Визия и баланс
Духовно послание за пълнолетните младежи по света • 2 май 2021 г. • Център на пионерите
Старейшина Гари Е. Стивънсън: Мои скъпи млади сестри и братя, Лиса и аз с радост ви приветстваме на духовното послание за пълнолетните младежи по света. Започвайки, ви предаваме искрените и сърдечни поздрави на президент Ръсел М. Нелсън и Първото президентство. Те ви обичат и ние ви обичаме, и заедно ги почитаме и подкрепяме.
Сестра Лиса Стивънсън: Сега, присъединяваме се към вас от едно уникално и свято място в нашата история като светии от последните дни. И наистина имам предвид „място“.
Старейшина Стивънсън: Ние сме тук, в новоосветения Център на пионерите, намиращ се точно до монумента „Това е мястото“ в едноименния парк в подножието над Солт Лейк Сити, щата Юта – мястото, където президент Бригъм Йънг прави изявлението с толкова дълготрайни последици „Тук е мястото“ 1, отбелязвайки тежкото пътуване на първата група пионери преди близо 175 години.
Сестра Стивънсън: Изморени и изстрадали, тези ранни светии от последните дни бягат от жестоко преследване, за да се заселят тук в тази пустинна долина. Представете си как е изглеждала очакващата ги долина Солт Лейк. От обраслото с пелин открито пустинно пространство е било явно, че заселването тук нямало да е лесно.
Старейшина Стивънсън: Но те все пак са благословени с неразбираема за другите небесна визия, подкрепяна от старозаветното пророчество на Исайя, че Господ ще „издигне знаме за народите“2. Тези верни светии отново опознават мира и целеустремеността с евангелска визия, отправена много по-високо от върховете, които изкачват, за да достигнат до долината Солт Лейк.
Сестра Стивънсън: Тези пионери и дошлите след тях са влезли в историята за това, че са изградили това място насред пустинята. Бог ги благославя в началото на събирането на Израил.
Старейшина Стивънсън: Дори днес същият този пионерски дух и визия могат да се усетят в светиите от последните дни навсякъде по света.
Само преди няколко седмици М. Ръсел Балард, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, освети този нов Център на пионерите.
Тук отделни хора и семейства могат да дойдат и да научат повече за монументалните постижения на ранните светии от последните дни, сполетени от големи трудности. Срещу тях работят огромни сили и не им оставят големи шансове. Пионерите призовават Господ ден и нощ, докато отглеждат храна; отклоняват водата от планинските каньони; строят домове и землянки, училища и сгради за събрания, дори храм.
Сестра Стивънсън: Почти невъзможно е да си представим какво е трябвало да направят. Божествената визия, давана от Господ на живите пророци, благославя живота на Неговите избрани чеда, за да осъществява Неговите цели.
Старейшина Стивънсън: Както можете да видите, само няколко фута от мястото, на което съм застанал, е дебелото стъкло, през което се вижда монумента „Това е мястото“. И под него се вижда панорама на града, чието изграждане пионерите са започнали преди толкова много години. А отвъд него се вижда обширната гледка, или визия , на запад, разкриваща хоризонта на залязващото слънце. Тази издигната гледка, добавена към нашето разбиране за миналото, разширява и дава допълнителна светлина върху нашата гледна точка относно визията на пионерите. Също така може да служи за метафора, която да ни помогне да задълбочим своята собствена евангелска визия и да ни води, докато подхождаме към решенията и трудностите в живота си. Само дни след пророческото изказване „Това е мястото“3, визията за храм, централа на Църквата и място, което да служи като знаме за народите, започва да става реалност.
И така тази вечер ще използваме миналото, визията на нашите предци-пионери, за да си помогнем да придобием ясна визия за нашето бъдеще. Вдъхновяващите думи на Уинстън Чърчил имат специално отношение към нашия разговор тази вечер: „Колкото по-назад можеш да погледнеш, толкова по-напред можеш да видиш“4.
Сестра Стивънсън: Няма съмнение, че в света доминира несигурността. След почти година и половина невиждана досега пандемия, какво ни предстои? Всеки от нас има нужда от божествената визия и небесните насоки, давани на ранните светии, за да можем да погледнем напред към нашето бъдеще.
