1 И сега стана така, че се създаде разцепление между людете, тъй че те се разделиха насам и натам и тръгнаха по своите си пътища, като оставиха Нефи сам, тъй както стоеше сред тях.

2 И стана така, че Нефи тръгна по своя път към дома си, размишлявайки върху нещата, които Господ му беше показал.

3 И стана така, че тъй както бе потънал в размисъл, бидейки твърде обезсърчен поради нечестието на народа на нефитите, поради техните тайни дела на мрака и убийствата им, и плячкосването им, и всякакъв вид беззакония, стана така, че докато размишляваше тъй в сърцето си, ето, един глас дойде до него, казвайки:

4 Благословен си ти, Нефи, за това, което си направил; защото Аз видях как неуморно провъзгласяваше на тези люде словото, което ти дадох. И ти не се уплаши от тях и не се опита да спасиш собствения си живот, но търсеше Моята воля и спазването на Моите заповеди.

5 И сега, тъй като ти направи това толкова неуморно, ето, Аз ще те благословя навеки, и ще те направя могъщ в слова и в дело, и във вяра, и в работа, да, дори всички неща ще ти се изпълняват според словото ти, защото ти не ще поискаш онова, което е противно на Моята воля.

6 Ето, ти си Нефи, а Аз съм Бог. Ето, Аз ти го заявявам в присъствието на Моите ангели, че ти ще имаш сила над този народ и ще поразиш земята с глад и с мор, и с унищожение според нечестието на този народ.

7 Ето, Аз ти давам сила, щото всичко, което запечаташ на земята, да бъде запечатано в небесата; и всичко, което развържеш на земята, да бъде развързано в небесата; тъй ти ще имаш сила сред този народ.

8 И тъй, ако ти кажеш на този храм да се разцепи на две, това ще бъде сторено.

9 И ако кажеш на тази планина: Улегни се и се изравни, и това ще бъде сторено.

10 И ето, ако кажеш Бог да порази този народ, ще бъде извършено.

11 И сега, ето, Аз ти заповядвам да отидеш и да кажеш на този народ, че тъй казва Господ Бог, Който е Всемогъщият: Освен ако не се покаете, ще бъдете поразени дори до унищожение.

12 И ето, сега стана така, че когато Господ изрече тези слова на Нефи, той се спря и не отиде у дома си, но се върна при множествата, които се бяха разпръснали по лицето на земята и започна да им провъзгласява словото Божие, което му беше изречено относно тяхното унищожение, ако те не се покаят.

13 Сега ето, въпреки великото чудо, което направи Нефи, откривайки им за смъртта на върховния съдия, те вкоравиха сърцата си и не се вслушаха в словата Господни.

14 Ето защо, Нефи им извести словото Господне, казвайки: Освен ако не се покаете, тъй каза Господ: Вие ще бъдете поразени, дори до унищожение.

15 И стана така, че когато Нефи им извести словото, ето, те все още вкоравяваха сърцата си и не искаха да се вслушат в словата му; и затова те го хулеха и потърсиха да сложат ръка върху му, за да могат да го хвърлят в тъмница.

16 Но ето, силата Божия беше с него и те не можаха да го хванат и хвърлят в тъмница, защото той беше взет от Духа и беше отнесен от средата им.

17 И стана така, че тъй той отиваше в Духа от множество на множество, като известяваше словото Божие, чак докато не го извести на всички тях или докато не го предаде на всички люде.

18 И стана така, че те не искаха да се вслушат в словата му; и настанаха раздори дотолкова, че людете се разделиха помежду си и започнаха да се избиват един друг с меч.

19 И тъй свърши седемдесет и първата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.