Възможностите и отговорностите на учителите към ОСЦ през 21-ви век

Старейшина М. Ръсел Балард:

От Кворума на дванадесетте апостоли

Вечер със старейшина М. Ръсел Балард

Обръщение към преподаватели по религия към ОСЦ • 26 февруари 2016 г. • Табернакъл в Солт Лейк Сити

Мои скъпи братя и сестри, благодаря ви за вашите изключителни усилия да благославяте живота на нашите млади членове в Църквата.

Неотдавна разглеждах новата книга: By Study and Also By Faith: One Hundred Years of Seminaries and Institutes of Religion. (Чрез учение, също и чрез вяра: Сто години Семинар и Институт по религия). Тази история е забележителна! Докато я разглеждах, забелязах ролята, която са имали моите прадядо Джозеф Ф. Смит и дядо Мелвин Дж. Балард при създаването и развитието на образованието в Църквата.

Поради работата ми с вас, днес служа по същия начин, по който са служили те. От 1985 г. до сега съм имал привилегията да служа в Борда по образованието в продължение на 14 години, 7 от които в Изпълнителния комитет и почти 4 като председател.

През това време в Борда съм развил дълбока признателност за Образователната система на Църквата. Тази вечер се обръщам към всички родители, баби и дядовци и дори прабаби и прадядовци в тази Църква, когато изказвам благодарност към вас, всички учители и администратори и вашите семейства за вашата вярна служба. Това, което ОСЦ е постигнала през последните 100 години, е удивително. Аз, обаче, се интересувам повече от следващите 100 години и от това как вие можете да помагате на учениците си да се справят с постоянно променящите се изпитания на 21-ви век.

По време на събрание за обучение на висши ръководители президент Гордън Б. Хинкли ни учи за „пазенето на учението чисто и воденето на Църквата в правилната посока“. Той казва: „Никога не можем да бъдем твърде предпазливи. Трябва да внимаваме да не се отклоняваме. В нашите усилия да бъдем оригинални, интересни и различни, можем да започнем да преподаваме неща, които не са напълно в хармония с основните учения на възстановената Църква на Исус Христос. … Трябва да сме по-запознати. … Ние трябва да бъдем стражи на кулата“.¹

Докато образованието в Църквата се развива през 21-ви век, всеки един от вас трябва да се замисля за промените, които трябва да предприеме в начина, по който се подготвя и преподава, както и какво преподава, ако искате да изграждате непоклатима вяра в живота на нашето ценно младо поколение.

Отмина времето, когато ученик можеше да зададе честен въпрос и учителят да отговори: „Не се притеснявай за това!“. Отмина времето, когато ученик можеше да изрази своето искрено притеснение и учителят да сподели свидетелството си като отговор, с който да избегне въпроса. Отмина времето, когато учениците бяха защитени от хората, нападащи Църквата. За щастие, Господ е предоставил на вас, учителите, Своя съвет, който е приложим както днес, така и по всяко време: „И тъй като никой няма вяра, търсете усърдно и се поучавайте един друг със слова на мъдрост, да, търсете слова на мъдрост от най-добрите книги; търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“.²

Това е особено приложимо днес, тъй като не всички ваши ученици имат необходимата им вяра, за да преодоляват изпитанията, които им предстоят, а също така и защото чрез Интернет много от тях вече са усетили унищожителната сила на нарастващо неверие в свят с изразена враждебност към вяра, семейство и евангелски стандарти. Влиянието на Интернет се разпростира по целия свят, достига до почти всеки дом, попадайки в самите ръце и умове на учениците ви.

Може да помагате на учениците, като ги учите какво означава да съчетават изучаването с вяра, докато придобиват знания. Учете ги, като показвате това умение и подход по време на уроците.

Президент Харолд Б. Лий заявява:

„Бихме ви напомнили, че придобиването на познание чрез вяра не е лесен път на изучаване. То изисква упорити усилия и нестихващ стремеж чрез вяра. …

На кратко, изучаването чрез вяра не е задача за лениви мъже (или жени). Някой беше казал нещо, в сила и днес, че този процес изисква използването на всички душевни сили, призоваването на дълбините на човешкия разум и свързването му с Бог – за да бъде оформена правилната връзка. Само тогава може да бъде придобито „познание чрез вяра“.³

Познанието чрез вяра ще води до ясно свидетелство, а ясното свидетелство има силата да променя живота, както е видимо от тези три истории.