Старейшина Стивънсън: Може да чувствате несигурност за посоката, в която трябва да поемете. Може да се държите здраво за мечти да отслужите мисия, да получите образование или да започнете кариера. Или може да планирате да се влюбите, да сключите брак и да имате семейство, да видите как благословиите на храма се осъществяват за вас и обичните ви хора. Или може да сте започнали вечното си семейство и сега да изживявате трудностите на отглеждането на малки деца.
Нашата крайна цел е една и съща: да напредваме по заветната пътека, подготвяйки се с вяра за възвисяване. Евангелската перспектива дава визия на вас и на мен, така че да можем ясно да виждаме тази пътека.
Сестра Стивънсън: Президент Ръсел М. Нелсън казва относно оставането на заветната пътека: „Ключът е да сключваме и спазваме свещени завети. Ние избираме да вървим по Господната заветна пътека и да оставаме на нея. Тази пътека не е сложна. Това е пътеката към истинската радост в този живот и вечен живот в идния“5.
Старейшина Стивънсън: Така че нашата надежда е да споделим с вас своите лични преживявания, които може да ви упътят, докато се справяте с житейските си ангажименти, и по този начин да ви помогнем да продължите напред, имайки визия и постигайки баланс.
„Смело, светии“ – в изпълнение на семейство Бонер.
Хайде, светии, смело все напред
с песента да вървим.
С радост работим ние и творим,
с вяра да продължим.
Да забравим грижи и тъга,
сърца ни с радост да туптят
и песен да звучи навред:
„С Бог напред! С Бог напред!“.
Да не униваме ний във тъга -
вярвайте, Бог е с нас.
Как се печели битка без борба,
как се стига целта.
Със кураж със нови сили ний
задружно нека да вървим
И песен да звучи навред:
„С Бог напред! С Бог напред!“.
Място на запад Бог ни отреди
и към него вървим.
Там Бог ще ни запази от беди,
ще ни благослови.
Ще запеем звънко песента
за нашия небесен Цар;
в простора да звучи навред:
„С Бог напред! С Бог напред!“.
Ако смъртта сред път ни покоси,
ден щастлив ще е пак.
Старейшина Стивънсън: „Вярвайте, Бог е с нас!“6 е всъщност израз на забележителната визия на ранните пионери. В основата на тяхната визия, че Бог е с тях сред трудности и изпитания, стои тяхната евангелска перспектива.
Можем цял час да говорим за значението на думата визия, която някои дефинират като „изкуството да се виждат неща, невидими за другите“7. Това води до въпроси, които всички ще си зададете в един или друг момент: „Как сега виждам себе си за предстоящите години? Къде съм бил/а? Къде отивам?“.
Сестра Стивънсън: Понякога трябва просто да осъзнаем, че чрез евангелската перспектива и дара на Светия Дух имаме по-добра визия за това, което е възможно. Това се отнася и за усилията, които полагате в своето образование и кариера, въпреки че все още може да не сте решили как да продължите напред.
Старейшина Стивънсън: Намирах се в това положение в началото на професионалната си кариера. Започнах я с един приятел от детството, с който като студенти започнахме бизнес с внос на подаръчни изделия от Азия. През следващите 30 години предприятието ни изцяло се промени и значително се разрасна. Често ни беше задаван следния въпрос: „Когато започнахте своя бизнес, каква беше вашата визия?“. Ами, краткият отговор е: тя не беше пълна.
Визията трябва да се пренаглася редовно и рутинно. За прехода от малък вносител на месингови подаръчни изделия до солиден дистрибутор на фитнес продукти бяха нужни много късмет и пренагласяне на нашата визия междувременно. Оставянето на един план и създаването на нов, подновеният поглед и промяната наистина са сила, а не слабост.
Сестра Стивънсън: И тук трябва да отбележим нашето значително предимство при откриването на нашата визия. Тъй като имате знание за Евангелието, точно както пионерите, вие сте благословени с евангелска перспектива. Вашето предимство е да виждате земното си пътуване по начин, който буквално е небесен.
Старейшина Стивънсън: Вечната или евангелската перспектива дава полезна яснота, която другите нямат – дори по светски въпроси като образование или професия. Бихме искали да се опитаме да покажем това с образи, вместо с думи.
Така че, погледнете тази снимка. Сега, какво виждате? Знаете ли какво е изобразено на нея?
А сега, тази нова перспектива дава ли ви яснота? Това ли е всичко, което искате да видите? Какво мислите? Нека погледнем тази последователност, докато тя се разгръща; моля гледайте внимателно.
