Духовни послания 2017 г.
Ти си Джозеф


Ти си Джозеф

Вечер със старейшина Ким Б. Кларк

Духовно послание за пълнолетните младежи по света • 7 май 2017 г. • Табернакълът в Солт Лейк

Мои скъпи братя и сестри, благодарен съм да бъда с вас тази вечер. Много ви обичам. Винаги, когато съм с пълнолетните младежи на тази Църква, чувствам обич и радост!

Каня ви да дойдете с мен тази вечер на едно, надявам се, изпълнено с открития, вяра и вдъхновение пътуване. Искам да ви върна към ранните дни на Възстановяването, когато Джозеф Смит е бил пълнолетен младеж. Каня ви да дойдете на едно пътуване, което аз самият направих. Прекарах по-голямата част от живота си в изучаване и преподаване за организациите и техните ръководители. Благословен съм да познавам много велики ръководители и да съм в много от най-прекрасните организации, създавани от хора  по цялата земя. Но това пътуване назад към ранните преживявания на Джозеф по време на Възстановяването усили убеждението ми, че всички ние сме част от най-забележителната организация на земята, Господната истинна и жива Църква.

Искам да ви върна в един момент от живота на Джозеф, когато той е изправен пред несигурност и трудности. Това е момент, в който той се учи на това кой е той и кой е Господ и как Господ ще работи с него.

Ще дойде време, когато Джозеф ще бъде великият пророк на Възстановяването, когато той ще заклейми въоръжените пазачи на затвора Ричмънд с такава сила, че пазачите ще се разтреперят, когато ще установи Църквата, ще извърши велики чудеса, ще проповядва Евангелието с чудно прозрение, ще изгражда градове и храмове и ще положи основата за събирането на Израил и делото по спасението от двете страни на завесата. Но аз искам да ви върна към един предишен момент, когато Джозеф още не е това, което е щял да стане. Искам да ви върна към онези дни, защото за Джозеф те са подобни на вашите дни днес. Считам, че има важни уроци, които да научите относно Господ Исус Христос и Неговото учение и относно Неговия Пророк, Джозеф Смит, от дните, когато Джозеф е бил пълнолетен младеж. Знам, че като слушате тази вечер с Господния Дух, вашата обич към Господ и вашата вяра в Него и Неговият Небесен Отец ще се увеличат, а свидетелството ви за Възстановяването и за Пророка Джозеф Смит ще се усили.

Историята

Започвам с историята за златните плочи. През септември 1827 г., когато е на 21 години, Джозеф Смит получава плочите от ангела Мороний, заедно с два камъка със сребърни дъги, които нефитите наричат тълкуватели, също Урим и Тумим1. По-късно през същата есен Джозеф и съпругата му Ема се преместват в Хармъни, Пенсилвания, родният град на Ема, поради силното преследване в Палмира, Ню Йорк2.

В Хармъни Джозеф преписва знаци от плочите и ги изследва. Той моли приятеля си Мартин Харис да намери човек, който да може да преведе плочите, но Мартин не успява3.

Към февруари 1828 г. на Джозеф вече му е ясно, че самият той ще трябва да преведе летописа с помощта на тълкувателите4. След време Джозеф се научава да превежда летописа „чрез дара и силата Божия“5.

Ема, която е бременна с първото им дете, е първият писар на Джозеф. Тя и Джозеф работят по летописа до април 1828 г., когато Мартин Харис пристига в Хармъни, за да служи като писар на Джозеф.

До юни Джозеф приключва превода на първата част на летописа, включително това, което той нарича Книгата на Лехий. Мартин Харис отчаяно иска да занесе ръкописа в Ню Йорк, за да го покаже на съпругата и близките си. Два пъти Джозеф моли Господ за позволение, но всеки път отговорът е не. Мартин настоява и Джозеф моли на Господ за трети път. Този път Господ дава позволение, при условие, че Мартин Харис сключи завет, че ще покаже ръкописа само на съпругата си и на неколцина други. Зарадван, Мартин незабавно се отправя към Палмира с ръкописа.

