Силата на Исус Христос и чистото учение
Силата на Исус Христос и чистото учение, със старейшина Нийл Л. Андерсън
11 юни 2023 г., неделя
Старейшина Нийл Л. Андерсън: Благодаря ти, старейшина Гилбърт. Благодаря, брат Уеб. Двама от моите приятели и скъпи колеги. Много ги обичам.
Не беше ли удивителен този хор? И толкова благоговеен! Наистина бяхте впечатляващи. Много ви благодаря!
Замислих се над думите, докато вие пеехте в хармония третия куплет: „Исус, моя сила и светлина! Подкрепя ме, знам, и ще победя“1. Ако можем да внушим чувството, което тези думи носят, в сърцата на нашите ученици, това би могло да ги предпазва духовно.
Удивително е да бъдем в Табернакъла, нали? Вече рядко ни се случва да идваме тук. Някои от вас може никога да не сте били тук, твърде млади сте. Но някои от нас имаме много спомени от този внушителен стар Табернакъл. Колко от вас имат приятен спомен от предишно свое посещение тук? (Вдигане на ръце.)
Преди тридесет години със старейшина Кристоферсън бяхме призовани по време на априлската обща конференция. Бяхме седнали, доколкото си спомням, точно там долу, преди да се преместим на червените седалки. Един от апостолите, старейшина Марвин Аштън, беше болен тогава, затова със старейшина Кристоферсън споделихме своите скромни свидетелства. Нямахме много време да се подготвим.
Аз имам друг спомен оттук, който ще споделя с вас.
Не бях говорил в Табернакъла от това свидетелство през 1993 г. През октомври 1999 г. ни предстоеше да дойдем за последната конференция, която щеше да се проведе тук.
Тогава се случи нещо, което за мен бе доста шокиращо. Петък сутринта преди конференцията – в 7:30 ч. – бях в офиса си, когато телефонът звънна. Гласът от другата страна на слушалката каза: „Брат Андерсън, обажда се президент Хинкли“. Аз бях висш ръководител, но прекарвах много малко време с президент Хинкли. Първите му думи към мен – съвсем сериозно – бяха: „Как се справяш като резервен играч?“. Наистина не знаех как да отговоря, но смънках нещо. А той продължи: „Старейшина Робърт Хейлз е болен. В понеделник му предстои операция и няма да може да говори утре сутрин. Бихме искали ти да заемеш мястото му и да говориш събота сутринта. Добре? Довиждане“. Последваха много неспокойни часове. Това беше единственият път, в който изнесох реч по време на общата конференция тук в Табернакъла.
Ако имахме време, бихме се радвали да изслушаме и всички ваши случки.
Нека започна, като изразя обичта си и тази на Първото президентство и Кворума на дванадесетте към всеки от вас. Искрено уважаваме и се възхищаваме на вашата вяра и отдаденост на нашия Спасител Исус Христос и Неговото свято дело. Това са исторически дни с голяма значимост. Животът на стотици хиляди от нашите млади светии от последните дни по деликатен начин зависи от вашето влияние. Независимо дали сте призовани като учители в програмата Семинар и институт във вашия район или кол или сте избрани да сте учители в един от 638-те института по целия свят, или сте в Семинара като част от програмата в училище – току-що попитах брат Уеб колко класа имаме и той каза, че класовете в Семинара са вероятно около 80 000. Семинар като част от програмата в училище има в западните Съединени щати, Канада и в учебните заведения на Църквата. Или ако служите по някакъв начин в програмата Семинар и институт, искрено ви благодаря от името на Първото президентство и Кворума на дванадесетте. Ние ви обичаме и се молим за вас. Ние ви считаме за съмишленици и ученици на Исус Христос, с които заедно подготвяме праведни хора сред нациите, културите и езиците по света, като подготовка за славното завръщане на Спасителя на земята.
За да почета всеки от вас, както и благородните учители, които ви предшестваха в това велико дело, наскоро имах кратък разговор с президент Анди Диаз, президент на кол тук в Солт Лейк Сити. Разговаряхме за една негова учителка в Семинара рано сутрин, когато той е бил младеж. И тук идва интересната връзка. След като се присъединява към Църквата на 13-годишна възраст в град Тампа, Флорида, година по-късно президент Диаз започва да посещава Семинар, като е в един и същи клас рано сутрин с моята чудесна съпруга Кати. Ще забележите, че той изглежда много по-възрастен от Кати. Животът се отнася към всеки по различен начин. Учителка е майката на Кати, моята бъдеща тъща, сестра Марта Уилямс. Чуйте този кратък разговор между мен и президент Диаз.
