Глава 21

Силата на добротата

Като бъдем мили и търпеливи, ние можем да смекчаваме сърцата на другите и да ги насърчаваме да живеят праведно.

Из живота на Джордж Албърт Смит

Джордж Албърт Смит твърдо вярва в силата на добротата да смекчава сърца. Той учи, че ние следва да “посрещаме проблемите си в дух на обич и доброта към всички.”¹ Неговият дядо му разказвал как добротата и загрижеността към другите донесли мир в една напрегната ситуация:

“Веднъж в един горещ летен ден под улицата край дома на дядо в Солт Лейк Сити възникнал проблем и няколко работници от града дошли да го отстранят. Вън било горещо, слънцето припичало немилостиво, работата била на ръка, с кирки и лопати, което карало по лицата и гърбовете на работниците да тече пот, докато разкопавали платното. Работниците не били внимателни по отношение на езика си, може би майките им не ги били научили на нещо по-добро, но те ругаели и ужасен говор излизал от устата им. Скоро думите им започнали да обиждат много от съседите, чиито прозорци били отворени, за да уловят всеки повей, който би могъл да ги разхлади.

Някой излязъл вън и помолил мъжете да спрат с мръсните приказки, като посочил, че брат Смит живеел точно отсреща – “Бихте ли могли да покажете малко уважение и да бъдете по-тихи, моля?” Това предизвикало нов прилив на лоши думи. Мълчаливо дядо приготвил лимонада и като сложил каната и няколко чаши на един поднос, я занесъл на мъчещите се мъже с думите, “Приятели, изглеждате уморени и ви е горещо. Защо не излезете и не дойдете под моите дървета за по едно разхладително питие”? Ядът им изчезнал, мъжете откликнали на добротата с кротост и признателност. След приятната малка почивка те се върнали към работата си и я довършили внимателно и тихо.”² (Вж. предложение 1 по-долу.)

Една причина, поради която президент Смит се отнася към хората така мило, е убедеността му, че у всеки човек съществува вродена доброта. Само няколко седмици преди президент Смит да почине, старейшина Матю Коули, член на Кворума на дванадесетте апостоли, го посещава в болницата. “Отидох до леглото му”, казва той, “а той се протегна, хвана ръката ми и стискайки я здраво, каза, “Млади човече, помни, всеки ден от живота си можеш да намериш добро у всеки, ако само го потърсиш”.

После старейшина Коули казва за президент Смит:

“Той обичаше всеки, защото у всеки можеше да види доброто. Той не гледаше на греха и с най-малката степен на позволение, но обичаше грешника, защото знаеше, че Бог е любов (вж. 1 Иоаново 4:16), и тъкмо Божията любов преражда човешката душа и може в хода на това да превърне грешника в светец.

Може би има грешници, които погрешно вземаха любовта му за уважение. Той не уважаваше грешника, но го обичаше. Сигурен съм, че тази любов намираше отклик в сърцата и живота на онези, които той обичаше.”³

Учения на Джордж Албърт Смит

Духът Господен е дух на доброта, а не на грубост и критика.

Понякога се чувствам тъжен, като чуя да се говорят нелюбезни неща, не само от хора в нашата Църква, но и от хора в света. Нелюбезните неща се казват обикновено не под вдъхновение от Господ. Духът Господен е Дух на доброта; той е Дух на търпение; той е Дух на милосърдие, обич, търпение и дълготърпение; и сред нас няма човек, който да не се нуждае от всички тези добродетели, които са резултат от влиянието на Духа на нашия Небесен Отец.⁴

Всяко влияние за мир следва да бъде упражнявано. Луцифер използва всички средства, за да унищожи душите на човешкото семейство. В делата си той е по-активен от когато и да било и действа по такъв коварен начин. Няма да отделям време да изреждам многото начини, които той използва, но има един начин, по който действа, а действа така от сътворението на света, и това е да изкушава един човек да уронва репутацията на друг, като говори за него нелюбезни неща.⁵

Толкова лесно е да критикуваме друг човек, толкова лесно е да намираме грешки, а понякога ние говорим грубо за своите съседи и приятели. Сега, ето какво ни е дал нашият Небесен Отец … :

“Не съдете, за да не бъдете съдени.

Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?” (Матея 7:1–4.)

Като народ ние биваме съветвани да не критикуваме, да не сме нелюбезни, да не говорим грубо на хората, с които общуваме. В това отношение ние трябва да бъдем най-добрия пример в целия свят. Помислете за критикуването днес. Вземете вестниците си и вижте нелюбезните неща, казвани от едни хора за други, при все това много често човекът, който критикува, има греда в окото си и не я вижда, но мисли, че неговият брат има съчица в своето око.⁶ (Вж. предложение 2 по-долу.)

Не сме ли ние доста склонни да виждаме ограниченията и слабостите на своите ближни? При все че това противоречи на ученията на Евангелието на Исус Христос. Съществува една категория хора, които намират грешки и критикуват винаги по един деструктивен начин. В критиката съществува разлика. Ако можем да критикуваме конструктивно под влиянието на Духа Господен, можем да променим ползотворно и подходящо някои от нещата, които се вършат. Но ако имаме с нас духа на търсенето на грешки, на посочването на слабости и провали у другите по един деструктивен начин, това никога не е в резултат на спътничеството на Духа на нашия Небесен Отец и е винаги вредно.⁷

Ние следва винаги да търсим у другите добродетелите и да отправяме искрена похвала.