Първо, Фийби Картър напуснала дома си в Мейн, за да се присъедини към светиите в Охайо през 30-те години на 19-ти век. Тя си спомня: „Моите приятели бяха учудени от решението ми, а също и самата аз, но нещо вътре в мен ме накара да го взема. Скръбта на моята майка при заминаването ми беше почти непоносима за мен и ако не бях почувствала Духа вътре в себе си, накрая щях да се откажа“.⁴

Фийби последвала пророка, присъединила се към светиите в Охайо и накрая стигнала до Юта, където живяла като вярна жена-светия от последните дни и съпруга на президента на Църквата Уилфорд Уудръф.

Следващата история е от биографията на Марион Г. Ромни.

Като студент в колежа Марион решил, че не може да отслужи мисия поради финансовото положение на семейството си. Веднъж той чул старейшина Мелвин Дж. Балард да говори. Според биографичните бележки: „По това време (Марион) не знаел, че в един кратък миг посоката на живота му щяла да се промени напълно“.

Историята продължава: „(Бащата на Марион) бил казвал на своите деца … че разликата между човек, който живее според напътствията на Духа, и такъв, който не го прави, е толкова голяма, колкото между растящо дърво и умрял пън. За пръв път Марион … напълно разбирал какво означава да усеща влиянието на вдъхновението. Дълбоко пронизващ трепет изпълвал душата му. Той … никога до тогава не бил докосван така, както докато слушал словата на най-новия по това време апостол. …

Младият Марион … бил обхванат от чувство на въодушевление. Сияйното изражение на този апостол и искреността на свидетелството му го изпълнили с неустоимо желание да отиде на мисия. … Той знаел, че трябва да отложи плановете си за допълнително образование“.⁵

Скоро Марион бил на път за Австралия, където служил вярно. По-късно, той става силен апостол и член на Първото президентство.

Последната история е от Президент Бойд К. Пакър и е за влиянието, което оказал един възрастен учител върху Уилям Е. Берет. Учителят бил обърнат във вярата човек от Норвегия с несъвършени познания по английски език. Президент Пакър си спомня, че въпреки ограничените възможности на учителя, „брат Берет споделяше често, че „огънят на вярата му е толкова силен, че бихме могли да стоплим ръцете си на него“.⁶

По-късно, Уилям става ръководител на Семинара, Института и училищата към Църквата.

За Фийби, Марион и Уилям това да чуят ясно свидетелство завинаги променило техния живот. Същото може да се отнася и за вашите ученици. Въпреки, че в съвременния свят, ясното свидетелство може не винаги да е достатъчно. Фийби, Марион и Уилям били чисти, недокоснати от влиянието на порнографията и светското, докато били учени от вдъхновени мисионери, учители и ръководители. Духът лесно достигнал до техните чувствителни и чисти сърца.

Днес, историята е много по-различна, защото още преди да дойдат на вашите уроци, някои от учениците ви вече са били засегнати от порнографията и светското.

Само преди едно поколение достъпът на нашите млади хора до информация за историята, ученията и традициите на Църквата се свеждаше до отпечатаните от нея материали. Много малко ученици се натъкваха на алтернативни тълкувания. Като цяло, нашите младежи живееха в защитена среда.

Нашата програма от това време, въпреки че е била създадена с добри намерения, не може да подготвя учениците за днешния ден – ден, в който те на практика имат мигновен достъп до всичко за Църквата от всяка възможна гледна точка. Днес това, което виждат на мобилните си устройства, може както да укрепва, така и да накърнява вярата им. Много от нашите млади хора са запознати повече с Google, отколкото с Евангелието, настроени са повече за информация от Интернет, отколкото за откровения и се занимават повече с Facebook, отколкото с вярата.

Осъзнавайки тези предизвикателства, Бордът по образованието наскоро одобри една инициатива в Семинар, наречена Овладяване на ученията. Въз основа на това, което вече се прави по отношение на овладяването на стихове от Писанията, тази нова инициатива се съсредоточава както върху изграждането и укрепването на вярата на учениците в Исус Христос, така и върху подсилването им с нарастваща способност да живеят и прилагат Евангелието в своя живот. Привличани към Писанията и думите на пророците, те ще се учат как да действат с вяра в Христос, за да придобиват духовно познание и разбиране за Неговото Евангелие. Също ще имат възможност да научат как да прилагат учението на Христос и евангелските принципи по отношение на въпросите и трудностите, които чуват и виждат всеки ден сред своите връстници и социалните медии.

