30:15

Списък със задачи на учителя

Да преподаваме като Спасителя със старейшина Ухтдорф

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф

От Кворума на дванадесетте апостоли

12 юни 2022 г.

Мои любими хора!

Мои скъпи братя и сестри, мои скъпи приятели, какъв прекрасен момент да бъдем заедно и да гледаме това чудесно и красиво видео, в което хората по света и членовете на Църквата могат да преподават на хората на всяка възраст и от всяко поколение както Спасителят го е правил.

Мои скъпи приятели, толкова съм благодарен да бъда сред моите любими хора днес: учители – бивши, сегашни и бъдещи! Тъй като всички са учители в една или друга форма, мисля, че групата ми е доста всеобхватна. Обичам учителите. Обичам да съм около тях. Обичам учителите в моя живот и им дължа толкова много, че едва ли бих могъл някога да се отблагодаря.

От стотици години учени са изучавали как се става отличен учител и са предлагали, насърчавали и публикували своите теории относно това как се постига успешно обучение.

Всички сме благословени да учим от най-великия учител на всички времена – Исус Христос. През голяма част от изминалите две хиляди години не мисля, че е минала и секунда, когато някъде по света ученията Му да не са били ценени, изучавани, обмисляни, повтаряни и следвани.

А не е ли това целта на всички учители? Да допринасят за доброто? Да благославят живота на другите по начин, който надхвърля границите на уроците или класните стаи?

А Исус от Назарет оказва точно такъв вид влияние – в миналото, в настоящето и в бъдещето. Така че от кой по-добър да се учим? Независимо от житейските ни обстоятелства, ако се учим от Него, ще ставаме не само по-добри учители, но и много по-добри хора.

И така, имам привилегията и честта да ви говоря днес за Спасителя, защото най-добрият начин да ставаме по-добри учители е да се превръщаме в по-добри последователи на Исус Христос.

Важността на проверките преди полет

Когато бях пилот на самолет, всеки път, когато сядах на капитанското място, имах една главна цел – да закарам себе си, екипажа си и пътниците си безопасно до нашата дестинация. Тази цел изискваше съсредоточеност и бдителност.

С тази цел пилотите извършват поредица от проверки преди полет, преговарят процедурите за безопасност и проверяват функционалността и механичната надеждност на инструментите. Всяка точка от списъка им е нещо, което пилотът е правил стотици, ако не и хиляди пъти.

Опитният пилот никога не предполага, че щом е летял стотици пъти, няма нужда да прави проверка преди полета или да премине небрежно през нея.

Тази проверка учи пилотите да се съсредоточават над важните неща, които правят полетът успешен.

Също както пилотът има конкретна водеща цел, така и ние имаме цел като учители на Словото: да довеждаме души по-близо до Христос. Винаги, когато ни се отдава възможност да преподаваме, тази цел трябва да е най-важна в ума ни.

Като учители имаме ли списък със задачи, който да ни помага да се съсредоточаваме над свещената ни цел? Да!

Да преподаваме като Спасителя

Този месец Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ще публикува редактирано издание на Да преподаваме като Спасителя. То е насока за всички, които преподават Евангелието – у дома и в Църквата. Ще бъде налично на 70 езика в приложението Gospel Library. През идните месеци ще излезе и в печатен вариант.

Този ресурс се позовава на живота и ученията на Исус Христос като наш водач и е вдъхновение за учителите. Той ни помага да се съсредоточаваме над Неговия подход на преподаване.

Да преподаваме като Спасителя ще помогне на всички, които преподават. Може да предоставя вдъхновение и указания за родители, съседи, служещи братя и сестри, мисионери и всички ученици на Исус Христос. Ученичеството означава да обичаме другите, да сме загрижени за тях, да ги благославяме и вдъхновяваме, и в това се изразява преподаването.

С други думи, ако се опитвате да обичате и служите като Исус, тогава сте учител, а Да преподаваме като Спасителя е за вас и мен. Надявам се то да бъде ценно за вас, независимо дали сте отскоро на този път или вече вървите по него от много години.

