2:3

Стоейки в свещената горичка

Старейшина Марлин К. Дженсън

От Седемдесетте

Духовно послание на ОСЦ за несемейни пълнолетни младежи • 6 май 2012 г. • Сакраменто, Калифорния

Добър вечер, братя и сестри. Чувствам се много благодарен, но също и много смирен да получа тази избрана задача от Първото Президентство -- да говоря пред вас тази вечер. Като начало искам да знаете, че някога аз нямах бръчки, косата ми бе черна и бях пълен с живот като вас -- част от това, което Писанията наричат “подрастващото поколение”. Не съм сигурен кой е правилният антоним или противоположната дума на подрастващ -- може би “снишаващ се” или “отпадащ” -- но както и да е, той описва етапа на живота, в който се намирам в момента, и това не ми звучи много обещаващо!

Макар да ви говоря от един красив колов център близо до храма Сакраменто Калифорния, мога във въображението си да ви видя -- десетки хиляди, говорещи почти 40 различни езика, събрани по целия свят. Бях благословен да посетя много от вашите страни, да ви чуя да говорите и да давате свидетелство на родния си език и да засвидетелствате от първа ръка вярата и предаността си към Господ. Обичам ви и ви поздравявам за вашата праведност. Знам, че животът на вашата възраст може да е пълен с предизвикателства, знам и че понякога грешим и имаме нужда да се покайваме. Но аз ви благодаря искрено за това, че се стремите да останете твърди във вярата си в Христос и Неговото възстановено Евангелие. Най-съкровеното ми желание тази вечер е да мога да бъда благословен да говоря със силата на Светия Дух и така да допринеса за увеличаването на вашата вяра.

Свети места

Има места по земята, които са станали свети поради това, което се е случило на тях. Според Стария завет едно такова място е Синай, Хорив, или “Божията планина” (Изход 3:1; вж. и Изход 3:12; 34:2), където Господ се явил на Моисей в горящия храст. Когато Моисей се доближил до храста, Господ му казал: “Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя” (Изход 3:5).

Семейството ми и аз веднъж бяхме благословени да живеем на света земя. През 1993 г. -- четири години след призоваването ми в Седемдесетте, бяхме помолени да служим за две години в мисия Ню Йорк Рочестър на Църквата. Тази мисия включва гр. Палмира (където е живял Джозеф Смит и семейството му през по-голямата част от 20-те години на ХІХ век), и Файет (където през април 1830 г. е организирана Църквата). На около 180 км южно от Палмира в щат Пенсилвания е градчето Хармони (където Джозеф Смит среща Ема Хейл и където те живеят като млада семейна двойка, докато към края на 20-те години на ХІХ в. е преведена по-голяма част от Книгата на Мормон). Областта е известна като “люлката на Възстановяването”, защото именно там е родена Църквата. Това е живописна провинция, характерна с вълнисти, покрити с гори хълмове, чисти езера и потоци и сърдечни, колоритни хора. Това е място, станало свещено поради случилото се там.

Свещената горичка

В една горичка от извисяващи се буки, дъбове, кленове и други дървета на около половин километър западно от семейната къща на Джозеф и Луси Мак Смит близо до Палмира, 14-годишният Джозеф Смит вижда Бог Отец и Неговия Син Исус Христос в едно видение през пролетта на 1820 г. Това божествено проявление в отговор на молитвата на Джозеф да узнае истината относно религията и как може да получи опрощение за греховете си поставя началото на възстановяването на Евангелието в тази последна диспенсация. То също така прави тази горичка благоговейно място в историята на Църквата ни -- място, което почитаме с името “свещената горичка”.

Докато служех като президент на мисия, семейството ми и аз обикнахме тази горичка и почувствахме светостта й. Ходехме често там. Всеки месец, когато пристигаха нови мисионери, а онези, чиито мисии свършва, си заминаваха, ние ги водехме там. Стана ни практика да се събираме на входа на горичката и след като изпеехме откриващия химн -- “Първата молитва на Джозеф Смит”¹, канехме старейшините и сестрите да се разпръснат и да намерят уединено място в горичката, където всеки да може да се обърне в молитва към Бог, като поеме и съобщи своя личен ангажимент към Него. Тези посещения в свещената горичка бяха и остават скъпи преживявания за всички, които имаха благословията да ги изживеят.

