2:3

„Не се съмнявайте, а вярвайте“

Старейшина Дейл Г. Ренлънд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Заедно със сестра Рут Л. Ренлънд

Излъчване на годишното обучение за Семинара и Института по религия • 12 юни 2018 г. • Театрална зала в центъра за конференции

Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Благодарни сме да бъдем заедно с вас. Благодарни сме за това, което правите, докато преподавате и оказвате подкрепа в Семинара и Института по света. Докато правите това, винаги помнете колко е доволен Господ от вашата служба. Той също ви слуша, Той е заедно с вас, върви „пред лицето ви“, Той ще бъде от „дясната ви страна и от лявата“, „Неговият Дух ще бъде в сърцата ви“ и ангелите Му ще са „около вас, за да ви подкрепят“¹.

От името на Господ и Неговата Църква ви благодаря за вашата вяра и вярност. Благодаря ви, че сте приели своите отговорности. Благодаря ви, че помагате на чедата на Небесния Отец да се завърнат при Него. Благодаря ви, че каните Неговите чеда да дойдат в Христа.

Сестра Рут Л. Ренлънд: Благодаря на този великолепен хор, който кани Духа на това събрание. Сигурна съм, че всички бяха вдъхновени от красивите бележки на брат Чад Х. Уеб и старейшина Ким Б. Кларк. Също им благодарим за техния пример на ученичество. Радваме се да имаме възможността да се срещнем с вас днес, за да говорим за вярата и съмненията – една често обсъждана от вас тема.

Старейшина Ренлънд: Представете си, че пътувате с лодка през океана и тя се преобръща. Имате спасителна жилетка и плувате в продължение на часове, вярвайки че се приближавате към най-близкия бряг, но не можете да сте сигурни. Вече сте силно обезводнени и всеки път, когато започвате да плувате, ви се завива свят. По ваши изчисления брегът е на около 30 километра. Страхувате се за живота си. В далечината чувате звука на малък двигател. Той сякаш се движи към вас и вие се изпълвате с надежда, че ще бъдете спасени. Когато се оглеждате, виждате, че към вас се приближава малка рибарска лодка.

Сестра Ренлънд: И, за щастие, капитанът ви вижда! Лодката спира и внимателен рибар със загрубяло от вятъра лице ви помага да се качите в лодката. С благодарност долазвате до стол на лодката и въздъхвате от облекчение. Рибарят ви дава манерка с вода и малко солени крекери. Водата и крекерите ви дават силите, от които се нуждаете, за да се подкрепите. Чувствате такова облекчение и радост. Вече сте на път за дома.

Когато идвате на себе си и се чувствате по-добре, започвате да обръщате внимание на неща, които не сте забелязали преди. Водата от манерката е малко застояла и не е това, което бихте предпочели – Евиан или Периер. Това, което наистина бихте желали за храна, е деликатес от месо, а след това кроасан с шоколад. Забелязвате също така, че рибарят е възрастен и носи стари ботуши и сини дънки. Връзката на шапката му е захабена и сякаш той не чува добре.

Старейшина Ренлънд: Също така забелязвате, че лодката е доста стара и има следи от удар от дясната страна на носа. На места боята е напукана, избеляла и се лющи. Забелязвате също така, че когато рибарят не държи здраво руля, лодката се отклонява надясно. Започвате да се тревожите, че тази лодка и този капитан не могат да ви предоставят спасението, от което се нуждаете. Питате възрастния мъж за следите от удар и за руля. Той казва, че не се тревожи за тези неща, тъй като с тази лодка е ходил на риболов и се е връщал по един и същ маршрут ден след ден в продължение на десетилетия. С нея винаги е отивал безопасно и без проблем там, където е искал.

Вие сте изумени! Как е възможно той да не се притеснява за повредите и за руля? И как така това, което ви дава, за да се подкрепите, не е нещо, което да ви се хареса повече? Колкото повече се вглеждате в лодката и рибаря, толкова по-разтревожени ставате. Започвате да се съмнявате в първоначалното си решение да се качите на борда. Безпокойството ви се засилва. Накрая настоявате рибарят да спре лодката и да ви остави да се върнете във водата. Въпреки че сега сте на повече от 20 километра от брега, нe можете да понасяте мисълта да сте на тази лодка. Малко натъжен рибарят ви помага да се върнете във водата.

