И Исус им отговори: „Аз съм хлябът на живота“
Вечер със старейшина Герит У. Гонг
Обръщение към преподаватели по религия към ОСЦ • 17 февруари 2017 г. • Табернакъла в Солт Лейк Сити
Скъпи братя и сестри, специална привилегия е да се съберем тази вечер. Благодаря на толкова много от вас за милите ви съобщения на обич и насърчение. Тази вечер, като говорим за Христа, радваме се в Христа,1 учим за Христа, моля се благоговейно да се доближаваме до Него.
Близки хора и брачни партньори, за мен е чест да бъда с вас. Можем да сравним брачните партньори с подправките. Подобно на тях те правят живота ни по-приятен. Вие ставате рано, будувате до късно и живеете с вяра във всяка стъпка. Благодаря ви за всичко, което сте и което вършите.
Участието в излъчването Вечер с висш ръководител се възлага с подписано от президент Томас С. Монсън, президент Хенри Б. Айринг и президент Дитер Ф. Ухтдорф писмо. Усещам обичта на нашето Първо президентство към всеки един от вас, когато молят Господ да благослови и вдъхнови нашите усилия тази вечер.
В момента, когато ми бе възложено това назначение, поканих старейшина Ким Б. Кларк и брат Чад Уеб да ме научат за вас – нашите учители и мисионери в Семинара и Института, а също и служителите към ОСЦ по целия свят.
Научих, че 45 731 призовани учители и мисионери в Семинара и Института преподават в 133 страни: 34 527 от вас служат извън САЩ; 11 204 от вас служат в САЩ. Вие заедно отдавате 20 807 605 часа евангелска служба всяка година. Благодаря ви!
Научих, че нашите 2 878 служители в Семинара и Института служат в 129 страни: 1 849 от вас в САЩ и 1 029 от вас извън САЩ. Вие служите с вяра буквално от А (Албания) до Я (Япония) – като сред всички останали между тях са Ботсвана, България, Литва, Мозамбик и Унгария. Благодаря ви!
Някои от вас са преподавали от много години. Например, сестра Енид Мей в Британска Колумбия, наскоро бе освободена, след 35 години преподаване в Семинара. Сестра Мей е преподавала на 9 от своите 10 деца, на 2 от внучетата си и на момчето, което сега е нейн епископ. Сестра Мей каза, че се е молила колата ѝ да издържи до края на всяка учебна година. В последния ден от преподаването на сестра Мей в Семинара, докато тя паркирала пред къщата си, трансмисията на колата ѝ най-сетне издъхнала.
Други от вас тъкмо започват да преподават. Например, сестра Джанг Донгран в Корея и сестра Джоана Меркадер в Доминиканската република започнаха да преподават тази година само шест седмици след кръщението им в Църквата.
Сестра Маргарет Масаи в Кения започна да преподава в Семинара само няколко седмици, след като се присъедини към Църквата. Сестра Масаи скромно казва, че учениците ѝ, повечето от които са родени в Църквата, са я учили и са ѝ помагали да създаде една евангелска основа, която е благословила нейните 17 години преподаване в Семинара.
Вие преподавате и служите във всякакъв климат, при всякакви условия, с ученици от всякакъв произход, в малки и големи класове.
Брат Бенджамин Хадфийлд преподава на Северния полюс, Аляска. Сестра Лорена Тосен преподава в Ушуайя, близо до Антарктика, където е Южния полюс.
Всяка сряда в Университетския Институт в Солт Лейк брат Джаред Халверсън учи над 400 ученици. Попитах брат Халверсън как успява. Той каза: „Преподавам на цялата група, но общувам с всеки лично чрез текстови съобщения“.
В Полша, сестра Дагмара Мартинюк, която е от несемейните младежи, става рано, за да работи в пекарната, после стои до късно, за да преподава в Институт.
Уроците в Семинара, преподавани от сестра Мира Флорес Акилар в Хондурас, започват в 5:00 ч. сутринта. Уроците в Института, преподавани от брат Рубен Адровер в Сан Хуан, Аржентина, започват в 22:00 ч. вечерта.
Вие също така преподавате и ръководите занятия в началните и средните училища в Мексико, Кирибати, Фиджи, Тонга и Самоа.
Благодарение на вас все повече младежи и пълнолетни младежи четат Писанията и словата на живите пророци от когато и да било.
Благодарение на вас все повече младежи се научават как да придобиват духовно знание и да отговарят на собствените си въпроси чрез разбиране на учението.
