Вечер с висш ръководител: Акценти
Вечер с висш ръководител
7 февруари 2020 г., петък
Старейшина Беднар ни напомни, че да преподаваш не означава да говориш – нужно е изслушване, наблюдение и проникновение. Определено е необходима и покана към Светия Дух да ни учи.
Въпрос
Президент Нелсън ни учи наскоро относно важността на личното откровение. Какво бихте ни казали вие относно получаването на лично откровение?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Като почитаме сключените от нас завети, ние може да имаме Светия Дух за наш постоянен спътник. Но често подхождаме така, все едно да чуваме Господния глас чрез Неговия Дух е рядко събитие. Трябва да се съсредоточаваме в по-голяма степен върху това, което кара Духът да си тръгва. Но ако вие и аз се стараем и не извършваме сериозни прегрешения, то тогава можем винаги да разчитаме, че Светият Дух ще ни напътства.
Много хора смятат, че вдъхновението от Светия Дух идва драматично и изневиделица. Истината е, че Светият Дух ръководи тихо, нежно и идва постепенно с времето. Често няма да си давате сметка, че получавате откровение точно в момента, когато това се случва.
Нефи е съвършеният пример за този модел. Той отива „без да зна(е) предварително нещата, които трябваше да извърш(и)“1. Той продължава напред, като не си дава сметка във всеки момент, че е воден. Трябва да стигнем до извода, че случилото се с Нефи най-вероятно е начина, по който ние получаваме откровение много пъти.
Членовете на Църквата понякога изпитват ужас, че ще сгрешат и това ги спира да продължат напред. Нефи и братята му теглят жребий. Това не дава добър резултат. Но това преживяване за Нефи грешка ли е? Не. Той получава страхотен урок. Когато се опитват да вземат плочите от пиринч от Лаван, като използват своето злато и всички свои притежания, Нефи научава друг урок, който го подготвя за това, което предстои.
Има принципи, свързани с получаването на откровение. Например президент Пакър казва: „Президент Харолд Б. Лий ми каза веднъж, че откровението се получава по-лесно, когато физически се намираш на свързаното с откровението място. … Президент Лий беше прав!“2 Ще ни е от полза да се намираме на мястото – да размишляваме, да се молим и да търсим напътствие.
Този принцип намира голямо приложение по отношение на служението. Мнозина, които имат задачата да служат, смятат, че изпращането на текстово съобщение е достатъчно. Има случаи, когато трябва да се намирате в дома и да гледате хората в очите. Ще получите впечатления и вдъхновение в дома, които никога не бихте получили по друг начин.
Въпрос
Бихте ли добавили нещо друго към разбирането ни за полученото от президент Нелсън откровение и други ръководители в Църквата?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Много членове на Църквата говорят за това колко много откровения сме получили, откакто президент Нелсън застана начело на Църквата. Промените, които се случват сега, са били обсъждани от съветите и са били в молитвите на ръководителите ни в продължение на години, дори десетилетия. В много от случаите откровението не се изразява в това какво да правим, а кога да го направим.
Въпрос
Освен да получаваме откровения кога да направим нещо, от време на време ще получаваме откровения и за това какво трябва да направим, нали?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Да не правим нещата взаимно изключващи се; не е едното или другото. Много пъти откровенията за това какво да направим са доста ясни. Но времето за изпълнение е това, с което се затрудняват много хора. И така, според нуждите, ние можем да получаваме откровения както за това какво да направим, така и за това кога да го направим – а не просто едното или другото.
Въпрос
Като учители ние подготвяме уроците си и се молим за нашите ученици. Как да разпознаваме откровението за хората, на които преподаваме и служим?
Старейшина Дейвид А. Беднар
По време на нашата подготовка и молитви, често ще получаваме внезапна мисъл, просветление и дори някое име може да изплува в ума ни или да видим познато лице. Пророкът Джозеф Смит описва това като „внезапни хрумвания“3. Когато това се случва внезапно, може да си дадете сметка, че сте получили точно това, от което се нуждаете, и тези моменти се превръщат в забележителни.
