Смело, величаво и независимо
Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 11 септември 2022 г. • Табернакъла в Солт Лейк
Старейшина Дейл Г. Ренлънд: Благодаря ви. Събрали сме се в историческия табернакъл на Солт Лейк, но ни слушат по целия свят. Често в Писанията Господ ни моли да си спомним. Когато си спомняме за оставеното ни наследство от вяра, отдаденост и постоянство, това ни дава перспектива и сили в трудностите на нашето време.
Желанието да си „спомн(им) колко милостив е бил Господ към чедата човешки“1 е породило създаването на поредицата от четири тома Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни. Три тома вече са публикувани. Тези книги включват разкази за верни светии от последните дни от миналото. В тях има примери от живота на хора, които обичат Евангелието на Исус Христос, сключват завети и вървят по заветната пътека, за да опознават нашия Спасител, Исус Христос.
Сестра Рут Л. Ренлънд: Имаме удоволствието да се съсредоточим върху истински истории, които сега можете да прочетете в Светии: смело, величаво и независимо, третия том от поредицата. Този том проследява историята на Църквата между освещаването на храма Солт Лейк през 1893 г. и освещаването на храма Берн Швейцария през 1955 г. През този период продължаващото откровение се проявява в Църквата чрез Господните пророци и при отделните членове. Том 3 от Светии ни помага да разберем своята собствена история, хората, които са част от нея, и нашия Спасител.
Старейшина Ренлънд: През този период родителите на майка ми и баща ми се присъединили към Църквата. Баща ми и майка ми емигрирали в Солт Лейк Сити, тъй като били обещали да сключат брак в храма. През 1950 г. нямало храм в Европа. Всеки от тях получил своето надаряване в храма Солт Лейк, слушайки напътствията на английски и разбирайки много малко. Те сключили брак, били запечатани и се считаха за вечно благословени. Изборът им да направят каквото е необходимо, за да бъдат запечатани в храма, оказа вечно влияние и върху моя живот.
Светии, том 3 е нашето наследство, без значение дали сме потомци на ранните пионери като сестра Ренлънд, на по-късни пионери като мен или самите вие сте пионери във вярата. Вие сте важна част от продължаващата история на Църквата. Благодарим ви за всичко, което правите, за да градите върху основата от вяра, положена от вас и вашите предшественици. „Молим се този том (на Светии) да увеличи разбирането ви за миналото, да укрепи вярата ви и да ви помогне да сключвате и спазвате заветите, които водят до възвисяване и вечен живот“2.
Сестра Ренлънд: Вълнувам се да споделя истории от том 3 на Светии. Да започваме!
Старейшина Ренлънд: Нека започнем с пример за продължаващото Възстановяване на Църквата. Президент Ръсел М. Нелсън често учи, че „Възстановяването е процес, а не събитие, и… ще продължи, докато Господ дойде отново“.3 Събитие от края на живота на президент Джозеф Ф. Смит е прекрасен пример за това.
Джозеф Ф. Смит и Джулина Ламбсън Смит
През 1918 г. здравето на президент Смит е влошено и той вероятно знае, че не му остава много. Смъртта сякаш е около него. Първо, най-големият му син Хайръм се разболява и умира от спукан апендикс. Президент Смит излива мъката си в своя дневник: „Душата ми се раздира. … О! Боже, помогни ми!“.4 Второ, скръбта на президент Смит се увеличава, когато Ида, вдовицата на Хайръм, скоро умира от сърдечна недостатъчност.
Трето, той чете ужасяващите известия за бушуващата световна война. През нея загиват 20 милиона войници и цивилни. Четвърто, смъртоносен щам на грип убива хора по целия свят. Броят на смъртните случаи в световен мащаб е поне 50 милиона. Толкова смърт причинява неописуема скръб и силна болка на семействата. Президент Смит скърби за изгубените животи. Освен това той е прикован на легло от пет месеца. Може да се каже, че пророкът мисли за смъртта.
Това е Библия, притежавана от президент Смит. Използвайки нея (или друга подобна), той получава изключително важно откровение.