[video begins]
Старейшина Андерсън: Днес съм с президент Анди Диаз, президент на кол Солт Лейк Ривърсайд. Президент Диаз и аз имаме нещо общо и то е, че съпругата ми Кати е била в неговия клас в Семинара преди повече от 50 години и на всичкото отгоре, тяхна учителка е била майката на Кати, сестра Марта Уилямс. Тя беше удивителна дама. Разбира се, аз я познавах добре. Тя вече не е между живите. Но исках да чуя впечатления за сестра Марта Уилямс от преди повече от 50 години от един човек, който сега е президент на кол, който се е присъединил към Църквата, когато е бил на 13 г. и година след това е започнал да посещава Семинара. Разкажете ни най-общо, президент Диаз, за жената, която бе ваша учителка в Семинара.
Президент Анди Диаз: Тя бе вероятно една от трите най-влиятелни жени в моя живот – майка ми, съпругата ми и сестра Уилямс.
Старейшина Андерсън: Не преувеличавате ли?
Президент Диаз: Изобщо не преувеличавам.
Старейшина Андерсън: Как така тя е толкова важна за Вас?
Президент Диаз: Тя ми помогна да израсна и да науча Евангелието, защото на 13-годишна възраст бях съвсем нов член на Църквата, а на 14 започнах Семинара. И тя на практика бе човекът, който ми помогна да науча Евангелието. През третата ми година в гимназията си намерих работа, която започваше в два часа сутринта, и оттам отивах направо на Семинара, който започваше в шест часа, защото не исках да го пропусна. Той беше важен за мен. А тя вече бе създала атмосферата „Хайде да имаме духовно преживяване“ и аз исках тези духовни преживявания.
Старейшина Андерсън: Тя придържаше ли се към чистотата и простотата на Евангелието? Помня, че преди 50 години в някои от класовете ми разглеждахме неща, за които не знаехме нищо.
Президент Диаз: Тя определено ме учеше на чистите учения на Христос. Говореше за вяра и покаяние, както и за нещата, които трябваше да правим, за да се върнем при нашия Отец в небесата, устоявайки до края.
Старейшина Андерсън: Тя помогна ли за Вашето лично обръщане към Спасителя Исус Христос, което продължава през целия Ви живот?
Президент Диаз: Да, направи го. Понеже ми помогна да имам връзка с нашия Отец в небесата и със Спасителя. Научих за Спасителя от нея. И за всички неща, които бяха в Писанията и които тя успя да ни разкрие, що се отнася до разбиране на ученията, преподадени от Спасителя. Тя имаше свидетелство и никога не приключваше урок, без да сподели свидетелството си за Евангелието на Спасителя и за нещата, които преподаваше през този ден; това беше наистина важно. Тя беше наистина динамична личност; успяваше да ни обгърне в обичта към Евангелието, която изпитваше. И като я гледах, после се опитвах да копирам това, което тя правеше.
Старейшина Андерсън: Президент Диаз, като погледнете назад, ако трябваше да кажете нещо на учителите в програмата „Семинар и институт“ – на някой като вас, нов в Църквата, тъкмо дошъл – какво бихте ги насърчили да правят?
Президент Диаз: Обичайте учениците си. Показвайте им, че обичате Небесния Отец и че Небесният Отец ги обича. Че Спасителят ги обича. И че ако следвате Бог и Неговите пророци, ще успеете да се завърнете и да живеете отново с Небесния Отец.
Старейшина Андерсън: Сигурен съм, че Вашите родители биха се гордели много с Вас. И знам, че сестра Уилямс, която преди 25 години напусна този живот, също би се гордяла с Вас.
Президент Диаз: Радвам се.
Старейшина Андерсън: Много Ви благодаря. И благодаря, че споделихте тези неща с нас.
Президент Диаз: Няма защо.
[video ends]
Старейшина Андерсън: Брат и сестра Диаз са тук с нас тази вечер. Бихте ли се изправили, брат и сестра Диаз, за да ви засвидетелстваме своята признателност? Благодаря ви много.
Президент Диаз е пример за влиянието, което имате и което продължавате да имате върху подрастващото поколение поради вашата вяра в Изкупителя и това как Го издигате като светлина в думите и делата си.
Тъй като вече вашата служба е за образец, аз се моля днес да мога да споделя едно или две прозрения, които ще бъдат духовно вдъхновяващи за вас и поне малко ще ви подкрепят в праведната служба, която отдавате.
