Лука 7:36–50
„Защото тя обикна много“
Исус вечеря в дома на фарисей на име Симон. Влиза жена, която Симон смята за „грешница“, и „започ(ва) да облива нозете (на Спасителя) със сълзи“, да ги подсушава с косата си, да „целув(а) нозете Му и (да) ги маж(е) с мирото“ (Лука 7:37–39). В отговор на размишленията на Симон, Спасителят споделя притча за прошката и любовта. Този урок има за цел да ви помогне да упражнявате вяра в Исус Христос и да се покайвате за греховете си.
Предложения за дейности за изучаване
Посоката, в която се движим
-
Какво забелязвате в човечетата на тази диаграма?
-
Какво може да подскаже тяхното разстояние от Спасителя и посоката, която следват, за връзката им със Спасителя?
Помислете за момент къде може да поставите себе си на тази диаграма и коя посока ще следвате.Старейшина Лари Р. Лоурънс, по това време член на Седемдесетте, обяснява:
Нашият Небесен Отец познава нашия божествен потенциал. Той се радва всеки път, когато напреднем. За Него нашата посока е много по-важна от нашата скорост.
(Лари Р. Лоурънс, „Какво още не ми достига?“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 35)
-
Защо смятате, че духовната посока, която следваме, е по-важна от нашата скорост?
Господ изпитва голяма радост, когато полагаме усилия да се покайваме (вж. Лука 15:7, Учение и завети 18:13). Един от начините да се опише покаянието е отвръщане от греха и обръщане към Бог (вж. Ръководство към Писанията, „Покайвам се, покаяние“, scriptures.ChurchofJesusChrist.org). Докато изучавате, обръщайте внимание на подтиците на Духа, които могат да ви помогнат да се отвърнете от греха и да се обърнете към Спасителя.
Исус се храни в дома на фарисея Симон.
Лука 7 съдържа разказ за Исус, Който вечеря в дома на фарисей на име Симон. Докато Исус е със Симон, до Него приближава жена, която е смятана за грешница (вж. Лука 7:37, 39).
Прочетете Лука 7:36–39 и потърсете какво се случва, когато жената се приближава до Исус по време на това угощение.
-
Какво забелязахте относно Симон? А относно жената?
Исус разбира мислите на Симон и споделя една притча. Прочетете Лука 7:40–43 и потърсете на какво Спасителят учи Симон чрез тази притча. Може да е полезно да знаете, че един динарий е сумата пари, която работник обикновено заработва на ден (вж. стих 41).
-
Какво може тази притча да е помогнала на Симон да разбере за собствената си нужда от опрощение?
По времето на Спасителя обичаят повелява домакинът да почете специалните си гости чрез деяния на доброта, като например да ги целуне за поздрав, да им даде вода, за да си измият краката и да помаже главите им с масло (вж. Джеймс Е. Талмидж Jesus the Christ, 1916 г., с. 261). Както е записано в Лука 7:44–46, Спасителят отбелязва, че Симон не е предложил тези любезности на Исус, докато жената полага много големи усилия да покаже любовта и благодарността си към Него.
-
Според вас какво разбира тази жена за Исус, което Симон може да не е разбрал?
-
Какви доказателства виждате, че жената се покайва или че се отвръща от греховете си и се обръща към Спасителя?
Прочетете Лука 7:47–50 и потърсете защо Господ прощава греховете на тази жена.
-
Какви мисли или чувства имахте по отношение на Спасителя, докато изучавахте този разказ?
-
Какви истини научихте от този разказ?
Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли споделя учения, свързани с разказа, записан в Лука 7. Гледайте видеоклипа „Да привлека всички човеци към Мене“ (13:39) от 4:22 до 5:03 мин. или прочетете следния текст.
Колкото по-близко сме до Исус Христос в мислите и в намеренията на сърцата си, толкова повече оценяваме Неговото страдание, толкова по-благодарни сме за милостта и прошката и толкова повече желаем да се покайваме и да ставаме като Него. Нашата дистанция от Небесния Отец и Исус Христос е важна, но посоката, в която вървим, е още по-важна. Бог се радва повече на каещи се грешници, които се опитват да се доближават към Него, отколкото самодоволни, критикуващи хора, които, подобно на фарисеите и древните книжници, не разбират колко много трябва да се покаят.
(Дейл Г. Ренлънд, „Да привлека всички човеци към Мене“, Лиахона, май 2016 г., с. 40)
-
Кои думи или изрази в това изказване задълбочават разбирането ви за това, което току-що сте изучавали в Лука 7?
-
Кои преживявания са ви помагали да чувствате по-голяма любов и признателност към Спасителя и милостта, която Той предлага?
Съставете план
Помнете, че покаянието не е събитие, нито се прилага само за сериозни грехове. Покаянието е процес и ние се покайваме всеки път, когато полагаме усилия да се доближаваме до Господ и да се отвръщаме от злото.
Погледнете отново образа на Спасителя и диаграмата с човечетата и помислете за връзката си с Исус Христос, и в коя посока се движите. Съставете план за задълбочаване на любовта си към Спасителя, като се покайвате всеки ден. Направете даденото по-долу упражнение на отделен лист хартия, за да можете да го запазите поверително. Може да имате възможност да проследите напредъка си, свързан с това преживяване в някой следващ урок.
-
Помислете за едно нещо, което трябва да спрете да правите, за да се доближите до Спасителя? Как ще спрете?
-
Помислете за едно нещо, което трябва да започнете да правите, за да се доближите до Спасителя? Как ще започнете?
Коментари и информация за историческите обстоятелства
На кого приличам повече в този разказ – на Симон или на жената?
Президент Дитер Ф. Ухтдорф, по това време от Първото президентство, казва:
На кой от тези двамата приличаме повече?
Като Симон ли сме? Уверени и убедени ли сме в добрите си дела, считайки себе си за праведни? Не сме ли малко нетърпеливи с хората, които не живеят според нашите стандарти? На автопилот ли сме, носейки се по течението, посещавайки събранията си, прозявайки се по време на Неделното училище, преглеждайки телефоните си по време на събранието за причастие?
Или сме като тази жена, която счита, че е напълно и безнадеждно изгубена поради греха си?
Обикнали ли сме много?
Разбираме ли нашата задлъжнялост към Небесния Отец и умоляваме ли с цялата си душа за Божията благодат?
Когато коленичим за молитва, това само с цел да повтаряме най-великите си дела на праведност ли става, или го правим, за да признаваме грешките си, да умоляваме за Божията милост и проливаме сълзи на благодарност за удивителния план на изкуплението?
Спасението не може да бъде закупено с подчинение, то е закупено чрез кръвта на Божия Син (вж. Деянията на апостолите 20:28).
(Дитер Ф. Ухтдорф, „Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 109)
Защо е важно да се покайваме всеки ден?
Президент Ръсел М. Нелсън обяснява:
Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос.
(Ръсел M. Нелсън, „Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67)