Отстоявайте истината
Духовно послание за пълнолетни младежи по света
21 май 2023 г., неделя
Президент Далин Х. Оукс: Благодаря ви за прекрасната музика. Благодаря и на вас, комисар Гилбърт, за хубавото представяне.
Скъпи пълнолетни младежи, включително ученици, които скоро ще завършите гимназия, сестра Оукс и аз се вълнуваме да изразим любовта си към вас и да ви отправим това важно духовно послание. За всички нас времената са тревожни, но Евангелието на Исус Христос ни дава достатъчно основания да дерзаем. Чрез Своя пророк Бог е отправил покана към нас да устояваме на несгодите, а ученията на Исус Христос очертават пътеката, по която да напредваме към божествената си съдба за вечен живот.
I.
В реч пред публика като вас, президент Ръсел М. Нелсън дава следното важно наставление: „С увеличаване на материализма в света, вие трябва да се развивате все повече и повече в духовно отношение. Стремете се да отстоявате принципите си, вместо да бъдете популярни“.
След това той отправя следната покана, която ние превръщаме в заглавие на нашето духовно послание: „Познавайте истината и я отстоявайте дори ако тя не е политически популярна“1.
Целта на земния ни живот и пътят, който трябва да следваме, за да надделяваме, са изложени в плана на спасение, а наскоро и в „Семейството: прокламация към света“. Размишлявайте над перспективата в следното ценно обобщение от президент Нелсън:
„Животът не е театрална постановка от едно действие. В него наистина има доземен период. И наистина има живот след смъртта. Доземната и земната част са само прелюдия към живота ни след смъртта. Знанието за трите степени на слава, както са открити на пророците, ни дава бърз поглед за възможностите ни след смъртта. Вечният живот е славен и си струва изпитанието“2.
Като светии от последните дни, ние сме благословени да имаме съвременни откровения, които ни дават по-голямо разбиране за целта на земния живот. Както казва президент Нелсън, ние не възприемаме земния живот като постановка от едно действие. За нас има поне три действия в нашето вечно пътуване. Първо действие е доземното ни съществуване. Следва сегашното ни земно съществуване, като второ действие. Нашият живот след смъртта е трето действие. Това последно действие включва буквално възкресение за всички живели някога хора и Последния съд, определящ за нас царство на слава, за което сме се подготвили чрез нашите дела, решения и желания.
Възстановеното Евангелие на Исус Христос предоставя уникален достъп до истината за плана на спасение на нашия любящ Небесен Отец за Неговите чеда.
Целта на живота ни на земята, второ действие, е да напредваме към нашата съдба за вечен живот. Правим това, като преодоляваме описаното в Книгата на Мормон противопоставяне във всички неща, включително многото изкушения да нарушаваме Божиите заповеди. Това да се изправяме пред изкушенията и да ги преодоляваме, да се доближаваме все повече до Бог чрез правилни избори и покаяние за грешните ни такива, ни помага да постигаме вечния растеж, който е целта на земния живот на Божиите чеда.
Ние, които имаме дара на Светия Дух и просветлението на съвременното откровение, сме благославяни с много прозрения. Например в Книгата на Мормон се обещава, че онези, които усърдно търсят, „ще намер(ят); и тайнствата Божии ще им бъдат разкрити чрез силата на Светия Дух“3. Моля се всички, които обичам – включително всички Божии чеда, които сега ме слушат – да действат според поканата да намерят и познаят истината.
II.
Първата истина се отнася до брака. Бракът заема централно място в целта на земния живот и това, което следва. Ние сме чеда на любящ Небесен Отец, Който ни е създал със способността да следваме Неговата заповед да се плодим и изпълваме земята. Тази съзидателна сила е един от най-ценните дарове, които имаме в земния живот. Но най-важен за този дар е законът за целомъдрието, заповедта нашите сили за създаване на потомство да се използват само в рамките на брака между мъж и жена. Посочената заповед заема централно място в Евангелието на Исус Христос. Тази реалност обяснява защо имаме различни ценности и се въздържаме от определено поведение, което изглежда обичайно за мнозина около нас.