В част 3 от Да преподаваме като Спасителя има самооценка – нещо като списъка за проверка преди полет – която ще ни помага да бъдем по-съсредоточени при нашето преподаване. Тя ще води до интроспекция, ще разкрива незабелязаните неща и ще подтиква вдъхновение за начините, по които можем да ставаме по-добри. Тя може да бъде полезна за учителите така, както е проверката преди полет за пилотите.

Ако ми позволите фигуративно да седна до вас в пилотската кабина, бих искал да извърша с вас проверка преди полета на преподаването. Каня ви да извадите един метафоричен клипборд и да си помислите как бихте оценили себе си по всяка от точките. Тази самооценка може да бъде голяма благословия днес и всеки път, когато се подготвяме да преподаваме като Спасителя.

Съсредоточване върху Исус Христос

Първата точка в нашата проверка преди полет е „Да се съсредоточваме върху Исус Христос“. Тя е възможност да размишляваме дали Спасителят наистина е в центъра на нашето преподаване. Моля, обмислете следните въпроси:

Преподавам ли за Исус Христос, независимо каква е темата?
Насочвам ли вниманието към примера на Исус Христос?
Помагам ли на учениците да разпознават любовта, силата и милостта на Господ в живота си?
Помагам ли на учениците целенасочено да се стремят да стават по-подобни на Исус Христос?

Това са дълбоки въпроси!

Да си кажем направо – Евангелието е толкова обширно, че можем да прекараме целия си живот в изучаването му и никога да не достигнем дълбината на ученията му. Представете си, че рисувате мишена с височина и широчина на гигантска дървена сграда, която да представлява обхвата на Евангелието.

Всички имаме любимите си евангелски хобита – неща, които ни интересуват. Сред тях може да са исторически периоди, църковни програми, теми от ученията или дори отделни стихове от Писанията. И може да се изкушаваме да се съсредоточаваме главно върху тези любими наши теми.

Но колкото и голяма да е мишената, нейният център, върху който не трябва да забравяме да се съсредоточаваме, е малък. Той не е определен за нас чрез коментар, допитване или дебат. Самият Спасител го е определил.

Какво представлява центърът?

Обичайте Бог, обичайте своите ближни.

Това е центърът.

Може да се интересуваме от други неща. Те може и да са важни. Но не са центърът.

Те са поддържащите елементи. Те са гарнитурата в менюто ни, може би салатата към основното ни ястие. Те могат да добавят вкус или разнообразие, дори много витамини, но не са основното ястие.

Каква тогава е целта ни при преподаването?

Целта ни е да помагаме на хората, които учим, да се доближават до Христос, да увеличават познанието и любовта си към Бог и да служат на Бог, като помагат със състрадание на всички Негови чеда.

Това е центърът.

А къде намираме най-великия ни пример за обич към Бог и към другите хора?

В живота и ученията на нашият Спасител и Изкупител.

Като довеждаме души по-близо до Христос, ние им помагаме да увеличават своята вяра и любов към Бог. Помагаме им също да увеличават състраданието и любовта си към другите.

Винаги, когато биваме изкушавани да се отклоним от темата и да се разсеем от някоя друга тема, която може да ни изглежда интересна, трябва наистина да се запитаме:

„Съсредоточавам ли се върху Спасителя, независимо какво преподавам?“ и

„Това, което преподавам, помага ли на другите да увеличават обичта си към Бог и да я показват, както като обичат и служат, така и като прилагат ученията на Спасителя в живота си?“.

Като учители можем да говорим на езика на ангелите, можем да забавляваме, радваме, разсмиваме и удивляваме. Но, ако не сме се съсредоточавали върху Исус Христос, ние сме гледали оттатък знака¹ и нашето преподаване е само бледо копие на това, което трябва да бъде.

Винаги трябва да се съсредоточаваме върху нашия Спасител и Изкупител, Исус Христос.