Сестра Ренлънд: В тази история лодката представлява Църквата, а рибарят – тези, които служат в нея². Единствената цел на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е да помага на Небесния Отец и Исус Христос в тяхното дело да се осъществят безсмъртието и вечният живот на чедата на Небесния Отец³. Какво учим за Църквата от лодката и рибаря? Дали повредите и лющещата се боя на Църквата влияят на възможността ѝ да предлага спасителните и възвисяващи обреди, които ни помагат да ставаме по-подобни на нашия Небесен Отец? Ако рибарят трябва да държи руля с двете си ръце, за да се придържа към курса, това намалява ли неговата способност и тази на лодката да ни отведат безопасно и без проблем там, където желаем? Не е нужно да бъдете ръкоположен гледач като съпруга ми, за да знаете, че да скочите обратно във водата вместо да останете в лодката, е опасно.

Всеки член на Църквата се нуждае от свое собствено свидетелство за истинността на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Без такова обръщане, включващо дълбока промяна в сърцето, хората могат да започнат да се съсредоточават върху метафоричните крекери и олющената боя.

Старейшина Ренлънд: Получих свидетелството си, докато живеех в Гьотеборг, Швеция. Бях на 11 години. Президентът на мисия беше отправил покана към всички млади хора да прочетат Книгата на Мормон. По-големият ми брат, на когото винаги съм се възхищавал и когото уважавам, беше приел тази покана. Исках да бъда като него и затова аз също започнах да чета Книгата на Мормон. По някое време, вероятно докато четях книгата на Алма, един от съветниците на президента на мисия ни каза, че трябва да се молим за това, което четем. Много добре си спомням вечерта, когато последвах тази покана. Спомням си апартамента ни и стаята, в която спяхме аз и брат ми. След като брат ми заспа, аз станах от леглото, коленичих до него и започнах просто да се моля, за да знам дали Книгата на Мормон е истинна.

Не чух глас, но беше все едно Бог ми каза: „През цялото време ти казвам, че е истинна“. Това преживяване ме промени. То промени живота ми. Така започнах да вярвам, един процес на това да съм на заветната пътека и да се стремя да правя повече и да се справям по-добре. В Гьотеборг научих как да се покайвам. Точно в Гьотеборг започнах да се вглеждам в хора, които служат отдадено в призованията си и работят усърдно за изграждането на Божието царство. Точно там започнах да се възхищавам на верните Божии светии, където и да живеят. За мен Гьотеборг и сградата, в която се събирахме на улица Викториягатан, станаха специални места.

По отношение на първите обърнали се във вярата от народа на Алма четем: „И сега стана така, че всичко това се вършеше в Мормон, да, близо до водите на Мормон, в гората, която беше близо до водите на Мормон; да, местността Мормон, водите на Мормон и гората на Мормон, колко прекрасни бяха те в очите на онези, които там стигнаха до знанието за техния Изкупител; да, и колко благословени са те, защото ще пеят в Негова възхвала навеки“⁴.

Именно в Гьотеборг стигнах до знанието за моя Изкупител. Гьотеборг и улица Викториягатан станаха моите „води на Мормон“.

Сестра Ренлънд: Вие къде стигнахте до знание за вашия Изкупител? Как се почувствахте? Ако сте забравили, увещаваме ви да си спомните и да каните тези, на които преподавате, да си спомнят как те са се почуствали. Това знание и тези чувства поставят началото на вярата.

Вярата е избор, който всеки човек трябва да направи. Вярата не е просто хрумване, че искаме нещо да бъде истина и да се самоубеждаваме, че е така. Вярата е увереност в съществуването на неща, които не сме виждали в плътта. Тя също така е принцип на действие. Вероятно може да се каже, че вярата е вид духовна памет за нашето доземно съществуване.