Старейшина Стивънсън: Чрез това просто упражнение можете да видите – съвсем буквално – отвъд това, което сега е непосредствено пред вас. Визията ви се подобрява все повече, колкото по-далеч отивате.
Мъдра и позната ни поговорка в Притчи гласи: „Където няма (визия, хората погиват)“8.
Този истинен принцип е описан по-подробно в наши дни от президент М. Ръсел Балард: „Тези, които постигат най-много в този свят, са тези, които имат (визия за живота си)“9. Каква истина е това!
Нашата духовна визия, която произлиза от евангелската ни перспектива, ни дава яснота в житейските приоритети. Позволява ни да ги синхронизираме и да ги поддържаме в баланс. Точно затова виждаме много близка връзка между визия и постигането на баланс.
Бих искал да споделя с вас принципа за постигане на баланс, като ви разкажа свое лично преживяване.
Имам един приятел, признат в своята област, който освен това е и опитен и умел пилот на хеликоптер. През един топъл есенен ден той ни се обади и каза, че ще лети до Солт Лейк Сити и попита моя бизнес партньор и мен дали искахме да ни остави на едно място в планината.
За да стигнем до там с пикап щеше да ни отнеме над два часа. А с хеликоптер – само 15 минути. Затова решихме да приемем.
Беше прекрасен ден за летене. Можехме да видим различните цветове на есенните листа, докато снижавахме за кацане. По-малко от минута преди да кацнем опашният ротор на хеликоптера спря да работи. От това хеликоптерът започна неконтролируемо да се върти. Положението беше много опасно.
За наше щастие, обучението на пилота по протокола за аварийно кацане се задейства почти инстинктивно. Той знаеше, че ако кацнем с носа надолу или по корем, нямаше да оцелеем кацането.
Сред това неконтролируемо въртене той умело завъртя хеликоптера на една страна и така ударихме земята.
Течеше гориво и от двигателя излизаше огън. Той успя да го изключи и излязохме от хеликоптера без да експлодира. Благодарение на действията на пилота и намесата на Господ, бяхме благословени да оцелеем катастрофата с хеликоптера.
Оттогава доста съм научил за хеликоптерите. Развитието на събитията при катастрофата беше в резултат на неизправност в опашния ротор, която доведе до дисбаланс между факторите, които държат хеликоптера във въздуха. Когато се постигне баланс между скоростта на основния ротор, опашния ротор и ъгъла, полетът на хеликоптера може да бъде нещо прекрасно. А ако няма баланс, е ужасяващо! Давам лично свидетелство за това.
Нека за момент опишем по-подробно тези важни елементи.
Първо е основният ротор. Въртенето и дължината на витлото създават подемна сила и въртящ момент. Но въртящият момент трябва по някакъв начин да бъде спрян – ако не хеликоптерът ще се върти безконтролно.
Сестра Стивънсън: Затова хеликоптерът има опашен ротор. Той създава съпротивление срещу безконтролното въртене, предизвиквано от витлата. Скоростта на основния ротор се контролира от пилота ръчно. Скоростта на опашния ротор се контролира от краката на пилота. Непрестанни нагласяния на скоростта на двата ротора са напълно необходими.
Отново, ако това не стане, резултатът не е добър.
Старейшина Стивънсън: Важна е функцията на лоста. Той контролира ъгъла на хеликоптера, който на свой ред контролира посоката му, способността му да завива и стабилността, като действа в синхрон с основния ротор и опашния ротор. Пилотът оперира лоста с дясната си ръка.
Накрая тежестта на товара и ъгълът на хеликоптера определят скоростта и силата, която трябва да бъде произведена от основния ротор и опашния ротор.
Сестра Стивънсън: Когато всички тези функции са в синхрон, балансът е красив. Основен ротор, опашен ротор, лост, тегло и ъгъл – така се превъзмогва гравитацията.
Как можем да отнесем красивия, но сложен полет на хеликоптера към постигането на баланс в живота ни?
Старейшина Стивънсън: Нека представя някои мисли, вдъхновени от послание на президент Гордън Б. Хинкли по време на конференция за ръководители, на която присъствах преди много години. Може да ви помогне да направите връзка между хеликоптера и постигането на баланс.