Тази инициатива е вдъхновена и навременна. Ще има прекрасно влияние върху нашите млади хора. Така или иначе, успехът на Овладяването на ученията и всички останали програми за изучаване в ОСЦ ще зависят до важна степен от вас.

Като се имат предвид тези обстоятелства, какви са вашите възможности и отговорности като учители към ОСЦ през 21-ви век? Ясно е, че трябва да обичате Господ, Неговата Църква и учениците си. Също така трябва искрено и често да споделяте ясни свидетелства. В допълнение на това сега, повече от всякога в нашата история, учениците ви се нуждаят от благословията да изучават учения и историческо съдържание и контекст чрез учение и вяра, съчетани с ясно свидетелство, така че да могат да преживяват зряло и трайно обръщане в Евангелието и вечна отдаденост към Исус Христос. Зряло и трайно обръщане означава, че те ще „останат на лодката и ще се държат“ през целия си живот.⁷

За да можете вие да разбирате ученията, историческото съдържание и контекста на Писанията, както и нашата история, трябва, както казва Господ, да се учите от „най-добрите книги“. „Най-добрите книги“ включват Писанията, ученията на съвременните апостоли и пророци и най-доброто обучение в Църквата. Чрез вашите старателни усилия да се учите чрез изучаване и вяра, вие ще можете да помагате на своите ученици да придобиват необходимите им умения и нагласа, за да могат да различават въздигащата ги достоверна информация от обезкуражаващите полуистини и неправилни тълкувания на ученията, историята и традициите.

Учете ги за трудностите, с които ще се сблъскват, ако разчитат на Интернет, за да намират отговори на въпроси с вечна значимост. Напомняйте им, че Яков не е казал: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека търси в Google!“⁸

Мъдрите хора не разчитат на Интернет да поставя диагнози и да лекува емоционални, умствени и здравословни проблеми, особено животозастрашаващи. Вместо това, те се обръщат към специалисти, които са обучени и признати от съответните здравни власти. Дори тогава, благоразумните търсят второ мнение.

Ако това е разумен подход за намиране на отговори на емоционални, умствени или здравословни проблеми, колко по-важно е да го прилагаме, когато става въпрос за нашия вечен живот. Когато е възможно нещо да застраши духовния ни живот, нашите най-ценни семейни взаимоотношения и това да сме част от Царството, трябва да се обръщаме за помощ към разумни и верни църковни ръководители. И, ако е необходимо, трябва да молим за помощ тези с подходящо образование, опит и познания.

Аз правя точно това, когато търся отговори на въпроси, на които не мога да си отговоря сам. Търся помощ от братята от Кворума на дванадесетте и от други хора със задълбочени познания в областта на историята и ученията на Църквата.

Вие трябва да сте сред първите, които да посочват достоверни източници по слабо познати или противоречиви теми, така че учениците ви да могат да съпоставят това, което чуват или четат, с това, на което вече сте ги научили.

Знаете, че преди да изпратим нашите ценни мисионери на мисионерското поле, ние ги ваксинираме, така че да бъдат защитени от болести, които биха могли да ги засегнат или дори убият. По същия начин, преди да изпратите учениците в света, ви моля да ги ваксинирате с вярно, задълбочено и точно тълкуване на евангелските учения, Писанията, нашата история, и тези теми, които са понякога разбирани погрешно.

Когато говоря за такива теми, които са малко познати или противоречиви, имам предвид теми като полигамията, гледачески камъни, различни истории за Първото видение, превода на Книгата на Мормон или Книгата на Авраам, въпроси по отношение на половете, расите и свещеничеството или Небесната Майка.

Усилията да ваксинирате нашите млади хора се падат основно на вас, учителите от ОСЦ. Докато размишлявате над това, намерете време и обмислете вашите възможности и отговорности.

Ръководителите на Църквата напълно осъзнаваме нашия неограничен достъп до информация и полагаме неимоверни усилия да осигуряваме правилен контекст и разбиране за ученията на Възстановяването. Един чудесен пример за такива усилия са 11 Gospel Topics essays на LDS.org, които предоставят балансирани и достоверни тълкувания на някои от противоречивите и непознати факти, свързани с Църквата.

Важно е да познавате съдържанието на тези есета като петте пръста на ръката си. Ако имате въпроси, свързани с тях, моля обърнете се към човек, който ги е изучавал и ги разбира. С други думи, „търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“, докато овладявате съдържанието на тези есета.

