1 И сега стана така, че когато Нефи изрече тези слова, ето, имаше мъже, които бяха съдии и които също принадлежаха към тайната банда на Гадиантон, и те се разгневиха, и се провикнаха срещу него, казвайки на людете: Защо не хванете този човек и не го доведете, за да бъде съден според престъплението, което е извършил?

2 Защо гледате този човек и го слушате как хули този народ и нашите закони?

3 Защото ето, Нефи им беше говорил за покварата на техните закони; да, много неща изрече Нефи, които не могат да бъдат записани; но той не каза нищо, което да е противно на заповедите Божии.

4 И онези съдии му се разгневиха, защото той им говореше открито относно техните тайни дела на мрака; въпреки всичко, те не смееха да сложат ръка върху него, защото се бояха от народа – да не би той да се обяви срещу тях.

5 Ето защо, те призоваха людете, казвайки: Защо позволявате на този човек да ни хули? Защото ето, той осъжда целия този народ на унищожение; да, и също да ни бъдат отнети тези наши велики градове, та ние да нямаме място в тях.

6 И сега, ние знаем, че това е невъзможно, защото ето, ние сме силни, а градовете ни са големи, ето защо, враговете ни не могат да имат власт над нас.

7 И стана така, че по този начин подтикнаха людете към гняв срещу Нефи и предизвикаха раздори помежду им; защото имаше някои, които се провикнаха: Оставете този човек на мира, защото той е праведен човек и всичко, което той каза, ще се сбъдне със сигурност, освен ако не се покаем.

8 Да, ето, всички възмездия, за които той ни свидетелства, ще ни сполетят; защото ние знаем, че той свидетелства вярно относно нашите беззакония. И ето, те са много и той познава много добре всичко, което ще ни сполети, тъй както познава и нашите беззакония.

9 Да, и ето, ако той не беше пророк, нямаше да може да свидетелства за всички тези неща.

10 И стана така, че онези, които търсеха да погубят Нефи, се видяха принудени да не слагат ръка върху му поради страха си; ето защо, виждайки, че беше намерил благоволение в очите на някои докато останалата им част беше обзета от страх, Нефи започна да им говори отново.

11 И затова той беше заставен да говори повече на людете, казвайки: Ето, братя мои, не сте ли чели, че Бог даде сила на един човек, тъкмо на Моисей, да удари водите на Червено море и те се разделиха на едната и на другата страна, тъй че нашите бащи израилтяните преминаха по сухо и водите се затвориха отново върху войските на египтяните, и ги погълнаха?

12 И сега, ето, ако Бог е дал такава сила на този човек, тогава защо се препирате помежду си и казвате, че Той не може да ми даде сила да знам относно възмездията, които ще ви сполетят, освен ако не се покаете?

13 Но ето, вие не само че отричате словата ми, но вие също тъй отричате всички слова, които са били изречени от бащите ни и словата, които бяха изречени от този човек Моисей, на когото беше дадена такава велика сила, да, словата, които той е изрекъл относно пришествието на Месията.

14 Да, не свидетелстваше ли той, че Синът Божий трябва да дойде? И както той издигна медната змия в пустошта, тъкмо тъй ще бъде издигнат и Онзи, Който трябва да дойде.

15 И както всички онези, които щяха да погледнат змията, трябваше да живеят, тъкмо тъй и всички онези, които ще погледнат Сина Божий с вяра и с разкаян дух, биха могли да живеят тъкмо онзи живот, който е вечен.

16 И сега, ето, Моисей не е единственият, който свидетелства за тези неща, но също и всичките свети пророци от негови дни, чак до дните на Авраам.

17 Да, и ето, Авраам видя Неговото пришествие и се изпълни с радост, и беше щастлив.

18 Да, и ето, аз ви казвам, че Авраам не беше единственият, който знаеше за тези неща, но имаше и мнозина други преди дните на Авраам, които бяха призовани според реда Божий; да, тъкмо според реда на Неговия Син; и всичко това, за да бъде показано на людете много хиляди години преди пришествието Му, че изкуплението ще ги споходи.

19 И сега, аз бих желал вие да знаете, че от дните на Авраам е имало много пророци, които са свидетелствали за тези неща; да, ето, пророкът Зенос свидетелства смело за това и поради тази причина беше убит.

20 И ето, също Зенок и Езияс, също и Исайя, и Йеремия (Йеремия беше същият този пророк, който свидетелстваше за унищожението на Йерусалим), а сега ние знаем, че Йерусалим е бил унищожен според словото на Йеремия. О, защо тогава и Синът Божий да не дойде според пророчеството му?

21 И сега, ще спорите ли, че Йерусалим беше разрушен? Ще кажете ли, че синовете на Седекия не бяха убити всички, с изключение на Мулик? Да, и не виждате ли, че потомството на Седекия беше изгонено от земята на Йерусалим и е между нас? Но ето, това не е всичко.

22 Нашият баща Лехий беше изгонен от Йерусалим заради това, че свидетелстваше за тези неща. Нефи също свидетелстваше за тези неща, както и почти всички наши бащи чак до ден днешен; да, те са свидетелствали за пришествието на Христа, гледали са напред и са се радвали за деня Му, който ще дойде.

23 И ето, Той е Бог и Той е с тях; и Той им се яви, тъй че те бяха изкупени чрез Него; и те Му въздадоха слава за това, което ще стане.

24 И сега, понеже вие знаете тези неща и не можете да ги отречете, освен ако не излъжете, ето защо, в това вие съгрешихте, защото отхвърлихте всички тези неща, въпреки многото доказателства, които сте получили, да, вие дори получихте всичко, и нещата на небето, и всичко, което е на земята като свидетелство, че те са истинни.

25 Но ето, вие отхвърлихте истината и се разбунтувахте срещу Светия ваш Бог; и дори и сега, наместо да събирате съкровища на небето, където нищо не се разваля и където нищо нечисто не може да влезе, вие трупате ярост за съдния ден.

26 Да, дори и сега вие узрявате за вечно унищожение поради вашите убийства и вашите блудства, и нечестие, да, и освен ако не се покаете, то ще дойде скоро върху ви.

27 Да, ето, дори и сега то е пред вратите ви; да, идете в съдилището и търсете; и ето, вашият съдия е убит и лежи в кръвта си; и той е убит от брат си, който търси да седне на съдийския престол.

28 И ето, те и двамата принадлежат към вашата тайна банда, чиито начинатели са Гадиантон и лукавият, който търси да унищожи душите на човеците.