Застанал съм тази вечер тук, за да говоря за един мъж, който преди няколко години се завърна във вечния ни дом. … Имам предвид Френсиз М. Лаймън (от Кворума на дванадесетте апостоли) и искам да ви кажа, че този велик човек бе деликатен като бебе, като малко дете, и желанието му да помага и насърчава бе прекрасно. Чувал съм го да отправя комплименти на своите братя всеки път, когато те сторят нещо достойно за похвала – един изнесе отлична реч, друг даде убедително свидетелство, трети направи нещо друго достойно за похвала. Виждал съм го как ги прегръща през рамото и казва, “Горд съм с тебе и с чудесната работа, която свърши”. Не е ли този препоръчителният начин да се живее? Това е начинът да направим себе си щастливи. Ако, вместо да бъдем ревниви, виждаме, оценяваме и хвалим добродетелите и способностите на нашите ближни, ако виждаме силата за добро у (другите), колко по-добре би било.

Много от нас живеят в такава атмосфера, че почти онемяваме, когато имаме възможност да похвалим друг човек. Сякаш сме неспособни да кажем нещата, които бихме могли да кажем … за благослов на другите. Нека търсим добродетелите на нашите другари и като ги забележим, да ги направим щастливи, като ги похвалим.⁸

Умолявам ви, мои братя и сестри, нека бъдем щедри едни към други. Нека бъдем толкова търпеливи един с друг, колкото бихме искали другите да бъдат с нас. Нека виждаме добродетелите на нашите съседи и приятели и да говорим за тези добродетели, да не търсим грешки и да не критикуваме. Ако правим това, ще излъчваме слънчева светлина и онези, които ни познават най-добре, ще ни обичат.⁹ (Вж. предложение 3 по-долу.)

Добротата има силата да извежда хората от грешките им.

Има хора, които ще допускат грешки. Сред нас днес има хора, които ще поемат по грешен път, но те са чеда на нашия Господ и Той ги обича. Той е дал на вас и мен правото да се обърнем към тях с доброта, обич и търпение и с желание за благослов, стремейки се да ги избавим от грешките, които допускат. Нямам привилегията да съдя някои от онези, които са допуснали и все още допускат грешки, освен ако не съм призован за това по силата на властта, която може да ми бъде дадена. Но моя е привилегията, когато ги виждам да вършат погрешни неща, по някакъв начин, ако е възможно, да ги върна обратно на пътеката, която води до вечен живот в селестиалното царство.¹⁰

Нека не се оплакваме от своите приятели и съседи, понеже не правят онова, което искаме да правят. Вместо това нека ги обичаме и с обич да ги подтикваме да вършат нещата, които нашият Небесен Отец би искал те да вършат. Можем да сторим това, и не можем да спечелим доверието или любовта им по никакъв друг начин.¹¹

Каква радост, каква утеха, какво удовлетворение може да се добави в живота на нашите съседи и приятели чрез доброта. Колко бих желал да напиша във въздуха тази дума с главни букви и да я украся с ярки цветове. Добротата е силата, която Бог ни е дал да отключим закоравелите сърца и смекчим упоритите души, и да ги доведем до едно разбиране на целите Му.¹² (Вж. предложение 4 по-долу.)

Обич и доброта у дома могат да подтикват децата ни да се вслушват в нашите съвети.

Наш дълг е – би следвало да кажа наша привилегия е, както и наш дълг – да отделяме достатъчно време да обкръжим децата си със защита и така да ги обичаме и да спечелим обичта им, че те на драго сърце да се вслушват в нашия съвет и препоръка.¹³

Живейте по такъв начин, в обич и доброта, че мирът, молитвата и благодарността да бъдат заедно в домовете ви. Не допускайте домовете ви да бъдат само място, където да окачвате шапките си вечер и да се храните и после да бързате за някъде другаде, но нека вашият дом бъде едно постоянно обиталище за Духа Господен.¹⁴

Моля се да можем да бъдем изпълнени с онзи дух, който иде от (Господа), и това е един дух на обич, доброта, помощ, търпение и въздържаност. Тогава, ако поддържаме този дух с нас в домовете ни, нашите момчета и момичета ще растат и ще бъдат онова, което бихме желали да бъдат.¹⁵

Помня как преди няколко години пътувах на север с един влак. В дневното купе на този влак видях една жена, която познавах. … Тя ме разпозна, докато минавах през вагона. Заговори ме и аз попитах: “Къде отивате?” Тя каза: “Отивам в Портланд, (Орегон)”. Знаех, че семейството не е особено заможно. Знаех, че тази жена бе майка на голямо семейство от момчета, тъй че казах: “Какво ви води към Портланд?” Тя каза: “Един от синовете ми е в болница там”.