Обаче, Джозеф е обезпокоен. През този период Джозеф бива посетен от Мороний и е укорен за повторните молби за позволение Мартин да вземе ръкописа. На Джозеф се налага да върне на Мороний плочите и тълкувателите6.

Като че това не са достатъчно притеснения, Ема ражда малко момченце, но бебето умира. Самата Ема почти умира и Джозеф прекарва две седмици неотлъчно до нея. След като тя се подобрява, Ема подтиква Джозеф да отиде и да разбере какво се е случило с Мартин и ръкописа.

В деня, в който Джозеф се връща в Палмира, Мартин Харис потвърждава най-лошите страхове на Джозеф – ръкописът е изчезнал. Майката на Джозеф описва сцената:

„Джозеф… скочи от масата, възкликвайки: „Мартин, да не си изгубил този ръкопис? …“

„Да, няма го – отговори Мартин, – и не знам къде е“.

„О … ! – каза Джозеф, свивайки дланите си в юмрук. – Всичко пропадна! Всичко пропадна! Какво да направя? Аз съгреших. … Трябваше да приема първия отговор, който получих от Господ. …“ Той продължи да ридае и стене и непрекъснато да обикаля из стаята. …

„… Не съм ли достоен за всяко порицание от ангела на Всевишния?“

… Какво можех да му кажа, за да го утеша, когато той видя, че цялото семейство се чувства като него; защото къщата бе изпълнена с ридание, стенания и най-горчивата скръб. … И той продължи да крачи напред-назад, както и да ридае и скърби, до около залез слънце, когато го убедихме да хапне малко.

На следващата сутрин той си тръгна за вкъщи. Разделихме се с мъка, защото сега изглежда всичко, което толкова бяхме очаквали… за миг бе изчезнало и то завинаги“7.

Четиридневното връщане до Хармъни трябва да е било трудно за Джозеф. Той се безпокои за Ема и все още скърби по загубата на първото им дете. Той е изгубил ръкописа и вече не разполага нито с плочите, нито с тълкувателите. Пътуването до вкъщи е дълго.

Джозеф взема решение да се обърне към Господ8. Той описва какво му се случва след връщането му в Хармъни:

„Скоро след завръщането си, започнах да се смирявам в усърдна молитва пред Господа, като… (Излях) душата си в молитва към Бог, та ако е възможно, да получа милост от Неговите ръце и да бъда опростен за всичко, което бях сторил противно на волята Му“9.

„Изминах известно разстояние, когато… предишният небесен пратеник се яви и ми подаде отново Урима и Тумима (тълкувателите). … Попитах Господ чрез тях и получих следното откровение“10.

Полученото от Джозеф откровение е записано в Учение и завети, раздел 3. То е остър укор и призив за допълнително покаяние с обещание. Първо укорът:

„И ето, колко често ти си престъпвал заповедите и законите Божии и си продължавал да се водиш по  увещанията на човеци.

Защото ето, ти не трябваше да се страхуваш от човека повече, отколкото от Бога. Въпреки че човеците не зачитат за нищо съветите Божии и презират Неговите слова,

все пак, ти трябваше да бъдеш верен; и Той щеше да протегне ръката Си и да те подкрепи срещу всички огнени стрели на противника; и Той щеше да бъде с тебе по всяко време на беда“11.

Джозеф е мотивиран от увещанията и страховете на човеци, когато многократно моли Господ за позволение да даде ръкописа на Мартин Харис. Джозеф започва да се покайва, но Господ го учи, че трябва да направи и още нещо:

„Ето, ти си Джозеф и беше избран да вършиш Господното дело, но поради прегрешение, ако не внимаваш, ти ще паднеш.

Но запомни, Бог е милостив; ето защо, покай се за това, което си извършил и което е противно на заповедта, която Аз ти дадох, и ти все още си избран, и отново призован за делото“12.

Мороний изисква от Джозеф да върне тълкувателите и плочите, но му обещава: „Ако си много смирен и разкайващ се, може и да ги получиш отново“13. Джозеф продължава да се покайва и не след дълго получава от Мороний плочите и тълкувателите14.