„За да доведе човека до спасение, вярата трябва да е съсредоточена в Исус Христос. … Вярата се разпалва чрез слушане на Евангелието, преподавано от упълномощени служители (като вас), изпратени от Бога. Чудесата не предизвикват вяра; силната вяра се развива чрез подчинение на Евангелието на Исус Христос. С други думи, вярата идва чрез праведността“⁵. Вярата не се поражда от това да изискваме знамения от Бог, а от подчинение и спазване на Неговите заповеди.

Старейшина Ренлънд: Бог желае да имаме вяра. Той желае да имаме вяра, за да може да ни благославя. Алма казва следното на смирените зорамити: „И сега, ето, казвам ви и бих желал да запомните, че Бог е милостив към всички, които вярват в Неговото име; ето защо, Той иска първо да повярвате, да, тъкмо в словото Му“⁶.

Вярата е ключът към Божията милост. След това Алма учи, че човек има нужда да реши, че желае да има вяра и след това да действа с вяра, преди тя да може да расте. И тогава продължава: „Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми“⁷.

За да може вярата да расте, човек трябва да избере да има вяра. Трябва да желае да има вяра. Трябва да действа с вяра.

Сестра Ренлънд: Може би е необходим нагледен пример. Тук имаме дъска със забит на нея гвоздей. Имаме и още 12 гвоздеи. И така, имам задача за вас. Можете ли да закрепите всички 12 гвоздеи отгоре върху този, който е забит на дъската?

Старейшина Ренлънд: Да направим какво?

Сестра Ренлънд: Възможно ли е? Ето там имате един. Остават още 11. Докато работят по тази задача, някои хора могат да се опитат да сложат един гвоздей отгоре и след това да се откажат.

Старейшина Ренлънд: Имате ли дъвка?

Сестра Ренлънд: Някой може да си помисли, че следващата стъпка е невъзможна. Много хора се отказват, мислейки си: „Това е невъзможно“.

Но ако вместо това искате да кажете: „Това възможно ли е?“, можете да използвате друг подход. Опитайте по следния начин. Поставете един гвоздей пред себе си. Сега сложете друг перпендикулярно на първия с върха към вас. Сложете следващия перпендикулярно на първия с главата към вас. Продължете да поставяте всички гвоздеи по този начин, като оставите накрая един.

Докато правите това, виждате, че има начин. Започвате да си мислите: „Това може и да е възможно“. Надеждата ви нараства. Накрая, вие сте почти готови.

Старейшина Ренлънд: Надеждата ми наистина нараства.

Сестра Ренлънд: Накрая сложете последния гвоздей отгоре, успоредно на първия и перпендикулярно на останалите. Правилно! Точно така. Сега, много внимателно, държейки само гвоздея най-отдолу, вдигнете всичките и поставете най-долния върху гвоздея на дъската.

Понякога първият опит е неуспешен. Така че, с много от експериментите ще трябва да направите и втори опит. Следвайте същия подход. Накрай сложете последния гвоздей отгоре и много, много внимателно –

Старейшина Ренлънд: Това не го каза предния път.

Сестра Ренлънд: Повдигнете всички гвоздеи и се опитайте да ги балансирате. Чудесно. След като веднъж знаете как става, решението изглежда очевидно.

Старейшина Ренлънд: Не дишайте!

Сестра Ренлънд: Същото важи и за придобиването на свидетелство. След като веднъж разберете как да получавате отговори от Бог, тогава изходът изглежда сигурен. Това е заявено в обещанието на Книгата на Мормон, което съпругът ми последвал, когато бил на 11 години и което всеки един от нас е последвал, когато е получил своето свидетелство. „И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“⁸.

Когато започвате с въпроса: „Може ли тези неща да не са верни?“, това води до вяра. Когато започвате с въпроса: „Може ли това да не е погрешно?“, това води до съмнения. А съмненията никога не водят до вяра.

Старейшина Ренлънд: Веднъж, по време на конференция на кол президентът ме помоли да поговоря с мъж, когото ще нарека Стивън. Той бил верен член на Църквата. Бил завърнал се мисионер, сключил брак в храма. Бил служил вярно в продължение на много години, но започнал да има съмнения по отношение на Църквата. Докато говорех със Стивън, той каза, че има проблем с това, че Джозеф Смит е написал или продиктувал четири разказа за Първото видение. Той мислеше, че това може да означава, че Джозеф Смит си е измислял.