Не знаех, че някой от децата й се е преместило, тъй че продължих да я разпитвам и тогава тя разкри сърцето си пред мен. Тя каза: “Най-малкото ми момче напусна дома ни преди няколко седмици и не ни каза къде отива. Не получихме и думичка от него, но несъмнено той е мислел да иде в света и лично да го разгледа, и първата информация, която получихме за местонахождението му, бе една телеграма, която дойде от “Мърси Хоспитал” в Портланд, която гласеше, че момчето ни е болно и е в тази болница”. Тя добави: “Разбира се, съобщението много ни шокира. Можех да сторя едно-единствено нещо, и то бе да събера средства и веднага да отида при това момче”.

… Тя бе готова да седи по време на дългото пътуване, един ден и една нощ, не огорчена от нелюбезността и лекомислието на своето момче, а мислеща единствено, че то е нейно, че й принадлежи, че Бог й го е дал и че нашият Небесен Отец очаква от нея да използва всички възможни средства да обогати живота му и да го подготви за възможностите, които го чакаха. Тъй че през дългите часове на нощта, докато влакът громолял по релсите, тази добра жена седяла там, копнеейки за своето момче, докато всеки километър по малко я приближавал до онова съкровище, което лежало на сърцето й. Когато накрая пристигнала, тя отишла възможно най-бързо до болницата. Случи се така, че мястото, където трябваше да отседна, не бе далеко от болницата, така че отидох да видя какво е станало.

Онази мила майка бе там, седнала до леглото на своето момче, което бе повалено от сериозен пристъп на пневмония и лежеше там, страдайки. Тя не му се караше, че не е помислил за нея; не бе огорчена от лекомислието и безгрижието му, просто бе благодарна да бъде с момчето си, което Бог й бе дал. Сега се опитваше да се погрижи отново за детето, за което бе встъпила в партньорство с нейния Небесен Отец, за да го доведе на този свят. Той впрочем бе на около 16 г., но за нея бе още нейното малко дете. Тя се опитваше да го окуражи, говорейки му неща, което да го направят щастлив и доволен, посочвайки му възможностите, които щяха да са негови, когато оздравее. На мястото на нещастието и мъката, които изпълваха стаята преди нейното влизане, сега там имаше един съвършен ореол от светлина, а на лицето на момчето имаше мир и щастие, докато то гледаше в очите онази, която бе предложила в жертва живота си, за да оживее той, и в този случай бе изминала огромно разстояние, за да седне до него и да се погрижи той да се върне обратно към живота.

Понякога се питам дали тези майки осъзнават колко прекрасни са в очите на децата си в случаи като този. Онова момче твърдо бе решило пред майка си, която бе там от доста време, никога отново да не постъпва предателски спрямо нея, никога отново да не проявява безгрижие към онова, което му е дала тя, решен името, което му бе дадено с чест, да бъде пазено в чест от него дотогава, докато е жив.¹⁶ (Вж. предложение 5 по-долу.)

Моля се любовта към Евангелието на нашия Господ да гори в душите ни и да обогатява живота ни, та съпрузите да бъдат по-мили към съпругите си, а съпругите към съпрузите, родители към децата и децата към родителите, защото Евангелието на Исус Христос е евангелие на обич и доброта.¹⁷

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

Прочетете разказа за това как Джордж Албърт Смит приготвя лимонада за уморените работници. Спомнете си пример за мила постъпка, смекчила нечие сърце. Кои са някои от проблемите, които мислите, че биха могли да бъдат решени с “дух на обич и доброта към всички”?
Президент Смит учи, че “ние трябва да бъдем най-добрия пример в целия свят” в това да избягваме на грубата критика. Кои са някои от ситуациите, в които можем да дадем подобен пример? Защо по ваше мнение грубата критика и търсенето на грешки са толкова вредни?
На стр. 239 президент Смит разказва как старейшина Френсиз M. Лаймън отправял похвали на своите братя. Как са ви действали искрените похвали? Помислете за момент за някой човек, когото следва да похвалите.
Президент Смит учи, че “добротата е силата, която Бог ни е дал да отключим закоравелите сърца”. За кои разкази от Писанията можете да се сетите, които илюстрират този принцип? (Напр., вж. Матея 9:10–13; Алма 20:1–27.)
Преговорете разказа за майката, посетила своя син в болницата. Когато едно дете поеме по грешен път, защо понякога е трудно да постъпим като майката в разказа? Обмислете с молитва как духът на доброта и търпение може да подобри взаимоотношенията ви с членовете на вашето семейство.

Свързани с темата стихове: Притчи 15:1; Матея 18:15; Иоана 8:2–11; Ефесяните 4:29–32; 3 Нефи 12:22–24; Учение и Завети 121:41–46

Помощ при преподаването: Разделянето на малки групи дава “на по-голям брой хора възможността да участват в урока. Хората, които често са нерешителни, може да споделят в малките групи идеите си, които не биха изразили пред целия клас” (Преподаването – няма по-велико призование 161).

“Мълчаливо дядо приготвил лимонада и като сложил каната и няколко чаши на един поднос, я занесъл на мъчещите се мъже.”

“Живейте по такъв начин, в обич и доброта, че мирът, молитвата и благодарността да бъдат заедно в домовете ви.”