1 Ето, сега стана така, че през шестдесет и деветата година от управлението на съдиите над народа на нефитите, Нефи, синът на Еламан, се върна от земята на север в земята Зарахемла.

2 Защото той беше живял сред народа в земята на север и им беше проповядвал словото Божие, и им беше пророкувал много неща.

3 А те отхвърлиха всичките му слова, тъй че за него стана невъзможно да остане между тях и той се върна обратно в родната си страна.

4 И той видя людете в това състояние на ужасно нечестие и онези Гадиантонови разбойници, заемащи съдийските престоли, заграбили силата и властта над страната, отказали се от заповедите Божии, без да са ни най-малко праведни пред Него, без да раздават правосъдие на чедата човешки.

5 Те осъждаха праведните заради тяхната праведност; освобождаваха виновните и нечестивите ненаказани заради парите им и освен това, за да могат да останат начело на управата, за да управляват и вършат каквото си искат, за да могат да се обогатяват и сдобиват със светска слава и освен това, за да могат най-лесно да вършат прелюбодейства, да крадат и да убиват, и да правят каквото си искат.

6 Сега, това голямо беззаконие се беше появило сред нефитите в продължение на не много години; и когато Нефи видя всичко това, сърцето в гърдите му се сви от скръб; и той възкликна в терзанието на душата си:

7 О, да можех да живея в дните, когато баща ми Нефи дойде за пръв път от земята на Йерусалим, та да се радвам с него в обетованата земя; тогава беше лесно людете му да се увещаят, бяха непоколебими в съблюдаването на заповедите Божии и бяха бавни да се увличат да вършат беззаконие, а бяха бързи да се вслушват в словата Господни.

8 Да, ако можех да живея в онези дни, тогава душата ми щеше да се радва на праведността на братята ми.

9 Но ето, обречен съм да живея в тези дни и душата ми да бъде изпълнена със скръб заради това нечестие на братята ми.

10 И ето, сега стана така, че това беше на една кула, която се намираше в градината на Нефи, близо до голям път, който водеше към главния пазар в град Зарахемла. По тази причина Нефи беше коленичил на кулата, която се намираше в градината му, която кула беше също близо до градинската порта, покрай която минаваше големият път.

11 И стана така, че неколцина, които минаваха оттам, видяха Нефи, тъй както изливаше душата си пред Бога от кулата; и те изтичаха и казаха на людете какво са видели, и народът се стече на множества, за да узнае причината за тази голяма скръб по нечестието на людете.

12 И сега, когато Нефи се надигна, той видя множествата от люде, които се бяха събрали наедно.

13 И стана така, че той отвори устата си и им каза: Ето, защо сте се събрали наедно? За да ви говоря за вашите беззакония ли?

14 Да, защото аз се изкачих на кулата си, за да излея душата си пред моя Бог поради извънредната скръб на сърцето ми, която е заради вашите беззакония!

15 И вие сте се събрали наедно и се чудите на моята скръб и печал; да, и вие имате голяма нужда да се чудите; и трябва да се чудите, защото сте се отдали, тъй че дяволът толкова много да завладее сърцата ви.

16 Да, как можахте да дадете път на съблазните на оногова, който търси да хвърли душите ви долу във вечна окаяност и безкрайна злочестина?

17 О, покайте се, покайте се! Защо да умирате? Обърнете се, обърнете се към Господа, вашия Бог! Защо ви е изоставил Той?

18 Това е, защото сте вкоравили сърцата си; да, и не щете да се вслушате в гласа на добрия пастир; да, вие сте Го предизвикали към гняв срещу вас.

19 И ето, освен ако не се покаете, вместо да ви събере отново, Той ще ви разпръсне, та да станете храна на кучета и диви зверове.

20 О, как можахте да забравите вашия Бог в същия този ден, когато Той ви избави?

21 Но ето, това е, за да се обогатявате, за да бъдете възхвалявани от човеците, да, и за да можете да получите злато и сребро. И вие насочихте сърцата си към богатството и празните неща на този свят, за тях вие убивате и плячкосвате, и крадете, и свидетелствате лъжливо против ближния си, и вършите всякакъв вид беззаконие.

22 И поради тази причина ще ви сполети злочестина, освен ако не се покаете. Защото, ако не се покаете, ето този велик град, както и всички онези големи градове наоколо, които са в земята на нашето владение, ще ни бъдат отнети и няма да има повече място за вас в тях; защото ето, Господ няма повече да ви дава сила да устоявате на враговете си, тъй както е правил досега.

23 Защото ето, тъй казва Господ: Няма да покажа силата Си на нечестивите, на единия не повече, отколкото на другия, с изключение на тези, които се покаят за греховете си и се вслушат в словата Ми. Затова сега аз бих желал да видите, братя мои, че ще бъде по-добре за ламанитите, отколкото за вас, освен ако не се покаете.

24 Защото ето, те са по-праведни от вас, тъй като не са съгрешили против това велико знание, което вие сте получили; ето защо, Господ ще бъде милостив към тях; да, Той ще удължи дните им и ще увеличи потомството им, дори когато вие ще бъдете напълно унищожени, освен ако не се покаете.

25 Да, горко ви за тази голяма мерзост, която се появи между вас; и вие се присъединихте към нея, да, към тази тайна банда, създадена от Гадиантон!

26 Да, ще ви сполети злочестина поради гордостта, която допуснахте да влезе в сърцата ви и която ви издигна отвъд това, що е добро, поради извънредно големите ви богатства!

27 Да, горко на вас, заради вашето нечестие и мерзости!

28 И ако не се покаете, вие ще погинете; да, дори земите ви ще бъдат отнети от вас и вие ще бъдете унищожени от лицето на земята.

29 Сега ето, аз не ви казвам тези неща от себе си, защото не от себе си аз знам тези неща; но ето, аз знам, че тези неща са истинни, защото Господ Бог ми ги стори знайни, ето защо, свидетелствам, че те ще бъдат.