Свързах Стивън с човек, който работи в отдела за история на Църквата и бе проучвал тези четири разказа десетилетия по-рано. Стивън се срещна с него. Следващият път, когато говорих със Стивън, казах: „И така, какви са чувствата ти по отношение на Първото видение?“.

Той каза: „Ами, всичко е наред, защото получих отговори на въпросите си. Това вече не ме притеснява. Но сега съм наистина притеснен по отношение на полигамията, практикувана в Наву и след манифеста от 1890 г. Това наистина ме тревожи“.

Помолих Стивън да се срещне с друг човек от отдела за история на Църквата. След това обсъждане се свързах със Стивън и го попитах как е.

Той каза: „Ами, това вече не ме притеснява. Разбирам какво се е случило и намерих разрешение на притесненията си. Но сега наистина се тревожа, че свещеничеството не е било давано на мъже с африкански произход“.

Сестра Ренлънд: Много хора са като Стивън. Той бе избрал постоянно да се съмнява. С времето, когато се намираше разрешение на едно притеснение, възникваше друго. Без значение колко някой се опитваше да отговаря на тези въпроси, той намираше друга тема, във връзка с която да изразява съмненията си. При Стивън постоянно изскачаха нови и нови поводи за съмнение. Нали знаете детската игра, при която къртица изскача от една дупка и веднага след като я удариш, друга къртица изскача на друго място.

Положението му беше много по-различно от това на една жена, с която се запознахме в Лубумбаши, Демократична Република Конго. Името ѝ бе Анджелик. Тя беше вярна завърнала се мисионерка. Имаше силно свидетелство за Пророка Джозеф Смит. Обичаше Книгата на Мормон. Обичаше всичко, свързано с Църквата.

Когато се запознах с нея, тя четеше книга, написана от един от църковните ръководители, преди той да стане президент на Църквата. Книгата беше написана преди откровението за свещеничеството от 1978 г. и там се споменаваше, че поради някои неща, случили се в доземния живот, хората от африкански произход не могат да бъдат възвисени. Анджелик помоли за помощ, за да разбере защо би било така. Член на Кворума на Дванадесетте тогава ѝ каза, че този бивш ръководител на Църквата чисто и просто греши и че просто е изразил своето мнение – мнение, което е погрешно. За Анджелик това обяснение беше достатъчно. Тя реши да действа с вяра и остана на заветната пътека, уповавайки се на Бог.

Старейшина Ренлънд: Съмненията не са предпоставка за вяра. За да бъде създадена светлина, не е необходима тъмнина. Докато потъва във водата, след като се е опитал да ходи по нея, Петър не чува: „О, Петре, ако само се беше усъмнил още малко“. Не, казано му е: „Маловерецо, защо се усъмни?“⁹

В Lectures on Faith са обяснени разликите между вяра и съмнения: „А там, където има съмнения и несигурност, няма вяра, нито може да има. Защото съмненията и вярата не съществуват в един и същ човек по едно и също време; затова тези, чиито умове са изпълнени със съмнения и страхове, не могат да имат непоклатима увереност, а там, където няма непоклатима увереност, вярата е слаба; там, където вярата е слаба, хората не могат да се справят с цялото противопоставяне, трудности и изпитания, през които трябва да преминат, за да станат наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос, а тогава умовете им губят сили и противникът ще има сила над тях да ги унищожи“¹⁰.

Именно това се случи със Стивън. Той позволи на съмненията и несигурността да изпълнят ума му. С времето той нямаше достатъчно сили да се противопоставя на трудностите, които човек има като член на Църквата. Умът му отслабна и вярата му изчезна.

Сестра Ренлънд: Не е проблем да имаме въпроси по отношение на Църквата и нейните учения. Проблем е, когато изберем постоянно да се съмняваме. Джозеф Смит разбрал това, когато прочел: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена“¹¹.

Но в Писанията още четем: „Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко“¹².

С други думи, искайте от Бог, но без да се съмнявате, че Той може да ви дава отговори. Стиховете продължават: „Който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“¹³.

