Лука 10:25–37
Добрият самарянин
Когато законник пита Исус: „А кой е моят ближен?“ (Лука 10:29), Спасителят отговаря, като разказва притчата за добрия самарянин. Този урок може да ви помогне да следвате примера на Исус за обич към ближния.
Да помагаме на нуждаещите се
Помислете за момент, в който някой ви е помогнал, когато сте имали нужда от помощ.
-
Защо мислите, че този човек ви е помогнал?
-
Как се почувствахте в резултат на направеното от този човек?
Размишлявайте върху това колко е вероятно да помогнете на някого в нужда и защо бихте или не бихте му помогнали. Докато изучавате, търсете истините за Исус Христос, които биха могли да увеличат желанието ви да помагате на нуждаещите се.
Притча
Един ден, докато Исус Христос проповядва, един законник Го пита какво трябва да направи, за да получи вечен живот. Спасителят учи, че за да наследим вечен живот, трябва да възлюбим Бога с цялото си сърце и да обичаме ближния си както себе си (вж. Лука 10:27). След това законникът Го пита друг въпрос.
Прочетете Лука 10:29 , като бихте могли да подчертаете втория въпрос, който законникът задава на Исус.
-
Как бихте отговорили на въпроса на законника?
Исус отговаря на въпроса на законника, като разказва притча, известна като притчата за добрия самарянин. Докато изучавате тази притча, имайте предвид, че самаряните и юдеите се ненавиждат и в повечето случаи избягват да общуват помежду си. Една от причините юдеите да не приемат самаряните е, че самаряните са отчасти юдеи, отчасти езичници и смесват двете религиозни вярвания.
Откриване на Спасителя в притчата
Прочетете притчата за добрия самарянин в Лука 10:30–35 .
Докато изучавате тази притча, помислете по какъв начин самарянинът символизира Исус Христос.
1. Запишете отговорите на следния въпрос във вашия дневник за изучаване на Писанията:
-
Какво можем да научим за Исус Христос от тази притча? (Бихте могли да изброите отговорите си на този въпрос в дневника си за изучаване на Писанията.)
Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Спасителят е нашият добър самарянин, изпратен да „превърж(е) съкрушените сърца“ ( Лука 4:18 , вж. също Исайя 61:1). Той идва при нас, когато другите ни отминават. Със състрадание Той помазва раните ни със Своя изцеляващ балсам и ги превързва. Носи ни. Грижи се за нас.
(Нийл Л. Андерсън, „Ранени“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 85)
-
Кои са някои от примерите в Писанията, в които Спасителят прави това, което старейшина Андерсън описва?
-
Кога Спасителят е бил като добрия самарянин за вас?
Следване примера на Исус Христос
След като разказва притчата за добрия самарянин, Исус Христос, великият учител, пита законника какво е научил и го кани да действа според наученото. Прочетете Лука 10:36–37 и потърсете каква покана отправя Спасителят към законника.
-
Как можете да прилагате поканата на Спасителя в собствения си живот?
-
На какво ви учи тази покана за чувствата на Спасителя към всички чеда на Небесния Отец?
Имаме много възможности да следваме съвета на Спасителя „иди и ти прави така“ ( Лука 10:37) в различните среди, в които се озоваваме, като например у дома, в училище, онлайн, в нашия район или клон и сред непознати.
2. Изберете една от изброените в предишния абзац среди и запишете отговорите си на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
-
По какви конкретни начини можете да следвате примера на Спасителя да проявявате любов към ближния си в тази среда?
-
Какво може да ви затруднява да проявявате любов към ближния си в тази среда?
-
Ако човек се затруднява да проявява любов към ближния си в тази среда, какво можете да го научите за Исус Христос, което би могло да му помогне?
-
Какво почувствахте подтик да направите в резултат на наученото днес?
Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?
По какъв начин притчата за добрия самарянин е символ на нашето пътуване през живота?
Старейшина Герит У. Гонг от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
По прашния ни път към Йерихон, ние сме нападани, ранявани и изоставяни в мъки.
Въпреки че трябва да си помагаме, ние твърде често, поради някаква причина, си обръщаме гръб.
Но изпълнен със състрадание, Добрият Самарянин се спира и превързва раните ни с вино и елей. Символите на причастието и другите обреди, виното и елеят ни насочват към духовното изцеление в Исус Христос. Добрият Самарянин ни качва на осела Си или, както е пресъздадено на някои стъклописи – ни носи на раменете Си. Той ни води към Своята гостилница, която символизира Неговата Църква. В гостилницата Добрият Самарянин казва: „Погрижи се за него; … на връщане аз ще ти заплатя“ ( Лука 10:35). Добрият Самарянин, символ за нашия Спасител, обещава да се върне, но този път във величие и слава.
(Герит У. Гонг, „Място в гостилницата“, Лиахона, май 2021 г., с. 24–25)
Защо Спасителят използва самарянин, а не юдеин, за човека, който помага на ранения?
Президент М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:
По времето на Христос съществува значителна антипатия между юдеите и самаряните. При нормални обстоятелства тези две групи са избягвали да общуват помежду си. Притчата пак би била добра и поучителна, ако човекът, попаднал сред крадци, беше спасен от брат юдеин.
Умишленото използване на юдеи и самаряни от Исус Христос ни учи, че всички сме близки и че трябва да се обичаме, уважаваме и да си служим един на друг, независимо от всичките ни различия, включително религиозни, политически и културни.
(М. Ръсел Балард, „Doctrine of Inclusion“, Ensign или Liahona, ноем. 2001 г., с. 36)
Какво да правя, когато възможностите да помагам на други се появяват в неудобни моменти?
Президент М. Ръсел Балард, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, учи:
Възможностите да служим на другите по значими начини, според сключените от нас завети, рядко идват в удобно време. Но в това да вършим дела само когато ни е удобно няма духовна сила. Силата идва, когато спазваме сключените от нас завети.
(М. Ръсел Балард, „Like a Flame Unquenchable“, Ensign, май 1999 г., с. 86)
Президент Томас С. Монсън (1927 – 2018) ни напомня:
Никога не допускайте проблемът за решаване да стане по-важен от човека, който да бъде обичан.
(Томас С. Монсън, „Откриване на радост по време на пътуването“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 86)