Сестра Ренлънд: На 3 октомври 1918 г., той седи в стаята си в Бихайв хаус, само на една пресечка от тук, „размишлявайки над Единението на Исус Христос и изкуплението на света. Отваря… на 1 Петър и чете как Спасителят проповядва в света на духовете. … Светият Дух се спуска над (президент Смит), отваряйки очите на разбирането (му)“. Той поглежда в света на духовете, където множества „праведни жени и мъже, починали преди земното служение на Спасителя, с радост очакват Неговото идване там, за да им оповести освобождаването им от връзките на смъртта.
„Спасителят се яви… и праведните духове ликуваха… Те коленичиха пред Него, признавайки Го за свой Спасител и Избавител от смъртта и веригите на ада. …
… (Президент Смит също) разбира, че Спасителят не е отишъл лично при непокорните духове. Вместо това Той е организирал праведните духове, … за да отнесат посланието на Евангелието на духовете в мрак. Така всички хора, починали с прегрешения или без знание за истината, могат да научат за вярата в Бог, покаянието, кръщението чрез заместник за опрощение на греховете, дара на Светия Дух и всички останали съществени принципи на Евангелието“.
Старейшина Ренлънд: „След това пророкът разбира, че верните (светии от) тази диспенсация ще продължат труда си и в следващия живот, като проповядват Евангелието на духовете, които са били в мрак и в робството на греха. (Той отбелязва:) „Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий, и след като заплатят наказанието за прегрешенията си и бъдат измити до чисто, ще получат награда според делата си, защото те са наследници на спасението“.
Сестра Ренлънд: „… На следващата сутрин (някои са изненадани да видят, че той присъства на) октомврийската обща конференция въпреки влошеното си здраве. Решен да говори на конгрегацията, той застава нестабилно на амвона (в тази сграда), а едрото му тяло трепери от усилията. … Тъй като няма сили да говори за видението си, без да бъде завладян от емоции, той просто споменава за него. „През изминалите пет месеца не живях сам – казва той на конгрегацията. – Пребивавах в дух на молитва, на смирена молба, на вяра и решимост; и постоянно имах връзка с Духа Господен. Събранието тази сутрин ми носи щастие – казва той. – Всемогъщият Бог да ви благослови“5.
След общата конференция президент Смит диктува откровението на своя син Джозеф Фийлдинг Смит. Това е едно от копията, които той подписва и дава на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Те прочитат видението и напълно го одобряват6, и то е официално записано като раздел 138 на Учение и завети. Сега разбираме, че Бог е загрижен за онези от другата страна на завесата на земния живот. Той се интересува от тяхното изкупление. „Мъртвите“ не са наистина мъртви. Продължаващото Възстановяване ни дава това разбиране и ни носи утеха и яснота за следващия свят.
Старейшина Ренлънд: По много начини за личните откровения е необходим същият процес. Аз например трябва да се съсредоточа върху даден проблем. Трябва да го изуча подробно и да го обмисля. Трябва да формулирам различни решения. Сякаш само тогава мога да получа сигурно лично откровение. Често получавам откровения като кратки императивни указания като „Иди“, „Направи“ или „Кажи!“.
Сестра Ренлънд: И при мен е така. След като размишлявам, изучавам и се моля, често в ума ми се появяват мисли или идеи, които знам, че не са мои. Насърчава ме фактът, че Бог знае какво се случва с мен и ме подтиква чрез Светия Дух да върша добро.
Старейшина Ренлънд: Често откровението идва, защото има конкретна нужда от него. Един забележителен пример е случилото се на общата конференция през април 1894 г. Президент Уилфърд Уудръф обявява на своите съветници и на Кворума на дванадесетте апостоли, че е получил откровение по отношение на храмовите запечатвания. Той казва: „Господ ми каза, че е правилно децата да бъдат запечатвани към своите родители, а те – към техните родители толкова назад, за колкото можем да се сдобием с информация“7. Това откровение идва повече от 50 години, след като Илия възстановява в храма Къртлънд властта за запечатване.
Сестра Ренлънд: В неделя, на общата конференция през 1894 г. президент Уудръф заявява: „Получаването на откровения не е приключило. … Ние не сме приключили с осъществяването на Божието дело“. Той говори за това как Бригъм Йънг е продължил делото на Джозеф Смит за изграждане на храмове и организиране на храмовите обреди. „Но той не получи всички откровения, свързани с това дело“ – напомня на конгрегацията президент Уудръф. – Нито пък президент Тейлър или Уилфърд Уудръф. Това дело не ще има край, докато не бъде съвършено завършено“8.