Трябва също да се запознаете с интернет страницата Joseph Smith Papers (Документите на Джозеф Смит) и раздела за история на Църквата на LDS.org, както и други източници от верни учени-светии от последните дни.

Усилията за свободно опознаване на Евангелието и духовно ваксиниране чрез задълбочено изучаване на ученията и историята, съчетани със силно свидетелство, са най-добрата противоотрова, с която можем да помагаме на учениците да избягват и/или да се справят с въпросите, съмненията и кризите на вярата, които ще изпитват в тази информационна ера.

Когато вие, учители, полагате усилия, за да разбирате по-добре нашата история, учения и традиции, вие ще бъдете подготвени повече, отколкото очаквате, да давате задълбочени, внимателни и вдъхновени отговори на въпросите на учениците си.

Един от начините да знаете какви въпроси имат учениците ви е да ги изслушвате внимателно.

Когато първото ни момиченце беше на пет, тя се качи в скута ми, докато четях вестник. Казваше ми нещо, което беше важно за нея, а аз не внимавах. Затова, тя протегна малките си ръце, дръпна вестника надолу, хвана лицето ми с малките си ръце, погледна ме право в очите и каза: „Татко, ти не ме слушаш!“. Беше права, бях допуснал грешката да не я слушам. Всички добри учители трябва да са добри слушатели.

В допълнение на това да изслушвате учениците си по време на часа или насаме ги насърчавайте да ви задават въпроси по всякакви теми.

Един от най-важните въпроси, които могат да ви задават, е „Защо?“.

Въпросът „Защо?“ е страхотен въпрос, когато е зададен с искрено желание да разберем. Мисионерите искат техните проучватели да им задават този въпрос. Защо сме тук? Защо лоши неща се случват на добрите хора? Защо трябва да се молим? Защо трябва да следваме Христос? Често, точно тези въпроси водят до вдъхновение и откровение. Знанието за плана на спасение на Небесния Отец ще дава отговори на повечето от въпросите „Защо?“. Ще говоря повече за това след малко.

Една последна бележка по отношение на отговарянето на въпроси. Важно е да учите учениците си, че въпреки че Евангелието дава много, ако не и повечето отговори на най-важните въпроси в живота, някои няма да получат отговор в смъртността, защото ни липсва информацията, за да отговорим правилно. Както учим в Яков: „Ето, велики и чудни са делата Господни! Колко неведоми са дълбочините на Неговите тайнства; и е невъзможно за човек да намери всичките Му пътища. И никой човек не познава пътищата Му, освен ако те не му бъдат открити.”⁹

Сега едно предупреждение: Моля осъзнайте, че като много от вашите ученици и вие можете да повярвате, че сте експерт по Писанията, ученията и историята. Неотдавнашно проучване показва, че „колкото повече хората си мислят, че знаят по дадена тема, толкова повече заявяват, че разбират повече, отколкото знаят, дори до там погрешно да показват знание за неща, които не са верни и информацията е измислена“.¹⁰

Вие, учителите към ОСЦ, трябва да избягвате изкушението на „преувеличеното познание“. Напълно нормално е да казвате: „Не знам“. Но след като веднъж сте казали това, вие имате отговорността да намирате най-добрите отговори на зададените от учениците въпроси.¹¹

По отношение на преподаването и отговарянето на въпроси на учениците, нека ви предупредя да не споделяте подбуждащи вярата или неправдоподобни слухове и остарели разбирания и обяснения за нашите учения и традиции от миналото. Винаги е разумно редовно да изучавате словата на живите пророци и апостоли; да се информирате за новите издания, политики и изявления на Църквата чрез mormonnewsroom.org и LDS.org; да се консултирате с признати, разумни и верни специалисти със задълбочени познания за тази църква, за да се уверявате, че не преподавате нещо, което е невярно, остаряло или особено и странно.

Авторите на проучването за „преувеличеното“ познание отбелязват: „склонността да се преувеличава познанието, особено при хора, които се смятат за експерти, може всъщност да намали желанието им да научават повече точно в тези сфери, с които смятат, че са добре запознати“.