Ето първото: нека да преподаваме и свидетелстваме за Исус Христос по-често и по-въздействащо.
Помислете над следните думи, изречени от президент Ръсел М. Нелсън през изминалата априлска обща конференция, които са толкова навременни за учениците, на които преподавате: „Каквито и въпроси или проблеми да имате, отговорът винаги се крие в живота и ученията на Исус Христос. Учете повече за Неговото Единение, Неговата любов, Неговата милост, Неговото учение и Неговото възстановено Евангелие на изцеление и напредък. Обръщайте се към Него! Следвайте Го!“2.
Когато бях призован преди 30 години за висш ръководител (в началото на 90-те години), девет от десет пълнолетни граждани в Съединените щати се определяха като християни. Според изследователския център „Пю“, християните в Съединените щати сега са 64 процента от населението, като вероятно ще паднат под 50 процента след няколко десетилетия. Други нации са изправени пред подобни изпитания на вярата.
Разбира се, не всички от вас, които присъствате днес, сте от страни, в които християнството е преобладаващата религия, а мнозина от вас са от области, в които вярата в Исус Христос продължава да е силна. Но където и да живеем, осъзнаваме, че пътят към вечен живот започва със задълбочен и спокоен разговор с нашия Спасител, с благоговение за божествения Му живот и мисия.
„Тома Му каза: Господи (…) как можем да знаем пътя? Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“3.
Във встъпителното послание на За укрепването на младежите, Първото президентство пише: „Вие наистина сте сред избраните духове на Небесния Отец, които са изпратени на земята по това време, за да вършат важни неща. (…) Обръщайте (се) към Спасителя. Той е „опората на младежите“4.
Неотдавна бях в сградата за Семинара на моите внуци. Бях впечатлен, че на стените имаше много изображения на Спасителя, както и Неговите собствени слова и други стихове, свидетелстващи за Него.
Брат Чад Уеб учи на следния принцип: „Единственият най-важен начин, по който можем да помагаме за увеличаването на вярата в подрастващото поколение, е да поставим изцяло Исус Христос в центъра на нашето преподаване и изучаване“5.
Не бяхме ли силно впечатлени, когато през априлската обща конференция президент Далин Х. Оукс цитира думите на Нефи: „Угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“6 и след това през остатъка от въздействащото си послание той сподели „избрани слова на нашия Спасител – неща, които казва Той“ както в Новия завет, така и в Книгата на Мормон. Президент Оукс приключи със следното пророческо заявление: „Потвърждавам истинността на тези неща, в името на Исус Христос, амин“7.
В словата на Исус Христос има изключителна сила.
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите“8.
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее“9.
„Ето, Аз съм Исус Христос, Синът Божий. (…) Аз съм светлината и животът на света“10.
Ако някога се чудите какво да кажете, говорете словата на Спасителя. Говорете за Неговите преживявания, говорете за Неговите притчи, изричайте думи от Писанията и от пророците, свидетелстващи за Него.
Когато преподаваме и свидетелстваме за Исус Христос, Светият Дух ще потвърждава в сърцата на нашите млади ученици истината за Неговия живот и за ученията Му със сила, която е много по-трайна от силата на нашето преподаване.
Нека смирено обмислим дали вършим всичко, което трябва, когато преподаваме и свидетелстваме, както ни помоли президент Нелсън, за неговото Единение, Неговата любов, Неговата милост, Неговото учение, Неговото възстановено Евангелие за изцеление и напредък.
Тъй като нашият метод на преподаване от миналото може да не е достатъчен за днешното време и за това, което предстои, нека разширим разбирането си и, както ни съветва президент Нелсън, да учим повече и да насърчаваме младежите и пълнолетните младежи в Църквата да учат повече за живота и ученията на Исус Христос11.
Второ, нека съхраним учението в неговата чистота и простота.
Това, което наистина знаем за нашия Небесен Отец, нашия Спасител Исус Христос, нашия доземен живот, плана на щастие на нашия Отец за нас, принципите вяра и покаяние, спасителните обреди, заповедите, заветите, подчинението и устояването, както и обещаните ни благословии отвъд този смъртен свят – всички тези неща са толкова прекрасно ясни, че никога не трябва да изпитваме нуждата да отиваме „оттатък знака“12, както се казва в Писанията.
Ние съсредоточаваме нашето преподаване върху нашия Небесен Отец, Исус Христос и учението Им, давано чрез откровение, за да помагаме на нашите младежи да увеличават вярата си в Тях, да се обръщат към Тях и да получават обещаните от Тях благословии.