От дните в Наву, членовете извършват кръщения за мъртвите за своите починали роднини. Но важността на запечатването към собствените предци все още не била открита. Президент Уудръф обяснява: „Желаем светиите от последните дни на това време да проследят родословията си толкова назад, колкото могат, и да бъдат запечатани към своите бащи и майки. … Децата трябва да бъдат запечатани за родителите си и тази верига трябва да се продължи колкото е възможно по-назад“9.
Президент Уудръф „напомня на светиите, че в храма Къртлънд Джозеф Смит вижда във видение брат си Алвин. „Всички, които са умрели без познание за Евангелието и които биха го приели, ако им е било позволено да останат, ще бъдат наследници на селестиалното царство“.
„Така ще бъде и с вашите бащи“ – казва президент Уудръф за тези в света на духовете. – Ще има много малко, ако въобще има такива, които няма да приемат Евангелието“.
„Преди да завърши своята проповед, той увещава светиите… да търсят информация за своите починали близки. „Братя и сестри – казва той, – нека продължим да работим по своите документи, да ги попълваме в праведност пред Господ, да изпълняваме този принцип и Божиите благословии ще ни бъдат дадени, а тези, които бъдат изкупени, ще ни благославят в идните дни“10. Това откровение става причината членовете да се връщат често в храма, за да извършват ръкополагания и обреди чрез заместник за починалите си близки. Семействата започват внимателно да записват тези обреди и своята работа по тяхното изпълнение в книги като тази тук, която показва извършената работа за членове на семейството на Дженс Питър и Мари Дейм.
Старейшина Ренлънд: Днес учението за запечатването на поколенията ни изглежда толкова нормално и естествено, но е било нужно откровение от Господ, за да може запечатването на семействата да бъде организирано правилно. Това откровение имаше пряко влияние върху моето семейство на далечния остров Ларсмо, близо до западния бряг на Финландия. Тази история не е в том 3 на Светии, но е ценна за семейството ми. През 1912 г. родителите на баща ми, Лина София и Матс Лийандър Ренлънд, слушали мисионери от Швеция да проповядват възстановеното Евангелие. Лина София и Лийандър били кръстени на следващия ден. Те открили радост в своята нова вяра и в това да са част от малък клон, който бил първият във Финландия. За съжаление, всичко в живота им се преобърнало, когато ги застигнало нещастие.
През 1917 г. Лийандър починал от туберкулоза, оставяйки Лина София вдовица и бременна с десетото им дете. Това дете, баща ми, се родило два месеца след смъртта на Лийандър. Още членове на семейството починали от туберкулоза. В крайна сметка Лина погребала седем от десетте си деца след Лийандър. Било изключително трудно за нея, една бедна селянка, да опази остатъка от семейството си.
В продължение на почти две десетилетия тя прекарвала безсънни нощи. През деня вършела различна временна работа, за да изкарва пари за прехрана. Нощем се грижела за умиращите си близки. Трудно е да си представим как се е справяла Лина София.
Срещнах я веднъж през декември 1963 г. Аз бях на 11, а тя – на 87. Беше прегърбена поради живота, изпълнен с тежък труд. Кожата на лицето и ръцете ѝ беше загрубяла от времето – грапава и дълбоко набраздена. Когато се срещнахме, тя стана и посочи към снимка на Лийандър и ми каза на шведски: „Det här är min gubbe“. „Това е моят мъж“.
Помислих си, че по погрешка е използвала глагола в сегашно време. Тъй като Лийандър беше починал преди 46 години, посочих тази очевидна грешка на майка ми. Тя просто ми каза: „Ти не разбираш“. Наистина не разбирах. Лина София знаеше, че отдавна починалият ѝ съпруг е бил и ще остане неин за вечността. Чрез учението за вечните семейства, Лийандър беше останал в живота ѝ и беше част от голямата ѝ надежда за бъдещето.
Лина София Ренлънд, бабата по бащина линия на Дейл Г. Ренлънд
Малкият Дейл Г. Ренлънд.
