Учители, дошли от Бога

Старейшина Ким Б. Кларк

От Седемдесетте

Вечер със старейшина М. Ръсел Балард

Обръщение към преподаватели по религия към ОСЦ • 26 февруари 2016 г. • Табернакъл в Солт Лейк Сити

Мои скъпи братя и сестри, благодарен съм да бъда с вас тази вечер. Искам да изразя благодарност специално към всички учители и техните брачни партньори и към всички, които оказват подкрепа към тези, които преподават. Имам зет, който е учител в провеждащ се рано сутрин Семинар, и познавам жертвата и отдадеността, които изисква Семинарът рано сутрин и съм виждал влиянието, което оказват учителите на пълно работно време върху подрастващото поколение, включително върху моите внуци. Нека Бог благослови всеки един от вас за всичко, което вършите.

Миналия август ви говорих за нуждата ни да посрещаме и изпълняваме възложените ни големи отговорности. Необходимо е да образоваме подрастващото поколение по-задълбочено и по-въздействащо от когато и да било преди. Това означава, че всички трябва да бъдем по-добри учители и да се справяме по-добре, отколкото когато и да било преди.

Докато обмислях тази възложена ни от Господ отговорност и възможността да кажа няколко думи тази вечер, бях подтикнат да размишлявам над историята за Никодим, който посещава Спасителя през нощта, както е записано в трета глава на Йоан. Никодим казва: „Учителю, знам, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него“.¹

Това заявление не само посочва кой е Исус – учител, дошъл от Бога, но също така ни учи какво правят изпратените от Бог учители: те вършат чудеса в живота на тези, на които преподават, защото Бог е с тях.

Познавам много добре точно такава учителка. Тази вечер бих искал да споделя с вас една история за нея. Това е „Историята за ръководителката на Яслата“.

Една сестра била призована за ръководителка на Яслата в своя район. Тя била получила добро обучение в университета и имала много идеи за дейности и неща, които децата да правят. Решила да превърне Яслата в образец за преподаване.

След много тази сестра била обезкуражена. Яслата била бреме. Тя се ужасявала от това да бъде с децата. Въпреки плановете ѝ, всяка седмица децата се сърдели, плачели и я игнорирали. Нищо от това, което опитвала, не давало резултат. Всяка седмица тя се прибирала разплакана.

В безсилието си възкликнала: „Направих най-доброто, което можех! Какво повече мога да направя?“

Тогава в ума ѝ се появила мисълта: „Попитай Небесния Отец какво трябва да правиш.“ Избърсвайки сълзите си, тя коленичила в молитва. Молила се за Яслата, за своите надежди, безсилие и разочарование. Молила се за Неговата помощ и напътствие.

Небесният Отец отговорил на молитвата ѝ. Тя получила силно впечатление: „Плановете на твоите уроци са свързани с теб. Вместо това, съсредоточи се върху децата, опознай ги и ги обичай“.

Това бил добър съвет, едно добро послание, но трудно за приемане. Тази сестра знаела, че трябва да се покае. Имала нужда от по-различно отношение и от нов подход към децата. Тя се молила и изучавала Писанията, за да получи вдъхновение.

Когато отишла в Яслата следващата неделя, учителката не чувствала страх. Тя се уповавала на Господ. Посрещнала децата на вратата, коленичила до тях и ги поздравила по име. Тя говорила с тях за техните семейства, любими храни и много други неща. Пяла заедно с тях и им чела истории. Някои от децата плачели и се сърдели, но през тази седмица атмосферата в Яслата била различна. И когато урокът свършил, сестрата била изтощена, но не и разплакана.

Малко по малко, след като тази добра сестра опознала децата, чувствата ѝ към тях се променили. Тя очаквала с нетърпение да дойде неделя. Вълнувала се и се радвала да бъде със своите деца в Яслата. Тя ги обичала.

И … получила вдъхновение. Веднъж донесла фотоапарат и направила снимка на всяко дете. Подготвила табло, сложила снимката на всяко дете на него и го донасяла в Яслата всяка седмица. Децата се радвали да се виждат на таблото. Те не просто се чувствали важни, чувствали се обичани.

След известно време ръководителката използвала своите дейности и проекти, за да преподава на децата. Децата ги харесвали. Всъщност, на децата толкова много им харесвало в Яслата, че след причастието тичали към стаята, където се провеждала. Те обичали да са там. Обичали своята ръководителка и тя ги обичала.

Има много принципи, които можем да научим от тази история. Най-важният принцип е вярата в Небесния Отец и в Неговия Син Исус Христос. Вярата на учителката я подтикнала да коленичи в молитва, вярата я мотивирала да се покае и вярата ѝ помогнала да продължи напред, без да знае точно какво да прави. Вярата е първият принцип.

Вторият е надеждата. Може да е трудно за малките деца да са в Яслата. Възможно е да се страхуват, да се чувстват сами или дори изоставени. Може да се чудят дали има начин да се измъкнат. Ръководителката имала същите тези чувства, но ги преодоляла и знаела, че има надежда в Христа. Надеждата ѝ била „жива“, „светла“ и „отличителна“ и децата я почувствали.

Третият принцип е смирението. Гордостта и уповаването на ръката от плът са естествен риск за всеки учител. Смирението – да сме готови да бъдем учени - е чудесна противоотрова срещу гордостта. Ръководителката действала с вяра в Христа, смирявайки се пред Небесния Отец. Той ѝ дал просветление и я благословил с мъдрост чрез силата на Светия Дух.

Четвъртият принцип е любов – чистата любов Христова. В началото, не ѝ било лесно да обича децата. Но ръководителката имала вяра в Христос и продължила напред със смирение и с надежда в Него, за да ги обикне. Бог я благословил с чистата любов Христова и децата почувствали това. Всъщност, тя изградила взаимоотношения на милосърдие с тези деца. Тези взаимоотношения станали духовните средства, чрез които са възможни изучаването, насърчението и надеждата.

Братя и сестри, аз се моля за Господните благословии върху вас, така че без значение къде преподаваме, всички ние да можем да действаме според тези принципи на вяра, надежда, смирение и любов, дори с по-голямо усърдие, смелост и търпение, отколкото преди. Знам, че ако правим това, милостта Христова ще бъде с нас и наистина ще бъдем учители, дошли от Бога, вършещи чудеса в живота на своите ученици. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.