Един от най-големите източници на вдъхновение са въпросите, които учениците задават. През годините съм си изградил навика да отговарям на въпроси на хиляди младежи и пълнолетни младежи. Поради големия брой на събранията, аз често съм им позволявал да ми изпращат по определен ред текстови съобщения с въпроси. (Не искам да кажа, че и вие трябва да го правите по същия начин.) Четенето на тези анонимни въпроси е едно от най-прекрасните образователни преживявания, които може да има човек, занимаващ се с младежи. Те наистина питат за нещата, които ги тревожат и за които се нуждаят от помощ. Как можем да знаем какво да кажем или да преподаваме, докато не разберем какво се случва с младежите?
Въпрос
Когато търсим откровение, не трябва да си правим списък с нещата, които да правим и кога да ги правим. Трябва по-скоро да се базираме на принципи, нали? Имаме примерите на Нефи, Джозеф Смит и Джозеф Ф. Смит, които четат Писанията, следват пророците и след това получават откровение. Това принципи ли са или е модел?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Ние се угощаваме с Божието слово, за да можем да чуваме и разпознаваме Господния глас. Когато превръщаме търсенето на откровение в някакъв списък – направи тези неща и това ще се случи – ние вече се намираме в опасни води. Трябва да сме търпеливи към Господ, да си даваме сметка и да откликваме на избраното от Него време – не трябва да изискваме откровения във време, избрано от нас.
Въпрос
Как можем да живеем живота си така, че да сме винаги готови да получаваме откровения, когато и да е готов Господ да ги излива върху нас?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Изразът готови за е ключов. Трябва да живеем, така че да сме винаги готови да получаваме откровения, „за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с (нас)“4.
Може някои да изпадат в крайности по този въпрос; моля ви бъдете разумни.
Замислете се как Оливър Каудъри става писар за Джозеф Смит. Той чува за златните плочи, за Джозеф Смит и изпитва желанието да се срещне с него. Той действа според това желание.
Господ казва на Оливър:
„Благословен си за това, което си направил; защото ти си Ме попитал и ето, колкото пъти си Ме питал, ти си получавал напътствия от Моя Дух. Ако не беше тъй, ти нямаше да си стигнал до мястото, където си сега.
Ето, ти знаеш, че си Ме питал, и Аз просветлих ума ти“5.
Следващото изречение в този стих ми прави най-голямо впечатление. Оливър е бил вдъхновен без дори да подозира, че това се случва. Получил е откровение и дори не осъзнава, че това е станало. Така че посредством Джозеф идва откровение за Оливър, в което му се казва, че е бил вдъхновен и е получил откровение.
„И сега Аз ти казвам тези неща, за да може да знаеш, че си бил просветляван от Духа на истината“6.
Това имам предвид, казвайки, че трябва да имаме Неговия Дух винаги да бъде с нас.
Въпрос
Споменахте, че Нефи и братята му хвърлят жребий, за да решат кой ще отиде да иска плочите от пиринч, а след това се опитват да ги купят със златото и среброто си. Когато трябва да направим нещо, как можем да сме сигурни, че ще го направим в точния момент? Как разбираме, че вършим правилно нещата?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Нефи не прави грешка, нито изпуска точния момент. Това е процес, през който се учи – ред по ред, правило след правило. Той бива подготвян с всеки свой опит без да знае предварително нещата, които е трябвало да извърши7.
Ако даваме най-доброто от себе си и се стремим да бъдем праведни и отдадени, няма да оказваме лошо влияние на другите. Небесата управляват това дело – не го правите вие, нито пък аз. Като член на Кворума на дванадесетте апостоли, непрекъснато получавам задачи, които просто няма как да изпълня сам. Като давате всичко от себе си, ще получавате сили и ще бъдете укрепвани. Не винаги съзнателно ще си давате сметка за най-правилния момент. Просто давайте най-доброто от себе си.