Учението на Христос се съдържа в Писанията и в ученията на пророците, чиято отговорност е да ни съобщават за волята Господна.
Учението в Писанията и според както е преподавано от пророците включва принципа за многото свидетели, принцип, за който често сте чували по време на общата конференция и който споделих преди повече от 10 години: „Някои поставят под съмнение своята вяра, когато открият изказване на църковен ръководител преди десетилетия, което изглежда не съответства на нашето учение. Има един важен принцип, който ръководи учението на Църквата. Учението се преподава от всички 15 члена на Първото президентство и Кворума на дванадесетте. То не се крие в някой неясен абзац от една-единствена реч. Истинните принципи се преподават често от мнозина. Не е трудно да откриеш какво е нашето учение“13.
Можете ли да забележите колко е важно постоянно да включвате ученията на пророците и апостолите във вашите обсъждания по време на уроците? Господните напътствия по въпроси и проблеми от съвременния свят идват чрез онези, които са ръкоположени с апостолска власт. Ако намалява доверието в пророците и апостолите, разсейващите фактори, погрешните насоки и заблуди на света могат да откъснат човек от духовните му устои. С нетърпение очаквайте общата конференция и обсъждайте важните учения, които следват. Ясно откривайте свещената роля на Господните помазаници. Докато светът все повече се отклонява от Божиите заповеди, ролята на апостолите ще става все по-важна.
При опазването на Господното учение чисто и разбираемо се старайте да оставате в границите, постановени от Бог, като избягвате грешките, които идват от изказването на предположения и лични идеи, нямащи общо с учението. Такива идеи могат да бъдат много привлекателни за някои, но нямат силата на истината, която укрепва вярата.
Много ми хареса урока, преподаден от президент Далин Х. Оукс на неговия син, когато той му задал въпрос, който нямал ясно обяснение в учението на Христос. Неговият отговор: „Синко, не знам отговора на този въпрос, но нека отговоря на въпрос, на който знам отговора“. След това споделил свидетелството си за пророка Джозеф Смит и Първото видение. Нека бъдем склонни да казваме: „Не знам за това, но ето това е нещо, което знам“.
Помислете си за следните въпроси и отговори:
„Брат Джоунс, каква е връзката между Големия взрив и Адам и Ева?“ „Не знам отговора на този въпрос, но нека да ти кажа какво наистина знаем за Адам и Ева.“
„Сестра Гонзалез, защо не знаем повече за нашата Майка в небесата?“ „Не знам отговора на този въпрос, но знам, че си „възлюбена дъщеря на Небесни Родители с божествено естество и вечна съдба.“14
Мислете как да превръщате добрите въпроси, които обаче насърчават предположения, в отговори, които изграждат вяра в нашия Спасител Исус Христос. И ето една задача за вас. Помагайте на учениците си да осъзнаят, че не всички въпроси са равнопоставени. Духовното разбиране и зрялост помагат да се отделят важните въпроси от интересните въпроси.
Когато има точност, яснота и простота, ние каним потвърждаващото свидетелство от Светия Дух. „Когато дойде Утешителят (…) Духът на истината (…) Той ще свидетелства за Мене.“15
Бригъм Йънг описва ученията на Джозеф Смит по следния начин: „Образно казано, той вземаше небесни неща и ги приземяваше; вземаше земни неща и поясняваше, разкриваше просто и ясно Божиите неща“16.
Внимавайте разказите и историите, които са ви били казани, да не бъдат украсявани. Полагайте усилия стиховете от Писанията или изказванията, които цитирате, да са в контекста, за който са предвидени.
Лесно е да бъдем привлечени от нещо ново или силно интригуващо отвъд границата на нашето разбиране. Придържайте се към безопасността на чистото и просто учение.
Внимавайте какви видове медии, лични истории и предметни уроци избирате. Ако бъдат използвани ефективно, те добавят интерес и дълбочина. Ако се прекали с тях, те могат да разсеят от вашето преподаване. Методът може да засенчи посланието.
Пророкът Алма свидетелства, че благите вести на Евангелието са „ни съобщени по ясен начин, та да можем да разберем и да не се заблудим“17.
„Защото, ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?“18
Помислете за това как следните стихове са съвсем ясни:
„Елате при Мене“19.
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдиг(а) кръста си (ежедневно) и нека Ме следва“20.
„Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас“21.
„И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“22.
„Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих“23.