За да получаваме отговори подобно на Джозеф Смит, за да получаваме отговорите, които ни липсват, трябва да се обръщаме към Бог с вярващи сърца и умове, желаещи да опознават Божиите неща.

Старейшина Ренлънд: Обичам едно изявление на старейшина Джон А. Уидтсоу, един от ранните апостоли от тази диспенсация от Норвегия. Ще перифразирам това, което той казва толкова красноречиво: „Съмненията, освен ако не бъдат превърнати в търсене на истината (от правилните източници), са безполезни в света. … Този, който се гордее, че има съмнения… и е бездеен, доволен от себе си, нежелаещ да положи (нужните) усилия, за да направи необходимото, за да достигне до (божествени) открития, неминуемо изпада в неверие, нечестие и мрак. Съмненията му растат като отровни гъби в мрачните сенки на съзнанието и духовността му. Накрая, сляп като къртица в своята дупка, той обикновено заменя здравия разум с присмех, а усилията с леност. Най-простичката истина струва повече от всички такива съмнения. … Съмненията не са нещо лошо, освен ако не са за цял живот. Те се издигат до високо достойнство, когато бъдат превърнати в активно (божествено) търсене на истината и живот според нея. … Тези съмнения, които се самоподхранват и израстват и с упорита леност пораждат повече съмнения, са зло“¹⁴.

Думите на старейшина Уидтсоу са все още верни. Бездейните съмнения не водят към опознаване на реалността на Спасителя Исус Христос, нито до истинско знание, че имаме добър и любящ Небесен Отец. Можем да получаваме знание за истинността на това дело от последните дни, но е необходимо да избираме вярата вместо съмненията и да се обръщаме към правилните източници на отговори. Необходимо е да осъзнаваме, че изборът е наш. Няма външна сила, която да ни наложи избора да приемем Единението на Исус Христос и спасителните обреди в живота си. Ние избираме да се уповаваме на Бог.

Сестра Ренлънд: Понякога трябва да преценяваме дали нещо е истина или не. Мормон ни дава модел, който да следваме: „И тъй, всяко нещо, което е добро, идва от Бога; а което зло, идва от дялова… Но ето, това, което идва от Бога, подканва и подбужда да се върши добро непрестанно; ето защо, всичко, което подканва и подбужда да се върши добро, да се обича Бога и да Му се служи, е вдъхновено от Бога. … Защото ето, братя мои, дадено ви е да отсъждате, та да различавате доброто от злото; и начинът да отсъдите е толкова ясен, колкото светлината на деня се различава от тъмната нощ, за да можете да знаете със съвършено знание. Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо, аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо, можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога. Но всяко едно нещо, което убеждава людете да вършат зло и да не вярват в Христа, и да Го отричат, и да не служат на Бога, вие може да знаете със съвършено знание, че то е от дявола“¹⁵.

Толкова е просто. Ако нещо ви води да вършите добро и да вярвате в Христа, то е от Бога. Ако ви убеждава да вършите зло и да отричате Христа, е от дявола. Докато вървите по заветната пътека, можете да знаете, че нещата, които ви отклоняват от пътя, които ви убеждават да не вярвате в Христа, са погрешни. Това, което ви убеждава да вярвате в Бога, да Го обичате и да спазвате Неговите заповеди, е от Него.

Старейшина Ренлънд: Интересно е, че начинът, по който човек реагира на духовни подтици, зависи от това дали той избира да вярва или да се съмнява. Спомнете си как в Деянията, 2 глава апостолите отиват да преподават. Те чуват шум от небето като фученето на силен вятър. „И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. … И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?“¹⁶

Тези изумителни събития довеждат до обръщането на много хора. Но други реагират по различен начин. Четем: „А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино“¹⁷.

Духът е един и същ; това е Светият Дух, който се излива върху тези апостоли от Галилея, проповядващи Евангелието на Исус Христос. В деня на Петдесетница Духът се излива изобилно и въпреки всичко някои хора се присмиват на обърнатите във вярата и търсят разумно обяснение за преживяното. В резултат на това те пропускат това изключително изливане на Светия Дух. Каква е причината? Тя е в техния избор. Тези, които избират да вярват и вярата вместо съмненията, имат изключителни духовни преживявания, които водят до обръщане.