По-късно, притеснен от бавната скорост на превода, през зимата на 1829 г. Джозеф моли Господ да му изпрати писар15. През април Господ изпраща Оливър Каудъри в Хармъни, за да служи на Джозеф като писар, след чудодейното обръщане във вярата на Оливър16.

С пристигането на Оливър преводаческият процес напредва със забележителна скорост.

Превеждането на Книгата на Мормон е пълно с чудеса и благословии за Джозеф.

Обаче определено го безпокои въпросът за това какво да прави относно Книгата на Лехий. Без летописа на Лехий няма да има разказ за семейството на Лехий, пътуването до обетованата земя или произхода на нефитите и ламанитите.

През май 1829 г. Господ разкрива на Джозеф един план от преди векове да се замени Книгата на Лехий с това, което сега знаем като Малките плочи на Нефи. Тези плочи съдържат обобщение на Книгата на Лехий и пророчествата и ученията на Нефи и други пророци. Тези писания, намиращи се в Книгата на Мормон от 1 Нефи до Словата на Мормон, са вдъхновени от Господ, запазени стотици години и добавени от Мормон към летописа, под Господното наставление17.

Джозеф и Оливър не превеждат отново Книгата на Лехий. Господ предупреждава Джозеф, че зли хора са променили оригиналния ръкопис и планират да попречат на Господното дело. Джозеф превежда Малките плочи на Нефи и поставя превода в началото на Книгата на Мормон.

Преводът на Книгата на Мормон води до чудни преживявания. Свещеничеството е възстановено, а Джозеф и Оливър са кръстени и получават дара на Светия Дух18. Единадесет очевидци виждат плочите и свидетелстват за тяхното съществуване.

Книгата на Мормон, със свидетелството на очевидците, е публикувана през 1830 г. Мартин Харис, който е един от очевидците, ипотекира фермата си, за да заплати отпечатването.

Тук имам две богатства от историческите колекции на Църквата, които искам да ви покажа. Първото е страница от оригиналния ръкопис на Книгата на Мормон. Тази страница съдържа английския превод на 1 Нефи 3:7:

„Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал“.

Второто богатство е един екземпляр от първото издание на Книгата на Мормон.

Това, което Джозеф получава чрез откровение, е отпечатано в Палмира и е точно тук в Книгата на Мормон. Историята, която ви разказах за Джозеф като пълнолетен младеж, за Ема, Мартин Харис, Оливър Каудъри, Мороний и Книгата на Мормон, е истина.

Какво означава тази история за вас

Каня ви, мои скъпи братя и сестри, да разгледате живота си в светлината на тази история. Господ ви подготвя и учи, също както прави с Джозеф, когато той е бил пълнолетен младеж. В живота на Джозеф има важни уроци за вас. Тази вечер искам да наблегна на три: вяра и упование в Исус Христос, покаяние и духовната сила на Книгата на Мормон.

Урок 1: Вяра и упование в Исус Христос

Започвам с урок 1: Вяра и упование в Исус Христос.

Искам да помислите за малко за ситуацията на Джозеф, когато Мартин Харис моли Джозеф да отправи трета молба към Господ. Господ вече два пъти е казал „не“. Третата молба на Мартин създава дилема за Джозеф. Това е изпитание за неговата вяра.

Помислете над това. От една страна, Джозеф има вяра в Исус Христос и Небесния Отец и е благословен с много забележителни духовни преживявания. Той е виждал и говорил с Отец и Сина. Той е разговарял с Мороний и други пророци. Тъкмо е преживял чудния превод на Книгата на Лехий с помощта на тълкувателите и неговия гледачески камък19.

От друга страна, Джозеф е на 22 години и се тревожи. Той има прекрасна съпруга, която е бременна с първото им дете. Той няма пари, няма образование, нито средства да издържа семейството си. Заобиколен е от скептици и хора, които го преследват и има малко приятели. Няма консултанти, към които да се обърне, няма борд на директорите и няма банкери, които да му дадат средства и съвети. Той знае, че трябва да публикува летописа, но няма идея как да заплати за отпечатването, ако Мартин Харис го изостави. Животът му е изпълнен с несигурност.

