Книгата на Енос

1 Ето, стана така, че аз, Енос, като знам, че баща ми беше праведен човек, защото той ме поучаваше на своя език и съобразно учението и увещанието Господни, и благословено да бъде името на моя Бог за това –

2 аз ще ви кажа за борбата, която имах пред Бога, преди да получа опрощение на греховете си.

3 Ето, аз тръгнах на лов за животни из горите; и словата, които бях чувал често да говори баща ми за вечния живот и за радостта на светиите, проникнаха дълбоко в сърцето ми.

4 И душата ми зажадува; и аз коленичих пред моя Създател и Го призовах в усърдна молитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да, и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата.

5 И тогава дойде глас към мене, казвайки: Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен.

6 И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната.

7 И аз казах: Господи, как става това?

8 И Той ми каза: Поради вярата ти в Христа, Когото ти никога не си виждал, нито чувал. И много години ще минат, преди Той да се яви в плътта; затова иди си, твоята вяра те изцели.

9 Сега стана така, че когато чух тези слова, аз започнах да изпитвам желание за благосъстоянието на братята ми, нефитите; затова излях цялата си душа пред Бога за тях.

10 И докато аз се борих в духа по този начин, ето, гласът Господен дойде в съзнанието ми отново, казвайки: Ще посетя братята ти според усърдието им в спазването на заповедите Ми. Аз съм им дал тази земя и тя е свята земя; и няма да я прокълна, освен ако това не стане по причина на беззаконие; ето защо, Аз ще посетя братята ти според както съм казал; и техните прегрешения ще стоваря Аз със скръб върху собствените им глави.

11 И след като аз, Енос, чух тези слова, вярата ми в Господа започна да става непоколебима; и аз Му се помолих с дълготърпеливи усилия и за братята ми, ламанитите.

12 И стана така, че след като се бях молил и употребил всичките си усилия и усърдие, Господ ми каза: Аз ще ти въздам според желанието ти, поради твоята вяра.

13 И сега, ето, това беше желанието, което аз желаех от Него – че ако бъде тъй, че моят народ, нефитите, изпадне в прегрешение и по някакъв начин бъде унищожен, а ламанитите не бъдат унищожени, Господ Бог да запази летопис на народа ми, нефитите; и даже ако може да бъде тъй, щото чрез силата на Неговата свята ръка този летопис да може да бъде предаден един ден на ламанитите, за да могат те да бъдат доведени до спасение –

14 защото понастоящем усилията ни те да бъдат възстановени към истинската вяра бяха напразни. И те се кълняха в яростта си, че ако им е възможно, ще унищожат нашите летописи и нас, и също всичките предания на бащите ни.

15 Затова като знаех, че Господ Бог може да запази нашите летописи, аз Го умолявах непрестанно, защото Той ми беше казал: Каквото и да поискаш във вяра, вярвайки, че ще получиш в името на Христа, ще го получиш.

16 И аз имах вяра и призовавах Бога да благоволи да запази летописите; и Той сключи завет с мене да ги изкара наяве за ламанитите в определеното от Него време.

17 И аз, Енос, знаех, че това ще бъде така според завета, който Той беше сключил; затова душата ми се успокои.

18 И Господ ми каза: Бащите ти също поискаха това нещо от Мене; и ще им бъде сторено според вярата им; понеже вярата им беше като твоята.

19 И сега стана така, че аз, Енос, тръгнах сред народа на Нефи, пророкувайки за идните неща и свидетелствайки за тези неща, които бях чул и видял.

20 И аз свидетелствам, че народът на Нефи се опитваше усърдно да възстанови ламанитите към истинската вяра в Бога. Но нашите усилия бяха напразни; тяхната омраза беше непоклатима и те бяха водени от злата си природа, така че те станаха диви и свирепи, и кръвожадни люде, пълни с идолопоклонничество и нечистота, хранещи се с хищни животни и живеещи в шатри, и странстващи в пустошта с къси кожени препаски около бедрата и обръснати глави; и цялата им сръчност беше в боравенето с лък, крив меч и брадва. И много от тях не ядяха нищо друго освен сурово месо; и те непрестанно се опитваха да ни унищожат.

21 И стана така, че народът на Нефи обработваше земята и отглеждаше всякакъв вид зърно и плодове, и стада, и черди, и всякакъв вид различен добитък, и кози, и диви кози, а също и много коне.

22 И имаше извънредно много пророци сред нас. И людете бяха коравовратни и трудно разбираха.

23 И нямаше нищо друго, освен извънредна строгост, проповеди и пророчества за войни, и раздори, и унищожения, и непрестанно им напомняхме за смъртта, за продължителността на вечността, за възмездията и силата Божии, и всички тези неща, като ги подтикваме непрестанно, за да ги държим в страх от Господа. Аз казвам, че нищо, освен това, както и откровената реч, не можеше да ги предпази от бързо падение до унищожение. И по този начин пиша аз за тях.

24 И видях войни между нефити и ламанити в хода на дните си.

25 И стана така, че аз започнах да остарявам и сто и седемдесет и девет години се бяха изминали от времето, когато баща ни, Лехий, напусна Йерусалим.

26 И аз видях, че скоро ще трябва да сляза в гроба си, и бях подтикван от силата Божия, че трябва да проповядвам и пророкувам на тези люде, и да провъзгласявам словото според истината, която е в Христа. И аз съм го провъзгласявал във всичките си дни, и съм му се радвал повече, отколкото на словото на света.

27 И аз скоро ще отида на мястото на моя покой, което е при Изкупителя ми; защото знам, че в Него ще намеря покой. И ще се наслаждавам на деня, когато моята смъртност ще се облече в безсмъртие и аз ще застана пред Него; тогава ще видя лицето Му с удоволствие, и Той ще ми каже: Ела при Мене ти, който си благословен, има място, приготвено за теб в обиталищата на Отца Ми. Амин.