Давам си сметка обаче, че само малка част от вас някога ще имат възможността да посетят лично свещената горичка. По тази причина през тази пролет на 2012 г. -- 192 години след Първото видение на Джозеф Смит, искам да дойдете с мен на едно виртуално посещение в свещената горичка. Бъдете с мен там, докато аз споделя с вас някои от визуалните сцени в горичката, причините за моята обич към това свято място и ценните житейски уроци, които човек може да научи там.

Длъжник съм на брат Робърт Парът, лесничей и натуралист, нает от Църквата, който живее в Палмира, за това, че ми обърна внимание за някои прозрения относно свещената горичка, които ще споделя. Макар още да не е член на нашата Църква, брат Парът благоговее пред свещената горичка и й отделя внимателна и много професионална грижа.

Примери на бразност в Писанията, използваща дървета

Докато с благоговение съм се разхождал из свещената горичка или съм присядал на поставените из нея пейки, често съм размишлявал над изобилието от образи в Писанията на дървета, клони, корени, семена, плодове и гори. Адам и Ева, нашите прародители, несъмнено са получили първия урок по стопанисване на дървета. Пророк Яков, цитирайки Зенос от Книгата на Мормон, споделя една заплетена алегория за културни и диви маслинови дръвчета, докато учи за разпръскването и събирането на Израил (вж. Яков 5). А кой от нас не е чел, препрочитал и размишлявал с молитва за семето на вяра, което Алма ни кани да посадим, и което с търпелива грижа и подходящо подхранване става “дърво, прорастващо към вечния живот”? (Алма 32:41; вж. ст. 27--43).

Така е и със свещената горичка. Внимателният наблюдател на природата -- особено когато е придружен от натуралист от калибъра на брат Робърт Парът, може да научи някои значими уроци от екосистемата, която съществува там. Искам накратко да споделя четири от тези уроци с вас тази вечер.

Житейски уроци от свещената горичка.

Урок номер 1: Дърветата винаги растат към светлината.

Един интересен феномен, който може да бъде наблюдаван в свещената горичка, са дърветата, които растат по края на първоначалната горичка, както и тези, които ограждат многобройните пътеки. Те са расли навън -- за да избегнат прекомерното засенчване от листата над тях, и после нагоре, за да поглъщат възможно най-много слънчева светлина. Техните изкривени стъбла и клони са в рязък контраст със съседните дървета, които растат почти съвършено прави. Дърветата, както почти всички живи организми, се нуждаят от светлина, за да оцелеят и виреят добре. Те правят всичко по силите си да поглъщат колкото е възможно повече слънчева светлина, за да осъществяват фотосинтезата -- процес на превръщане на светлинната енергия в химическа или “гориво”, използвано от почти всички живи организми.

Сигурен съм, че вашите блестящи млади умове вече знаят къде ни води тази метафора от свещената горичка! Светлина е един катализатор, който в духовната сфера е дори по-важен, отколкото в природата. Това е така, защото светлината е съществена за духовния ни растеж и реализацията на пълния ни потенциал като синове и дъщери на Бог.

Тъмнина е обратното на светлина и представлява силите от света, които се стремят да ни отделят от Бог и да осуетят Неговия божествен план за нашия живот. Именно обикновено след смрачаване или на тъмни места силите на злото упражняват своето най-голямо влияние. Във вашия живот нарушаването на закона за целомъдрието, постъпки като кражба, хазарт, нарушения на Словото на мъдростта и други деяния, забранени от нашия Небесен Отец, обикновено се вършат под прикритието на мрака. Дори когато изберем да извършим нещо нередно посред бял ден -- например да излъжем на изпит, да изплагиатстваме при писмена работа, злонамерено да клюкарстваме за някого, да използваме сквернословие или да излъжем -- не можем да изпитваме друго освен чувствата на мрака.

За щастие, Духът на Христос “дава светлина на всеки човек, който идва на света; и Духът просветлява всеки човек по света, който се вслушва в гласа на Духа.

И всеки, който се вслушва в гласа на Духа, идва при Бога, тъкмо при Отца” (У. и З. 84:46--47).

