„Урок 9. Материали за подготовка на класа: Свързване на семействата за вечността“, Вечното семейство, ръководство за учителя, 2022 г.
„Урок 9. Материали за подготовка на класа“, Вечното семейство, ръководство за учителя
Урок 9. Материали за подготовка на класа
Свързване на семействата за вечността
Президент Ръсел М. Нелсън обещава: „Вашето поклонение в храма и службата ви към вашите предци ще ви благославят с все повече лични откровения и мир, и ще подсилват решителността ви да останете на заветната пътека“ („Да вървим заедно напред“, Лиахона, апр. 2018 г., с. 7). Докато изучавате този урок, помислете какво можете да правите, за да осъществявате в по-пълна степен тези благословии за себе си и как можете да помагате за събирането на Божието вечно семейство, като извършвате храмови обреди от името на свои предци, които са починали.
Раздел 1
По какви начини ни укрепват обредите и заветите на свещеничеството?
Истината, че „семейството заема централно място в плана на (Небесния Отец)“, има няколко дълбоки значения („Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org). Президент Джозеф Ф. Смит учи относно едно от тези значения:
Трябва да има спояване и съединяване на родители с децата и на деца с родители, докато цялата верига на Божието семейство не бъде споена в една верига и те всички станат семейството на Бог и Неговия Христос. (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith, 2011 г., с. 411)
Пророците от последните дни са заявили по какъв начин може да бъде осъществено това „спояване“ на отделните семейства и в крайна сметка на Божието семейство: „Свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове, дават възможност на отделните хора да се завърнат в присъствието на Бог, а на семействата да бъдат свързани за вечността“ („Семейството: прокламация към света“).
Тези свещени завети и обреди на свещеничеството са нещо повече от обикновени задачи за изпълнение. Чрез тези обреди и завети Бог желае да ни даде сила да станем по-подобни на Него (вж. Учение и завети 84:19–22) и да станем достойни за вечен живот с Него и с нашите семейства.
Относно силата на храмовите обреди и завети президент Нелсън учи:
Целта, към която се стремим всички ние, е да бъдем надарени със сила в Господния дом, да бъдем запечатани като семейство, да бъдем верни на сключените в храма завети, които ни правят достойни за най-великия Божий дар – вечния живот. Обредите на храма и сключените там завети са ключът за укрепване на вашия живот, брак и семейство, както и на способността ви да устоявате на атаките на противника. („Да вървим заедно напред“, с. 7)
По-късно той споделя:
Надарените в Господния дом са получили като дар Божията свещеническа сила, в резултат на сключения завет, както и дар на знание, за да разбират как да черпят от тази сила. …
… Всеки път, когато служите и се покланяте на Бог в храма, вие си тръгвате оттам въоръжени с Божията сила и ангелите Му „имат грижа“ за вас (Учение и завети 109:22). („Духовни богатства“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 77, 78.)
Раздел 2
Какво влияние върху живота ни може да има работата по семейната история и извършването на храмови обреди от името на нашите починали предци?
Господ обещава да изпрати пророка Илия в последните дни, за да възстанови властта, която е необходима, за да бъдат семействата свързани за вечността.
Пророкът Джозеф Смит обяснява, че думата обърне, използвана в стих 6, „следва да бъде преведена обвърже или запечата“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 505). Обещанието на Малахия, записано в тези стихове, частично се изпълнява в храма Къртлънд на 3 април 1836 г. На този ден пророк Илия се явява на Джозеф Смит и Оливър Каудъри и им предава запечатващите ключове на свещеничеството на Мелхиседек (вж. Учение и завети 110:13–16). По силата на тази власт обредите, извършени на земята, могат да устоят на смъртта и да „бъдат валидни и в селестиалното царство на Бог“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Фийлдинг Смит, 2013 г., с. 233).
Помислете за начини, по които сте били благославяни от възстановяването на ключовете за запечатване. Посредством тези ключове съпрузи и съпруги, както и родители и деца, могат да бъдат свързани за вечността. Тези ключове по чуден начин правят възможно и извършването на храмова служба за нашите починали предци.
Господ учи Джозеф Смит и други ранни членове на Църквата относно важността на това да извършват обреди в храма за своите починали предци.
Като откриваме нашите починали предци и извършваме храмови обреди от тяхно име, ние ставаме по-подобни на Спасителя. Президент Гордън Б. Хинкли учи как се превръщаме в спасители за тези членове на семейството ни.
Точно както нашият Изкупител даде живота Си като посредническа жертва за всички хора и така стана наш Спасител, по същия начин, в по-малка степен, когато извършваме работа в храма като пълномощници, ние ставаме спасители за тези, които са от другата страна и нямат други начини за напредване, освен ако не се направи нещо в тяхна полза от тези, които са на земята. („Заключителни бележки“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 105)
Помислете какво давате от себе си, когато участвате в работата по семейната история и службата в храма.
Господ ни обещава важни благословии, ако решим да участваме в това свято дело.
Раздел 3
Как можем да обединяваме семейството си и да помагаме на Небесния Отец в обединяването на Неговото семейство чрез храмови обреди?
Нашият Небесен Отец силно желае да ни помага в обединяването на нашето семейство и на цялото Негово семейство чрез храмови обреди. Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява за един от даровете, които Небесният Отец ни дава, за да ни подпомага в това свято дело:
Старейшина Ръсел М. Нелсън учи, че духът на Илия е „проявление на Светия Дух, Който дава свидетелство за божествената същност на семейството“ („A New Harvest Time“, Ensign, май 1998 г., с. 34). Това отличително влияние на Светия Дух привлича хората да открият, документират и ценят своите предци и членове на семейството, както от миналото, така и в настоящето.
Духът на Илия осенява хората както в Църквата, така и извън нея. („Сърцата на децата ще се обърнат към бащите им“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 25–26)