Преди освещаването на храма Хелзинки Финландия през 2006 г., сестра ми провери какви обреди са необходими за предците ни от страната на баща ни. Това, което откри, беше ярко потвърждение на вярата на Лина София във властта за запечатване. Тя беше предоставила информацията за своите деца, починали след навършване на 8 години, за да може да бъде извършена храмова работа за тях през 1938 г. Това са сред най-ранните храмови обреди, за които е изпратена информация от Финландия.
Лина се е справила, като е мислила за учението за спасението. Тя е считала за една от Божиите велики милости това да узнае, че семействата са вечни, преди да я застигнат тези нещастия. Израз на нейното дълбоко обръщане във вярата във възстановеното Евангелие на Исус Христос беше работата ѝ по семейната история – работа, разкрита чрез Джозеф Смит, Уилфърд Уудръф и Джозеф Ф. Смит. Тя беше като тези, които „умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч“11.
Сестра Ренлънд: И тъй като Възстановяването е продължаващ процес, има още неща, които да очакваме. Преди по-малко от година президент Нелсън каза: „Настоящите промени в храмовите процедури и други подобни, които ще последват, са продължаващо доказателство, че Господ дейно направлява Своята Църква. Той предоставя възможности на всеки от нас да укрепваме своите духовни основи по-ефективно, като съсредоточаваме живота си върху Него и върху обредите и заветите на Неговия храм“12. Президент Нелсън обясни, че тези промени са направени „под ръководството на Господ и в отговор на нашите молитви“, тъй като Господ желае „да разбира(ме) с пълна яснота какво точно сключва(ме) завети да прави(м). … Да (сме) наясно с (н)ашите привилегии, обещания и отговорности… (и) да има(ме) духовни прозрения и пробуждания“13.
Понякога откровението идва в очаквания от нас момент. Това се случва при още един пример за продължаващото Възстановяване, когато Лоренцо Сноу е президент на Църквата. През 1898 г. Църквата изпитва финансови затруднения. В разгара на своята кампания срещу полигамията, конгресът на Съединените щати упълномощава конфискуването на собствеността на Църквата. Разтревожени, че управниците ще сложат ръка на даренията им, много светии спират да плащат десятък, което значително намалява основния източник на средства на Църквата. Църквата взема пари на заем, за да осигури достатъчно средства за продължаването на Господното дело. Църквата дори взема заем, за да покрие разходите за завършването на храма Солт Лейк. Това финансово положение на Църквата сериозно тревожи ума на 85-годишния пророк14.
„Една сутрин, в началото на май, президент Сноу седи в леглото си, когато синът му Лирой влиза в стаята. … Пророкът го поздравява и обявява: „Отивам в Сейнт Джордж“.
Лирой е изненадан. Сейнт Джордж е… на 480 километра“. За да стигнат до там, трябва да пътуват над 320 километра с влак на юг до Милфорд и след това още 170 километра с файтон. Това щяло да бъде трудно пътуване за възрастен човек. Въпреки това те предприемат дългото, тежко пътуване. „Когато пристигат… прашни и изтощени, … президент на кол ги пита защо са дошли. „Ами – казва президент Сноу, – не знам за какво сме дошли в Сейнт Джордж, само че Духът ни каза да дойдем“.
На следващия ден, 17 май, пророкът се среща с членове в табернакъла на Сейнт Джордж – сграда от червен варовик на няколко пресечки северозападно от храма“. Когато президент Сноу се изправя, за да се обърне към светиите, той казва: „Едва ли можем да обясним причината, поради която сме дошли, при все това предполагам, че Господ ще има да ни каже нещо“.
Старейшина Ренлънд: „По време на проповедта президент Сноу неочаквано спира да говори и в залата настава пълна тишина. Очите му се просветляват и лицето му грейва. Когато отваря устата си, гласът му е по-силен. Сякаш вдъхновение от Бог изпълва залата. Тогава той говори за десятъка. … Той тъжи, че много… светии се колебаят да плащат пълен десятък. … „Това има съществено значение за подготовката на Сион“ – казва той.
На следващия следобед, президент Сноу (учи:) „Дошло е времето за всеки светия от последните дни, който смята да бъде подготвен за бъдещето и да стои здраво стъпил на правилната основа, да върши волята Господна и да плаща пълен десятък. Това е словото Господно към вас и това ще бъде словото Господно за всяко селище из цялата земя на Сион“.