Този пасаж от Учение и Завети описва по един красив начин стремежът към възвисяване у всеки човек, естественият, даден от Бог духовен инстинкт, който имаме всички -- ако не сме го задушили -- да вървим към светлината и, като го правим, да вървим към Бог и Неговия Син и да ставаме по-подобни на Тях. За Себе си Христос казва, “Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота” (Иоана 8:12).

В разбирането ви на даден стих можете да кажете много за дадена дума от това с кои други думи тя се появява често в съседство. При вашето изучаване на Писанията забележете колко често думите светлина, Дух, истина и Исус Христос се намират в тясно съседство. Те са почти синонимични и издигат всеки един от нас към един по-висш и свят начин на живот.

С цялото си сърце аз ви приканвам да избягвате мрака на греха във всичките му отвратителни форми и да изпълвате живота си с Духа, истина и светлината на нашия Спасител Исус Христос. Можете да го направите, като търсите благородни приятели, вдъхновяваща музика и изкуство, познание от най-добрите книги (особено от Писанията), моменти на искрена молитва, спокойно време сред природата, благотворни дейности и разговори, и живот, съсредоточен върху Христос и Неговите учения на обич и служба. Помнете винаги и особено при търсенето на вечен спътник или спътница Господното заявление, че “истината прегръща истина, добродетелта обича добродетел, светлината се придържа към светлина” (У. и З. 88:40). Този принцип, че добротата се привлича от доброта дава надежда, че ако живеем живот в светлината на Евангелието, накрая ще намерим спътник, който крачи по една успоредна пътека на праведност. Знам, че колкото повече се стремим да изпълним живота си със светлина, толкова по-малко място за мрак остава в него и толкова повече в крайна сметка ще се доближаваме да бъдем като Христос, светлината на света.

Благодарение на специалната благословия тази вечер да говоря на вас, изключителни млади светии от последните дни, искам да издигна глас на предупреждение, също и на насърчение и надежда, относно мрака, който неминуемо ще нахлува в живота ви, ако се окажете забъркани в порнография. Използването на порнографски материали по какъвто и да е начин оскърбява Бог и нарушава заповедта Му да не извършваме прелюбодеяние, нито “нищо подобно на това” (У. и З. 59:6). Използването на порнография почти винаги води до допълнителни нарушения на закона за целомъдрието. Многократното излагане на въздействието на порнографски материали и участието във формите на сексуално прегрешение, които обикновено следват, могат да създадат пристрастяване, което трябва да се лекува със същата грижа, отделяна на пристрастяванията към алкохол или наркотици.

Ако порнографията вече е дамгосала живота ви и е упорит и повтарящ се проблем, умолявам ви да търсите както свещеническа, така и професионална помощ. Моля ви, знайте, че пристрастяването към порнографията не е просто “дребен проблем”, с който да се справите тайно с молитва, изучаване на Писанията и повече самоконтрол.

Понеже едно пристрастяване към порнографията може да намали силата на волята ви да избирате доброто вместо злото, ще се нуждаете от кротост и смирение, за да прегърнете Единението на Исус Христос и да бъдете благословени от подпомагащата му сила. На практика това означава, че ако положите най-добрите си усилия -- включително минете през процеса на покаяние с епископа си или президента на клон, за да получите опрощение на греха и през обширен процес на възстановяване, включващ професионална помощ и, възможно, групова подкрепа да преодолеете пристрастеността си, подпомагащата сила на Единението (която Библейски речник описва като божествени средства за помощ и сила²) ще ви помогне да преодолеете пристрастяването към порнографията и с времето да се изцелите от разяждащите й последици. Чрез силата на Единението както опрощението на греха, така и възстановяването от пристрастяването стават възможни, като и двете са чудесни.

Моля ви, отбягвайте мрака и подобно на дърветата винаги се стремете да растете към светлината.

Урок номер 2: Дърветата се нуждаят от противопоставяне, за да постигнат това, за което са създадени.

През годините при грижата за свещената горичка са били следвани различни мнения и школи относно лесовъдството. По едно време бил избран опитен участък и била прилагана практиката, известна като “оздравително прореждане”. Ставало по следния начин: лесовъдите определяли потенциално най-здравите и големи според тях млади дръвчета на опитния участък и после изсичали и окастряли останалите по-малко обещаващи дървета и съперничещият храсталак. Предполагало се, че като премахнат повечето съперници за вода, слънце и храна от почвата, избраните дървета ще бъдат свободни да растат и да се развиват по изключителен начин.