Академичният вицепрезидент на Университета Бригъм Йънг коментира: „Да бъдем експерти по дадена тема може да е вълнуващо, с ученици и колеги, които слушат внимателно всяка наша дума. Обаче, без дълбока решителност да продължаваме да се учим ще станем жертви на това да преувеличаваме познанията си, а никой не харесва „всезнайковците“.¹²

Повтарям предупреждението на Президент Хинкли: „Никога не можем да бъдем твърде предпазливи. Трябва да внимаваме да не се отклоняваме.¹³

В допълнение на това да се учите през целия си живот, в личния си живот вие също така трябва да правите нещата, които позволяват на Светия Дух да ви въздейства. Тези неща включват искрена ежедневна молитва, пост с вяра, редовно изучаване и размишляване над Писанията и словата на живите пророци, превръщане на Господния ден в наслада, смирено вземане от причастието и постоянен спомен за Спасителя, служба в храма колкото е възможно по-често и накрая, служба към нуждаещите се, бедните и самотните – както към тези около нас, така и по целия свят.

Мои скъпи колеги учители, за да използвате възможностите и изпълнявате отговорностите си по правилния начин, трябва да живеете според това, което проповядвате!

Смело търсете съвет и приемайте критика от тези, на които имате доверие – брачен партньор, свещенически ръководители или висшестоящи. Питайте ги какво можете да подобрите във вашето лично ученичество. Това е особено важно за нашите учители на пълно работно време, чието заплащане идва от свещени средства от десятък на Църквата. Трябва да избягвате всичко, което прогонва Духа.

В допълнение на това, мога ли да предложа да си правите редовно самооценка и да преглеждате 2 Нефи 26:29–32, Алма 5:14–30 и Учение и завети 121:33–46. Това ще помогне да разпознавате изкушенията, които може да застигнат всеки от нас. Ако нещо трябва да се промени в живота ви, вземете решение да го поправите.

Избягвайте изкушението да поставяте под въпрос мотивите на своите колеги. Вместо това, вглеждайте се в собствените си сърца и търсете собствените си желания и мотиви. Само тогава Спасителят може да променя сърцето ви и да насочва вашите желания и мотиви към Неговите.

Младежите от подрастващото поколение имат нужда да познават, разбират, приемат и живеят според Божия план на спасение. Този план ще им дава божествено прозрение, чрез което да се видят като Божии синове и дъщери, което всъщност им дава и перспектива, от която могат да разбират почти всяко учение, традиция или политика на Църквата.

Като учители към ОСЦ днес, вие трябва да приемате възможността и отговорността да преподавате на младото поколение от 21-ви век правилните принципи за плана, включително божествено одобреното учение за брака и за ролята на семейството в плана, както е определена в прокламацията за семейството.¹⁴

Ученията за вечния брак и семейство имат съществено значение в Божия план за щастие. Тези учения включват запечатването на нашите семейства в храма като част от вечното семейство на Небесния Отец в селестиалното царство. Тъй като става въпрос за Неговото семейство и Неговите духовни чеда, в Битие сме учени, че „мъж и жена ги създаде“ и че Той заповяда на татко Адам и майка Ева да се „размножат и напълнят земята“.¹⁵

Казано е, че планът на спасение започва и завършва със семейството. Наистина, началото на семействата е в доземния свят, където сме живели като членове на семейството на нашите небесни родители. И накрая, обвързаността в семействата и семейните взаимоотношения не просто ще продължат да съществуват, а ще се умножават чрез продължаване на потомствата им.¹⁶

Необходимият елемент, който свързва всичко и от който зависят Божия план, нашата вечна съдба и всичко останало, е нашият Спасител, Исус Христос. Неговата единителна жертва прави всичко възможно, включително, но не само, изпълнени с любов и грижа вечен брак и семейство.

Господ ни учи, че нито един човек, независимо от своята праведност, не може да придобие всичко, което нашия Небесен Отец има за Своите чеда. Всеки отделен човек е половината от уравнението, неспособен да живее в най-високата степен на селестиалното царство.¹⁷

Вашите ученици трябва да разберат, че целта на смъртността е да ставаме по-подобни на Бог, като получим физически тела, упражняваме свобода на избор и поемаме ролите, които преди са принадлежали само на нашите небесни родители – ролите на съпруг, съпруга и родител.

Пророците ни уверяват, че тези, които са достойни и се уповават на Исус Христос, но не са били запечатани като двойка или нямат деца в този живот, ще имат тези възможности след земния живот.