Той описва как „всеки от нас има четворна отговорност. Първо, ние имаме отговорност към своите семейства. Второ, ние имаме отговорност към работодателите ни. Трето, ние имаме отговорност към Господното дело. Четвърто, ние имаме отговорност към себе си“10.
Използвайки като аналогия баланса между основните функции в хеликоптера, нека погледнем на тези четири отговорности по същия начин.
Сестра Стивънсън: Започваме с дома и семейството, основни функции в живота на всеки от нас. Изключително важно е да не пренебрегвате семейството, към което принадлежите. „Нямате нищо по-ценно от него. … Именно семейните взаимоотношения ще отнесете в следващия живот“11. През последните години много беше изговорено от църковните ръководители относно важността на дома и семейството.
Скорошните промени по отношение на новия баланс между евангелското обучение в дома и в Църквата и променения график на събранията са ясен индикатор, че семейството и дома трябва да се считат за основния ротор.
Президент Нелсън ни казва: „Усърдно работ(е)те, за да превръщате дома си в център на изучаването на Евангелието“. И ако правим това, ни обещава: „С времето Господният ден за вас ще стане истинска наслада. Децата ви ще се вълнуват да изучават ученията на Спасителя и да живеят според тях, а влиянието на противника в живота ви и дома ви ще намалява. Промените в семейството ви ще бъдат значителни и укрепващи“12.
Старейшина Стивънсън: Сега нека се спрем върху вашата работа – професионалния ви живот, а ако сте студенти – върху образованието, към което се стремите и което ще доведе до вашата професия или работа. Образованието, разбира се, увеличава способността ви да имате работа. А работата ви позволява да се грижите за себе си, за семейството и за другите. Работата ни помага да разчитаме на собствените ни сили, както в материален, така и в духовен аспект. В работна среда имате задължение към своя работодател да бъдете както честни и лоялни, така и да постигате очакваните резултати, за което получавате компенсация. Стремете се да давате възможно най-доброто от себе си в своята професия.
В нашата аналогия считайте работата за опашния ротор на хеликоптера.
Сестра Стивънсън: За да давате най-доброто за себе си и семейството си, е от полза да бъдете сред най-добрите в работата си. Двете са тясно взаимносвързани и равновесието между тях е особено важно. Все повече работодатели, социолози и бизнес консултанти потвърждават колко полезно е постигането на баланс между работата и останалата част от живота ни.
Старейшина Стивънсън: Третата важна балансираща функция е отговорността към Господ и Неговото дело. Това е една от основните цели на вашето идване на земята. Ние сме тук, за да обичаме, почитаме и служим на Него и чедата на Небесния ни Отец, нашите братя и сестри по целия свят. Господ се нуждае от нашите усилия и таланти, за да изгражда Своето царство.
„Разпределяйте времето си, за да може да изпълнявате църковните си отговорности“13. Намирам думата разпределям за доста поучителна. За това е нужен съзнателен избор както да освобождаваме време за Господ и Неговата Църква, така и да го разпределяме по важност.
Сестра Стивънсън: Неплатеното ръководство и службата са един от отличителните елементи на възстановената Църква на Исус Христос. Всеки от вас ще бъде канен да допринася в царството по различни начини. Призованията, които ще бъдат отправяни на вас и членове на семейството ви, понякога няма да изглеждат удобни. При все това, „ако имате желания да служите Богу, вие сте призовани за делото“14.
Освен това, нашият скъп пророк, президент Нелсън, ни учи, че светът непрестанно се променя, както и нашата служба в Господната Църква. Той ни насърчава да приемем „една нова действителност“. Даде ни за задача: „Служете на другите. Гледайте на нещата от вечна перспектива. (И) увеличавайте своите призования“15.
Старейшина Стивънсън: Това насърчение дава на всеки от нас визията да правим това, което сме били призовани да правим, но също така да гледаме на нещата от вечна перспектива, тоест да намираме баланс между това и другите належащи отговорности. Считам службата в Църквата за лоста на хеликоптера, който ни стабилизира и управлява посоката на движение.
Сестра Стивънсън: Последната функция за създаване на баланс е отговорността към нас самите.
Животът може да бъде наистина натоварен. Важно е понякога да намаляваме оборотите с цел презареждане и да разгледаме по-внимателно собствените си нужди, като почивка, физически упражнения, отдих и лично духовно развитие. Ръководителите на Църквата наскоро ни дадоха ценни и практични предложения в тази насока.