След няколко години станало очевидно, че се случва точно обратното. Веднъж освободени от конкуренцията, избраните дървета станали самодоволни. Вместо да се протягат нагоре към светлината, те забавили вертикалния си растеж, разперили много ниски клони, които биха станали безполезни, ако сводът се закрие, и станали по-дебели. Междувременно отстранените дървета прокарали нови издънки като многостъблени храсти, които нямало да станат жизнеспособни дървета, но продължавали да използват водата и хранителните вещества. Тези подобни на храсти дървета продължавали да се конкурират с избраните дървета, но не по начин, който би донесъл положителен растеж нито за едните, нито за другите. В резултат никое от дърветата на опитния участък не могло да се сравнява по размер или жизненост с оставените да растат естествено, да се съревновават и да преодоляват противопоставянето, за да оцелеят и виреят добре.

Както знаете, едно ключово учение в Книгата на Мормон е, че трябва да има противопоставяне във всички неща. Един свят с противопоставяне дава избори между добро и зло, тъй че правото на свободен избор може да действа. Еднакво важен обаче е принципът, че противопоставянето е необходимо за духовния растеж -- или както го е казал татко Лехий, за да съществува светостта (вж. 2 Нефи 2:11). Искам да подчертая, че разбирането на този принцип -- че духовния растеж изисква противопоставяне и несгода и че приемането на този принцип на вашата възраст е ключът за приемането на живота и постигането на щастие в най-общия смисъл. То е също така от критична важност за нужния личен растеж и развитие.

Рано или късно всеки от нас ще се сблъска с противопоставяне и несгода. Някои ще дойдат просто в резултат на това, че сме тук, в смъртността, в един паднал свят. Това е жребият на всички хора. Подобно противопоставяне може да приеме много форми. То може да включва природни стихии. Може да се състои от болести и заболявания. (Аз като че ли хващам грип дори когато съм ваксиниран!) Може да дойде под формата на изкушения. За някои това ще означава очаквания, на които не могат да отговорят. (Аз бих искал да съм висок 1.95 м, но се научих да се задоволявам с отпуснатите ми 1.75 м -- и с неизбежното снижаване на катедрата всеки път когато имам да изнасям реч). Може да бъде под формата на самота, физически и умствени несъвършенства и недъзи -- списъкът на силите на противопоставянето е почти безкраен; такива са и благословиите на личния растеж и развитие, ако имаме вярата да гледаме нещата в перспектива и да устоим добре на всичко. Черпя голяма утеха от Господните слова към Джозеф Смит в затвора Либърти в един момент, когато бремето на Джозеф било почти непоносимо: “Знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро” (У. и З. 122:7).

Понякога противопоставянето и страданието идват поради собствените ни неправилни избори. Лошото здраве или нараняването в резултат на небрежен живот, мъката и печалта от нарушаването на Божиите закони, съжалението, което изпитваме по-късно, когато не сме успели да употребим максимално дадените ни таланти и време -- всички те са наш собствен “продукт”. Колко благодарни би следвало да сме на нашия Спасител, Чието Единение осигурява за всички нас начин да поправим всичко, което е било счупено.

Забелязал съм, че когато се сблъскаме с противопоставяне, ние често питаме “защо” -- Защо аз? Защо сега? Защо това? -- макар че по-конструктивно би било да попитаме “какво”. Веднъж изпратих утешително писмо на една двойка, сполетяна от нещастие -- съпругът умираше от нелечима болест. Отговорът им бе смиряващ: те изброиха благословиите, които Бог им бе дал през многото прекарани заедно години и после с вяра се питаха “какво” се опитва да ги научи Бог чрез този заключителен урок.

В свещената горичка има дървета, които брат Парът нарича “характерни”. Това са дървета, които демонстрират, че противопоставянето може да работи в наша полза и че именно в крайностите и бедствията често имаме много какво да придобием. Тези дървета е трябвало да реагират, да се приспособят и понякога да се възстановят от различни форми на противопоставяне или несгода -- удар от гръм, силен порив на вятъра, голямо натрупване на сняг или лед, посегателство или лошо отношение от небрежни хора и понякога дори агресията на съседна дърво! Поради тези обстоятелства са се формирали някои от най-яките и визуално най-интересните дървета в горичката. Това, което може да им липсва като симетрична красота, те многократно са компенсирали с решителност и характер.