Отношението ни към определението за брака и към самия брак е пример за това. Ръководителите на Църквата на Исус Христос изразяват сериозна загриженост относно последните промени в характера и обхвата на брака в Съединените щати. Това включва нарастващата тенденция сред гражданите на САЩ, включително при някои достойни млади мъже и жени светии от последните дни, да отлагат брака. За да покажем тази тенденция, нека разгледаме две диаграми относно брака. Въпреки че цифрите в тях се отнасят за Съединените щати, те представляват световен проблем.
Първата диаграма показва значителното намаляване на стойността в проценти на гражданите на Съединените щати, които изобщо са сключвали брак. През последните 30 години тази стойност спада с осем до девет процента както за мъжете, така и за жените. Броят на браковете в Съединените щати очевидно намалява.
Втората диаграма показва съответно увеличаване на възрастта, на която младите светии от последните дни сключват брак. Показана е средната възраст на мъжете и жените светии от последните дни, на която сключват брак за първи път. Вижда се увеличаване на възрастта с около пет години както за мъжете, така и за жените4.
Замислете се какво пропускат пълнолетните младежи светии от последните дни, когато умишлено и за дълго време отлагат да сключат брак: изгубени възможности и отложени благословии. Това означава забавяне на важното лично израстване, което се случва чрез взаимоотношенията между съпруг и съпруга и което води до развиване на качества като жертвоготовност и смирение. Означава намалени възможности да работим заедно за изграждането на Божието царство. И най-важното, означава по-малък брой родени деца, които да израстват с благословиите на Евангелието. Вие знаете всичко това и трябва да сте наясно: вашите ръководители са запознати, че много от необвързаните ни членове не сключват брак по-рано заради причини извън техния контрол. Ще кажа повече за това по-късно.
Кристен, моля те, сподели своите мисли по въпроса.
Сестра Кристен М. Оукс: Добре. Истината е, че бракът е дар. Бракът не само ни дава възможността да имаме деца, но ни дава също възможността и стимула да започнем едно пътуване на съвместно израстване. Научаваме се да жертваме и служим според възможностите си по още няколко начина.
Когато бях несемейна, винаги търсех възможности за служба. Сега, всяка вечер, докато се храним, моят проект за служба седи точно срещу мен. Уча се как повече да обичам своя съпруг и повече да му помагам, защото той е мой приятел в радостни и скръбни моменти. Имам до себе си защитник, учител и насърчител, който на свой ред ми помага. Бракът предоставя възможност да се учите да общувате и да имате перспектива. Искам да знаете, че животът става по-добър, когато бракът ни се обвърже с нещо, което e по-голямо от нас и ни доближава до нашия Спасител. И искаме това за всички вас.
В пиесата Клетниците има следната реплика: „Да обичаш друг човек е като да видиш лицето Божие“5. Това се случва най-добре в брака.
Президент Оукс: От светска гледна точка, отлагането на създаването на деца – и дори значителното пренебрегване на тази част – е очевидно в току-що отчетената тенденция на уважаваното национално проучване, което сочи, че заинтересоваността на възрастните да имат деца е спаднала през последните 25 години от 66 процента на 33 процента6.
Кристен и аз се замислихме какво значение има за възстановената Църква това пренебрегване в национален мащаб на важността на децата, когато сестрата на Кристен ни сподели един коментар на нейния малък внук. Докато четели заедно списанието Приятел и разглеждали една рисунка на Исус, тя се удивила как Спасителят кани децата да дойдат при Него. Андерс, на четири години, направил следния вдъхновен коментар: „Не разбираш ли? Исус обича децата“.
Помнете, че любящият Небесен Отец има план за Своите пълнолетни младежи и част от този план са бракът и децата.
Сега, просто за забавление, искаме да споделим онова, което някога сме преподавали относно излизането на срещи. Ето един видеоклип с казаното от мен през 2005 г., когато най-големите пълнолетни младежи сред нас днес бяха само около 12-годишни, а останалите от вас бяхте само деца или още не бяхте родени.
Дълги години, ръководителите на Църквата съветвахме нашите младежи да не излизат на срещи, преди да навършат 16 години. Вероятно някои пълнолетни младежи, особено мъжете, са довели този мъдър съвет до крайност и са решили да не излизат на срещи, докато не навършат 26 или може би дори 36 години. Сега ви каня да се върнете с мен назад във времето и да гледаме видеоклипа от 2005-а година.