Въпреки изобилието си от духовни преживявания, Джозеф „се страхув(а) от човека повече, отколкото от Бога“20 и избира да отправи трета молба, като така си навлича неодобрението на Господ и загубва ръкописа. Въпреки това, Господ е милостив към Джозеф. Той помага на Джозеф да се покае като черпи от вярата, която Джозеф вече има, и подготвя средството, чрез което да се преодолее загубата на ръкописа.

По много начини вашата ситуация прилича на тази на Джозеф. Вие сте пълнолетни младежи с притеснения и несигурност относно брак и семейство, образование и работа, а също и намиране на вашето място в света и в Господното царство. В живота ви може да има и други трудности и проблеми.

Подобно на Джозеф, вие вече имате духовни ресурси и преживявания. Чувствали сте Господния Дух в молитви, в Писанията, в служба на други хора. Чувствали сте любовта, благодатта и силата на Господ Исус Христос при покаяние, при причастието и в светия храм.

Когато се изправяте пред изпитания, а това определено ще ви се случва, не се водете от страховете си и не разчитайте на човешките увещания. Каня ви вместо това да вършите нещата, които Господ помага на Джозеф да направи. Обещавам ви, че те ще донесат духовна сила в живота ви.

Първо, разчитайте на духовните преживявания и ресурси, които вече имате, за да увеличавате вярата и упованието в Исус Христос. Черпете сила от духовните благословии, които сте почувствали и преживели, за да напредвате с вяра в Спасителя. Той е най-важната от всички благословии. Любовта Му никога не свършва. Той ще бъде с вас във всеки миг на беда.

Второ, очаквайте с вяра да виждате как Спасителят действа в живота ви. Припомнете си как Господ подготвя Оливър Каудъри да бъде писар за Джозеф и помогна на Джозеф да преодолее загубата на 116-те страници с Малките плочи на Нефи21. Господ действа в живота на Джозеф, действа и във вашия. Вие имате вечна същност и цел, както и божествена съдба. В момента Господ действа в живота ви. Той е пред вас, действайки да отваря врати, да подготвя хора, които да ви помагат, и да проправят пътя пред вас.

Урок 2: Покаяние

Сега започвам урок 2: Покаяние.

Нека се върна на момента, когато Джозеф открива, че ръкописът го няма. Джозеф знае, че е съгрешил спрямо Господ и е нарушил Неговите заповеди. Той е изпълнен с вина и скръб. Но Джозеф се обръща към Господ и открива чудото на опрощението и радостта от изкуплението.

Господ държи отговорен Джозеф според много висок стандарт, без оправдания. Той се отнася с Джозеф като с великия пророк, какъвто Той желае от него да стане. Джозеф се бои от човеците повече, отколкото от Бог. Той се уповава на собственото си разбиране, а не на Бог. За Джозеф покаянието е много повече от това просто да каже: „Направих грешка. Съжалявам, изгубих ръкописа“. Джозеф трябва да преодолее навиците, страховете и склонностите в живота си, които са в основата на неговите грехове. И той трябва да израства, да се учи и променя през целия си живот.

Джозеф се нуждае от промяна в сърцето, която е възможна само чрез милостта, любовта и силата на Исус Христос. И това е точно това, което получава Джозеф. Господ познава потенциала на благородния характер на Джозеф. Когато Той казва на Джозеф: „Ти си Джозеф. … Покай се … , и ти все още си избран“22, може да чуете в тези слова как Спасителят предлага на Джозеф Своята любов и милост, копнеейки Джозеф да се промени.

Може да чуете и как Господ учи Джозеф на неговата същност. Той може да е израснал като бедно, необразовано, фермерско момче, но това не е истинската му същност. Той е Пророкът Джозеф, избран гледач, чрез който Исус Христос ще възстанови на земята пълнотата на Неговото Евангелие.

Когато Господ призовава Джозеф към покаяние, това е призив към Джозеф да направи необходимите промени, за да се извиси и да достигне истинската си същност чрез силата на Единението на Исус Христос. Спасителят вече е изстрадал всичко, през което преминава Джозеф, което е много истинско и трудно, и много обезпокоително. Исус Христос предлага на Джозеф пътя към прошката и изкуплението. В продължение на много дни, седмици и месеци Джозеф търси Господната прошка и Господната изкупителна сила и ги получава.