Президент Хинкли често учи: „Нещата просто се подреждат“. И аз вярвах в това, но все си мислех: „Хайде де, това не е всичко“. Колкото повече остарявам, толкова повече си давам сметка, че това е единственият възможен отговор. Бог няма да ви остави да се справяте сами, докато се опитвате да подпомагате, служите на Неговите чеда и полагате грижи за тях. Ако давате най-доброто от себе си, действате в праведност, всичко се подрежда. Ще научавате уроци по пътя си.
Въпрос
Как да преподаваме на ученици, които може да се чувстват неспособни и неготови да получават откровение постоянно? Това може да е непосилна за тях задача.
Старейшина Дейвид А. Беднар
Вместо да мислите: „Какво ще им кажа?“, съсредоточете се върху „Какво ще ги попитам?“. И не само „Какво ще ги попитам?“, а „Какво ще ги поканя да направят?“.
Фактът, че им задавате този въпрос е покана за действие. И ако даденият ученик отговори, това е проява на вяра в Христос. Вярата е принцип на действие и сила. Като действаме съгласно ученията на Христос, ние сме благославяни с Неговата сила. Това, което всички ние желаем, е първо да получим силата и тогава да действаме. Но не става така.
Не трябва инстинктивно да мислим: „Какво да им кажа?“ Вместо това, трябва да се питаме: „Какво мога да ги каня да правят? Какъв вдъхновяващ въпрос бих могъл да задам, на който, ако решат да отговорят, това ще започне да кани Светия Дух в живота им?“. Въпросите, които може да задавате, са наистина много прости: „Какво научавате?“ Като отговарят на въпроси, учениците канят Светия Дух да напътства техните отговори. Нашата роля е да осигуряваме безопасна среда, в която да се говори за тези неща и да каним учениците да действат, за да може Светият Дух да ги учи.
Ако ги обичате и наистина се опитвате да следвате волята на небесата, ще бъдете водени по най-прости начини. Въпросите не трябва да бъдат сложни. Опитвате се да разберете на какво ниво са, защото наистина ви е грижа.
Винаги има оправдана загриженост за младите хора, които се отклоняват от пътеката. Има твърде много хора, които не са били канени да разбират за себе си; те просто разчитат на това, което другите им казват. „Ако всичко, което вие или аз знаем за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие, е това, което другите са ни научили или казали, то тогава основата на нашето свидетелство за Него… е съградена върху пясък“8. Ето защо, като ги каните да действат и да научават сами за себе си, те ще изграждат по-здрава основа.
Въпрос
Един млад мъж прочел Книгата на Мормон за първи път и решил, че не е почувствал Духа. Вероятно е очаквал ангели от небесата да му кажат, че е истинна. Как можем да помогнем в подобна ситуация?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Има много верни членове на Църквата, които не се смятат за достатъчно добри, защото не получават впечатляващи преживявания, за които хората говорят в неделята за пост и свидетелства. Драматичните преживявания не са правилото. Ако почитате сключените завети и продължавате напред, то вие се справяте и това е нормалното за вас. Савел не е обърнат във вярата от светлината. Алма-младши не е обърнат във вярата от ангел.
„Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие“9. Не чрез увереност във вас самите, а като се уповавате на Тях, ще можете да постигнете това, което никой от нас не може.
Брат Чад Уеб
Това, което ни подбужда да вършим добро и да вярваме в Христос, е от Бог10. Може да се изненадаме един ден, откривайки, че това което сме смятали за наши мисли, са дошли наистина от Светия Дух. Като се стремим да вършим добри дела, нашите мисли и желания ще бъдат направлявани от Светия Дух.
