1 Мой възлюбени сине, пиша ти отново, за да знаеш, че съм още жив; но ти пиша нещо и за онова, което ме натъжава.

2 Защото ето, аз имах жестока битка с ламанитите, в която ние не победихме; и Археантус падна от меч, също и Лурам, и Емрон; да, ние изгубихме голям брой от нашите най-отбрани воини.

3 И сега, ето, сине мой, аз се боя да не би ламанитите да унищожат този народ; защото те не се покайват и Сатана ги подтиква непрестанно към гняв един към друг.

4 Ето, аз непрестанно се трудя за тях; но когато им проповядвам със строгост словото Божие, те се разтреперват и се гневят срещу мене; а когато не говоря със строгост, те вкоравяват сърцата си срещу това, което казвам; ето защо, боя се да не би Духът Господен да е престанал да владее в тях.

5 Защото те така извънредно се гневят, че ми се струва, че нямат страх от смъртта; изгубили са любовта си един към друг и са непрестанно жадни за кръв и отмъщение.

6 И сега, възлюбени сине мой, въпреки тяхната ожесточеност, нека се трудим усърдно; защото ако престанем да се трудим, ще си навлечем осъждане; защото имаме да вършим работа, докато сме в тази скиния от кал, за да победим врага на всичката праведност, тъй че душите ни да почиват в царството Божие.

7 И сега, пиша нещо относно страданията на този народ. Защото според знанието, което получих от Аморон, ето, ламанитите имат много затворници, които взеха от кулата Сериса; и сред тях имаше мъже, жени и деца.

8 И те убиха мъжете и бащите на тези жени и деца; и те хранят жените с плътта на мъжете им, а децата с плътта на бащите им и им дават само малко вода.

9 При все това, тази ужасна мерзост на ламанитите не надминава тази на нашия народ в Мориантум. Защото ето, те плениха много от ламанитските дъщери; и след като ги лишиха от най-съкровеното и най-скъпоценното от всичко, което е целомъдрието и добродетелта,

10 и след като направиха това, те ги убиха по най-жесток начин, като измъчваха телата им чак до смърт; и след като направиха това, те поглъщаха плътта им като диви зверове, поради коравосърдечието си; и това го правят в знак на храброст.

11 О, мой възлюбени сине, как може народ, нецивилизован като този

12 (а само преди няколко години той беше цивилизован и възхитителен народ),

13 о, сине мой, как може да има подобен народ, който се наслаждава на такава мерзост,

14 как може да очакваме, че Бог ще спре ръката Си в отсъждане срещу нас?

15 Ето, сърцето ми вика: Горко на този народ! Излез на съд, о, Боже, и скрий греховете им, нечестието и мерзостите им от лицето Си!

16 И още, сине мой, има много вдовици с дъщерите си, които останаха в Сериса; и войската на Занефи отнесе тази част от запасите им, които ламанитите не взеха със себе си, и ги остави да се скитат, търсейки каквото и да е за храна; и по пътя много стари жени припадат и умират.

17 И войската, която е с мене, е слаба; и войските на ламанитите са между Сериса и мен; и всички тези, които избягаха в Аароновата войска, станаха жертва на техните ужасни зверства.

18 О, колко развратен е моят народ! Те са без ред и без милост! Ето, аз съм човек и притежавам само сила човешка, и не мога повече да ги карам да се подчиняват на заповедите ми.

19 И те са станали силни в своята извратеност, и те са еднакво жестоки, никого не щадят: нито стари, нито млади; и се наслаждават на всичко неправедно; и страданието на жените ни и децата ни по цялото лице на тази земя надминава всичко друго; да, език не може да разкаже, нито пък е възможно да бъде описано.

20 И сега, сине мой, няма да спирам повече на тази ужасна гледка. Ето, ти познаваш нечестието на този народ; ти знаеш, че те са без съвест и без всякакво чувство, и нечестието им надминава това на ламанитите.

21 Ето, сине мой, аз не мога да ги препоръчам на Бога от страх да не би Той да ме порази.

22 Но ето, сине мой, аз препоръчвам тебе на Бога и се надявам в Христа, че ще бъдеш спасен; и се моля на Бога да пощади твоя живот, за да бъдеш свидетел или на завръщането на този Негов народ при Него, или на пълното им унищожение; защото знам, че те ще погинат, освен ако не се покаят и не се върнат при Него.

23 И ако погинат, това ще е като яредитите и ще е поради упоритостта на сърцата им да търсят кръв и отмъщение.

24 И ако бъде тъй, че те погинат, ние знаем, че много от братята ни преминаха към ламанитите и че един още по-голям брой ще преминат към тях; ето защо, ако ти бъдеш пощаден, а аз погина и не те видя повече, ти напиши някои неща; но аз вярвам, че ще може да те видя скоро, защото имам да ти поверя свещени летописи.

25 Сине мой, бъди верен в Христа; и дано нещата, които написах, не те натъжат и не те доведат до смърт; но дано Христос те издигне и дано Неговите страдания и Неговата смърт, и явяването Му в тяло на нашите бащи, и Неговата милост, и дълготърпението Му, и надеждата за славата Му и за вечен живот да почиват в твоето съзнание навеки.

26 И дано бъде и пребъде с теб навеки благодатта на Бога Отец, чийто престол е горе в небесата, и тази на нашия Господ Исус Христос, Който е седнал от дясната страна на силата Му, докато всички неща не Му станат подчинени. Амин.