Любов към тези, на които преподавате

Втората категория от списъка със задачи е „Обичайте тези, на които преподавате“. Тази категория в списъка със задачи ни позволява да размишляваме над мотивите си като учители и ни напомня сърцата ни да са насочени към това да обичаме и ценим нашите ученици. Ето някои въпроси, които трябва да обмислите:

Стремя ли се да гледам на учениците по начина, по който Спасителят гледа на тях?
Стремя ли се да опознавам тези, на които преподавам, да разбирам обстоятелствата, в които се намират, техните нужди и силни страни?
Моля ли се за учениците поименно?
Създавам ли безопасна среда, където всички са уважавани и знаят, че приносът им е ценен?
Намирам ли подходящи начини да изразявам обичта си?

Чух за една жена, която е опитна гимназиална учителка. Тя прекарала години в развиването на своя подход към преподаването и имала значителен принос в живота на учениците в гимназията. Знаела как идеално да се справя с тази възрастова група.

Една година тя участвала в програма за лятно училище, в която преподавала на много по-малки и по-различни ученици: петгодишни деца. Разбира се, децата били развълнувани и пълни с енергия, докато нахлували в класната ѝ стая. Те били много шумни, смеели се, викали, бягали между чиновете и се гонели един друг. Тази учителка, за да въведе ред в класа, използвала своя „учителски глас“, който работил за гимназистите, за да ги накара да се усмирят и да си седнат по местата. Какво обаче се случило?

Всички в класната стая притихнали. Децата веднага спрели това, което вършели, и с ококорени очи се втурнали към свободен чин. С изключение на две от тях.

Първото, едно момиченце, се тръшнало на земята и започнало да плаче. Въпреки че учителката не изпитвала и капка гняв към нея, момиченцето чувствало, че е направило нещо ужасно лошо и потънало в сълзи.

Второто дете – малко, но силно момченце – погледнало към учителката със страх, хукнало към вратата и с бясна скорост изчезнало в коридора. Учителката се почудила дали то изобщо ще се върне.

През този ден тя научила важен урок: техниките, които използвала с тийнейджърите, не действали особено добре при много малки деца.

А това е поука и за нас, за вас и за мен също.

Всеки човек, когото учим, е чедо на Бог и отделна личност.

Гледаме ли на тях така, както го прави Небесният ни Отец – като отделни личности с уникални мисли, чувства, изпитания и трудности? Създаваме ли безопасна учебна среда – място, където всеки човек може да се чувства сигурно и че е приеман?

Независимо от нашия роден език, учениците знаят ли, че говорим универсалния език на любовта? Знаят ли, че ги ценим, че изпитваме състрадание към тях и ги уважаваме?

Спасителят прекарвал по-голямата част от живота Си с отхвърлените от обществото.

Могъл е да ги назидава и да ги заклеймява. Обаче Той ги приемал, изцелявал и утешавал.

Да, Той ги учил: „Иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“². Но на болните, грешниците и на хората с увреждания Той говорел и действал, подтикван от любов, състрадание и уважение.

Той гледа на всички нас като на синове и дъщери на Всевишния Бог – не като на нисши спрямо Него, а като на имащи вечния потенциал да вървим до Него в слава.

Големият християнски писател К. С. Луис отразява тази гледна точка, когато казва: „Сериозно нещо е да живеете в общество на възможни богове и богини, да помните, че най-скучният и безинтересен човек, с когото разговаряте, може един ден да бъде същество, което, ако бихте могли да видите сега, щяхте да бъдете силно изкушени да му се поклоните“. Той продължава: „Няма обикновени хора. Никога не сте говорили с простосмъртен. … Безсмъртни са хората, с които се шегуваме, работим, сключваме брак, презираме и експлоатираме, безсмъртни… вечни великолепия“³.

Когато се отнасяме към другите с този вид уважение, ние подражаваме на примера на Исус Христос. Ние обичаме като Него. Ние вдъхновяваме като Него. Ние преподаваме като Него.

Нека не забравяме да обичаме, уважаваме и вдъхновяваме тези, на които преподаваме.

Преподаване чрез Духа

Третата категория в списъка със задачи е: „Преподавайте чрез Духа“. Моля, обмислете следните въпроси:

Подготвям ли се духовно, за да преподавам?
Откликвам ли на духовните подтици относно нуждите на учениците?
Създавам ли обстановка и възможности за учениците да се учат чрез Светия Дух?
Помагам ли на учениците да търсят, разпознават и действат според лични откровения?
Свидетелствам ли често и насърчавам ли учениците да правят същото?