Сестра Ренлънд: Алма също говори за това. Той казва: „И затова този, който вкорави сърцето си, същият получава по-малката част от словото; а онзи, който не вкорави сърцето си, на него е дадена по-голямата част от словото дотам, че му е дадено да узнае тайнствата Божии, докато ги узнае напълно. И на онези, които ще вкоравят сърцата си, на тях е дадена по-малката част от словото дотам, че те не знаят нищо за тайнствата Му; и тогава те са пленени от дявола и отведени от него според волята му надолу към погибел“¹⁸.

И така обратно към историята в началото – тези, които остават в старата нащърбена лодка с лющеща се боя, не вкоравяват сърцата си. Те достигат до заветната пътека и остават на нея. След това, устоявайки до края, те получават обещанието за вечен живот. Това е най-великият дар, който Бог може да даде. Чрез този процес опознаваме Исус Христос, опознаваме реалността на Неговия живот, Неговата любов и състрадание. Този духовен дар се дава на тези, които са достойни.

В Учение и завети четем: „На някои е дадено от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света. На други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължат да са верни“¹⁹.

Старейшина Ренлънд: През април 2009 г. бях подкрепен като висш ръководител на Църквата. Бях помолен да говоря по време на общата конференция през октомври 2009 г. Това е част от програмата за „тормоз на новите висши ръководители“. Бях притеснен, че баща ми ще може да слуша конференцията. Той беше работил усърдно като дърводелец и строител през целия си живот и на 92-годишна възраст имаше сериозни проблеми с гърба. Не можеше да дойде в Центъра за конференции. И така, една от сестрите ми се погрижи той да може да гледа сесията по телевизията от своя дом в Солт Лейк Сити.

След конференцията отидох до дома му, за да видя какво мисли за речта ми. Той не беше многословен човек и не правеше комплименти.

Казах: „Татко, гледа ли конференцията?“

Той каза: „Мда“.

Казах: „Татко, чу ли речта ми?“

Той каза: „Мда“.

Казах: „И така, татко, какво мислиш?“

Той каза: „Ами, беше добре. Почти се гордея с теб“. И това беше най-добрият комплимент, който получих от него.

Но по-късно научих, че е бил малко разсеян този следобед, тъй като отчаяно е искал да сподели с мен съня, който имал предишната нощ. Той не беше по сънищата. Никога не бе имал красиви мисли. Никога не бях го чувал да лъже. Винаги беше брутално и нетактично честен. Той ми каза: „Сънувах, че съм умрял и виждам Спасителя Исус Христос. Той ме прегърна и ми каза, че греховете ми са опростени. И, Дейл, почувствах се толкова добре“. Това беше всичко, което каза, а аз се притеснявах да го разпитвам. Той почина два месеца по-късно, докато Рут и аз бяхме в Мадагаскар.

Баща ми, след като се бе присъединил към Църквата в Ларсмо, Финландия на 24 години, живя в съответствие със светлината и познанието, които беше получил. Той правеше всичко, което някога беше помолен. Той заслужи онзи дар на Духа да знае, че Исус е Христос и че Той бе разпънат за греховете на света и за неговите грехове. Това да заслужим този дар не зависи от пола ни или свещеническия ни сан. Зависи от това да заслужим този дар, като избираме вярата, като избираме заветната пътека.

Сестра Ренлънд: Братя и сестри, докато помагате на хората да преодоляват съмненията си и да упражняват вяра, вие постигате това, което президент Ръсел М. Нелсън ни кани да правим като Църква. Той казва, че „посланието ни към света е просто и искрено: ние каним всички Божии чеда от двете страни на завесата да дойдат при Своя Спасител, да приемат благословиите на светия храм, да изпитват нестихваща радост и да се подготвят за вечен живот“²⁰. Приемането на тази покана е израз на вяра.

Докато проповядвате, вие също така помагате на тези, които са се отделили от заветната пътека. Вие преподавате заради тях, заради техните деца, внуци и вероятно заради техните правнуци. Спасителят увещава: „На такива ще продължавате да служите; защото вие не знаете дали те не ще се върнат и покаят, и дойдат при Мене с пълно намерение на сърцето си, и Аз ще ги изцеля; и вие ще станете средството за донасяне на спасение за тях“²¹.