И благодарение на вас Основоположните курсове в нашите църковни училища и институти приближават ученици до Исус Христос, Главният крайъгълен камък.
Ние се възхищаваме на хората, които сте и на начина, по който служите. Където и да сте, каквито и да са обстоятелствата ви, благодаря ви, че се събрахте тази вечер с разтворени сърца и умове – независимо дали сте само вие, двама или повече в Негово име2.
Веднъж след едно дълго съвместно назначение, когато се гласяхме да кацнем на летище Солт Лейк, президент Бойд К. Пакър с топли думи сподели очакването си: „Герит, съпругата ми, Донна, сега слага хляба във фурната. Хлябът ще е пресен и топъл, когато се прибера у дома“.
Можете ли да си представите или припомните вкусен хляб? Можете ли да го помиришете – пресен и топъл? Можете ли да го опитате – може би малко сладък, може би леко солен?
Хлябът е общоприета основна храна. Хора на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства ядат хляб. Разбира се, в нашата многонационална група хлябът е с най-различни размери, форма и съставки, дори имена.
Вероятно, тъй като всички хора навсякъде разбират и зависят от хляба, нашият Спасител заявява: „Аз съм хлябът на живота“3.
В този свят, насред бодили и тръни, ние ядем хляб с пот на челото си, както са го правили Адам и Ева. Нравствената свобода на избор идва с истинските избори. Духовният растеж идва от истинските трудности. Но Спасителят не ни оставя да виждаме само този свят на пръти и камъни, ограничения и недостиг. Нашият Спасител ни благославя с манна, с ежедневен хляб, със Своето обещание на причастието да имаме живот, надежда, радост и да ги имаме по-изобилно4.
Нашият Господ заявява:
„Аз, Господ, разпрострях небесата и построих земята, които са Мои лични ръкотворения; и всички неща в тях са Мои.
И Моята цел е да обезпечавам светиите Си. …
Защото земята е пълна и има достатъчно и в излишък“5.
С други думи, Неговият свят не е на пръти и камъни. Неговият свят е свят на хлябове и риби.
Помните ли как Исус нахрани множеството само с няколко хляба и риби? Нека видим и си представим, че сме там.
(Видео)
Исус: „Вижте множеството“.
Ученик 1: „Мястото е уединено и времето вече напредна. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. Те нямат нищо за ядене“.
Исус: „Дайте им вие да ядат“.
Ученик 2: „Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?“
Исус: „Колко хляба имате?“
Ученик 1: „Пет хляба и две риби“.
Исус: „Донесете ми ги. Разделете хората на групи по петдесет, за да бъдат нахранени. … О, Отче, Господ на небето и земята, благодаря Ти за Твоето изобилие. Амин.“6
(Край на видеото)
Четири истории в Новия завет7 описват как Спасителят нахранва едно множество от 5 000 души. Две допълнителни истории в Новия завет описват8 в един друг случай как нашият Спасител нахранва едно множество от 4 000 души. Тези огромни множества изглежда са включвали броя само на мъжете, а допълнително имало и жени, и деца9.
Понякога казваме, че за Бог подробностите са важни. Наскоро обединих разказите в Писанията за това как Спасителят нахранва едно множество от 5 000 души, намиращи се в Евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан, включително бележките в Библията в един дословен разказ.
Бихте ли поканили Светия Дух да ни дари с разбиране, докато изучаваме разказите от Писанията и евангелските принципи, съдържащи се в примера на Спасителя?
Молим се нашето нараснало разбиране за служението на Спасителя да приближи нас, семействата ни и учениците ни до Него.
Ето го нашия обединен откъс от Писанията:
„И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
А Той им каза: Елате вие сами на уединено място (т.е. на тихо и спокойно място) насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. …
А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир“10.
„И Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление“11.
„А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа“,12 „за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене“13.
„А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат“14.
„А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?“15
„Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора“16.
„А Той им каза: Донесете ги тук при Мене“17.
„Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева“18. „А на това място имаше много трева“19. „И те насядаха на редици – по сто и петдесет“20.
„А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и ги разчупи“,21 „и като благодари“,22 „даде ги на учениците, а учениците – на народа“23. „Раздели и двете риби на всички“,24 „колкото искаха“25.
„И всички ядоха“26 „и се наситиха“27.
„И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо“28.
„И вдигнаха останалите къшеи“29 „и така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи“,30 „също и от рибите“,31 „останали от тези, които бяха яли“32.
„А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата“33.
„След като се прости с (хората), отиде на хълма да се помоли“34.
„Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, който трябва да дойде на света“35.
Какво забелязахте, почувствахте или научихте, докато Исус хранеше всеки от нас с пет хляба и две дребни риби? Бяха ли хлябовете подобни на манна, сладки като кориандрово семе и мед?36 И как двете дребни риби нахраниха – заситиха – всички нас?
Ето деветте неща, които забелязвам и чувствам. Може би те ни помагат да разбираме по-добре Спасителя ни, приближават ни до Него и ни канят да станем по-подобни на Него.
Тема 1: Нашият Спасител е подтикван от състрадание.
Много от чудесата на нашия Спасител започват с Неговото разбиране и състрадание. Той познава сърцата и обстоятелствата ни. Той е изпълнен със съчувствие към нашите надежди и болки, нашите желания и нужди.
Моментът е мъчителен. Йоан Кръстител е обезглавен, главата му е донесена на поднос, като обещание на един съжаляващ цар към танцуващата дъщеря на една жестока майка. Нашият Спасител и Неговите ученици са се оттеглили в едно уединено място, за да си починат. Въпреки това, какво изпитва Спасителят, когато вижда много хора? Той „се смили над тях“37. Той ги приема. Той ги поучава. Той ги изцелява. И на практика Той знае, че те нямат нищо за ядене38.
В Своето служение нашият Спасител е подтикван от съчувствие – съчувствие към прокажения,39 съчувствие към сина, обладан от нечист дух,40 съчувствие към овдовялата майка, чийто син току-що е починал41. Нашият Спасител ни учи да сме като добрия самарянин, който изпитва съчувствие към човека, който е ранен и оставен да умре42.
Пак така, бащата на блудния син проявява съчувствие и изтичва към сина си, когато синът му „беше още далеч43. Интересното е, че, говорейки за хляб, когато блудният син „дойде на себе си“, той осъзнава: „Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад“44.
Нашият Спасител започва със състрадание. Продължава с великодушна доброта.
Историите в евангелията гласят, че след като Исус нахранва множеството, Той ги „разпусва“. Но пояснението е в бележката под линия в Марк. Вместо да ги разпусне, бележката под линия гласи, че Той „се сбогува с хората“45. Не чувате ли как Исус състрадателно се сбогува с хората, докато те си тръгват, след като Той ги е нахранил?
Тема 2: Нашият Спасител започва с това, с което те разполагат.
В желанието Си да нахрани множеството, нашият Спасител започва, като пита учениците Си с какво разполагат. Той е Създателят на света, Господ на небето и земята и въпреки това, започва с това, с което те разполагат, от там, където са.
„Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби“46.
Нашият Спасител започва с това, с което те разполагат: „Донесете ги тук при Мене“47.
Някога вглеждате ли се в това кои сте, в това какво или кого имате да учите и чудите ли се по какъв начин това, с което разполагате, може да бъде достатъчно? Вероятно, подобно на учениците, ние гледаме нашите няколко малки хляба и риби и се чудим: „Но какво са те за толкова хора?“48
Като учители ние каним всеки ученик да допринася в час. Някои ученици предлагат повече, други по-малко. Като ученици и учители (а ние сме и двете), ние започваме с това, което имаме, с каквото сме сега. След това Той може да ни направи по-добри и да умножи усилията ни. Принципът на израстването от нивото, на което сме, отразява истината в Книгата на Мормон, че чрез Неговата благодат сме спасени, „след всичко, което можем да сторим“49.
Той се усмихва, когато принасяме това, което имаме и което сме, и се приближаваме към Него.
Тема 3: Нашият Спасител действа в определен ред.
Случвало ли ви се е да сте понесени от огромна тълпа, която се бута и блъска за нещо, което желае? На мен ми се е случвало. Хората отпред не се интересуваха от хората отзад. Боях се, че ако някой падне, щеше да бъде стъпкан.
И обратното, нашият Спасител „заповяда (на учениците) да насядат всички на групи“50. Тези групи са организирани „на редици – по сто и по петдесет“51.
В Църквата говорим за групи пионери. Говорим за група, служеща в храма. За нас думата група описва организирана съвкупност от хора с по-висша обща цел.
И макар и да е на уединено (пусто) място, нашият Господ не казва на множеството да седне на прашната гола земя. Той моли групите да насядат „по зелената трева“52. Той избира място, където „имаше много трева“53.
Тема 4: Нашият Спасител изразява благодарност.
Той взе хлябовете и рибите и „погледна към небето, и ги благослови; и ги разчупи“54.