В речта си за откровението, президент Нелсън ни кани да изливаме сърцето си, да говорим с Небесния Отец, да бъдем откровени с Него и след това да слушаме. Той ни моли да записваме впечатленията, които получаваме, и да действаме според тях. След което добавя: „Като повтаряте този процес ден след ден, месец след месец, година след година, ще „израствате в принципа на откровението“11.
По-голяма част от откровенията, които съм получавал в живота си, не са идвали, докато съм се молел. Моля се, размишлявам и се опитвам да записвам получаваните впечатления. Но когато действам, тогава получавам вдъхновението. По време на урок, пеете химн, разговаряте с някого или се намирате в други обстоятелства и започвате да получавате отговори на молитвите си.
Старейшина Дейвид А. Беднар
Едно предупреждение: начините или формите на получаване на откровения може да са различни за различните хора по света. Например в Африка, хората често получават забележителни сънища. Не е необичайно мисионерите да попаднат на човек на улицата, който казва: „Видях ви в съня си и вие имате послание от Бог. Искам да чуя какво ще ми кажете“. Аз не получавам подобни сънища като верните светии в Африка.
Ние преподаваме, като предимно изхождаме от личния си опит и затова трябва да внимаваме да не налагаме същия този подход на другите. Това не означава, че техният модел е по-маловажен или по-неефективен. Не забравяйте, че съществуват редица начини, по които Духът Господен може да докосва ума и сърцето на някого.
Моля приветствайте широк спектър от подходи, по които да каните другите да могат да действат и да учат за себе си.
Въпрос
Как увеличаваме увереността си в нашите умения да получаваме лични откровения и да не разчитаме на определен процес, за който сме чули или прочели от други?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Един цитат от президент Джозеф Ф. Смит е страхотен източник за човек, който прави първите крачки в изграждането си на самоувереност при получаването на откровения:
„Покажете ми светия от последните дни, който има нужда от чудеса, знамения и видения, за да остане верен на Църквата, и аз ще ви покажа член, чието положение пред Бог не е добро, и който върви по опасни пътеки. Не чрез чудни проявления ние следва да укрепваме в истината, а чрез смирение и предано подчинение на заповедите и законите Божии. …
Като момче често молех Господ да ми покаже нещо чудодейно, та да мога да получа свидетелство. Но Господ ми отказа чудесата и ми показа истината, ред по ред, докато ме научи на истината от глава до пети и бях съвършено очистен от всяко съмнение и страх. Не се наложи Той да ми изпраща ангел от небесата, нито да ми говори с архангелска тръба. С нашепванията на тихия, нежен глас на Духа на живия Бог Той ми даде свидетелството, което притежавам.
И чрез този принцип и тази сила Той ще дава на всичките чеда човешки знание за истината, което ще пребъдва в тях и ще ги кара да познаят истината, така както Бог я познава, и да вършат волята на Отца, така както Христос я върши. И не съществува набор от чудни проявления, който някога ще постигне това“12
Всеки намиращ се в затруднение човек може да предприеме първите стъпки и да последва думите на Джозеф Ф. Смит.
Някои членове на Църквата искат да видят светлина по пътя за Дамаск преди да повярват. Наистина ли? Положението на Савел позволявало ли му е да разпознае тихия, нежен глас? Трябвало е да бъде духовно пробуден. Мнозина очакват да видят ангел, подобно на Алма-младши. Наистина ли? Алма не бил в положение, позволяващо му да приеме тихия, нежен глас. Трябвало е да бъде духовно пробуден. И президент Джозеф Ф. Смит свидетелства, че тук нито светлината, нито ангелът са влияещият фактор. Разпознаването на тихия, нежен глас е това, което ни дава увереност. Просто вървете и действайте.
Ако не спазваме заповедите, ние не можем да имаме тази самоувереност и няма да имаме спътничеството на Духа. Има младежи, които трябва да се покаят, а има и такива, които са толкова критични към себе си, че смятат, че никога не са достатъчно достойни. Не трябва да сте съвършени; просто трябва искрено да се покайвате, да давате най-доброто от себе си и да продължавате напред.