Сега е времето за оптимизъм в Църквата. Истини, които са били скрити в продължение на векове, са разкрити. Има свети храмове по цялата земя. Мисионерите преподават посланието за велика радост на почти всички народи. Като светии и последователи на Господ Исус Христос, ние се обединяваме за служение по един „по-свят начин“, както ни насърчава президент Нелсън, а Господ ускорява своето „дело във времето Му“²². Господарят на лозето ще се труди заедно с нас²³. Посланието, което преподавате, е послание на велика радост и щастие, което е благословия за верните²⁴.

Старейшина Ренлънд: Първата отговорност, която получих като член на Кворума на Дванадесетте, беше да отида и да кажа на отдела за история на Църквата, че заменям старейшина Джефри Р. Холанд като съветник в техния отдел. Както можете да си представите, имаше „плач и ридание, и скърцане със зъби“²⁵, когато научиха, че любимият им съветник ще бъде сменен. Изведнъж им се свършиха носните кърпички.

Като част от отговорността ми като съветник към отдела за история на Църквата прочетох всички томове на The Joseph Smith Papers. Също така прочетох първия том на новия разказ за историята на Църквата, наречен Светии²⁶. Да прочета всичко, което Джозеф Смит е написал или е написано, че е казал, просто укрепи свидетелството ми за ролята му като пророк, избран от Бог да възстанови Неговото дело на земята.

Джозеф Смит никога не се е държал като измамник, стремящ се да заблуждава. Джозеф Смит е имал ясна вяра, че е видял това, което твърдял, че е видял – нашия Небесен Отец и Исус Христос, Мороний, Йоан Кръстител, Петър, Яков и Йоан, Моисей, Илияс и Илия. Той ясно се е държал като човек, който е имал златните плочи и е превел тези древни текстове чрез дара и силата Божии. Той ясно се е държал като човек, който получава откровения от Самия Исус Христос. Той ясно се е държал като човек, който е получил свещеничеството и ключовете на святото апостолство.

Знам по начин, много по-въздействащ и достоверен от петте ми сетива и заявявам, че Джозеф Смит е видял това, което казал, че е видял, той е превел Книгата на Мормон чрез дара и силата Божии и е получил свещеничеството със съответните ключове за спасението на човечеството. Знам, че това е истина. Знам, че тези ключове са на земята днес и че президент Нелсън е правоприемникът на Джозеф Смит.

Това, което виждаме като нащърбена стара лодка с лющеща се боя, може да се окаже божествено одобрена и божествено насочвана вечна перспектива. Господ или има пръст в нащърбяванията и лющещата се боя, или ги използва за Своите Собствени цели. Знам за себе си, че Господ Исус Христос ръководи Своето дело на земята днес. Неговите служители Го познават много добре. Аз Го познавам.

Сестра Ренлънд: Благодарна съм да добавя свидетелството си, че знам, че Исус Христос е нашият Спасител. Животът ни ще бъде благославян завинаги, когато упражняваме вярата си и не се съмняваме в Неговата единителна жертва и в плодовете на това Единение. Благодарна съм, че Той е възстановил Своята Църква днес заедно с всички благословии, които са достъпни за Божиите чеда на земята.

Старейшина Ренлънд: Посланието ни днес се състои в следното: „Не се съмнявайте, а вярвайте“²⁷. Тук съм в ролята си на апостол на Господ Исус Христос. Тук съм, за да дам специално свидетелство в името на Исус Христос, че Той живее и е Спасителят на света. Свидетелствам за Неговото изключително състрадание, любов и нежна загриженост към всички Божии чеда. Свидетелствам за Неговата несравнима единителна жертва за вас и за мен. Докато съм опознавал Спасителя, съм учил за Неговото огромно желание да поправя всичко, да помага в изцеляването на рани и съкрушени сърца. Това са само част от Неговите изключителни качества.

Моля се Бог да изсипва своите най-големи благословии над вас, вашите семейства и учениците ви, за да им помагате да развиват вяра в Исус Христос и да не се съмняват, а да вярват. В името на Исус Христос, амин.