1 И стана така, че през четиридесет и втората година от управлението на съдиите, след като Морония беше установил отново мир между нефити и ламанити, ето, нямаше кой да заеме съдийския престол; и затова отново настана раздор сред людете за това, кой трябва да заеме съдийския престол.

2 И стана така, че Еламан, който беше син на Еламан, бе избран от гласа на народа да заеме съдийския престол.

3 Но ето, Кискумен, който беше убил Пахоран, устрои засада, за да погуби също и Еламан; и той имаше поддръжката на бандата си, която беше встъпила в завет никой да не узнае за неговото нечестие.

4 Защото имаше един човек на име Гадиантон, който беше изключително вещ в говоренето и в занаята си да провежда тайното дело на убийството и разбойничеството, ето защо, той стана водач на бандата на Кискумен.

5 Затова той започна да ги ласкае, както и самия Кискумен, като им обеща, че ако го поставят на съдийския престол, той ще удостои онези, които принадлежат към бандата, с това да бъдат облечени със сила и власт пред народа; ето защо, Кискумен търсеше да погуби Еламан.

6 И стана така, че когато той отиваше към съдилището, за да погуби Еламан, ето, един от слугите на Еламан, който беше излязъл през нощта и бидейки предрешен, беше научил за тези планове на бандата да погуби Еламан –

7 и стана така, че той срещна Кискумен и му направи знак, ето защо, Кискумен му откри целта си, като кроеше планове той да го заведе в съдилището, за да може да убие Еламан.

8 И когато слугата на Еламан узна помислите на сърцето на Кискумен и как неговата цел и целта на всички онези, които принадлежат към бандата му, е да убиват, да обират, и да се сдобиват със сила (и това беше техният таен план, и техният заговор), слугата на Еламан каза на Кискумен: Нека отидем в съдилището.

9 И сега, това се хареса извънредно много на Кискумен, защото той смяташе, че ще изпълни кроежите си; но ето, докато отиваха към съдилището, слугата на Еламан прободе Кискумен право в сърцето, тъй че той падна мъртъв, без да охне. И слугата изтича при Еламан и му каза всичко, което беше видял, чул и сторил.

10 И стана така, че Еламан изпрати да хванат тази банда от разбойници и тайни убийци, за да могат да бъдат екзекутирани съгласно закона.

11 Но ето, когато Гадиантон забеляза, че Кискумен не се връща, той се изплаши да не би той да е бил убит; ето защо, той заповяда бандата му да го последва. И те побягнаха извън страната в пустошта по един таен път, тъй че когато Еламан изпрати да ги хванат, те не можаха да бъдат открити.

12 Повече за този Гадиантон ще бъде казано по-късно. И тъй свърши четиридесет и втората година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

13 И ето, в края на тази книга вие ще видите, че този същият Гадиантон ще стане причина за поражението, да, за почти пълното унищожение на народа на Нефи.

14 Ето, аз нямам предвид края на книгата на Еламан, но имам предвид края на книгата на Нефи, от която взех целия този разказ, който написах.