По-късно президент Сноу учи: „Положението ни е ужасно и поради това Църквата е в робство. Облекчение е възможно, единствено ако светиите съблюдават този закон“. Той кани (членовете) да се подчиняват напълно на закона и обещава, че Господ ще ги благославя за усилията им. Той също така заявява, че сега плащането на десятък ще бъде твърдо изискване за посещаването на храма“15.
Сестра Ренлънд: Оттогава мнозина могат да свидетелстват, че Господ излива Своите изобилни благословии върху тези, които са готови да се подчиняват на този прост закон. Брат Алоис Чиеп служи като президент на клон Виена Австрия. Той пази документите за десятъка и друга документация на клона в това скромно и здраво сандъче. При бомбардировките през Втората световна война, президент Чиеп и семейството му първо се грижат за безопасността на това сандъче, а след това за личните си притежания.
Някои също така свидетелстват за трудностите да приемат закона и за изключителните благословии, получени в резултат на неговото спазване.
Това, което се случва със семейство Янагида в Япония, е такъв пример. През 1948 г. Първото президентство отново изпраща мисионери в Япония. Когато Тошико Янагида пита баща си за религията, той я насърчава да посети събрание на светиите от последните дни. Той се е присъединил към Църквата през 1915 г.
Сестра Янагида се среща с мисионерите, обърната е във вярата и е кръстена през август 1949 г. в присъствието на баща си. Съпругът ѝ по-късно намира мисионерите и е кръстен от същия мисионер, който е учил сестра Янагида16.
Тошико Янагида
Старейшина Ренлънд: Брат и сестра Янагида имат трудности с плащането на десятък. Те „не изкарват много пари и понякога се чудят дали ще имат достатъчно, за да плащат за обяда на сина си в училище. Те също така се надяват да си купят къща. След събрание в Църквата (сестра Янагида) пита един мисионер за десятъка. „Сега японците са много бедни след войната – казва тя. – Много ни е трудно с десятъка. Трябва ли да плащаме?“
Старейшината отговаря, че Бог е заповядал всички да плащат десятък и ѝ казва за благословиите от спазването на този принцип. (Сестра Янагида) е скептична и леко ядосана. „Това е американски начин на мислене“ – казва си тя.
… Една сестра мисионерка обещава на (сестра Янагида), че плащането на десятък може да помогне на семейството ѝ да постигне целта си да има своя собствена къща. С желание да се подчиняват, (брат и сестра Янагида) решават да плащат десятък и да се уповават, че благословиите ще дойдат. …
(Те) започват да виждат (тези) благословии. … Купуват си парцел в града на достъпна цена и изготвят чертежите за къщата. След това кандидатстват за ипотека през нова държавна програма и когато получават разрешение за строеж, започват да работят по основите.
Процесът върви гладко, докато един строителен инспектор не забелязва, че до техния парцел не могат да достигнат пожарникари. Той им казва: „Това не е земя, която е подходяща за построяването на дом. Не може да продължите със строителството“.
Несигурни какво да правят, (брат и сестра Янагида) говорят с мисионерите. Един старейшина им казва: „Ние шестимата ще постим и ще се молим за вас. Вие направете същото“. През следващите два дни семейство Янагида пости и се моли заедно с мисионерите. Тогава идва друг инспектор за повторна оценка на парцела им. … Първоначално той им дава малка надежда да бъдат одобрени при инспекцията. Но докато разглежда парцела, той забелязва решение. При спешен случай пожарната служба може да достигне до собствеността им, като просто премахне една близка ограда. В крайна сметка семейство Янагида могат да построят къщата си.
Инспекторът им казва: „Предполагам, че вие двамата сте направили нещо изключително добро в миналото. През всичките си години, никога не съм бил толкова склонен да направя промяна“. (Брат и сестра Янагида) са изпълнени с радост. Те са постили, молили са се и са плащали десятък. И точно както (тази забележителна) сестра мисионерка им е обещала, те ще имат собствен дом17.
Светии по целия свят са имали подобни преживявания, когато са плащали десятък. Господ благославя хората от Своя народ, които са верни и се подчиняват. А вярното плащане на десятък позволява храмове да бъдат изграждани по целия свят.
Сестра Ренлънд: Знам, че сме били благославяни и по едва забележими, и по значими начини поради това, че живеем според закона за десятъка. Понякога благословиите не са това, което очакваме, и може лесно да бъдат подминати. Но те са реални. Знаем това от опит18.