Въпрос
Говорили сте и сте писали много за това да се съсредоточаваме върху учениците и върху тяхното развитие. Има ли нещо друго, което бихте искали да ни учите за това как да каним Светия Дух в този процес?
Старейшина Дейвид А. Беднар
„Назначете измежду вас учител и нека не всички едновременно да бъдат говорители, а нека по едно време да говори само един, и нека всички слушат това, което казва, та когато всички са се изказали, всеки да може да се поучи от всеки, и всеки човек да може да има равно право“13. Не ние сме учителите, а Светият Дух. Този стих е покана да оставим Светият Дух да бъде учителят. Това е модел, но не и единственият, според който, в даден момент трябва да говори само един и всички останали да слушат. Звучи така просто и дори може да изглежда лесно.
Ако хората се чувстват уверени, те могат да дават гласност на някои от въпросите и съмненията си. Като цяло те няма да се учат от хората в стаята, така да се каже, но споделеното от друг човек може да позволява на Светия Дух да учи тях самите. Те участват в един всеобщ израз на вяра в Господ Исус Христос, докато всеки в тази стая задава въпроси, търси отговори и чука на вратата. И по време на тази лична и обща проява на вяра, ние каним. Думата назначете не означава поставете. Ние не можем да поставим Светия Дух да бъде учител, но можем да го каним и привличаме да ни бъде учител.
На едно събрание за мисионери разговаряхме по редица въпроси и аз попитах мисионерите: „Какво още не сме казали?“ Един 18-годишен мисионер, който служеше от четири седмици отговори: „Старейшина Беднар, ако чувам нещо от вас или от друг мисионер, знам, че е послание за всички. Ако го чувствам в сърцето си или то поражда някаква мисъл, това е от Бог и е само за мен“. Не сте ли удивени от този отговор? Колко време отнема изнасянето на лекция или пресъздаването на примерна ситуация, за да може един 18-годишен младеж да достигне до подобно проникновение?
И така, като каним другите да действат, упражнявайки вярата си, това им помага да привличат Светия Дух, който да ги учи индивидуално и колективно.
Много важно е да се съсредоточаваме върху учениците и да каним Светия Дух да бъде учителят. Ние изпълняваме определена роля. Ние каним, привличаме и насочваме, но след това Светият Дух напътства нещата по забележителни начини.
Въпрос
Една млада жена ме попита дали си спомням, че съм я научил на определен принцип. Сподели, че това променило живота ѝ завинаги. Спомних си случая и изобщо не ѝ бях преподавал този принцип; всъщност тя беше изпуснала идеята на това, което се опитвах да преподам. Тя беше учена от Духа. Как да помагаме на учениците да си дават сметка, че получават откровение, за да може да имат увереност да го търсят по-често за себе си?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Какво може да я поканите да прави, така че очите ѝ да се отворят за невиждани допреди това неща?
Светият Дух ще ни напомня всичко14. Тя е имала специално преживяване, при което е чула нещо, което явно не е било изразено с думи. Помогнете ѝ да разбере случилото се. Помолете я да се замисли над своето преживяване и да открие още един или два подобни случая. Помогнете ѝ да открие модел в тези 2-3 примера за случилото се, и какво е довело до това духовно проникновение.
Нашите млади хора са толкова различни и ги вълнуват какви ли не проблеми и въпроси. Но трябва да очакваме от тях да бъдат това, което им казваме, че са всъщност. И трябва да ги каним да действат. Вие ще се удивлявате от това, което постигат. Първо се замислете какво да ги каните да правят, за да се учат на това, което трябва.
