегрешения, така че със сигурност трябва да има някой, който все още се нуждае от вашата прошка.
(Джефри Р. Холанд, „I Stand All Amazed“, Ensign, авг. 1986 г., с. 72)
Докато изучавате този урок, потърсете помощта на Светия Дух, за да увеличите разбирането си за важността на това да прощаваме подобно на Христос и как бихте могли да прощавате на другите.
Павел учи за прошката
1. Преначертайте следната таблица в дневника си за изучаване на Писанията и я попълнете:
Прочетете 2 Коринтяните 2:5–11 и вижте какви истини можете да откриете в дадените по-долу категории:
|
Как трябва да се отнасяме към човек, който ни е причинил скръб? |
Защо трябва да се отнасяме към хората по този начин? |
|---|---|
-
Какво научихте от изучаването на този откъс?
Следват два принципа, които може би сте открили: чрез Спасителя Исус Христос можем да прощаваме и да помагаме с любов на другите и ако не прощаваме на другите, Сатана ще надделява над нас.
-
Кои са някои примери за това как можете да прощавате, утешавате или потвърждавате обичта си към някого, който е прегрешил или е бил груб по друг начин?
-
Опирайки се на това, което знаете за Спасителя Исус Христос, защо смятате, че Той иска от нас да прощаваме и да проявяваме обич един към друг? Как Той може да ни помага да правим това?
Старейшина Масимо Де Фео от Седемдесетте учи:
Истинските ученици обичат да прощават. Те знаят, че Единението на Спасителя обхваща всички грехове и грешки на всеки един от нас. Те знаят, че цената, която Той заплати, „включва всичко“. Включени са духовните данъци, такси, комисионни и други плащания, свързани с грехове, грешки или прегрешения. Истинските ученици бързо прощават и бързо молят за прошка.
Скъпи мои братя и сестри, ако ви е трудно да намирате силата да прощавате, не си мислете за това, което са ви причинили другите, а за това, което Спасителят е направил за вас, и ще намерите мир в изкупващите благословии на Неговото Единение.
(Масимо Де Фео, „Чистата любов – истинският отличителен белег за всеки истински ученик на Исус Христос“, Лиахона, май 2018 г., с. 81–82)
-
В какви ситуации сте виждали пример за човек, който е простил на друг и след това е помогнал с обич към този човек?
-
Как отказът ни да прощаваме дава възможност на „Сатана да използва случая против нас“ (2 Коринтяните 2:11)?
2. Изпълнете дадената по-долу дейност в дневника си за изучаване на Писанията:
Представете си, че подобно на коринтяните, хората във вашия район трябва да увеличат обичта си и да прощават повече на онези, които са съгрешили. Поради това вашият епископ ви кани да споделите кратка мисъл за прошката в началото на вашия урок или събрание на кворума. Отделете няколко минути и съставете план за това, което можете да кажете. Включете следното:
-
Поне един стих или израз от 2 Коринтяните 2:7–11.
-
Друг стих от Писанията или изказване на ръководител на Църквата. (Бихте могли да използвате изказването на старейшина Кевин Р. Дънкан по-долу, един от споменатите от него стихове или един от откъсите от Писанията след изказването му.)
-
Вашите мисли и свидетелство за това да проявяваме обич и да прощаваме на другите и как това може да ни помага да се доближаваме до Спасителя.
Учения за прошката
Старейшина Кевин Р. Дънкан от Седемдесетте казва:
Убеден съм, че повечето от нас желаят да простят, но ни е много трудно. Когато преживеем несправедливост, можем бързо да кажем: „Този човек сгреши. Той заслужава наказание. Къде е справедливостта?“. Така погрешно смятаме, че ако простим, по някакъв начин справедливостта няма да възтържествува и наказанието ще бъде избегнато.
Това просто не е така. Бог ще отмери наказание, което е справедливо, защото милостта не може да ограби правосъдието (вж. Алма 42:25). Бог с любов уверява вас и мен: „Оставете съденето само на Мен, защото то Ми принадлежи и Аз ще отплатя. Мир вам“ (Учение и завети 82:23).
(Кевин Р. Дънкан, „Изцеляващият балсам на опрощението“, Лиахона, май 2016 г., с. 33)
-
Какво научихте, което може да помогне на членовете на вашия район по-добре да разбират прошката и да прощават?
-
Как прошката може да ги доближава до Исус Христос?
Помислете как се отнасяте към тези, които са прегрешили. Потърсете вдъхновение от Небесния Отец за това какво можете да направите, за да „простите (…) и (…) да (ги) уверите в любовта си“ към тях (2 Коринтяните 2:7–8). Бихте могли да напишете своите впечатления и мисли в дневника си за изучаване на Писанията, включително всички действия, които се чувствате вдъхновени да предприемете.
Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?
Как прошката може да благославя вас лично?
Президент Джеймс Е. Фауст (1920 – 2007) от Първото президентство учи:
Ако можем да намерим опрощение в сърцата си за онези, които са ни наскърбили и наранили, ние ще се издигнем на по-високо ниво за самоуважение и благополучие.
(Джеймс Е. Фауст, „Изцеляващата сила на опрощението“, Лиахона, май 2007 г., с. 68)
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Чрез апостолската власт, дадена ми от Спасителя на света, свидетелствам за душевното спокойствие, давано чрез помирението с Бог и с другите, ако бъдем достатъчно смирени и смели да го потърсим.
(Джефри Р. Холанд, „Служението на помирение“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 79)
Как Исус Христос може да ви помага да прощавате?
Старейшина Кевин Р. Дънкан от Седемдесетте учи:
Изцеляващият балсам на опрощението
Старейшина Дънкан учи, че ако се обърнем към Спасителя, Той ще ни изцели и ще ни помогне да простим на хората, които са ни наранили.
Тъй като прошката е главната причина, поради която Бог изпрати Своя Син, нека се възрадваме в Неговия изцеляващ дар за всички ни. Единението на Спасителя не е само за хората, които имат нужда да се покаят; то е също и за онези, които имат нужда да простят. Ако ви е трудно да простите на друг човек или дори на себе си, молете Бог да ви помогне. Опрощението е велик изцеляващ принцип. Не трябва да бъдем жертва втори път. Можем да простим.
(Кевин Р. Дънкан, „Изцеляващият балсам на опрощението“, Лиахона, май 2016 г., с. 35)
Гледайте видеоклипа „Principles of Peace: Forgiveness“ („Принципи на мира: прошка“), 1:49 мин, достъпен на ChurchofJesusChrist.org, където е показан пример как жена успява да прости на баща си благодарение на Исус Христос.
Principles of Peace: Forgiveness #PrinceofPeace
It’s impossible to find lasting peace without forgiving and being forgiven. We’ve all been wronged by others and have made mistakes of our own, but that doesn’t mean we can’t find peace by turning to Jesus Christ.
Как мога по-добре да разбера какво е прошката?
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Служението на помирение
Старейшина Холанд ни насърчава да полагаме усилия да прощаваме и да бъдем миротворци, за да можем да се помиряваме с Бог и един с друг.
(Исус Христос) не е казал: „Не ви се позволява да чувствате истинска болка или истинска тъга от тежките преживявания, причинени ви от други хора“. Нито е казал: „За да простите напълно, трябва отново да навлезете в болезнена връзка или да се върнете в нараняващи и разрушителни обстоятелства“. Но дори при най-тежки нанесени ни вреди, ние можем да се издигаме над болката, само като тръгнем по пътеката на истинското изцеление.
(Джефри Р. Холанд, „Служението на помирение“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 79)