Братя и сестри, Господ поставя много високи стандарти и за вас, без оправдания. Той се отнася с вас като със смели и състрадателни Негови ученици, каквито Той желае да бъдете. Но Той също така ви обича, както обича и Джозеф. Ние всички от време на време не успяваме и всички ние се нуждаем от благословиите на покаянието.

Както може да видите, че се случва при Джозеф, покаянието е много повече от това да кажете на Господ и на вашия епископ, че сте направили нещо лошо. Вършенето на грях означава отвръщане от Господ. Покаянието е завръщане при Него. Покаянието изисква промяна в сърцето и ума, промяна в живота, съгласно личната ситуация.

Освен това, покаянието непрекъснато благославя. Това е начинът, по който Господ ни помага да се справяме по-добре през целия си живот. Това е начинът, по който да се извисите и да достигнете вечната си същност на Божии синове и дъщери и истинни последователи на Исус Христос.

Тези обещания са реални, братя и сестри. Обръщайте се към Господ Исус Христос, покайвайте се за греховете си и спазвайте заповедите Му. Той притежава безкрайна милост23 и както Джозеф учи по-късно: „Нашият Небесен Отец е по- … безграничен в Своите милости и благословии, отколкото сме склонни да вярваме или приемаме“24. Исус Христос избра да страда за вашите грехове и всички ваши болки и скърби, за да може да ви прощава, изцелява, променя, укрепва и благославя с радост. Той наистина е Спасителят и Изкупителят.

Урок 3: Духовната сила на Книгата на Мормон

Сега започвам урок 3: Духовната сила на Книгата на Мормон.

След като греховете му биват опростени, Джозеф има радостта да получи отново плочите и тълкувателите25. Преживяването му с изгубения ръкопис запечатва в душата му важността на Книгата на Мормон за Господното дело. Основното послание на пророците в Книгата на Мормон е тяхното свидетелство за Исус Христос и Неговото учение. В тази книга има духовна сила.

Можем да видим тази сила в начина, по който Джозеф превежда. Преводът не е бил механичен. Той е бил духовно преживяване и е научил Джозеф на начина на действие на Господ и на проявленията на Светия Дух. За Джозеф Книгата на Мормон от началото до края е един процес на откровение. Книгата на Мормон учи Джозеф на учението на Исус Христос, а Господ го призовава да го спазва – да действа с вяра в Исус Христос, да се покайва, да бъде кръстен и да приеме Светия Дух26.

Господ благославя Джозеф в тези преживявания с увеличена духовна сила. Например, след като бива кръстен, той казва, че е „изпълне(н) със Светия Дух“ и „Писанията се отвориха за (неговото) разбиране и на (него) му се разкри истинското значение и намерение (на Писанията)“27.

Господ използва излизането наяве на Книгата на Мормон, за да издигне Джозеф и да го доближи до Себе Си. Господ поучава Джозеф и го укрепва, като изважда наяве тази книга чрез силата на Светия Дух.

Книгата на Мормон може да бъде възможност за откровения, както бе за Джозеф.

Пророците, които са написали Книгата на Мормон, са видели нашето време. Те са писали на нас. Техните слова са адресирани за нашите времена, нашите нужди и нашите цели. Ако сърцето ви е отворено, докато четете и се молите за Книгата на Мормон, Светият Дух28 ще „ви изяви истината за (книгата)“29. Ще знаете, че Господ Исус Христос е вашият Спасител и Изкупител и че Джозеф Смит е Пророкът на Възстановяването.

Независимо дали още не сте членове на Църквата или сте членове от много или малко време, каня ви да направите това, което прави Джозеф: да прочетете Книгата на Мормон, да се молите за нея, да действате с вяра в Исус Христос, да се покаете, да бъдете кръстени и да приемете Светия Дух. След това да продължите, като получите и спазвате всички обреди и завети на спасението, включително запечатващия обред в храма.