Учете нашите млади хора, че в Господната Църква има място за всички да се прекланяме пред Бог, да служим и да израстваме заедно като братя и сестри в Евангелието. Напомнете им това, на което Лехий ни учи, че целта и надеждата на Бог за всички Негови чеда могат да се обобщят в следното: „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“.¹⁸

Небесният Отец иска да приемаме Неговото разбиране за брака и да спазваме първата Му заповед „да се множим и да изпълваме земята“, не просто за да изпълняваме Неговия план, но и за да намираме радостта, която планът е подготвен да дава на Неговите синове и дъщери.

Членовете на Църквата не са единствените, които осъзнават този принцип. Журналистът Дейвид Брукс от New York Times пише: „На хората не им е по-добре, когато им е предоставена максимална лична свобода да правят всичко, което пожелаят. По-добре им е, когато са обвързани с обещания, които надхвърлят личния избор, обещанията към семейството, Бог, професията и страната“.¹⁹

Като преподаватели в Църквата, помагайте на младежите да имат ясно разбиране за Божия план на щастие, където Неговите чеда получават истинска радост. Помагайте им да го знаят, да го приемат, да участват в него и да го защитават. От 40-годишния ми опит като висш ръководител, се тревожа за големия брой от нашите членове на Църквата, млади и по-възрастни, които просто не разбират плана за своята вечна и божествена съдба.

Така че, мои колеги учители, трябва да търсим и ценим тези възможности да обясняваме чрез ученията и Духа защо вярваме, че знанието за великия Божий план на щастие ще намери отговор на повечето от въпросите „защо“, които може да ни бъдат зададени. Изразяването на вярата ни в доземния живот, когато сме живели като духовни чеда на Небесен Отец и Небесна Майка, ни позволява да обясняваме защо тази земя е била създадена. Една важна цел на земния живот се крие във възможността да пресъздадем това семейно преживяване сами за себе си, само че този път, като приемем ролята на родители, а не - на деца. Ценете своето основно разбиране за учението и целта на плана на нашия Небесен Отец за нашето вечно щастие. Продължавайте да го преподавате.

За да приключа и обобщя: От бележките на старейшина Ким Б. Кларк по-рано тази вечер научихме, че вие сте учители, изпратени от Бог и изпълнени с вяра, надежда, смирение и обич.²⁰

Аз споделих с вас следните основни точки:

Учете учениците да добиват знания чрез изучаване и вяра, съчетани с ясно свидетелство. Учете ги да останат на лодката и да се държат!
Учете учениците да контролират своите мобилни устройства и да се стремят да имат връзка повече със Светия Дух, отколкото с Интернет.
Ваксинирайте учениците с истините на плана на спасение, намиращи се в Евангелието на Исус Христос.
Овладейте съдържанието на Gospel Topics essays.
Запомнете, че въпросът „Защо“ може да е страхотен въпрос, който води до евангелско разбиране.
Не преувеличавайте познанията си и не се страхувайте да казвате „Не знам“.
Учете се през целия си живот.
Търсете съвет и приемайте критика от хората, на които се доверявате.
Обмислете провеждането на лична самооценка с цел преглед на вашата духовната подготовка, вашето усърдие и вашата ефективност.
Преподавайте, че планът на спасение започва и завършва със семейството. Във всякакви обстоятелства помнете плана на спасение.
Учете, че бракът и семейството носят трайно щастие.
Запомнете, че съчетаването на познание, придобивано чрез изучаване, чрез вяра и чрез ясно свидетелство, води до истинско и трайно обръщане във вярата.
Силната вяра в Единението на Господ Исус Христос е по-съществена за нашата духовна сила и израстване от всичко друго.

Сега, мои възлюбени колеги учители, нека Бог благослови всеки един от вас. Каквото и бреме да носите на плещите си, нека бъде направено леко. Нека намирате радостта и мира, които идват от знанието, че чрез преподаването си сте докоснали нечий живот, че сте подкрепили и повдигнали едно от чедата на Небесния Отец по време на неговото/нейното пътуване да се върнат един ден в присъствието Му. Оставям ви моето свидетелство, че имаме пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос, както е възстановена чрез Пророка Джозеф Смит. Пълнотата на Евангелието е в нашите ръце. Трябва да приемем Евангелието в умовете и в сърцата си и да го преподаваме въздействащо. Смирено се моля Бог да благослови всеки един от нас по този начин в името на Исус Христос, амин.

© 2016 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 12/15. Одобрено за превод: 12/15. Превод на The Opportunities and Responsibilities of CES Teachers in the 21st Century. Bulgarian. PD60001102 112