Създателят на небето и земята, Самият Цар на царете, благодари преди да раздели хлябовете и рибите и ги умножи сред всички тях, да ядат „колкото искаха“55.
Тема 5: Нашият Спасител нахранва учениците Си и им нарежда да нахранят множеството.
Това е нареждане, но повече от нареждане. То е укрепване на пастирите, за да може пастирите да укрепват овцете. То е поучаване на учителите, за да може учителите да поучават учениците. Това е един божествен модел в Библията, Книгата на Мормон и в Неговата възстановена Църква: и „даде (хлябовете) на учениците, а учениците – на народа“56.
Това е великият дар на духовно даряване и получаване. Като знаем, че ще преподаваме, това ни помага да се учим. Като преподаваме на другите как да се учат, ние се научаваме да преподаваме. Нашият пример за научаване и преподаване помага на учениците ни да знаят, че и те могат да учат и да преподават.
Тема 6: Нашият Спасител нахранва едновременно както 5 000-те, така и единия.
По един чуден начин хлябовете и рибите биват разделени и после умножени за всеки човек в множеството: „И всички ядоха“57 „и се наситиха“58.
Това е чудо, към което ние учителите се стремим – да преподаваме на целия ни клас, както и на всеки в класа индивидуално. Това изисква да се обръща внимание както на 5 000-те, така и лично на всеки. Това ни кани да обръщаме внимание както на общите въпроси, така и на индивидуалните нужди. Също така, това кани духовното чудо, а именно това, с което сме започнали, да е достатъчно за всички.
Тема 7: Нашият Спасител се уверява, че нищо няма да се изгуби.
„И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо“59.
Част от започването с благодарност за това, което имаме, е да се уверим, че нищо няма да се изгуби, когато приключим. Небесната икономика не прахосва. Използва се всичко от началото, нищо не се оставя да се прахоса накрая.
Старейшина Ричард Г. Скот споделя как можем да записваме впечатления и да научим дали има и още60. Този повтарящ се процес на запитване, получаване, записване, обмисляне, подчиняване, запитване дали има и още, отразява думите на Спасителя, че „който се вслушва, ще му се прибави“61.
Има и още нещо. Като описва Себе Си като хляба на живота, нашият Спасител отбелязва: „И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо“62. Той пази всички, които са Му дадени от Отца, за да не бъде изгубен никой. Като учители, мисионери, служители, ние правим всичко по вярата и силата си, за да опазим хората, които са ни поверени, за да не се изгуби никой.
Тема 8: С нашия Спасител накрая имаме повече, отколкото в началото.
Уверявайки се с благодарност, че нищо не е изгубено, учениците осъзнават и още едно чудо: „И вдигнаха останалите къшеи“63 „и така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи“,64 „също и от рибите“,65 „останали от тези, които бяха яли“66.
Фактът, че с нашия Спасител ние накрая имаме повече, отколкото в началото е едно чудо на духовното умножаване. Накрая имаме повече любов, повече знание, повече вдъхновение, повече доброта, отколкото сме имали в началото. Преподаването, изпълнено с Духа, се връща като хляб върху вода – подобно на хлябовете и рибите, с повече, отколкото в началото.
Нека обобщим обсъждането ни до този момент:
Нашият Спасител разбира сърцата ни и обстоятелствата ни. Той е подтикван от състрадание да ни благославя и изпълва по всеки възможен начин.
Той започва от там, където сме, с това, което имаме, като дори приема няколкото самуна хляб и риби от един младеж.
Той действа стъпка по стъпка.
Той е благодарен. Той поглежда към небесата преди да благослови и разчупи.
Той споделя първо с учениците и моли учениците да раздадат на хората.
Той знае как да се грижи и да учи както 1, така и 5 000.
Той с благодарност събира това, което имаме, за да не бъде изгубено нищо.
Той ни помага да разберем, че накрая разполагаме с повече, отколкото сме имали в началото.
Има и още нещо. Нахранването на множеството не е нито първият, нито последният път, когато Спасителят използва хляб и риба, за да поучава и свидетелства за изобилието Си.
Затова деветата ни и последна тема е:
Тема 9: Нашият Спасител поучава и свидетелства за изобилието на причастието на онези, с очи да видят и уши да чуят.
„Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, който трябва да дойде на света“67.
По-нататък, когато нашият Спасител конкретно има предвид хлябовете и рибите, Той пита учениците Си:
„Не помните ли?
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем“68.
Да повторя: Неговият свят е свят на хлябове и риби, на изобилие.