Старейшина Стивънсън: Да, така е, Лиса. Наскоро президент Балард сподели колко е важно да намираме моменти на тишина. Той споделя:
„Макар технологиите да са били най-вече благословия в живота ми, те могат също да разсейват и да поставят бариера между нас и способността да чуваме Господния глас. Казвам на внуците си, че трябва всеки ден да отделят моменти на тишина, за да размишляват за живота си и какво Господ желае те да правят. …
Не мога да се свързвам с небесата сред купища от безпорядък. … Когато съм на (тихо) място и се стремя към спокойствие, тогава получавам впечатления“16.
Старейшина Холанд говори за целенасочената молитва. Той казва: „Голямо е въздействието на… усилената, целенасочена молитва в борбата с… противопоставянето на противника, всекидневните грижи или разсейването на ума“17.
Сестра Стивънсън: Сестра Джийн Б. Бингам, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, описва три много ценни подхода за взаимопомощ, чрез които да си помагаме.
Първо, тя кани Духа чрез Писанията. Тя споделя: „За да имам Духа, една от първите ми задачи сутрин е четенето на Писанията. Това ми помага да настроя ума си за получаване на откровение“.
Вторият елемент е свързан с храмовото служение. „Друг чудесен начин по-ясно да мога да чувам гласа на Спасителя е посещението на храма. Понякога, когато седя в храма, получавам отговор на молитва или нещо ми идва на ум, докато още съм достатъчно спокойна, за да слушам Духа“.
Третото, което споделя, е: „Музиката… ми помага да чувам гласа на Спасителя. Обичам да слушам химни, дори да е само инструментална музика без текст. Вече знам текста, защото съм ги пяла толкова много, че думите сами идват в ума ми“18.
Старейшина Стивънсън: Изглежда, че отделянето на време за нас самите често е най-трудното нещо, но и много важно. Чувал съм как сравняват това със спиране на трудното рязане с трион, за да се заточи триона.
Сестра Стивънсън: Когато не забравяме, че имаме отговорност към себе си и стъпка по стъпка полагаме грижи, ще бъдем благославяни. Научила съм, че когато се развивам физически, емоционално и духовно, аз не само помагам на себе си, но мога да подхранвам моето семейство и приятелите си.
Вижте колко гладко тези четири аспекта на живота ни се синхронизират, ако ги вършим с визия и се стремим да постигаме баланс! Те се допълват така добре, нали?
Брат Старейшина Стивънсън: Да, така е. Дори когато говорим за баланс на тези аспекти на нашия живот, трябва да поддържаме правилната перспектива.
По много прагматичен начин старейшина Дейвид А. Беднар обобщава това в един скорошен пост в социалните медии. Той пише: „Понякога се замисляме за всичките си отговорности у дома, в училище, на работа и в Църквата, и се чудим как да постигнем баланс с всички тези задачи, съревноваващи се за времето ни. Вместо да се докарваме до лудост в опит да вършим всичко едновременно, трябва да определим няколко основни неща за свои приоритети. И след това да се стремим да отделим на всеки от тях необходимото внимание – на всеки поотделно“19.
Лиса, това ми напомня за едно паметно преживяване с моя баща. Бях млад баща, току-що призован епископ с разрастващ се бизнес, който изискваше все повече. Една вечер, когато се прибрах, заварих семейно празненство за рожден ден. Децата ни и техните братовчеди тичаха навсякъде. А аз влязох отдалечен и седнах в ъгъла на стаята, размишлявайки както над тревогите ми на работа от днешния ден, така и над случващото се в района.
Баща ми дойде при мен и с глас, в който се долавяше нехарактерен за него упрек, ме попита: „Гари, какво правиш?“. Когато му споделих за моите тревоги и всички отговорности в Църквата и на работа, бях сигурен, че ще получа неговата съпричастност. Но не беше така. Вместо това седна до мен и ми каза как се тревожел за мен и че трябвало да направя някои промени, за да не бъда все така отдалечен от семейството си, когато съм физически с тях. Помниш ли това, Лиса?
Сестра Стивънсън: Помня го много добре.
Старейшина Стивънсън: Той каза: „Когато си у дома, направи дома свой приоритет, а не църквата и работата. Когато си на работа, направи работата свой приоритет, а не дома или църквата. Когато си на църква, нека тя е твоят приоритет, а не работата или домът“.
