Какво мога да правя, за да изразявам любов, подобна на Христовата?

Важно е да разберем, че „всеки е на различно място по пътеката“. Трябва да забелязваме нуждите на хората около нас. Всеки има трудности. Някои имат големи трудности, за които дори не знаем. Всички сме обичани от Бог. Трябва да се опитваме да виждаме другите, както ги вижда Христос. Не трябва да „допускаме преценката да диктува начина, по който общуваме с хората“. Животът не е свързан само „с личния ни напредък, а и с това да помагаме на другите да напредват“. „Поставени сме там, където сме, за да можем да обичаме и вдъхновяваме другите“.

Да бъдем последователи на Христос означава, че трябва да помагаме на другите по пътеката. „Евангелието на Исус Христос не изолира хората. Хората изолират някои хора. И ние трябва да поправим това. Трябва да сме деликатни, да ги обичаме и да им предоставим възможността да израстват, да разцъфтяват и да дават най-доброто от себе си. Те имат таланти, способности и (характер), които са необходими в Божието царство“. Когато хората посещават събранията в Църквата, „те трябва веднага да се почувстват приети, обичани и вдъхновени“. После, когато си тръгнат, те стават по-добри, „защото знаят, че Господ ги обича. (И знаят), че имат приятели във вярата си“ (Carol F. McConkie, “Lifting Others,” ChurchofJesusChrist.org).