Матей 26:1–25

„Да не съм аз, Господи?“

Преди празника Пасха, Мария помазва Спасителя със скъпо миро, а Юда заговорничи с главните свещеници и книжниците да убият Исус. По време на пасхалната вечеря Исус обявява, че ще бъде предаден. Апостолите се питат кой ще предаде Спасителя, като задават въпроса: „Да не съм аз, Господи?“. Този урок може да ви помогне да използвате думите на Спасителя в Писанията, за да анализирате живота си и да определите области, в които имате нужда да се усъвършенствате.

Как се отнасяме към това, което ценим

Помислете за човек, който е много важен за вас.

• Защо този човек е толкова важен за вас?

• Как вашите действия показват колко е важен този човек за вас?

В тази част на урока ще изучавате как някои хора показват с действията си колко много обичат и ценят Спасителя. Докато изучавате, помислете колко важен и незаменим е Спасителят за вас и какво можете да правите, за да изразявате обичта си към Него.Няколко дни преди Исус да събере апостолите Си за последната Си пасхална вечеря, Той отива във Витания, за да бъде с някои от Своите последователи (вж. Матей 26:6 , Йоан 12:1).

Прочетете Йоан 12:3–8 , за да научите какво прави Мария за Спасителя, докато Той е във Витания.

• Какво показват действията на Мария за това колко тя обича и цени Спасителя?

• Какво научавате за Спасителя от този разказ?

• Какви мисли или чувства имате, след размишленията си върху тези истини за Спасителя?

В Матей 26:3–5 научаваме, че главните свещеници се наговарят един с друг за това как може да бъде убит Исус. Прочетете Матей 26:14–16 и потърсете какво се случва скоро след като Мария помазва Исус във Витания.

Интересно е да се знае, че предателството на Исус от Юда за тридесет сребърника изпълнява пророчеството на старозаветния пророк Захария (вж. Захария 11:12). Също така, според закона на Моисей, тридесет сребърника е цената, използвана за компенсиране на господар за смъртта на роб (вж. Изход 21:32).

• Какво научавате от сравнението между действията на Мария и действията на Юда?

Отделете малко време, за да си припомните седмицата си до момента.

• Какви възможности сте имали да покажете обичта си към Спасителя?

• Има ли моменти, в които ви се иска да се бяхте справили по-добре?

• Какво можете да промените в бъдеще, за да покажете по-пълно обичта си към Него?

Помислете как думите на Исус се отнасят за нас

Исус участва в пасхалната вечеря, известна още като Тайната вечеря, със Своите апостоли няколко дни, след като Мария Го помазва. Прочетете Матей 26:20–21 и потърсете какво оповестява Спасителят по време на тази вечеря.

• Ако бяхте един от апостолите, какво щяхте да си помислите в този момент?

Прочетете Матей 26:22 , за да видите как реагират апостолите.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф, тогава член на Първото президентство, споделя един от уроците, които можем да научим от реакцията на апостолите. Бихте могли да гледате видеоклипа „Да не съм аз, Господи?“, достъпен на ChurchofJesusChrist.org, от 1:09 до 2:30 мин, или да прочетете текста по-долу.

„Да не съм аз, Господи?“

Обръщение на президент Дитер Ф. Ухтдорф на общата конференция, октомври 2014 г.

Учениците не поставят под въпрос истинността на казаното от Него. Нито пък се огледали, посочили някой друг с думите: „Да не би да е той?“.

Вместо това те, „пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?“ ( Матей 26:22 , курсив добавен).

Чудя се как би реагирал всеки от нас. … Бихме ли погледнали хората около нас, казвайки в сърцата си: „Сигурно има предвид брат Джонсън. Винаги ми е бил подозрителен“ или „Радвам се, че брат Браун е тук. Да, има нужда да чуе тези думи“. Или като древните ученици бихме погледнали навътре и бихме си задали пронизващия въпрос: „Да не съм аз?“.

