Самоубийство
Предотвратяване на самоубийство и откликване при загуба

Предотвратяване на самоубийство и откликване при загуба

Нарастващият брой самоубийства в много части на света е наистина притеснителен въпрос. Целта на този документ е да помага на родители, близки, ръководители и членове на Църквата в стремежа им да служат на тези, които са засегнати от самоубийство.

Членовете могат да използват този източник, за да научат за ученията на Църквата по отношение на самоубийствата, ранните признаци на самоубийството, как да помагат на човек в криза и как да се отнасят към хора, изгубили близки поради самоубийство. Ръководителите могат да използват този източник, за да водят смислени обсъждания с членовете на съвета на кол и район, а също и при други обстоятелства. Тези обсъждания следва да се провеждат с цел да помагат на ръководители и членове да служат по-ефективно на тези, които са засегнати от самоубийство.

Ако провеждането на обсъждания на самоубийствата би помогнало за тяхното предотвратяване, а също и при служението на тези, засегнати от тази тема, обсъжданията трябва да бъдат водени от двама възрастни. Ръководителите биха могли да канят на обсъжданията специалист от общността, който разбира и уважава ученията на Църквата по отношение на самоубийството. Обсъждания с деца под 12 години се провеждат, само след като родителите са се посъветвали с децата си.

След като членовете на съвета на кол и район са разгледали този документ, те трябва да обсъдят подходящи начини да подкрепят обществените усилия и да предоставят на членовете информация за достъпните източници.

Учения и принципи

Когато учи: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39), Господ ни кани да се отнасяме към всички хора с разбиране и състрадание. Нашите усилия да служим на тези, засегнати от самоубийство, ще бъдат по-ефективни, ако по-пълно разбираме определени учения като следните:

  • По време на Своето Единение Исус Христос е понесъл пълнотата на изпитанията на смъртността, за да може да узнае „как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:11–13). Президент Джеймс Е. Фауст учи: „Тъй като Спасителят е изстрадал абсолютно всичко, което ние бихме могли някога да почувстваме или изпитаме, Той може да помага на слабите да стават по-силни“ („Единението – нашата най-велика надежда“, Лиахона, ян. 2002 г., с. 22).

  • Животът в смъртността е дар от Бог – дар, който трябва да бъде ценен и пазен (вж. Учение и завети 18:10; M. Russell Ballard, “Suicide: Some Things We Know, and Some We Do Not,” Ensign, Oct. 1987, 6–9).

  • Когато някой отнеме своя живот, само Бог може да съди неговите мисли, действия и доколко е отговорен за тях. Не е необходимо самоубийството да бъде определяща черта в нечий вечен живот (вж. 1 Царе 16:7, Учение и завети 137:9; Dale G. Renlund, “Grieving after a Suicide Loss,” видео на suicide.lds.org).

Допълнителен източник:

  • Gospel Topics на topics.lds.org и в приложението Gospel Library

Ранни признаци на самоубийството

Повечето хора, които се опитват да се самоубият, не искат да умрат, а просто търсят облекчение от физическа, умствена, емоционална или духовна болка, която изпитват. Много хора в криза проявяват ранни признаци, преди да се опитат да се самоубият. Ако се научите да разпознавате тези ранни признаци, ще сте по-подготвени да служите на тези, които се нуждаят от помощ. Ослушвайте се за твърдения като: „Не ми пука дали ще умра“ или „Всички биха били по-добре, ако ме няма“. Ранни признаци са налице, когато даден човек:

  • търси начин да се самоубие

  • казва, че се чувства отчаян или че няма причина да живее

  • казва, че се чувства като в капан или изпитва нетърпима болка

  • казва, че е бреме за другите

  • употребява повече алкохол или наркотици

  • раздава лични вещи без причина

  • е напрегнат, раздразнителен или се държи безразсъдно

  • се отдръпва от другите или се изолира

  • проявява ярост или говори за търсене на отмъщение

  • рязко сменя настроенията си (вж. National Suicide Prevention Lifeline)

Сам по себе си един признак може да не означава, че човек е в криза. Но ако даден човек вече се е опитвал да се самоубие, започне да проявява много от ранните признаци или сте забелязали рязка промяна в характера му, действайте незабавно. Безплатни телефонни номера за кризисни ситуации и допълнителна информация са достъпни на suicide.lds.org. (За повече подробности, разгледайте „Как да помагаме на човек в криза“ в това ръководство.)

Въпреки най-добрите ни усилия, не всички самоубийства могат да бъдат предотвратени. Някои хора се самоубиват, без да има проява на някакви ранни признаци. Вие не сте отговорни за избора на друг човек да сложи край на живота си.

Допълнителни източници:

Как да помагаме на човек в криза

Винаги приемайте сериозно ранните признаци на самоубийството и всички заплахи, че някой ще се самоубие, дори и ако според вас този човек не мисли сериозно за самоубийство или само търси внимание. Следвайте следните три стъпки, за да предложите подкрепа: въпроси, грижа, споделяне.

