Напътствия по време на пътуването
Вечер с висш ръководител
Сряда, 5 февруари 2020 г.
Много сме благодарни да бъдем с вас тази вечер. С Джил прекарахме четири години в назначение при прекрасните хора от Европа и много се изненадахме и зарадвахме, когато президент Нелсън ни покани да се върнем в ОСЦ. Сякаш се прибираме у дома, когато общуваме с вас, които полагате толкова много усилия и отдавате сърцата си, помагайки на младежите да изучават Евангелието на Исус Христос и да живеят според него.
Наблюдавайки повратностите в нашия живот и този на други хора, съм се замислял за нашето пътуване към вечния живот. За тези от нас, които приемат Исус Христос и Неговото Единение, моделът на живота ни е подобен. Ние упражняваме вяра в Спасителя и Го следваме, въпреки трудностите. Покайваме се за греховете си, приемаме необходимите обреди и устояваме до края. Но подробностите на всеки един живот са много различни и трудностите, които срещаме са строго индивидуални.
Помислете за пътуването на семейството на Лехий към обетованата земя. Тяхното уникално пътуване може да ни помогне в нашите пътувания. Те знаели, че пътуват към една обетована земя, но не знаели всичко за нея, нито точно как щели да я достигнат. Изпитвали сериозни трудности по пътя. Дори Нефи, който не роптаел, обяснява, че са „изстрадали много огорчения и трудности, да, дори толкова много, че (не можели да ги опишат) всичките“1.
По пътя получавали напътствия. Всъщност, на Лехий му е било казано през нощта, че „на сутринта трябва да предприеме пътуването си в пустошта“2. На следващата сутрин пред входа на палатката си той открил Лиахоната, която осигурявала божествено напътствие по време на тяхното пътуване. Но това, че имали Лиахоната не променило терена между тях и обетованата земя. Това не смалило Арабския полуостров, нито моретата, които трябвало да преплават. Те все още трябвало да продължат напред, преодолявайки изпитанията на едно такова епично пътуване. Но все пак Лиахоната ги водила „в по-плодородните места на пустошта“3 и, когато не били лениви, тя им помагала да пътуват по преки пътища4.
Ламан и Лемуил роптаели, заради трудностите по време на пътуването. Някои от тези трудности били създадени от тях самите. Но дори когато следвали указанията на Лиахоната, те трябвало да се хранят със сурово месо и били изложени на изгарящото слънце на пустинята. Подобно на това, което преживели Ламан и Лемуил, понякога хората си мислят, че няма да имат трудности, че ако вършат правилните неща, всичко ще бъде лесно. Нещата просто не стават така. Тоест, не че няма да имаме трудности, а ще бъдем укрепвани и водени.
Въпреки че пътували в група, всеки от тях трябвало да пътува по своя път. Макар че пътуването им ги отвело до едно и също местоположение, посоката на изминатия от тях вечен път много се различавала и била определена от личните им решения и действия.
Всички лично и индивидуално пътуваме през този живот, но също така споделяме части от това пътуване с други хора. Например, ние заедно пътуваме чрез полаганите усилия в Семинара и Института по религия и църковното образование. Имаме цел – като цяло знаем накъде сме тръгнали, но не знаем всички пречки и всяка подробност от пътя до там.
Всеки от нас избира как ще пътуваме с групата. Можем да роптаем. Можем да се радваме. Можем да бъдем благодарни, дори когато изпитаме трудности. За някои промените в църковните правила и процедури може да са трудни. Радвам се да видя как Семинара и Института откликват на вдъхновените промени, наблягащи върху съсредоточено у дома и подкрепяно от Църквата изучаване на Евангелието.
Изпитваме и ще изпитваме трудности. Като следваме Господните напътствия, можем да преодоляваме тези трудности и да се учим от тях. Пророкът Джозеф Смит казва: „Бе несъмнено очевидно, че Господ ни дава сила според работата, която трябва да бъде свършена, и мощ според делата, които ни предстоят, и благодат и помощ според нуждите ни“5.
Получаваме напътствия, които да ни помагат да поемем по най-прекия път и да пътуваме през по-плодородните места на пустошта по време на нашето пътуване. Пророците ни дават напътствия. Знам, че ни водят живи пророци, гледачи и откровители. Каква благословия! Ръководени сме от Съвета по образованието на Църквата, имаме брат Уеб, неговия екип и други вдъхновени ръководители. Освен това, всеки от нас има право на лично напътствие, когато срещаме конкретни проблеми в нашата работа.
Както Съветът по образованието в Църквата, така и изпълнителният комитет на този съвет се събират всеки месец. На тези събрания получаваме напътствия и съвети. Също така имаме благословията на ежегодната „Вечер с висш ръководител“ и през годините сме получавали много полезни и съсредоточени напътствия, които да ни помагат по време на нашето пътуване – като организация и лично.
Моля се да бъдем готови да приемаме съвети и напътствия от Господ. Знам, че Той е жив и че ще ни помага и ръководи.
В името на Исус Христос, амин.