Йоан 9

Исус изцелява един слепец

Исус изцелява мъж, който е сляп по рождение. Фарисеите разпитват този мъж и го изпъждат от синагогата, защото той отказва да заклейми Исус като грешник поради това, че лекува в Господния ден. Спасителят намира мъжа и мъжът се покланя пред Исус като Божий Син. Този урок ще ви помогне да разберете как това да оставате верни на познанията си за Спасителя, дори в несгоди, може да засилва вашето свидетелство за Него.

Верни на Исус Христос

Представете си, че сте получили кутия с жълта роза в нея.

• Как ще реагирате, ако други, които не са успели да видят розата в кутията, ви кажат, че е розова?

Понякога можем да попаднем на хора или идеи, които противоречат на нашите знания и свидетелства за Исус Христос. Дори когато Духът ни е свидетелствал истини за Исус Христос, други може да се опитат да опровергаят тези истини.

• Срещате ли противопоставяне на усилията си да оставате верни на това, което знаете за Исус Христос?

• Ако е така, какво влияние оказва това върху живота ви?

В Йоан 9 ще научите за един слепец, когото Господ изцелява. От примера на този човек можем да научим следния принцип: Когато оставаме верни на това, което знаем за Исус Христос, дори когато срещаме противопоставяне, нашите свидетелства за Него ще бъдат укрепвани. Потърсете доказателства за този принцип, докато изучавате разказа в Йоан 9 .

Прочетете Йоан 9:1–12 и потърсете какво научава слепецът за Исус.

• Какво знае този човек за Исус към дадения момент?

След като слепецът бива изцелен, някои хора не вярват, че това е наистина човекът, който е роден сляп, докато други са смаяни от полученото изцеление. Той е заведен при фарисеите, които изразяват своето недоволство, понеже чудото е извършено в Господния ден. Те започват да разпитват мъжа. Фарисеите питат и родителите му, но те отказват да отговорят на фарисеите, защото се страхуват да не бъдат изгонени от синагогата, ако подкрепят Исус. Фарисеите отново питат човека за изцелението му. (Вж. Йоан 9:13–34 .)

Прочетете стихове 11, 17, 25 и 30–33 , като обърнете внимание на това, което човекът казва за Исус.

1. Отговорете на два от следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:

• В историята със слепеца, какви доказателства намирате за принципа, че когато оставаме верни на това, което знаем за Исус Христос, дори когато срещаме противопоставяне, нашите свидетелства за Него ще бъдат укрепвани?

• Според вас по какъв начин този човек достига до по-добро разбиране за това кой е Исус?

• Какво научавате за Исус Христос от изказванията на този човек?

Тъй като мъжът продължава да твърди, че Исус е от Бога, фарисеите го изпъждат от синагогата (вж. Йоан 9:34).

Прочетете Йоан 9:35–38 и потърсете как Спасителят служи на мъжа.

2. Отговорете на три от въпросите по-долу в дневника си за изучаване на Писанията:

• Как е укрепено свидетелството на слепородения човек, който остава верен на това, което знае за Спасителя?

• Как могат да бъдат укрепвани нашите свидетелства за Исус Христос, когато устояваме на противопоставяния или изпитания на вярата?

• Какво научаваме за качествата на Исус Христос от общуването Му със слепородения човек?

• Как Спасителят помага за израстването на свидетелството на слепия мъж? Как Исус Христос ни помага да укрепваме свидетелствата си?

• Как наученото за Спасителя от този разказ може да ви помага да се изправяте срещу противопоставяне сега или в бъдеще?

Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?

Йоан 9:1–3 . Защо учениците на Исус смятат, че слепотата на човека е резултат от грях?

Президент Бойд К. Пакър (1924 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

Естествено е родителите на деца с (увреждания) да се питат: „Къде сгрешихме?“. Идеята, че всяко страдание е по някакъв начин пряк резултат от грях, се проповядва от древни времена. Това е лъжливо учение. Тази идея дори е приета от някои от ранните ученици, докато Господ не ги поправя.

„И когато минаваше, видя един слепороден човек.

И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?

Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела“. ( Йоан 9:1–3).

Няма място за чувство на вина, когато става дума за (увреждания). Някои (увреждания) могат да са резултат от невнимание или малтретиране, а други от пристрастяване на родителите. Но повечето от тях не са. Страданията идват при невинните.

(Бойд К. Пакър, „The Moving of the Water“, Ensign, май 1991 г., с. 7–8)

Какво преживява слепецът, след като упражнява вярата си в Спасителя?

Президент Хауърд У. Хънтър (1907 – 1995) учи:

Тук зрение е дадено два пъти – веднъж, за да поправи вроден дефект и още веднъж, за да разпознае Царя на Царете преди Той да се възнесе на Своя вечен трон. Исус вдъхва живот както на физическото, така и на духовното зрение. Той отправя Своята светлина към едно тъмно място и този човек, подобно на много други както в онези дни, така и в наши, приема светлината и проглежда.

(Хауърд У. Хънтър, „The God That Doest Wonders“, Ensign, май 1989 г., с. 16–17)

Как изглежда получаването на духовно зрение в живота ни?

Президент Томас С. Монсън (1927 – 2018) учи:

Онези, които са усетили докосването от ръката на Учителя, не могат някак си да обяснят промяната, която настъпва в живота им. Имат желание да живеят по-добре, да служат вярно, да вървят смирено и да бъдат по-подобни на Спасителя. След като получат своето духовно зрение и зърнат обещанията на вечността, те повтарят думите на слепеца, на когото Исус възстановил зрението: „Едно зная, че бях сляп, а сега виждам“ ( Йоан 9:25).

(Томас С. Монсън, „Anxiously Engaged“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 58)

Йоан 9:22, 34–35 . Какво е значението на това да бъдеш изпъден от синагогата?

„Синагогите служели като религиозен и обществен център в много юдейски общности. Синагогите предлагали достъп до духовно напътствие и служба, както и възможности за образование и социални възможности. Тъй като синагогата била неразривна част от юдейското общество, да бъдеш изгонен от синагогата… означавало много повече от това да си изключен и да загубиш общение с религиозната общност. Означавало също така отстраняване от културните и социалните дела. Тази заплаха очевидно била достатъчно сериозна, за да спре родителите на човека, роден без зрение, да не се въвличат твърде много в проучването на това чудо“ (New Testament Student Manual (2014 г.), с. 230).