Една от любимите ми истории, разказана в Светии, е за това как първите сестри биват призовани да служат като пълновременни мисионерки. В края на 90-те години на 19-и век в Англия се разнасят слухове, че жените светии от последните дни са наивни и глупави и не могат да мислят самостоятелно. Тогава една сестра светия от Солт Лейк Сити, Елизабет Маккюн, отива на продължително посещение в Лондон заедно с дъщеря си.
Докато присъстват на конференция на Църквата в Лондон, Елизабет е изненадана, когато „по време на сутрешната сесия Джозеф Макмърин, съветник в президентството на мисия, порицава… нелюбезните твърдения по отношение на жените светии от последните дни (и обявява:) „Сред нас сега е една дама от Юта. … Ще помолим сестра Маккюн да говори тази вечер и да ви разкаже за живота си в Юта. След това той насърчава всички на конференцията да доведат приятелите си, за да я слушат.
Когато наближава времето за събранието, хора изпълват залата до краен предел. Елизабет казва тиха молитва и застава на амвона”. Тя говори на събралите се за своята вяра и семейство, като смело свидетелства за истинността на Евангелието. Тя също така казва: „Нашата религия ни учи, че съпругата стои рамо до рамо със съпруга си“. Когато събранието приключва, непознати се здрависват с Елизабет. Някой казва: „Ако можеше повече от вашите жени да идват тук, ще се случват много добри неща“.
След като вижда въздействието, което Елизабет има над събралите се, (президент Макмърин пише до президента на Църквата:) „Ако известен брой умни и интелигентни жени бъдат призовани на мисия в Англия, … резултатите биха били отлични“. Решението жени да бъдат призовавани като пълновременни проповядващи мисионерки идва донякъде в резултат от проповядването на Елизабет Маккюн“19.
Елизабет Маккюн.
На 22 април 1898 г., Инес Найт и Джени Бримхол слизат на пристанището в Ливърпул, Англия. Те са първите, отделени като „жени мисионерки“ за Църквата.
Те придружават президент Макмърин и други мисионери до град източно от Ливърпул. Вечерта голяма група хора присъства на събрание с мисионерите на улицата. Президент Макмърин обявява, че на следващия ден ще се проведе специално събрание и кани всички да дойдат и да чуят проповядване от „истински мормонски жени“20. Това е мисионерският дневник на Инес Найт. Тя пише: „Вечерта говорих, изпълнена със страх и треперейки, но се изненадах от себе си“21. Тя разпознава получената небесна помощ, когато пише: „Вечерта говорих на голяма тълпа, но бях благословена от молитвите на други мисионери“22. Тези „истински мормонски жени“ се справят добре, ходейки от врата на врата и свидетелствайки често на събиращи се по улиците хора. Към тях скоро се присъединяват други сестри мисионерки, които работят из цяла Англия.
Старейшина Ренлънд: Сестра Найт и сестра Бримхол са само началото. В тази диспенсация стотици хиляди сестри мисионерки са служили23. Едно от нещата, които ми правят впечатление в сестрите мисионерки, е това, че могат да са ефективни, като просто са самите себе си. Те са истински жени светии от последните дни. Подобно на сестра Найт и сестра Бримхол, те говорят с хората за това кои са и защо вярват в това, в което вярват.
Влиянието на сестрите мисионерки върху събирането на Израил е изключително. По време на сесия за въпроси и отговори наскоро, един млад старейшина ме попита защо районите от неговата мисия предпочитат сестри мисионерки. Отговорът ми беше прост: „Тъй като сестрите отдават сърцата и душите си на делото. Членовете обичат всички мисионери, които правят това безрезервно“.
Това, че сестрите мисионерки приемат призования за мисия, е и продължава да бъде значима част от разпространяването на Евангелието. Президент Нелсън казва на общата конференция през април: „Ние обичаме сестрите мисионерки и ги приветстваме от сърце. Вашият принос в това дело е удивителен!“24.
Сестра Ренлънд: Аз също съм впечатлена от доброто, което е произлязло благодарение на сестра Маккюн, която не е била призована и отделена като мисионерка. Но тази скъпа сестра прави нещата да се случват поради вярата си25.
