Свидетелството на Пророка Джозеф Смит

“По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие … аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?

Докато се измъчвах от изключителните трудности, причинени от надпреварата на тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, който гласи: “Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде”.

Никога пасаж от Писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава; понеже учителите по религия на различните секти разбираха едни и същи пасажи от писанието по толкова различен начин, че унищожаваха всяка надежда за разрешаване на въпроса чрез позоваване на Библията.

След време дойдох до заключението, че трябва или да остана в мрак и объркване, или да направя, според както наставлява Яков, сиреч да искам от Бога. След време реших “да искам от Бога”, заключавайки, че ако Той е дал мъдрост на онези, на които не им е достигала мъдрост, и им е дал щедро и без да укорява, аз също бих могъл да опитам.

В съгласие с това мое решение да искам от Бог аз се усамотих в гората, за да направя опита. Беше утрото на един прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година. Бе първият път в живота ми, когато правех такъв опит, защото при всичките си грижи никога досега не бях правил опит да се моля на глас.

След като се усамотих на мястото, където предварително бях решил да отида, и като се огледах наоколо и видях, че съм сам, аз паднах на колене и започнах да изливам на Бог желанията на сърцето си. Едва що бях започнал и веднага бях сграбчен от някаква сила, която напълно ме обгърна и имаше толкова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря. Плътен мрак се събра около мен и за момент ми се стори, че бях обречен на внезапно унищожение.

… През нощта на гореспоменатия двадесет и първи септември, след като се бях уединил в леглото си за през нощта, аз се отдадох на молитва и смирено умоляване на Всемогъщия Бог за опрощение на всички мои грехове и простъпки, а също и за едно проявление, та да узная за положението и репутацията си пред Него, защото аз имах пълна увереност, че ще получа божествено проявление, тъй както преди бях имал такова.

Докато бях така в процес на призоваване на Бога, аз забелязах една светлина да се появява в стаята ми, която продължи да се увеличава, докато в стаята не стана по-светло и от ден, когато изведнъж една личност се появи до леглото ми, като стоеше във въздуха, така щото краката й не докосваха пода.

Той беше облечен в широка роба с изключителна белота. Това беше белота, превъзхождаща всичко земно, което някога бях виждал, и не вярвам, че нещо земно би могло да бъде направено да изглежда толкова извънредно бяло и блестящо. Дланите и ръцете му малко над китките бяха открити, също и ходилата му, както и краката малко над глезените. Главата и вратът му също бяха открити. Можах да забележа, че той нямаше никаква друга дреха, освен тази роба, тъй като тя беше отворена и можех да виждам в пазвата му.

Не само че робата му беше извънредно бяла, но и цялата му личност бе неописуемо великолепна, а изражението на лицето му беше наистина като светкавица. Стаята бе извънредно светла, но не толкова блестяща, колкото непосредствено около самия него. Когато го погледнах за първи път, се уплаших, но много скоро страхът ме напусна.

Той ме нарече по име и ми каза, че бил пратеник, изпратен от Божието присъствие при мен, и че името му било Мороний, че Бог имал за мене работа, която трябвало да изпълня; и че името ми щяло да бъде познато измежду всички нации, племена и езици за добро и за зло, сиреч, че за него ще се говори и добро, и лошо сред всички хора.

Той каза, че имало една предадена на съхранение книга, написана върху златни плочи, която разказва за предишните обитатели на този континент и първоизточника, откъдето са произлезли. Той също каза, че тя съдържа пълнотата на вечното Евангелие, тъй както е било предадено от Спасителя на древните обитатели;

освен това, че там има два камъка в сребърни дъги и че тези камъни, прикрепени към един нагръдник, съставляват това, което се нарича Урим и Тумим, и са сложени с плочите; и че притежаването и употребата на тези камъни било това, което представлявали “гледачите” в древни или минали времена, и че Бог ги бил приготвил с цел да се преведе книгата.

След като ми каза тези неща, той започна да цитира пророчествата от Стария завет. Отначало цитира част от третата глава на Малахия; цитира също и четвъртата (или последната) глава от същото пророчество, макар и с известна разлика от начина, по който е записана в Библиите ни. Вместо да цитира първия стих, както гласи в нашите книги, той го цитира така:

“Защото ето, идва денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, да, и всички, които вършат нечестие, ще изгорят като плява; защото тези, които идват, ще ги изгорят, както казва Господ на Силите, та няма да им остане ни корен, ни клон”.

И още, той цитира петия стих по този начин: “Ето, Аз ще ти разкрия Свещеничеството чрез ръката на Илия, пророка, преди да дойде великият и страшен ден Господен”.