Президент Оукс (видеоклип): „Мъже, ако сте се завърнали от мисия и още се придържате към моделите момче/момиче, които сте били съветвани да следвате на 15 годишна възраст, време е да пораснете. Съберете кураж и потърсете някой, с когото да оформите двойка. Почнете с различни срещи с различни млади жени и когато тази фаза узрее в добра възможност, пристъпете към ухажване. Време е за брак. Това е нещото, което Господ предвижда за Своите несемейни синове и дъщери. Мъжете поемат инициативата и вие, мъже, трябва да пристъпите към това. Ако не знаете какво е това среща, може би следното определение ще помогне. Чух го от 18-годишната си внучка. Една „среща“ трябва да мине теста на трите П-та: (1) предварително планирана, (2) платена и (3) подредена по двойки. (…)
Мои несемейни млади приятели, съветваме ви да насочите общуването си с другия пол в рамките на ходенето на срещи, които имат потенциал да узреят до брак, а не в рамките на шляенето, което има перспективата да узрее до колективни спортове като хандбал. Бракът не е колективна дейност – поне не е, докато децата не се появят в значително количество“7.
(край на видеоклипа)
Сестри, изглежда тези напътствия за несемейните мъже бяха забавни за вас. Сега Кристен ще сподели няколко думи за несемейните жени.
Сестра Оукс: Президент Оукс, този видеоклип за излизането на срещи е малко старомоден, но принципът остава същия – излизането на срещи все още предхожда брака.
Тъй като се омъжих на 53 години, съм наясно с очакването на достоен спътник, с копнежа, сърдечното терзание и сълзите върху възглавницата ми, които често го съпътстваха. Но мога да свидетелствам за любовта на Господ към доблестните сестри, които са в очакване на спътник, защото съм я изпитала. Съчувствам и на верните братя, които също желаят да намерят спътница. Не е лесно. Излизането или дори неизлизането на срещи може да причинява тревоги.
Когато вярата и бъдещето ми като че ли са били подлагани на изпитание – когато съм се чудила защо, въпреки че давам всичко от себе си да живея според Евангелието, животът е толкова труден – понякога съм имала чувството, че правя нещо погрешно. Но не съм вършила нищо погрешно.
Както казва сестра Мишел Д. Крейг: „Изпитанията не означават, че планът се проваля“. Планът включва да израстваме и има за цел да ни помогне да се обръщаме към Бог. Сестра Крейг добавя: „Небесният Отец се интересува повече от (вашия) напредък като ученик на Исус Христос, отколкото от (вашето) удобство“8.
Ако само си губите времето, чакайки да дойде подходящият за брак човек, спрете да чакате и започнете да се подготвяте. Подготвяйте се за живота чрез образование, натрупване на опит и планиране. Не чакайте щастието да падне от небето. Търсете възможности за служба и учение. И най-важното, уповавайте се на Господ, „призовавайки всеки ден името Господне, и като останете непоколебими във вярата към това, което трябва да дойде“9. Обещавам, че като правите това, ще бъдете щастливи.
Президент Оукс: Сестри, Кристен ви даде някои ценни напътствия. Нейните напътствия не са старомодни. Всъщност и моите напътствия към несемейните мъже не са. Днес ръководителите на Църквата на Исус Христос сме точно толкова загрижени за сключването на бракове, колкото бяхме преди 20 години. Загрижени сме и за пречките, например недостига на жилища, които младоженците могат да си позволят да купят, и нарастващите суми на студентските дългове.
Както вие пълнолетни младежи много добре знаете, вие не сте причината за тези обстоятелства, а техни жертви. Какво трябва да правите? Напредвайте с вяра и правете най-доброто, което можете според условията на жилищния пазар, които са по-неблагоприятни от онези, които аз и вашите баби и дядовци имахме, когато бяхме млади. И особено важно, работете, за да намалявате студентските си дългове.
В Божия план можем да имаме всичко, но не и в последователността, която изглежда светът повелява. Искаме да ви помогнем, като ви напомняме за Божия план и достойните примери на предците ни. Нашите ранни пионери напускат домовете и притежанията си, за да отведат семействата си в духовна безопасност при Скалистите планини. Днес ви призоваваме да не изоставяте духовната безопасност и близките си, за да придобивате материални притежания.