Нашият Спасител заявява на жената до кладенеца, където определено е изсъхнала земя, че Той е жива вода. Той ѝ казва: „който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“69.
На хората, които питат Исус: „Бащите ни са яли манната в пустинята, можеш ли да ни дадеш хляб от небето, за да ядем?“70 Исус отговаря: „Моят Отец… дава истинския хляб от небето“71. „Аз съм хлябът на живота“72. „Който вярва в Мен, има вечен живот“73.
Няма нищо по-основно, по-важно или по-универсално от хляба и водата. Какво получаваме, когато се съберат хлябът на живота и живата вода? Разбира се, получаваме причастието.
В края на земното Си служение, по един начин, който учениците са виждали преди, нашият Спасител „взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: … правете това за Мое възпоменание“74.
В началото на Неговото служение след Възкресението, отново следвайки подобен модел, нашият Спасител постановява причастието сред нефитите, другите Негови овце:
Той заповядва на Своите ученици да донесат хляб и вино.
Той нарежда на множеството да седне на земята.
Той взема хляба и го разчупва и благославя.
Той дава на учениците и им заповядва да ядат.
И когато учениците са яли и са заситени, Той нарежда на учениците да дадат на множеството.
Множеството яде и се засища75.
По-нататък, нашият Господ отново постановява причастието при нефитите, като този път по чудо осигурява хлябът и виното:
„Сега, нито хляб, нито вино бяха донесени… ;
Но Той наистина им даде хляб да ядат и също вино да пият“76.
Той обещава на онези, които ядат от хляба и виното за душата си: „няма никога да гладува(т) нито да жадува(т), а ще бъд(ат) изпълнен(и)“77.
Действително, „когато множеството яде и пи, ето, те бяха изпълнени с Духа“78.
Това е изпълнение на великото обещание на причастието, дадено на мъжете и жените във всички епохи, при всички обстоятелства, към всеки от нас, чийто живот зависи от хляб и вода: „И благословени са всички тези, които гладуват и жадуват за праведност, защото те ще бъдат изпълнени със Светия Дух“79.
Братя и сестри, благодаря ви, че сте забележителни ученици и учители в един духовно гладен и жаден свят! Благодаря ви, че превръщате всеки урок и всяко взаимодействие с учениците в духовно угощение с хлябове и риби.
Братя и сестри, чувствал съм как един извор на жива вода прелива в мен с пълнота на любов към моя Спасител.
Неотдавна, докато имах привилегията да раздавам хляба и водата, изпитах силна любов към онези, които приемат тези свещени символи. Усещах също силна благодарност към нашия Спасител за това, че е постановил обряда на причастието.
Понякога, докато размишлявам (включително в Господния ден), изпитвам тихо одобрение, че върша всичко, което е по силите ми в момента. По-често изпитвам надежда и насърчение, че мога да „(дойда) в Христа и стан(а) съвършен в Него“,80 независимо от моите недостатъци.
Надявам се, че всеки един от вас ще погледне на хляба и рибите, хляба и водата по един нов начин.81
Надявам се, че ще намирате радост, приключение и вдъхновение при преплитането на разказите в Писанията, евангелските принципи и словата на живите пророци и апостоли, докато изпълнявате свещената си задача да помагате на нашите ученици да опознават по-добре нашия Спасител и да идват благоговейно при Него.
Надявам се, че си спомняте, че „Господня е земята и всичко, което има в нея“82. Неговият свят е свят на хлябове и риби. Неговото причастно обещание е, че има в изобилие и дори още повече.
С благодарност свидетелствам за Бог, нашия Небесен Отец, Неговия Свят Син, нашия Спасител, Исус Христос и за Светия Дух. С благодарност свидетелствам за възстановените истини и непрекъснатата приемственост на свещеническата власт от Пророка Джозеф до президент Томас С. Монсън днес, за Светите писания и за утехата, напътствието и радостта, които можем да получаваме, когато Неговият Дух е с нас, когато си спомняме винаги за Него.
Независимо къде сте, независимо от обстоятелствата ви, независимо от радостите и трудностите ви, надявам се, че сте почувствали през нашата вечер заедно колко много ви обичат Господ и Неговата Църква. Наистина ви обича. И ние ви обичаме. В свещеното и свято име на нашия Господ и Спасител Исус Христос, амин.
© 2017 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 12/16. Одобрено за превод: 12/16. Превод на „And Jesus Said unto Them: I Am the Bread of Life“. Bulgarian. PD60003279 112