От собствения ми житейски опит мога да свидетелствам, че противопоставянето, страданието и несгодата създават силен характер и водят до растеж. Някои от най-големите предизвикателства и подлагали ме на изпитание преживявания в собствения ми живот -- чувства на неадекватност и тревожност в юношеството ми, мисията ми в Германия като млад мъж и изучаването на немски език, получаването на юридическа степен и полагането на адвокатския изпит, усилията ми да бъда добър баща и съпруг и да се грижа както материално, така и духовно за семейството ни с осем деца, загубата на родителите ми и на други обични хора, дори публичното и често пъти стресиращо естество на службата ми като висш ръководител (включително подготовката и изнасянето на тази реч пред вас тази вечер) -- всичко това и много други неща, макар трудни и пълни с предизвикателства, са ми давали опит и са били за мое добро!

Знам, че не е лека работа да ви убедя, млади хора, че малко болка е нещо добро за вас, но честно казано, това е така. Ако някога изобщо ще получим “всичко, което Отец има” (У. и З. 84:38), това няма да стане, без да дадем в замяна всичко, което ние имаме. Нашият Небесен Отец желае благородни синове и дъщери и, както учи Лехий, светостта може да се осъществи само чрез несгода и изпитание. Хората, подобно на дърветата, се нуждаят от противопоставяне, за да постигнат това, за което са създадени.

Урок номер 3: Дърветата растат най-добре в гори, не в изолация.

Ако помислите над това, в природата е много необичайно да видите само дърво. Те почти винаги се струпват в горички и с времето горичките стават големи гори. Свещената горичка обаче е много повече от обикновена група дървета. Тя е сложна екосистема, която включва множество видове флора и фауна. Съществува видима взаимно свързаност между всичките различни видове диви цветя, храсти, шубраци, дървета, гъби, мъхове, птици, гризачи, зайци, елени и други създания в нея. Те си взаимодействат и разчитат един на друг за храна, подслон и синергистична и социална среда, където всички да могат да преживеят своя жизнен цикъл.

Божият план за нашия живот промисля подобна взаимна обвързаност и общуване за нас. Ние трябва да работим за нашето спасение заедно, не изолирано. Църквата строи сгради за събрания, не отшелнически килии. Ние сме помолени да посещаваме опреден район или клон -- не да изберем своята конгрегация, както е в някои вероизповедания. Тази мъдра политика изисква от нас да се научим да се разбираме и понасяме взаимно и да сме отговорни пред своя епископ или президент на клон за своето поведение, не да бягаме и да се крием, когато нещата станат трудни! Заповядано ни е да обичаме ближните си, (включително членовете на семействата ни), а да се научим да обичаме най-близките си често е по-трудно, отколкото от разстояние да обичаме “целия свят”. От началото на Възстановяването заповедта към светиите е била да дойдат в Сион и да се събират в общности, където можем да се учим да живеем в хармония и взаимно да се подкрепяме, като почитаме кръщелния си завет, или да “сте готови да носите един другиму тегобите си … да скърбите с онези, които скърбят … и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение” (Мосия 18:8--9). Като Божии чеда ние не можем да преуспяваме в изолация повече от едно самотно дърво. Здравите дървета се нуждаят от екосистема; здравите хора се нуждаят един от друг.

За щастие у всеки от нас има един копнеж за общуване, спътничество, верни приятели. Като членове на вечното Божие семейство ние всички копнеем за удовлетворението и сигурността, които могат да бъдат предоставени от близките и трайни взаимоотношения. Вие ще научите, че създаването на такива взаимоотношения отнема време, усилия и много милосърдие. Както казва Мормон, “милосърдието … не търси своето” (Мороний 7:45) -- не своя собствен дневен ред; не собствените си интереси, не собственото си удоволствие. Макар Интернет и сайтовете за социални мрежи несъмнено да предоставят една форма на общуване, те не са заместители на честното, открито общуване очи в очи, което е необходимо за установяването на истински и трайни взаимоотношения.