Опитвам се да си напомням често, че при всичките ми усилия да преподавам Евангелието и да довеждам хора при Исус Христос, аз не мога да обърна никого във вярата.

Само Светият Дух може да прави това.

Можем да изричаме думите, но обръщането във вярата е работа на Духа. То се случва, когато Светият Дух докосне сърцето и човекът реагира на Неговото влияние, като последва Спасителя.

Ако поради убедителни слова или добре обосновани аргументи някой бъде „убеден“ да последва Исус Христос, това убеждение може да бъде също толкова мимолетно, както и семето, което пада на скалисти места⁴.

Нашата работа не е да обръщаме във вярата. Това не е наша отговорност.

Но каква е нашата работа? Да преподаваме благата вест за Исус Христос и Неговото Евангелие, което е възстановено в наши дни! Нашата работа е да потвърждаваме и подкрепяме думите си с честните си и искрени дела! С нашия живот, с начина, по който живеем и действаме.

Дали хората ще реагират на това, което преподаваме, е между тях и Бог. Но ние можем да бъдем мостът, който ги свързва със Светия Дух. Ние можем да бъдем прозореца, през който Светият Дух ще влезе в живота им. Нашите думи и дела могат да преподават учението на Христос по начин, който помага на учениците да почувстват застъпничеството на Светия Дух.

Както старейшина Далин Х. Оукс учи: „Истината може да бъде намерена чрез изучаване и логика, … но тя може да бъде потвърдена само чрез откровение“⁵.

Нека повторя това изречение: „Истината може да бъде намерена чрез изучаване и логика, … но тя може да бъде потвърдена само чрез откровение“.

Понякога минаваме през живота като на сън. Виждаме неща, но едва си спомняме за тях. Реклами, цитати от Pinterest, дори пътни знаци. Повечето неща преминават през ума ни, без да достигнат до сърцата ни.

Обаче, ако Светият Дух говори на душата ви, на моята душа, не можем да го забравим, защото това ви променя; променя ни. Нали помните какво казва Джозеф Смит, след като прочита Послание към Яков 1:5: „Никога пасаж от писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето“⁶.

Духът може да вземе една обикновена мисъл, изречена по обикновен начин и да я направи да гори като огън.

Ничие обръщане във вярата не зависи от нашето красноречие или нашето владеене на Писанията. То не зависи от това колко добре преподаваме или защитаваме учението. Не зависи от нашия интелект, чар или умел изказ.

От нас се изисква единствено да знаем за себе си. След което Небесният ни Отец ни кани да „отваря(ме) устата си по всяко време, провъзгласявайки евангелието (Му) с глас на ликуване“⁷. И ако го правим, Светият Дух ще свидетелства за истината.

Не е нужно да „бъдем“ нещо повече или по-малко от това, което наистина сме – чеда на Бог и последователи на Исус Христос.

Можете ли с радост да изразявате обичта си към Спасителя, Неговото Евангелие и Неговата Църква?

Ако вършим своята част, Духът ще върши Неговата. Това е начинът, по който „преподаваме чрез Духа“.

Преподаване на учението

Четвъртата точка от нашата проверка преди полет е: „Преподавайте учението“ – разбира се, не каквото и да е учение, а учението, което Исус Христос получил от Отца Си. Спасителят казва: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил“⁸. За да прецените доколко следвате Неговия пример, обмислете следните въпроси:

Научавам ли учението за себе си?
Преподавам ли от Писанията и словата на пророците от последните дни?
Помагам ли на учениците да разпознават и разбират истини в Писанията?
Съсредоточавам ли се върху истини, които изграждат вяра в Исус Христос?
Помагам ли на учениците да намират лично откровение в ученията?

В нашата диспенсация Господ е казал: „Аз ви давам заповед, че трябва да се поучавате един друг за учението на царството. Учете се усърдно и Моята благодат ще ви посещава“⁹.

Какво е учението, което трябва да преподаваме?