III.
Сега искам да обсъдя някои въпроси, които са тревожни по отношение на учениците в гимназия, които толкова обичаме.
В цялата страна рекорден брой ваши връстници страдат от тревожност, податливи са към наркотици, пристрастени са към социалните медии и търсят помощ от психолози. Вие сте засегнати от тези влияния, но добрите новини за вас надделяват над всичко това.
Знаете, че сте Божии чеда и имате уникално божествено наследство. Бог ви обича. Той е могъщ наставник и е обещал да ви помага, ако Го търсите по начина, по който Той учи. Вкоренете в съзнанието си и в личните си приоритети въздействащата истина, че сте възлюбени чеда на Бог. Неговата любов ви надарява със себеуважението, силата и мотивацията да се справяте с всякакви проблеми в живота си. И никога не забравяйте, че Неговите служители ви обичат. Ние ви обичаме.
Току-що получих ценно писмо от 16-годишно момиче, което живее в щат с малко членове. Ще я нарека Ейми. Нейното писмо е важно, защото тя изразява чувства, които са често срещани сред младите хора в цялата Църква. Дългото писмо на Ейми включва следните неща. Помолих една ваша връстничка да прочете нейните думи.
Ейми: „Понякога имам чувството, че получавам несъвместими и объркващи послания от ръководителите на Църквата. В ежедневния си живот виждам членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да се държат в социалните медии така, сякаш Евангелието не е част от живота им. (…) Имам чувството, че аз съм единствената млада жена в моя район, която забелязва нещата от света, които са грешни. (…) Наистина не разбирам защо толкова много младежи в нашата Църква не виждат никакъв проблем в това хората да сменят пола си през ден, да излизат с лица от същия пол или да се определят като личности без пол. (…)
На дейности за младежи в района или кола ме питат какъв пол съм избрала за себе си или в училище съм канена да танцувам с момиче, което се определя като момче. Знам, че трябва да обичаме всички и да ги уважаваме, и винаги постъпвам така. (Просто) чувствам, че има една граница, която се прекрачва. (…) Ще ми се да чуваме повече обяснения от ръководителите на Църквата по този проблем“10.
Президент Оукс: Това е писмо на млада жена, която е приблизително на възрастта на завършващите гимназия в тази публика. Защо писмото ѝ ми изглежда толкова въздействащо? Тя иска да постъпва правилно, но се чувства заобиколена от ценности и поведение, които счита за грешни, и не знае какво да прави по въпроса. Тя иска да отстоява истината, но не знае как да го прави с обич. В духовно послание към пълнолетни младежи в Енсайн Колидж, старейшина Кларк Г. Гилбърт и аз описахме трудността да отстояваме твърдо вярата с любов, докато прогласяваме истината. Все още можем да обичаме другите и да намираме допирни точки с тях, без да правим компромис с истините, които знаем11.
В своето писмо Ейми споменава за нейни приятели от Църквата, които се чувстват объркани относно своя пол – състояние, което се нарича полова дисфория. Това объркване може да приема различни форми в различни периоди от живота на човек. Затова засегнатите лица и техните близки трябва да гледат на нещата в дългосрочен план, както и да се стремят да се уповават на вечните принципи и да действат според тях. Известно време размишлявах върху тази тема. И понеже изпитвам любов към хората, обезпокоени от подобни теми, получих впечатление от Духа да използвам тази възможност да подчертая някои от скъпоценните истини, които са разкрити в Евангелието на Исус Христос, за да ни помагат при подобно объркване.
Млади мъже и жени, вашите ръководители и учители в Църквата и Семинара и института, и родителите ви имат отговорността и вдъхновението да ви учат на истините на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Имате ценната брошура За укрепването на младежите, създадена съгласно принципите на плана на спасение на нашия Небесен Отец, Единението на Исус Христос и сключените от нас кръщелни завети, които подновяваме всяка неделя, като вземаме от причастието. На първите ѝ страници се съдържа следното обещание: „Ръководейки се от тези истини, вие можете да правите вдъхновени избори, които ще ви благославят (…) през вечността“12.