Със сигурност най-ранната и добра лаборатория да се научим да се разбираме с другите е домът. Именно у дома ние научаваме уроците на служба, безкористност, прошка и търпение, които са жизнено важни за трайни взаимоотношения с другите. Мисля, че именно по тази причина част от това да бъдем достойни за храма е изискването да живеем в обич и хармония с членовете на нашето семейство.

За щастие, вдъхновената организация на Църквата също осигурява възможности и среда, където можем да се развиваме социално. От най-ранните си до преклонните си години ние принадлежим към район или клон и сме в положение, където взаимоотношенията и общуването с другите могат да процъфтяват. В църковните призования, събрания, класове, кворуми, съвети, дейности и различни други възможности за общуване ние развиваме качествата и социалните умения, които ни помагат да се подготвим за социалните порядки, които ще съществуват в небесата. Говорейки за този по-висш ред, Господ казва чрез Джозеф Смит: “същите взаимоотношения, които съществуват между нас тук, ще съществуват между нас и там, само че ще бъдат придружени от вечна слава, на която слава ние сега не се наслаждаваме” (У. и З. 130:2).

Ако се надяваме да се радваме на общуване в небесата и свързаната с него слава в идния свят, трябва постоянно да съзряваме социално, както и духовно, докато сме тук, на земята. Хората, подобно на дърветата, растат най-добре в общности, а не изолирани.

Урок номер 4: Дърветата черпят сила от хранителните вещества, създадени от предишни поколения дървета.

В грижите на свещената горичка имало един период, когато хората, отговарящи за нея, решили, че горичката следва да има добър външен вид. Периодично бивали организирани проекти за служба за младежи и мисионери за прочистване на гората от паднали дървета и клони, млада ниска растителност и дори от пънове и мъртви листа. При тази практика не след дълго жизнеността на горичката започнала да намалява. Растежът на дърветата се забавил, прокарвали по-малко нови дървета, някои видове диви цветя и растения започнали да изчезват и броят на дивите животни и птици намалял.

Когато брат Парът поел грижата за горичката преди няколко години, той препоръчал горичката да бъде оставена в състояние, толкова естествено, колкото било възможно. Повалените дървета и клони били оставени да изгниват и да обогатяват почвата. Листата бивали оставяни да лежат, където са паднали. Посетителите бивали молени да се движат по маркираните пътеки, тъй че горичката да бъде по-малко обезпокоявана и почвата в нея по-слабо утъпквана. Само за няколко години горичката започнала да се възстановява и се обновила по един забележителен начин. Днес тя процъфтява в едно почти девствено състояние, с тучна растителност и изобилие от диви животни.

Урокът, който може да бъде научен от това преживяване по лесовъдство, е скъп за сърцето ми. Вече от седем години имам привилегията да служа като историк и архивар на Църквата. Това е едно служение, създадено от Пророка Джозеф Смит в отговор на Господната заповед до него в деня, в който била организирана Църквата: “Ето, трябва да има летопис, воден сред вас” (У. и З. 21:1). От онзи ден -- започвайки с назначаването на Оливър Каудъри като пръв историк и архивар на Църквата и до днес, за нашата църковна история се пази един забележителен архив. Джон Уитмър заместил Оливър Каудъри, и от Господ му било казано да поддържа една история “от всичките важни неща … които ще бъдат за доброто на църквата и за подрастващите поколения, които ще растат в земята Сион” (У. и З. 69:3, 8).

Защо воденето на архиви и събирането, запазването и споделянето на историята се радва на такова голямо внимание в Църквата на Исус Христос? Защо е критично важно вие като част от днешното “подрастващо поколение” да помните предишните поколения и да черпите сила от тях?