Това е словото, което идва от Светите Писания и устата на апостолите и пророците. Именно те имат правото и властта да обясняват и поясняват учения. Именно чрез тях Бог винаги е заявявал Своето слово, давайки напътствие и разбиране на Своите чеда.

Централното и спасително учение на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е, че Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на всички хора. Апостол Павел, който е виждал и общувал с възкресения Спасител, пише до коринтяните: „Напомням ви благовестието, което ви проповядвах, … че (Исус) Христос умря за греховете ни, … че беше погребан; че беше възкресен на третия ден… и че се яви на Кифа, после на дванадесетте“¹⁰.

Заповядано ни е да „да се хван(ем) за словото Божие, което е живо и могъщо… и (ще) поведе Христовия човек в един стеснен и тесен път… и ще постави душите им, да, безсмъртните им души, от дясната страна на Бога в царството небесно“¹¹.

Като учители ние не трябва да се срамуваме от Евангелието на Исус Христос¹². Вместо това ние трябва радостно да издигаме гласовете си при преподаването на Неговото учение, дори когато това за някои може да изглежда като препятствие, а за други – глупост¹³. „Понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“¹⁴.

Отправяне на покани за усърдно изучаване

Последната точка от нашия списък със задачи преди полет е: „Отправяйте покани за усърдно изучаване“. Тази точка е напомняне, че усърдното преподаване, което извършваме, е само половината от уравнението. Другата половина – в дългосрочен аспект, вероятно по-важната половина – е усърдното учене от страна на учениците ни. Ето няколко въпроса, които да ни помогнат да правим преценка дали усърдното ни преподаване води до усърдно изучаване:

Помагам ли на учениците да поемат отговорност за своето изучаване?
Насърчавам ли учениците да изучават Евангелието всеки ден?
Насърчавам ли учениците да споделят истините, които научават?
Каня ли учениците да живеят според наученото?

Нашите духове се нуждаят от постоянно подхранване, за да можем да станем съществата от светлина и слава, каквито Бог ни е създал да станем. Когато изучаваме и обмисляме словата на Божиите пророци, ние пием жива вода и се угощаваме със словата на Христос.

Не е достатъчно да четем думите. Трябва да се вслушваме в тях, да ги обмисляме и да ги направим част от себе си¹⁵.

Ако перифразирам поговорката: „Научи човек за Евангелието и си го благословил за един ден. Научи човек да се угощава с Божието слово и да се свързва със Светия Дух и си го благословил за цял живот“.

Именно чрез този процес на вдъхновение и лично откровение изграждаме живота си върху канарата на нашия Изкупител¹⁶. Именно тогава Евангелието на Исус Христос може да стане котва за душата¹⁷.

Преподаването на Евангелието е важно. Да учим другите да се отдават на молитва, да търсят Духа и да прилагат това, което са научили, е също толкова важно.

Обещание и благословия

Скъпи мои братя и сестри, мои възлюбени приятели, скъпи и ценни учители – а вие всички сте учители, всъщност ние всички сме учители, благодаря ви за вашата преданост и за желанието ви да вършите добро. Благодаря ви за многото часове, които прекарвате в подготовка, служение и преподаване с радост на други хора относно Евангелието.

Каня ви да изучавате новия наръчник Да преподаваме като Спасителя и да правите теста за самооценка, за да си припомняте вашата цел.

Като се хващаме за Божието слово и учим другите да правят същото, като преподаваме като Спасителя, ние показваме нашата обич към Бог и към ближните ни; към всички хора. И като вървим по този стеснен и тесен път, ние участваме в това най-свято призование да водим нашите собствени безсмъртни души и душите на другите към „дясната страна на Бога в царството небесно, за да седн(ем) заедно с Авраама и с Исаака, и с Якова, и с всички наши свети бащи, за да не изл(езем) повече от там“¹⁸.

Нека Бог ви благославя, мои колеги учители, мои скъпи приятели и съслужители, за искрените ви усилия да преподавате в името на Спасителя. В святото име на най-великия учител на всички времена, в името на нашия Учител, в името на Исус Христос, амин.