Въпрос
Може ли да ни помогнете да разберем, или може би научим, как да слушаме и забелязваме неща по-добре?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Бих ви препоръчал да си вземете по-евтин екземпляр с меки корици на Книгата на Мормон и да я прочетете цялата, като търсите всички места, на които пише: „очи, за да виждате и уши, за да слушате“ или нещо подобно. Направете същото и с Учение и завети, както и с Новия завет. Впуснете се в Писанията като човек, който пита, търси и чука на вратата с въпроса: „Как мога да виждам това, което обикновено ми убягва? Как мога да чувам това, което обикновено не долавям?“ Като се впускате в Писанията с този вид въпроси, Светият Дух ще ви учи лично и ще дава отговор на въпросите ви. Аз не мога да го направя за вас; Светият Дух ще учи лично вас, самостоятелно и ще намирате вашия отговор.
Нека ви дам един пример. Съпругата ми Сюзън винаги е била една невероятно вярна посещаваща учителка. Когато беше направена промяната от посещаващи учителки на служещи сестри и президент Нелсън помоли за „по-възвисени и по-свети“15 начини за служение, Сюзън се вслуша и искаше да разбере смисълът на това. След като размишлява и се моли, тя стигна до едно поразително заключение – да попита посещаваните от нея сестри следното: „Какво означава според теб да бъдем по-възвисени и по-свети в нашето служение?“
Това беше най-простичкият и най-явен въпрос, който може да бъде зададен, но отговорите от нейните сестри бяха удивителни. Една сестра поискала да ходят в храма заедно. Друга поискала да прочетат реч от общата конференция и след това да отидат заедно на обяд, на който да обсъдят наученото. Сюзън се чудеше дали не е правила нещо погрешно преди. Не беше направила нищо погрешно. По-възвисени и по-свети – очите бяха прогледнали за невиждани допреди неща.
Въпрос
В оставащите няколко минути бихте ли споделили заключителни мисли и своето свидетелство?
Старейшина Дейвид А. Беднар
Обичам ви. Обичам ви за това кои сте и какви се опитвате да ставате. Обичам това, което правите. Всички можем да се усъвършенстваме, но аз ви казвам „Благодаря“. Благодаря ви от името на Първото президентство, Кворума на дванадесетте и Съвета по образованието.
Да живеем на земята в този етап от диспенсацията на пълнотата на времената е уникална благословия. Преди няколко години, президент Гордън Б. Хинкли многократно ми казваше: „Дейвид, това е най-великото време в историята на възстановената Църква“. И беше напълно прав!
Замислете се на какви благословии сме свидетели. Помислете, че тази година ще честваме 200-годишнината от Първото видение. Бяха съобщени храмове в Папуа Нова Гвинея и в Пном Пен, Камбоджа. Имаме мисионери в бившия Съветски съюз, в бившите комунистически страни и храм в Украйна. Това е най-великото време в историята на възстановената Църква.
Имаме особена отговорност в тези дни. Ако сме били запазени за тези дни, това е защото отговорността ни е голяма и имаме роля в това да помагаме на подрастващото поколение да се подготви. Това е най-великото време в историята на възстановената Църква – с най-голямото противопоставяне и с най-големите възможности. Заедно в тези дни, имаме възможността да служим заедно, да споделяме свидетелство, да служим и подпомагаме.
Моля се Светият Дух да прави връзката между това, което казвам, и нещата, които копнея да изразя. Свидетелствам, че Отец и Синът наистина са се явили на Джозеф Смит преди 200 години. Свидетелствам, Отец е нашият Баща, и че Той е авторът на плана на щастие. Знам и свидетелствам, че Исус Христос е Единородният Син на Бог, Вечния Отец. Свидетелствам, че Той е жив. Той е възкръснал и гробницата е празна. „Няма Го тука, но възкръсна“16.
Свидетелствам, че чрез Пророка Джозеф Смит, свещеническата власт и ключовете на свещеничеството са били възстановени на земята и че явяването на Отца и Сина поставят началото на Възстановяването на Евангелието. Свидетелствам, че това Възстановяване продължава.
Давам това свидетелство и изразявам любовта си към вас в святото име на Исус Христос, амин.