Познавам силата на Книгата на Мормон от много, много лични преживявания. Искам да споделя с вас тази вечер нещо, което ми се случи, когато бях пълнолетен младеж. От два месеца на служих на мисията си в Германия. Беше труден период за мен и бях обезсърчен. Една сутрин коленичих в молитва и споделих с Небесния Отец трудностите си. Казах Му: „Небесни Отче, моля Те, помогни ми“. Докато се молих, чух глас, който бе толкова ясен, все едно някой стоеше точно до мен. Гласът каза: „Вярвай в Бог“.

Седнах на леглото и отворих Книгата на Мормон на Мосия, глава 4, стихове 9 и 10, и прочетох думите на цар Вениамин:

„Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; …

… вярвайте, че трябва да се покаете за греховете си, да ги изоставите и да се смирите пред Бога; … и сега, ако вярвате във всички тези неща, гледайте да ги вършите “30.

Като прочетох тези думи, се почувствах сякаш цар Вениамин говори на мен. Почувствах силата на Светия Дух в сърцето си. Знаех, че това бе отговорът на молитвите ми. Трябваше да се уповавам на Господ, да се покайвам и да се заловя за работа. От този ден насам, Книгата на Мормон е източник на духовна сила в живота ми.

Скъпи мои братя и сестри, знам, че Книгата на Мормон ще ви води към Исус Христос и Неговото учение. Четете Книгата на Мормон, изучавайте я, молете се за нея, ценете я в ума и сърцето си всеки ден, както президент Монсън ни напътства. През всеки период на живота ви чрез тази книга нашият Господ и Спасител ще говори мир на душата ви, ще ви вдъхновява и укрепва и ще ви доближава все повече до Себе Си чрез силата на Светия Дух.

Свидетелство

Тези три урока от младите години на Джозеф свидетелстват за силата на Исус Христос и Неговото учение. Свидетелствам, че Исус е Христос, живият Син на живия Бог. Има Изкупител. Той живее!

Надявам се и се моля да се поучите от живота на Джозеф. Макар че му е трудно през младежките години, той уповава на Господ и Той го благославя да стане великият Пророк на Възстановяването. Джозеф извършва Божието свято дело. Възстановяването е истинно! Запомнете това: Исус е Христос, а Джозеф е Негов пророк. Съществува непрекъсната верига от свещенически ключове, власт и сила, която свързва Джозеф Смит с Томас С. Монсън. Президент Монсън е Господният пророк днес на земята. Всичко това е истина.

И така, възлюбени мои братя и сестри по цялата земя, тази вечер ви казвам: уповавайте се на Господ Исус Христос. Той е знаел името на Джозеф; Той знае вашето име. Той ви обича и действа в живота ви. Чрез Неговата милост, благодат и любов може да се издигнете и, подобно на Пророка Джозеф, да преодолеете всяко изпитание и да станете това, което сте предопределени да бъдете: доблестни, верни светии от последните дни, ръководители във вашите вечни семейства и в Неговата истинна и жива Църква, истински последователи на Исус Христос, изпълнени с Неговата светлина и любов, подготвени да приемете Спасителя, когато Той дойде отново. Свидетелствам за това, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Мороний съветва, учи и наставлява Джозеф в продължение на четири години. От 1823 г. Джозеф отива на хълма Кумора в един и същ септемврийски ден всяка година. Всяка година той отива със силната надежда, че ще получи плочите, но Мороний му казва, че не е готов. През септември 1827 г. той е готов. Относно тълкувателите, вж. Алма 37:21–24. Джозеф Смит казва, че двата камъка представляват това, което в древността е наричано Урим и Тумим. Вж. Джозеф Смит – История 1:35; вж. и Ричард Е. Търли-мл., Робин С. Дженсен и Марк Ашърст-Макгий, „Джозеф гледачът“, Лиахона, окт. 2015 г., с. 49–55.