Този съвет беше труден за изпълнение и дори и сега не го прилагам съвършено, но той наистина ми помогна. Следването му сне товар от плещите ми и продължава да се отплаща в живота ми. Затова каня всеки от вас да помисли над този съвет и да се стреми да го следва.
Интересно е, че всъщност старейшина Беднар посъветва почти същото нещо в поста, за който споменахме. Той сподели: „Може да звучи прекалено просто, но не трябва да хабим нерви и усилия в постигането на съвършен баланс от всички важни неща, които трябва да свършим. Когато искрено се молим за Божията помощ в откриването на най-важното, всеки ден Той ще ни помага да съсредоточаваме усилията си“20.
Сестра Стивънсън: Сега трябва да споделя малко неприятни новини. Ако следвате тези напътствия и продължите напред с визия и стремеж към баланс, най-вероятно ще търпите неуспехи от време на време. Ще има падания и неволи.
Може да дойдат моменти, когато визията ви изглежда замъглена от трудности или сте далеч от постигането на баланс. Но има добри новини: вие сте синове и дъщери на един любящ Небесен Отец.
В Писанията учим: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила… и себевладение“21. Не забравяйте следното важно напътствие от Самия Господ: „Затова дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас“22. Затова вие имате неизчерпаем, божествен източник на сила в лицето на нашия възлюбен Спасител, тъкмо Исус Христос.
Старейшина Стивънсън: Сега чуйте вдъхновеното насърчение от президент Нелсън към всеки един от вас. Той казва: „Бог е знаел(,)… че няма да е лесно да намерим заветната пътека, нито да останем на нея. Затова е изпратил Своя Единороден Син, Който да извърши Единение за нас и да ни показва пътя. Божествената сила, която се дава на всички, които обичат и следват Исус Христос, е силата да бъдем изцелявани, укрепвани, пречиствани от греха и подпомагани, така че да правим неща, които няма как да направим самостоятелно“23.
Сестра Стивънсън: Нека знанието за това кои сте наистина и кой е до вас да дава на живота ви ясна визия и стабилен баланс. Господ „ще увеличи вашите възможности, ще разшири мирогледа ви и ще ви укрепи“24.
Старейшина Стивънсън: Беше прекрасно да бъдем с вас тази вечер. Бихме искали да приключим, като изкажем нашата благодарност, отправим покана към вас и споделим нашите свидетелства. Първо, каня ви да помислите как вашата евангелска визия потвърждава идентичността ви като дъщеря или син на Бог.
Второ, помислете как гледате на своята отговорност към дома и семейството, образованието и работата, Църквата и към самите себе си.
Трето, каня ви да намерите тихо място и да запишете впечатленията, които получихте по време на това духовно послание. Не забравяйте, че като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, вие сте надарени със спътничеството на Светия Дух.
Сестра Стивънсън: Като действате според отправените от старейшина Стивънсън покани, не забравяйте пионерите, които са дошли преди нас – тези, за които говорихме и които са населели тази долина и хората от вашите семейства и родни страни. Техният пионерски дух и пример за вършенето на трудни неща може да ви дава увереността вие също да се справяте с трудностите.
Старейшина Стивънсън: Подобно на ранните светии от последните дни, ние гледаме навън. Гледаме нагоре. Гледаме и вътре в себе си в търсене на визия и постигането на баланс.
Сестра Стивънсън: Свидетелствам, че можете да получавате тази „съвършена светла надежда“25. Небесният Отец познава всеки един от вас по име и ви обича. Свидетелствам, че Исус Христос е Единородният Син на живия Бог, и казвам това в името на Исус Христос, амин.
Старейшина Стивънсън: Амин. Благодаря ти, Лиса! Аз също ви свидетелствам, наши млади, красиви братя и сестри. Свидетелствам, че сме чеда на любящи Небесни родители, че Небесният Отец ви обича и че в основата на учението на Отца стои желанието Му всички Негови чеда да се завърнат при Него.
Това учение е възможно благодарение на Неговия Син, нашия любящ Спасител, Исус Христос. Неговото Единение прави възможно да се завърнем в присъствието на нашия любящ Небесен Отец. Давам ви свидетелство за това. Свидетелствам също за Исус Христос и за Неговата свещена роля като наш Спасител и Изкупител. И правя това в името на Исус Христос, амин.