Това ни отвежда до друга удивителна история от том 3 на Светии. Откриваме примери за светии, които са верни ученици при изключително трудни обстоятелства. Бивши врагове преодоляват враждебността и се обединяват, като се осланят на Исус Христос.
След Втората световна война „Нидерландия е в плачевно състояние след пет години окупация (от немския нацистки режим). Повече от двеста хиляди нидерландци са загинали през войната, а стотици хиляди домове са засегнати или унищожени. Много светии в… Нидерландия изпитват неприязън към немците“ и един към друг, тъй като някои са се бунтували срещу окупаторите, а други са си сътрудничили с тях. Разделението е осезаемо.
Старейшина Ренлънд: „Президентът на мисия, Корнелиус Запей, насърчава клоновете на Църквата да допълват хранителните си запаси, като започнат да отглеждат картофи, използвайки посадъчен материал от държавата“. С това насърчение, „клоновете в Нидерландия… започват да засаждат картофи навсякъде, където намерят парче земя, отглеждайки картофите в дворове, цветни лехи, празни терени и между улиците.
Малко преди събирането на реколтата (президент Запей) провежда конференция на мисията в град Ротердам“. От разговори с президента на мисия Източна Германия той знае, че „много светии в Германия страдат от тежък недостиг на храна. (Президент Запей) иска да направи нещо, за да помогне, и затова пита местни ръководители дали биха имали готовност да дадат част от реколтата картофи на светиите в Германия.
Той признава: „Някои от най-върлите врагове, които сте срещали поради войната, са немците. Но тези хора сега са много по-зле от вас“.
„Първоначално някои светии в Нидерландия се противопоставят на плана. Защо трябва да споделят своите картофи с немците? (Някои са изгубили домовете си) поради немски бомбардировки или (са гледали как) обични хора умират от глад, защото немските окупатори са взели храната им“.
Президент Запей моли Питер Флам, бивш военнопленник и ръководител на клона на Църквата в Амстердам, „да посети клоновете из Нидерландия и да ги насърчи да подкрепят плана“, като подчертава разликата между нацисткия режим и германския народ. „Питер е опитен ръководител на Църквата, чието несправедливо затваряне в немски лагер е общоизвестно. Ако светиите в Нидерландия обичат някого в мисията и му се доверяват, това е Питер Флам“.
Когато Питер се среща с клоновете, „той намеква за трудностите в затвора. Той казва: „Знаете, че съм преживял това. Знаете, че е така“. Той ги увещава да простят на немците. „Знам колко е трудно да ги обичате – казва той. – Ако те са наши братя и сестри, тогава трябва да се отнасяме към тях като към наши братя и сестри“.
Сестра Ренлънд: „Думите му и думите на други президенти на клон трогват светиите и гневът на мнозина се стопява, докато събират картофи за своите немски (братя и сестри)“. Но не само това, раздорите и недоверието, съществували сред членовете на клоновете, също започват да изчезват. Членовете „узнават, че могат да работят заедно занапред.
Междувременно (президент Запей) се опитва да осигури разрешителни за транспортиране на картофите до Германия. … Когато няколко длъжностни лица се опитват да спрат плановете за транспортиране, (президент Запей) им казва: „Тези картофи принадлежат на Господ и ако е волята Му, Той ще се погрижи те да достигнат до Германия“.
Корнелиус Запей, нидерландски мисионери и нидерландски светии товарят картофи за транспортиране.
Накрая, през ноември 1947 г., нидерландски светии и мисионери се събират в Хага, за да натоварят… повече от седемдесет тона картофи. Малко след това картофите пристигат в Германия, за да бъдат разпределени сред светиите. …
Вести за проекта с картофи скоро достигат до Първото президентство. Удивен, президент Дейвид О. Макей казва: „Това е една от най-великите прояви на истинско християнско поведение, за която някога съм чувал“26.
Старейшина Ренлънд: На следващата година членовете от Нидерландия отново изпращат голямо количество картофи на немците. И добавят херинга, с която правят дарението си още по-съществено. Няколко години по-късно, през 1953 г., водите на Северно море прииждат и заливат значителна част от Нидерландия и много нидерландци изпадат в нужда. Този път немските светии изпращат помощ на нидерландците, за да им помогнат в момент на нужда. Милосърдните дела на светиите от Нидерландия са източник на вдъхновение в продължение на години, осигурявайки трайно свидетелство за любовта и милосърдието, възможни дори между врагове, когато обикновените хора обичат първо Бог и ближните си както себе си.