В отговор, предполагам, че е невъзможно да живеем изцяло в настоящето -- още по-малко да планираме бъдещата си съдба -- без основата на миналото. Вниманието ми към тази истина привлече със сила на едно събрание преди няколко месеца една чудесна двойка, преживяла необикновено изпитание, което искам да споделя с тяхно позволение. След няколко години брак и раждането на няколко деца жената попаднала в сериозен инцидент. Тя останала няколко седмици в болницата в безсъзнание. Когато дошла на себе си, била загубила напълно паметта си! Тя всъщност нямала история. Без спомен за миналото си нямала на какво да се позове. Не познавала съпруга си, децата си, нито родителите си! Докато съпругът ми разказваше тази история, призна, че в онези начални месеци след катастрофата се безпокоял, че жена му може да тръгне да скита без посока, ако бъде оставена без наглеждане. Боял се също, че тя нямало отново да го обича. Когато я ухажвал, бил стегнат, атлетичен младеж с гъста коса. Сега, в средата на живота си, бил по-скоро пълен и с далеч по-малко коса!

За щастие на всички засегнати, бил съхранен поне частичен архив. Съпругът пазел няколко писма, написани от съпругата му преди и по време на неговата мисия. Те представлявали доказателство, че двамата наистина се били обичали. Също така той пазел дневник, съдържащ някои полезни записки. Постепенно с годините съпругата възстановила голяма част от миналото си, като споделяла този разказ с обичните си хора.

Тази уникална и трогателна история илюстрира добре важността на връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Тя ни помага по-добре да оценим Господното определение за истина, както било открито на Джозеф Смит: “Истината е познание за нещата такива, каквито са, и каквито бяха, и каквито ще бъдат” (У. и З. 93:24). Познанието, което имаме за нашето минало благодарение на съхраняваните архиви, и за нашето бъдеще, благодарение на Писанията и пророческите учения на живите пророци, ни дават контекста, който ни позволява мъдро да използваме свободата си на избор по време на сегашното съществуване. Всъщност, това познание ни дава една по-божествена перспектива, защото ни доближава до Неговата способност да имаме “всички неща … пред очите (Му)” (У. и З. 38:2).

Като членове на Църквата от много нации всички ние споделяме ранната история на Църквата. За всички ни е важно да се запознаем с историята на нашата Църква, особено разказите по нейното основаване. Тези разкази -- Първото видение на Джозеф Смит, появата на Книгата на Мормон, ангелските посещение на Иоан Кръстител, Петър, Яков и Иоан, Илия, Илияс и други, съдържат основните истини, на които се опира възстановяването на Евангелието.

За жалост, в този технологичен век, когато информацията изобилства -- част от нея критична спрямо хора и събития от историята на Църквата, някои светии от последните дни допускат разклащане на вярата си и започват да поставят под въпрос трайни и отдавнашни вярвания. Към такива хора аз отправям своята любов, разбиране и уверението, че ако те се подчиняват на евангелските принципи и с молитва продължават изучаването на църковната история -- изучаване пълноценно с цел придобиване на повече познание, а не фрагментарно или непълно събиране на знания, Светият Дух ще им потвърди тяхната вяра в съществените събития от църковната история, говорейки мир на ума им. По този начин те ще могат окончателно да установят своите убеждения относно историята на възстановената Църква и да не бъдат повече “завличани от всеки вятър на учение” (Ефесяните 4:14). Аз установих курса на целия си живот точно върху тези чувства на мир относно Първото видение на Джозеф Смит и други начални събития на възстановеното Евангелие, както и мнозина от вас, и знам, че никога няма да бъдем разочаровани.

Историята в най-основната си и обща форма е летопис за хора и техния живот и от това произлизат разкази и уроци, които могат да подсилят онова, в което вярваме, което защитаваме и което следва да правим пред лицето на несгодата. Не всички разкази, съставляващи историята ни, са от епичното естество на Първото видение на Джозеф Смит или мисията на Уилфърд Уудръф в Англия. Всъщност, някои наистина забележителни разкази са из живота на съвсем обикновени светии. Те са ни особено скъпи и ни помагат, най-вече когато се отнасят до собствените ни предци.

Например през 20-те години на миналия век моите дядо и баба Дженсън -- въпреки дългите часове тежък непосилен труд, били принудени да върнат обратно на продавача фермата, която били купили и в която живеели в щат Айдахо. Те искали да се върнат с малките си деца в родния си град в Юта, но не можели да напуснат Айдахо, докато не изплатят един дълг от 350 долара. Днес това може да изглежда малка сума, но тогава била значителна. Дядо опитал да вземе заем от хора с пари, но без успех. За заем от банка не можело и дума да става поради бедственото им положение. Той и баба се молели за помощ всеки ден. Една неделна утрин на свещеническото събрание до дядо се приближил човек, който той едва познавал и му казал, че бил чул за проблема му и ще му даде 350 долара с очакването, че когато дядо се върне обратно в Юта да му се издължи възможно най-бързо. Споразумението им било скрепено с ръкостискане и дядо спазил думата си.