  2. Айзък Хейл предлага на Ема и Джозеф една ферма, къща и плевня, а също и други подобрения, ако се върнат в Хармъни, Пенсилвания (вж. The Joseph Smith Papers, Documents, Volume 1: July 1828–June 1831, ред. Michael Hubbard MacKay и други, 2013 г., с. 29; Michael Hubbard MacKay и Gerrit J. Dirkmaat, From Darkness unto Light: Joseph Smith’s Translation and Publication of the Book of Mormon, 2015 г., глава 32–33). Мартин Харис, приятел и преуспяващ местен фермер, дава на Джозеф и Ема $50, за да им помогне да изплатят дългове и да плати за пътуването до Пенсилвания (вж. The Joseph Smith Papers, Histories, Volume 1, Joseph Smith Histories, 1832–1844, ред. Karen Lynn Davidson и други, 2012 г., с. 15).

  3. За обсъждане на изписването на знаците в Книгата на Мормон и пътуванията на Мартин Харис вж. Richard E. Bennett, „Martin Harris’s 1828 Visit to Luther Bradish, Charles Anthon and Samuel Mitchill“, в The Coming Forth of the Book of Mormon: A Marvelous Work and a Wonder, ред. Dennis L. Largey и други, 2015 г., с. 103–115.

  4. Няколко разказа потвърждават идеята, че Мартин Харис отнася препис на символите на поне трима човека, за да провери какви са възможностите за получаване на превод, както и че (Джозеф Смит) започва превода чак след като Харис се завръща без да е намерил преводач (в The Joseph Smith Papers, Histories, Volume 1, Joseph Smith Histories, 1832–1844, с. 241). В най-първия си разказ Джозеф Смит записва, че Мартин Харис „каза как Господ му е показал, че трябва да отиде в град Ню Йорк с препис на символите, затова той преписал някои от тях и се отправил към източните градове и говорил с учени, казвайки: „Прочетете това, моля“, а учените кавали: „Не мога“, но ако можел да донесе … плочите, те щели да ги прочетат, но Господ забранил това и (Мартин Харис) се върна при мен и ми ги даде да ги преведа, а аз отвърнах: „Не мога, защото не съм учен“, но Господ бе подготвил очила, с които да прочета книгата, затова започнах да превеждам написаното“ (в The Joseph Smith Papers, Histories, Volume 1, Joseph Smith Histories, 1832–1844, с. 15; главни букви, пунктуация и правопис стандартизирани с цел яснота).

  5. Джозеф Смит, предговор към изданието на Книгата на Мормон от 1830 г. За преглед на превода на Книгата на Мормон вж. статията в Gospel Topics „Book of Mormon Translation“,  topics.lds.org.

  6. Вж. Manuscript History of the Church, том A-1, с. 10, josephsmithpapers.org.

  7. Луси Мак Смит, Biographical Sketches of Joseph Smith the Prophet, and His Progenitors for Many Generations, 1853 г., с. 121–122.

  8. За Джозеф е благословия, че е сред близките си в Ню Йорк, когато научава тази ужасна новина. Преди да тръгне обратно за Хармъни, Пенсилвания, майка му го съветва: „вероятно Господ ще ти прости след известно унижение и покаяние“ (Смит, Biographical Sketches, с. 121.)

  9. Смит, Biographical Sketches,  с. 125.

  10. Джозеф Смит, в Manuscript History of the Church, том A-1, с. 10, josephsmithpapers.org.

  11. Учение и завети 3:6–8.

  12. Учение и завети 3:9–10.

  13. Смит, Biographical Sketches, с. 125.

  14. Има противоречиви разкази за това кога плочите на Книгата на Мормон са върнати. Историята на Джозеф гласи, че е в рамките на няколко дни, докато историята на Луси Мак Смит твърди, че е през септември (вж. Manuscript History of the Church, том A-1, с. 11, josephsmithpapers.org; Lucy Mack Smith, Biographical Sketches, с. 126).

  15. През тази есен и зима Джозеф превежда малко, като Ема му служи за писар, но повечето време тя и Джозеф трябвало да работят във фермата и да се грижат за дома си (вж. Smith, Biographical Sketches, с. 131).