Готовността да простят носи изцеление на самите нидерландци. Открих, че същото се отнася и за мен. Ако тая обида, Духът се наскърбява. Ако съм ядосан, аз съм по-малко мил и подобен на Христос в поведението си спрямо другите. Тази истина е красиво заявена от герой в романа на Алън Патън от 1953 г., Твърде късно Фаларопа, действието на който се развива в Южна Африка: „Има строг закон, … че когато бъдем сериозно наранени, никога няма да се възстановим напълно, докато не простим“27.
Сестра Ренлънд: Има още толкова много вдъхновяващи разкази от историята на Църквата в този времеви период, включени в том 3 на Светии, разкази от всички краища на света. Може би ще искате да научите нещо за Уилям Даниелс, който служи вярно в продължение на години в сегрегирания Кейп Таун, Южна Африка. Въпреки че не е ръкоположен в сан на свещеничеството, той има пламенно свидетелство28.
Старейшина Ренлънд: Или за Рафаел Монрой и Висенте Моралес в Мексико, които стават мъченици поради вярата си. И за майката на Рафаел, Хесуита, и съпругата му Гуадалупе, които смело водят своето семейство и общност въпреки непрестанните заплахи29.
Хесуита Монрой.
Сестра Ренлънд: Или за Алма Ричардс, първият светия от последните дни, който печели олимпийски медал, донякъде поради това, че е избрал да живее според Словото на мъдростта30.
Старейшина Ренлънд: Или за Хирини Уаанга, който с подкрепата на вярната си съпруга Миър се завръща в родната си Нова Зеландия като мисионер, за да проповядва и да събира имена за храмова работа31.
Сестра Ренлънд: Или за Хелга Майзус, която запазва вярата като млада жена светия от последните дни в нацистка Германия, въпреки тормоза от бивши приятели, учители и училищни ръководители32.
Старейшина Ренлънд: Или за Евелин Ходжис, която работи като социален работник към Обществото за взаимопомощ, за да помага на семейства да си стъпят на краката по време на Голямата депресия33.
Сестра Ренлънд: Нямаме време да споменем други, но знам, че всички ще искате сами да прочетете този трети том на Светии.
Старейшина Ренлънд: За мен, съвършеният химн за този период от историята на Църквата е „Чуйте, народи!“34, който хорът ще изпее в края на това събрание. Написан е от Луис Ф. Мьонх, немец, който се присъединява към Църквата, докато по време на пътуване минава през Солт Лейк Сити. По-късно той служи като мисионер за Църквата в Швейцария и Германия. Докато е на мисия, той публикува много материали на немски, включително „Чуйте, народи!“. Химнът се превръща в един от най-обичаните от немскоговорящите светии от последните дни. Първо е публикуван в Германия в този сборник през 1890 г. Преведен е на други езици и е публикуван като част от сегашния сборник, който използваме. В тази версия е пропуснат първоначалния трети куплет, който хорът също ще изпее.
Този куплет описва какво са правили светиите, за които говорихме, в тази епоха. Те са „почита(ли) единствения и истински жив Бог. (Те са дошли) и (са били) кръстени, (държали са се) за пръта. (Отдали са) Му (своите) сърца, с вяра в Неговия Син – Исус, Светият“.
Каня ви да прочетете Светии, за да научите и разберете историята на Църквата и да се поучите от примера на нейните членове. За Светии са направени старателни проучвания и информацията е достоверна. Книгата е свидетелство за продължаващото Възстановяване на Църквата на Исус Христос. Нашата история е вдъхновяваща. Тази история е нашето общо наследство, без значение дали сме потомци на ранните пионери, на по-късни пионери или ние самите сме пионери във вярата.
Защо това е важно? Защо отделяме толкова много време да разказваме тези истории? Защото те ни дават примери от живота за силата на това да опознаваме Спасителя. Знам, че Исус Христос живее и ръководи тази Църква. Той бди над Своя заветен народ, който е въоръжен със силата Божия във велика слава. Благославям ви да усещате любовта на Спасителя в живота си, като се доближавате до Него и Неговата Църква, в името на Исус Христос, амин.