Също и следващия стих той цитира различно: “И той ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им. Ако не беше тъй, цялата земя би била напълно опустошена при Неговото пришествие”.

В допълнение към това той цитира единадесетата глава от Исаия, като каза, че е на път да се изпълни. Цитира също и третата глава от Деянията на апостолите, двадесет и втори и двадесет и трети стих, точно както се намират в нашия Нов завет. Каза, че пророкът е Христос, но че все още не е дошъл денят, когато “онези, които не послушат гласа Му, ще бъдат отхвърлени от средата на народа”, но че той скоро ще дойде.

Той цитира също и втората глава от Иоил, от двадесет и първия до последния стих. Каза също, че това все още не се е изпълнило, но скоро ще стане, и оповести по-нататък, че пълнотата на езичниците скоро ще влезе. Той цитира много други откъси от Писанията и даде много обяснения, които не могат да бъдат споменати тук.

Той ми каза още, че когато получа тези плочи, за които е говорил, понеже времето да бъдат получени не било настанало, аз не трябва да ги показвам на никого, нито нагръдника с Урима и Тумима, а само на тези, на които ще ми бъде заповядано да ги покажа, и ако го направя, съм щял да бъда унищожен. Докато той разговаряше с мене за плочите, в съзнанието ми се разкри видение, тъй че аз можах да видя мястото, където бяха поставени плочите, и то толкова ясно и точно, че когато го посетих, можах веднага да го позная.

След това съобщение видях, че светлината в стаята започна да да се събира плътно около фигурата на този, който ми беше говорил, и това продължи дотогава, докато стаята отново стана тъмна, с изключение непосредствено около него, когато изведнъж съгледах нещо като проход, който се отвори направо нагоре в небесата и той се възнесе, докато не изчезна напълно и стаята стана отново тъмна, както беше по-рано, преди да се появи тази небесна светлина.

Аз лежах и размишлявах върху необичайността на тази случка, чудейки се много на това, което ми беше казано от този необикновен пратеник; тогава посред моите размишления аз внезапно открих, че стаята ми отново бе започнала да се осветява и като че ли в един миг същият небесен пратеник беше отново до леглото ми.

Той започна отново да ми разказва съвсем същите неща, както през време на първото му посещение, без ни най-малка промяна, след което ме осведоми за големите възмездия, които идвали на земята със страшни опустошения от глад, меч и мор, и че тези мъчителни възмездия щели да дойдат на земята през това поколение. След като разказа тези неща, той се възнесе отново, както бе сторил това преди.

В този момент отпечатъкът върху съзнанието ми беше толкова дълбок, че сънят бе избягал от очите ми и аз лежах, преизпълнен с удивление от това, което бях видял и чул. Но колко голяма бе изненадата ми, когато аз отново съгледах същия пратеник до леглото си и го чух пак да разказва и преповтаря отново същите неща, както преди; и той добави едно предупреждение към мен, като ми каза, че Сатана щял да се опита да ме изкуши (като следствие от крайната бедност на бащиното ми семейство) да взема плочите с цел да забогатея. Това той ми забрани, като каза, че получавайки плочите, аз не трябва да имам нищо друго пред вид, освен да прославям Бога и да не бъда повлияван от никаква друга подбуда, освен тази за изграждането на Неговото царство, в противен случай не бих могъл да ги получа.

След това трето посещение той отново се възнесе в небесата, както преди и аз бях отново оставен да размишлявам върху странностите на това, което току-що бях преживял; и почти веднага след като небесният пратеник се беше възнесъл за трети път, петелът пропя и аз забелязах, че денят наближава, така че нашите разговори трябва да са продължили цялата тази нощ.

Скоро след това аз станах от леглото си и както обикновено се отдадох на всекидневния труд; но опитвайки се да работя както друг път, аз почувствах силите си толкова изтощени, че не бях способен на нищо. Баща ми, който работеше заедно с мен, видя, че нещо не е наред с мен и ми каза да се прибера у дома. Аз тръгнах с намерение да отида в къщи, но опитвайки да прескоча оградата около нивата, където се намирахме, силите ми ме напуснаха съвсем, аз паднах безпомощен на земята и за известно време не бях способен да осъзная нищо.

Първото нещо, което си спомних, бе един глас, който ми говореше и ме наричаше по име. Вдигнах очи и видях същият пратеник да стои над главата ми, заобиколен от светлина както по-рано. Тогава той отново ми повтори всичко, което ми беше казал предишната нощ, и ми заповяда да отида при баща си и да му разкажа за видението и заповедите, които бях получил.

Аз се подчиних, върнах се при баща си на нивата и му преповторих всичко. Той ми отговори, че това е било от Бога, и ми каза да ида и да сторя както пратеникът ми беше заповядал. Аз напуснах нивата и отидох на мястото, където пратеникът ми беше казал, че се намират плочите, и благодарение на яснотата на видението, което бях имал относно мястото, аз го познах в мига, щом пристигнах там.