  16. Оливър Каудъри живее под наем при семейство Смит в Манчестър, Ню Йорк, докато преподава в училище. Той чува историите за плочите и Книгата на Мормон и „една нощ, след като си легнал, призовал Господ, за да узнае дали тези неща са истинни, и Господ му изявил, че те са истинни“ (Джозеф Смит, в Manuscript History of the Church, том A-1, с. 15, josephsmithpapers.org). С това знание той чувства непреодолимото желание да бъде писар на Джозеф.

  17. Вж. Учение и завети 10:38–42. Нефи е вдъхновен да направи Малките плочи (вж. 1 Нефи 9:3–6) и ето как Мормон описва вдъхновението, което получава, за да ги включи в летописа: „Но ето, аз ще взема тези плочи, които съдържат тези пророчества и откровения, и ще ги присъединя към останалата част от моя летопис, защото те са много ценни за мене. … И аз правя това с мъдра цел; защото така ми се нашепва според въздействията на Духа Господен, Който е в мен“ (Словата на Мормон 1:6–7).

  18. Когато Джозеф приключва превода на летописа, с Оливър са подтикнати да отидат в горичката и да се молят относно кръщението за опрощение на греховете, споменато в превода на 3 Нефи (вж. 3 Нефи 11:21–28; 19:9–13; 27:16–20). На техните молитви е отговорено. Джозеф и Оливър получават от Йоан Кръстител Аароновото свещеничество и се кръщават един друг (Вж. Джозеф Смит – История 1:68–73). По-късно те получават Мелхиседековото свещеничество от Петър, Яков и Йоан, които им дават властта да даряват Дара на Светия Дух (вж. Учение и завети 27:12–13).

  19. Вж. The Joseph Smith Papers, Revelations and Translations, том 3, част 1: Printer’s Manuscript of the Book of Mormon, 1 Nephi 1–Alma 35, ред. Royal Skousen и Robin Scott Jensen, 2015 г.,с. xvii–xix; MacKay и Dirkmaat, From Darkness unto Light, с. 67–69.

  20. Учение и завети 3:7.

  21. Когато Джозеф научава, че Мартин Харис е изгубил ръкописа, той не знае, че Господ е вдъхновил Мормон да включи в летописа Малките плочи на Нефи. Той не знае, че Господ ще вдъхнови Мартин Харис да се покае, да бъде свидетел за Книгата на Мормон и да заплати за нейното отпечатване. Джозеф не знае за нито едно от тези неща. Господ е пред Джозеф, подготвяйки пътя пред него.

  22. Учение и завети 3:9–10.

  23. Вж. Мосия 28:4.

  24. Джозеф Смит, в Manuscript History of the Church, том D-1, addenda, с. 4, josephsmithpapers.org.

  25. Ярък е контрастът с мрака, който изпитва той през месеците без способността да превежда. Господ е дал на Джозеф силата да „превежда посредством (тълкувателите), …Но Джозеф е … „загуби(л) (този) дар… и умът (му) стана помрачен“ (Учение и завети 10:1–2). Умът на Джозеф е просветлен от силата на Светия Дух, а при загубата на тази светлина той изпитва в ума си духовен мрак. Тази загуба прави специални за Джозеф духа на откровение и напътствието на Духа.

  26. Преводът на историята за кръщението и получаването на Дара на Светия Дух по времето на посещението на Спасителя при хората до храма в земята Изобилие подтиква Джозеф и Оливър да потърсят откровение относно властта за кръщение и отслужване на дара на Светия Дух (вж. The Joseph Smith Papers, Histories, том 1: Joseph Smith Histories, 1832–1844, с. 42; вж. и Оливър Каудъри, писмо до W. W. Phelps, с дата 7 септ. 1834 г., в Latter Day Saints’s Messenger and Advocate, окт. 1834 г., с. 15–16).

  27. Джозеф Смит – История 1:73–74.

  28. Хората, кръстени в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, получават дара на Светия Дух, който е правото за постоянното спътничество на Светия Дух. Хората, които все още не са кръстени, може да получават силата на Светия Дух, за да им засвидетелства за истинността на Книгата на Мормон, но Светият Дух няма да остане с тях.

  29. Мороний 10:4.

  30. Мосия 4:9–10.

Отпечатай