Словата на Мормон

1 И сега аз, Мормон, бидейки готов да предам летописа, който съм водил, в ръцете на сина си, Мороний, ето, аз станах свидетел на почти цялостното унищожение на народа ми, нефитите.

2 И са изминали много стотин години след пришествието на Христа, когато предавам тези летописи в ръцете на моя син, и ми се струва, че той ще бъде свидетел на цялостното унищожение на народа ми. Но дано Бог му даде да ги надживее, за да напише нещо за тях и нещо за Христа, с надежда, че това би могло да им бъде от полза един ден.

3 А сега ще кажа нещо за това, което съм написал; защото след като бях направил съкращение на плочите на Нефи до времето на царуването на този цар Вениамин, за когото Амаликий говори, аз прегледах летописите, които бяха предадени в ръцете ми, и намерих тези плочи, които съдържаха този кратък разказ на пророците от Яков до царуването на този цар Вениамин, така както и много от словата на Нефи.

4 И нещата, които са на тези плочи, ми харесват, поради пророчествата за пришествието на Христа; и моите бащи знаеха, че много от тях са изпълнени; да, и аз също знам, че всички неща, които бяха пророкувани относно нас до ден днешен, са изпълнени, че всички неща, които трябва да станат отсега нататък, ще се случат със сигурност.

5 Затова аз избрах тези неща, за да завърша летописа си с тях, и останалата част от летописа си аз ще взема от плочите на Нефи; и не мога да запиша дори и една стотна част от нещата на народа ми.

6 Но ето, аз ще взема тези плочи, които съдържат тези пророчества и откровения, и ще ги присъединя към останалата част от моя летопис, защото те са много ценни за мене; и аз знам, че те ще бъдат ценни и за братята ми.

7 И аз правя това с мъдра цел; защото така ми се нашепва според въздействията на Духа Господен, Който е в мен. И сега, аз не знам всички неща; но Господ знае всички неща, които ще станат; ето защо, Той ме подбужда да действам според Неговата воля.

8 И молитвата ми към Бога е за моите братя, така че те да могат още веднъж да стигнат до знанието за Бога, да, и за изкуплението на Христа; за да могат да станат още веднъж един възхитителен народ.

9 И сега, аз, Мормон, продължавам, за да привърша летописа си, който вземам от плочите на Нефи; и го правя според знанието и разбирането, които Бог ми е дал.

10 И тъй, стана така, че след като Амаликий беше предал тези плочи в ръцете на цар Вениамин, той ги взе и ги сложи с другите плочи, които съдържаха летописи и които бяха предавани на царете от поколение на поколение до дните на цар Вениамин.

11 И от цар Вениамин нататък те бяха предавани от поколение на поколение, докато попаднаха в мои ръце. И аз, Мормон, се моля на Бога те да бъдат запазени отсега нататък. И знам, че те ще бъдат запазени, защото велики неща са записани върху тях, според които народът ми и техните братя ще бъдат съдени във великия и последен ден според словото Божие, което е записано.

12 И сега, относно този цар Вениамин – имаше някакви раздори сред собствения Му народ.

13 И стана така, че войските на ламанитите слязоха от земята Нефи да се сражават срещу народа му. Но ето, цар Вениамин събра наедно войските си и им устоя; и той се биеше със силата на собствената си ръка, с меча на Лаван.

14 И в силата Господна те се противопоставиха на враговете си, докато избиха много хиляди от ламанитите. И стана така, че те продължиха да се бият срешу ламанитите, докато ги изтласкаха извън всички земи на своето наследство.

15 И стана така, че след като бяха дошли лъжливи христи, и устите им бяха затворени, и те бяха наказани според престъпленията им;

16 и след като бяха дошли лъжливи пророци, лъжливи проповедници и лъжливи учители сред людете, и всички те бяха наказани за престъпленията си; и след като беше имало много раздори и много отцепничества на страната на ламанитите, ето, стана така, че цар Вениамин, с помощта на светите пророци, които бяха сред народа му,

17 защото ето, цар Вениамин беше свят човек и царуваше праведно над своя народ; и в страната имаше много свети мъже и те изричаха словото Божие със сила и власт; и те използваха остър език поради коравовратието на народа –

18 и тъй, с помощта на тези мъже цар Вениамин, трудейки се със силата на цялото си тяло и способностите на цялата си душа, заедно с пророците, успя да установи още веднъж мир в страната.