Този простичък разказ, записан от баба Дженсън, е семейно съкровище. Той ме вдъхновява, като илюстрира качества като упорит труд, честност, преодоляване на несгоди, семейна солидарност, и най-важното, показва Божията ръка в живота на моите верни дядо и баба. Черпя голяма сила и насърчение от техния пример и от примера на други хора от минали поколения, както велики, така и обикновени.

Можете да намерите подобни разкази в своята страна и семейство. Където ги има, настоявам да ги събирате, да ги пазите и споделяте. Грижете се да ги предавате от поколение на поколение. Моите деца (и сега най-вече внуците ми) винаги обичат да им разказвам за това “когато бях малко момче”! Чувал съм да казват, че един народ е толкова велик, колкото са велики легендите му, и вярвам, че същото важи и за отделните семейства. Интересните разкази -- ако са верни -- съставят добрата история. Помнете, хората, подобно на дърветата черпят сила от хранителните вещества, създадени от предишни поколения.

Заключение

Сега, като приключвам, искам да се върнете с мене в свещената горичка и да стоите там с мен до едно от тъй наречените дървета-свидетели. Това са дърветата, които са расли в горичката преди 192 години по времето на Първото видение на Джозеф Смит. В горичката има три още живи и три мъртви дървета-свидетели, все още издигащи се благодарение на умелите консерваторски усилия на брат Парът.

Когато служехме на мисията си край Палмира, понякога отивах сам в свещената горичка и благоговейно стоях до любимото си дърво-свидетел. Представях си, че ако това дърво можеше да говори, щеше да ми каже на какво е било свидетел в онзи пролетен ден през 1820 г. Но всъщност нямаше нужда дървото да ми казва -- аз вече знаех. Чрез добродетелта на духовни преживявания и чувства, започнали в младостта ми и продължаващи до този час, аз узнах, независимо от който и да било друг човек, че Бог, нашият Отец, е жив. Знам също, че Неговият Син Исус Христос е Спасителя и Изкупителя на цялото човечество. Знам, че тези две славни Личности се явили на Джозеф Смит в свещената горичка през пролетта на 1820 г. Те издигнали Джозеф като пророк-основател на тази последна евангелска диспенсация. Работейки под Тяхно напътствие, Джозеф превел Книгата на Мормон, получил ключовете и властта на свещеничеството и отново организирал Христовата Църква в тези последни дни. Ние сме извънредно благословени да живеем в това време и да сме членове на Христовата Църква.

Тези славни истини, за които свидетелствах, водят началото си от свещената горичка. Както във въображението си стояхте заедно с мен в свещената горичка тази вечер, така винаги в ума и сърцето си стойте на свети места и живейте предани на истините, които Бог започнал да открива там.

Помнете също житейските уроци, които преподава свещената горичка:

Когато силите на мрака се стремят да ви унищожат -- както веднъж се опитали с питащия млад Джозеф Смит, стойте в свещената горичка и помнете стълба светлина, надхвърлящ яркостта на слънцето (вж. Джозеф Смит -- История 1:15--17).
Когато противопоставянето и несгодата преграждат пътя ви и надеждата избледнява, стойте в свещената горичка и помнете, че “че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро” (У. и З. 122:7).
Когато самотата и изолацията са ваш жребий и се борите да изградите пълноценни човешки взаимоотношения, стойте в свещената горичка с общността на светиите от последните дни, които са поели завет да ви помагат да носите своето бреме и да ви утешават при нужда.
И когато преживявания, хора или противоречиви истини отправят предизвикателство към вашата вяра и породят съмнение относно възстановяването на Евангелието на Исус Христос, стойте в свещената горичка и черпете сила и насърчение от поколенията верни светии от последните дни, които непоклатимо са стояли там преди вас.

Това е моята молитва за вас, мои млади приятели, и я отправям с любов и в името на Исус Христос, амин.