Свещеният летопис

Близо до селото Манчестър в околията Онтарио, щата Ню Йорк, се намира един хълм със значителни размери, най-високият от всички други в съседство. На западната страна на този хълм, недалече от върха, под един камък с доста голям размер, се намираха плочите, поставени в една каменна кутия. Този камък беше дебел и закръглен в средата на горната страна и по-тънък към краищата, така че средата му се показваше над земята, обаче краищата наоколо бяха покрити с пръст.

След като махнах пръстта, аз намерих един прът, който пъхнах под ръба на камъка и с малко усилие го повдигнах. Погледнах вътре и наистина там видях плочите, Урима и Тумима, и нагръдника, както пратеникът беше заявил. Кутията, в която те лежаха, беше направена чрез сглобяване на камъни, свързани чрез някакъв вид цимент. На дъното на кутията бяха поставени напряко два камъка и върху тези камъни се намираха плочите и другите предмети с тях.

Направих опит да ги извадя, но пратеникът ми забрани и ме осведоми отново, че моментът за изваждането им още не е дошъл, нито пък ще дойде, докато не изминат четири години; той ми каза обаче, че ще трябва да дойда на това място точно след една година и че той ще ме срещне, и ще трябва да продължавам да правя така, докато не настъпи времето за получаване на плочите.

Съобразно с това, което ми беше заповядано, аз отивах там в края на всяка година и всеки път намирах същия пратеник; и при всеки от нашите разговори получавах от него нареждане и сведения относно това, което Господ ще прави, как и по какъв начин трябва да бъде ръководено царството Му в последните дни.

Ние все още продължавахме работата по превода, когато през следващия месец (май 1829 г.) един ден отидохме в гората, за да се молим и запитаме Господа относно кръщението за опрощаване на греховете, което ние намерихме, че се споменава в превода на плочите. Докато ние бяхме заети да се молим и призоваваме Господа, един пратеник от небесата се спусна в облак от светлина и като положи ръцете си върху нас, ни постави, казвайки:

“На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; и то никога вече няма да бъде отнето от земята, докато синовете на Левий не принесат отново приношение на Господа в праведност”.

Той каза, че това Аароново Свещеничество няма властта за полагане на ръце за дара на Светия Дух, но че това ще ни се даде по-нататък. И той ни заповяда да отидем и да се кръстим, и ни даде указания, че аз трябва да кръстя Оливър Каудъри и че след това той трябва да кръсти мен.

В съответствие с това, отидохме и се кръстихме. Първо аз кръстих него, а след това той кръсти мен, след което аз положих ръцете си върху главата му и го поставих в Аароновото Свещеничество; след това той положи ръцете си върху мен и ме постави в същото Свещеничество, защото тъй ни беше заповядано.

Пратеникът, който ни посети по този повод и ни даде това Свещеничество, каза, че името му е Иоан, същият, който е наречен в Новия завет Иоан Кръстител и че той действал под наставлението на Петър, Яков и Иоан, които държали ключовете на Свещеничеството на Мелхиседек, което Свещеничество, каза той, ще ни бъде дадено в подходящото време, и че аз ще бъда наречен първият Старейшина на Църквата, а Оливър Каудъри – вторият. Бе на петнадесетия ден на май 1829 година, когато бяхме поставени от ръката на този пратеник и се кръстихме.

Веднага след излизането ни от водата, след като се бяхме кръстили, ние почувствахме големи и славни благословии от нашия Небесен Отец. Веднага след като бях кръстил Оливър Каудъри, Светият Дух слезе върху му, той застана и предсказа много неща, които скоро щяха да се случат. И отново, веднага щом бях кръстен от него, аз също получих духа на пророчество, застанах и пророкувах относно възникването на тази Църква и много други неща, свързани с Църквата в това поколение на чедата човешки. Ние бяхме изпълнени със Светия Дух и се радвахме в Бога за нашето спасение”.

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни бе организирано в дома на Питър Уитмър-старши на 6 април 1830 г. Близо 60 свидетели, като шест мъже отговаря на изискванията на Ню Йорк, за да се създаде ново религиозно общество.

Книгата на Мормон, отпечатана за първи път през 1830 г., в момента се публикува в повече от 80 езика по целия свят.

Това е простото, откровено свидетелство на Джозеф Смит, което разказва за някои от събитията, които довеждат до възстановяване на Евангелието и основаването на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

За по-пълен разказ на историята на Джозеф Смит вж. Джозеф Смит – История в Скъпоценен бисер или История на Църквата, 1:2–79.