В тези прости думи, „Да не съм аз, Господи?“, се съдържа началото на мъдростта и пътеката към лично обръщане във вярата и трайна промяна.

(Дитер Ф. Ухтдорф, „Да не съм аз, Господи?“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 56)

Една истина, която можем да научим от това изказване и от примера на апостолите, е, че навикът да се вглеждаме в собствения си живот според думите на Спасителя ни помага по пътя към лично обръщане и трайна промяна.

• Защо е важно да се запитаме как думите на Господ се отнасят за нас, вместо да приемем, че думите Му са предназначени за някого другиго?

• Кои са някои от ситуациите в живота ви, в които бихте могли да попитате: „Да не съм аз, Господи?“.

• Какво знаете за Исус Христос, което може да ви насърчи да попитате: „Да не съм аз, Господи?“

Президент Ухтдорф споделя два примера за източници, които можем да използваме, за да се вглеждаме духовно в себе си:

Нека предложа, че Светите писания и речите на общите конференции са ясно огледало, в което можем да видим себе си за такъв преглед.

Докато слушате или четете словата на древните и съвременни пророци, въздържайте своите мисли за това как тези думи се отнасят за някой друг и си задавайте следния въпрос: „Да не съм аз, Господи?“.

(Дитер Ф. Ухтдорф, „Да не съм аз, Господи?“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 58)

Отделете малко време, за да помислите колко често се опитвате да прилагате Писанията или ученията от общата конференция в живота си. Помислете за благословиите, които сте получавали за усилията си да превръщате думите на Господ в част от живота си.

Упражнявайте се в прилагането на думите на Господ в живота си

Изучете поне три от следните откъса за овладяване на ученията. Докато изучавате, търсете напътствията на Светия Дух, за да определите по какъв начин думите на Господ в тези откъси се отнасят за вас. Бихте могли също така да изучите скорошна реч от общата конференция като част от тази дейност.

• Maтей 5:14–16

• 1 Коринтяните 6:19–20

• Послание на Яков 1:5–6

• 1 Нефи 3:7

• Moсия 2:41

1. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

• Какви учения открихте, които могат да се приложат към настоящите ви житейски обстоятелства?

• Какви благословии мислите, че можете да получите, като приложите тези учения в живота си?

Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?

Защо Мария помазва Исус?

Старейшина Джеймс E. Талмидж (1862 – 1933) от Кворума на дванадесетте апостоли заявява:

Да се помаже главата на гост с обикновено масло означавало да се изрази почит към него; да се помажат също и ходилата му било израз на необичайно и изключително уважение; но да се помажат глава и ходила с миро от чист и скъпоценен нард, и с такова количество, било постъпка на благоговейна почит, оказвана рядко дори на царе. Действието на Мария е израз на преклонение; то е ароматното изливане на сърце, преливащо от почит и обич.

(Джеймс E. Талмидж, Jesus the Christ (1916 г.), с. 512)

Как можем да избегнем да бъдем прекалено самокритични, като същевременно признаваме необходимостта от самоусъвършенстване?

Сестра Мишел Д. Крейг, първа съветничка в Общото президентство на Младите жени, споделя следното прозрение:

Трябва да се радваме на чувствата на божествена неудовлетвореност, които ни подтикват към по-висш начин на действие, като в същото време разпознаваме и избягваме фалшивата имитация на Сатана – парализиращото обезсърчение. Това е безценно пространство, в което Сатана има голямо желание да се намести. Можем да избираме да ходим по по-висшата пътека, която ни води към търсене на Бог и Неговия мир и благодат, или можем да слушаме Сатана, който твърди, че никога няма да постигнем достатъчно: богатство, интелигентност, красота или каквото и да било. Нашата неудовлетвореност може да стане или божествена, или унищожителна.

(Мишел Д. Крейг, „Божествена неудовлетвореност“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 53)