Във въздействащата си реч „Слушайте Него“ президент Нелсън казва: „(Небесният Отец) говори просто, тихо и с такава изумителна яснота, че няма как да Го разберем погрешно“24.
Ясно, точно, просто, това е божественият начин на преподаване.
Проявявайте разум, когато балансирате учението, което преподавате. Придавайте достатъчно тежест на дадено учение в контекста на други свързани с него истини. Помнете съвета на Спасителя относно преподаването на заповедите: „Тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате“25.
Старейшина Нийл А. Максуел обяснява: „Евангелските принципи са преплетени едни в други в една тъкан, която ги държи под контрол и в баланс помежду им“26.
Замислете се: Божията любов и Божиите закони, прошката и покаянието, любовта към Бог и любовта към другите, свободата на избор и отговорността.
Както вече е казвано многократно, преподавайте не само да бъдете разбирани, но преподавайте така, че да не бъдете погрешно разбирани.
И последно, както вече знаем твърде добре, тези истини трябва да бъдат споделяни в среда, която кани и насърчава Духа. Не можем да насилваме Духа. Молим се за Духа и Го каним, но не се опитваме изкуствено да създаваме духовно преживяване.
Преди повече от 30 години президент Далин Х. Оукс ми разказа за случка с дъщеря си Джени, която тогава беше тийнейджърка. Той каза: „Джени бе отишла на занятие или дейност на Младите жени, когато беше тийнейджърка. Когато се прибра вкъщи, както е обичайно за родителите, със съпругата ми я попитахме как беше протекло събирането. Джени отвърна: „Ами учителката каза: „Тази вечер ще имаме духовно преживяване. Ако всички в кръга се хванем за ръце, ще имаме духовно преживяване“.
Продължавам да цитирам президент Оукс: „Попитах Джени: „Как се почувства?“ А тя отвърна: „Почувствах се глупаво!“. (Може би днес, 30 години по-късно, бихме казали: „Почувствах се гадно“. Не съм сигурен какви думи биха били подходящи.) Президент Оукс продължи: „Аз казах: „Радвам се, защото, когато чуя нещо такова, и аз се чувствам глупаво“. След това президент Оукс добави: „Учих я, че духовните преживявания не се планират по график, а се случват, когато се стремим към влиянието на Духа Господен“.
Помните ли обичта, която президент Диаз е изпитвал към учителката си в Семинара, сестра Уилямс? Каним Духа, когато преподаваме с обич, мир, нежност, кротост и вяра.
Знаете стиха: „Този, който приема словото чрез Духа на истината, той го приема според както то се проповядва чрез Духа на истината. (…) Затова този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг и двамата се назидават, и се радват заедно“27.
Така че това зависи не само от вас, но и от хората в класа ви. Нашите ученици ще научават от вас, че само ако се подчиняват и винаги си спомнят за Него, могат постоянно да имат Неговия Дух да бъде с тях.
Ето думите на президент Айринг:
„Учението придобива силата си, когато Светият Дух потвърждава, че то е истинно. Ние подготвяме онези, които учим, по най-добрия възможен начин да възприемат дискретните подтици на тихия тънък глас. За това е нужна известна вяра в Исус Христос. Нужно е известно смирение, готовност да се подчиним на волята на Спасителя за нас. Човекът, на когото желаете да помогнете, може да има по малко и от двете, но вие можете да го увещавате да пожелае да вярва. Нещо повече, можете да получите увереност от други сили на учението. Истината може сама да проправя пътя си. Самото чуване на словата на учението може да посее семената на вярата в сърцето. А дори едно малко семе на вяра в Исус Христос кани Духа“28.
Прекрасни думи. Вие бяхте много благоговейни. Много ви благодаря, че ми позволихте да прекарам това време с вас. Обичаме ви и ви благодарим за всичко, което правите, за да укрепвате нашите младежи и несемейни пълнолетни младежи, както и тяхната вяра в Исус Христос.
Като Господен служител, а също и с апостолската си власт, аз ви благославям да може умовете и сърцата ви да бъдат изпълнени с обичта, милостта, ученията и дълбоко благоговение към несравнимата единителна жертва на нашия Господ Исус Христос. Благославям ви, ако това е вашето желание, вашата способност да преподавате учението на Христос с чистота и сила да нараства и да виждате и чувствате потвърждаващото свидетелство на Светия Дух върху вашите добри ученици.
Оставям ви моето сигурно свидетелство, че Исус е Христос. И ви свидетелствам за Неговото обещание, когато Той каза: „Всеки, който изповядва Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата“29. В името на Исус Христос, амин.