Стъпка 1: Въпроси. Попитайте човека директно дали мисли за самоубийство. Бихте могли да го попитате: „Мислиш ли да сложиш край на живота си?“. Ако ви каже, че мисли за самоубийство, попитайте го дали има план какво да прави. Бихте могли да попитате: „Имаш ли план да се нараниш?“. Ако човекът има план, незабавно му помогнете да постъпи в болница или здравна клиника или се обадете на местен телефон за спешни случаи или кризи. (Отидете на suicide.lds.org/crisis за информация за телефонни номера за помощ по света.) Ако човекът няма план, преминете към стъпка 2.

Стъпка 2: Грижа. Покажете, че ви е грижа, като изслушате човека. Оставете го да обясни как се чувства. Покажете уважение към чувствата му, като кажете нещо подобно на: „Съжалявам, че изпитваш толкова силна болка“ или „Не осъзнавах колко ти е трудно“. Бихте могли да му предложите да му помогнете да си разработи план за предотвратяване на самоубийството (вж. “How to Create a Suicide-Prevention Safety Plan,” Doug Thomas, Ensign, Sept. 2016, 63). Подобен план може да помогне на даден човек да открие своите силни страни, положителни взаимоотношения и добри умения за справяне с различни ситуации. Също така може да ограничи достъпа до средства за самонараняване, като например оръжие или лекарства. Ако човекът ви помоли да не казвате на никого за чувствата му, обяснете, че ще уважавате личния му избор доколкото е възможно, но и че той ще се нуждае от повече помощ, отколкото вие можете да му предоставите. Никога не обещавайте да пазите в тайна това, че той мисли за самоубийство.

Стъпка 3: Споделяне. Насърчете човека да сподели с някого, който може да му предостави повече помощ. Предоставете информация за връзка с полезни местни източници. Подобни източници могат да включват: обществени болници, клиники за спешна грижа или безплатни телефонни номера за кризисни ситуации. Акочовекът не желае да потърси помощ, може да се наложи да кажете на някого. Бихте могли да кажете нещо като „Загрижен(а) съм за теб и искам да си в безопасност. Ще говоря с някого, който може да ти предостави помощта, от която се нуждаеш“. Уважете личния му избор, като споделите само с някого, който мислите, че може да помогне, например с близък от семейството, епископа на човека, съветник в училище, лекар или друг медицински специалист. Ако не сте сигурни с кого да споделите, поговорете със своя епископ или се обадете на местен телефонен номер за кризисни ситуации. Помнете, че от вас не се очаква сами да помогнете на въпросния човек.

Бележка: Ако вие водите обсъждане, бихте могли да помолите участниците да упражнят тези стъпки. Представете им примерна ситуация, при която някой се обръща към тях, като казва, че мисли за самоубийство и ги помолете да пресъздадат как биха отговорили.

Допълнителни източници:

Как да действаме след самоубийство

Въпреки най-добрите ни усилия, не всички самоубийства могат да бъдат предотвратени. Нормално е близките на хора, извършили самоубийство, да изпитват чувства на отричане, шок, вина, гняв и объркване. Президент М. Ръсел Балард казва: „Отнемането на собствения живот е истинска трагедия, тъй като след това единично действие има много жертви: първо, този, който умира; след това десетки други (неговите близки и приятели), някои от които с години живеят с болка и объркване“ (“Suicide: Some Things We Know, and Some We Do Not,” Ensign, Oct. 1987, 7). За тези хора изцелението идва чрез Спасителя, Който „слезе по-долу от всичко“, за да може да узнае „според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Учение и завети 88:6, Алма 7:12). Материали и съвети от специалисти също могат да бъдат от полза.

Членовете на съветите на кол и район може да желаят да обсъдят как могат да помагат на отделен човек или семейство след самоубийство. Въпросите за обсъждане може да включват следното:

  • Как ученията и Единението на Исус Христос могат да носят изцеление на този човек или семейство?

  • Какви нужди на човека или семейството са забелязали служещите братя и сестри? Как може да им се служи?

  • От каква продължителна емоционална или духовна подкрепа ще се нуждае въпросният човек или семейство? Кой може да оказва тази подкрепа?

  • Въпросният човек или семейство има ли нужда от помощ с материални нужди, като например за транспорт или храна?

  • Как ръководителите на помощни организации в района могат да подкрепят децата и младежите, които са загубили свой близък?

Скръбта след самоубийство може да продължи дълго време. Ако някой продължава да изпитва силна болка или скръб, посъветвайте се с други хора, които са загрижени за него. С молитва обсъдете как най-добре можете да оказвате подкрепа. Бихте могли да помогнете на човека да получи свещеническа благословия или достъп до местни източници. Групи за подпомагане на скърбящите, лекари или други здравни специалисти могат да бъдат от помощ.

Бележка: Ако вие водите обсъждане, не говорете за това как даден човек е отнел своя живот. Това подсъзнателно може да насърчи някого от групата да предприеме описаното поведение. Ако някой започне да споделя тези подробности по време на обсъждане, по любезен начин насочете разговора в друга посока.

Допълнителни източници:

Други източници

Съвети от ръководители на Църквата

Лични преживявания на членове

Други източници от Църквата

Вж. suicide.lds.org за допълнителни източници