Когато Исус е попитан коя е голямата заповед, Той дава две. Първата е да възлюбим Бог, което правим, като спазваме Неговите заповеди. Втората е да възлюбим ближния си13. Трябва да спазваме и двете, а това не е лесно. Мнозина от нас са склонни да обръщат по-малко внимание на любовта към ближния и да наблягат прекалено много на спазването на закона (заповедите). Това със сигурност важи и за мен, поради юридическото ми образование. В крайна сметка, да обичаме Бог и да проявяваме любовта си към Него, като спазваме Неговите заповеди, е първата голяма заповед. И разбира се, за нас е по-лесно да съдим себе си и другите според това дали се подчиняваме на този закон. Но също така е жизненоважно за всички нас да спазваме втората заповед, която е „подобна на (първата)“14, да обичаме ближните си, както Исус ни е възлюбил15.
Любимият ми божествен пример за съчетаване и спазване на тези две големи заповеди е начинът, по който постъпва Спасителят, за да се справи със следния проблем. В осма глава от книгата на Йоан се разказва как група книжници и фарисеи водят жена, за да бъде съдена от Исус. Целта им е да подмамят Спасителя да противоречи или на закона на Моисей, или на римския закон, който не позволява смъртното наказание, налагано от закона на Моисей при такива обстоятелства. Днес ценен пример за нас е начинът, по който Исус избягва капана и ни дава въздействащ урок как да прилагаме и двете големи заповеди едновременно.
Първо, Спасителят ефективно обезоръжава онези, които искат незабавното прилагане на закона. Той прави това, като ги подтиква да се вгледат в себе си. „Който от вас е безгрешен – казва Той, – нека пръв хвърли камък по нея.“16 Когато засрамената тълпа се разотива, Спасителят прилага силата на любовта. Той милостиво отказва да осъди жената и тази любяща постъпка я вдъхновява да започне нов живот. Прилагането на закона ще дойде по-късно, когато тя ще бъде съдена за целия си живот, включващ нейното покаяние. Но в този по-ранен момент от нейния живот, Спасителят проявява любов и милост, като се въздържа да я осъди, а след това потвърждава закона с думите: „Иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“17.
Непрекъснато е налице нуждата да съчетаваме и прилагаме закона и любовта, като определяме правилния момент за тях чрез вдъхновение. Старейшина Кристоферсън ни напомня: „Да поставяме на първо място първата заповед не намалява нашата способност да спазваме втората заповед. Напротив, това я допълва и усилва. (…) Нашата любов към Бог повишава нашата способност да обичаме другите по-пълно и съвършено, защото ние реално ставаме партньори с Бог в грижата за Неговите чеда“18.
Обмислете следващите две изказвания, едното на говорител в УБЙ наскоро, а другото от реч на висш ръководител по-отдавна.
„Цялата работа по плана на спасение, чиято кулминация е великата единителна жертва на Господ Исус Христос, има за цел да ни позволи да се превърнем в любящи същества, най-дълбоко свързани с другите. (…)
От това научаваме, че заповедите и всички пророчески напътствия – включително скъпоценните истини в Прокламацията за семейството – имат за цел да ни водят по Божия път, за да можем да станем любящи същества“19.
Сега, другото изказване:
„Опитвайки се да угодим на хората, преди да угодим на Бог, ние разменяме местата на двете големи заповеди. Това означава да забравим посоката, в която гледаме. И все пак всички сме правили тази грешка поради страх от хората. (…)
Спасителят, нашият велик Пример, винаги гледа към Своя Отец. Той обича и служи на ближните Си, но казва: „От човеци слава не приемам“ (Йоан 5:41). Той иска тези, които учи, да Го следват, но не търси тяхната благосклонност“20.
И двете описания на любовта и закона са истинни напътствия за това, което Бог ни е заповядал да правим. По-рано споменах за нашия „непрекъснат (стремеж) да балансираме заповедите, състоящи се от две части – любов и закон“21, но сега мисля, че тази цел се изразява по-добре като стремеж да живеем по-пълно според двете заповеди. Всеки, който не се отнася достойно и с любов към хора, изпитващи трудности с половото си определяне, не постъпва в съгласие с ученията на двете големи заповеди. Следователно, по въпроса за Божия закон, трябва да помним, че Бог многократно е разкривал, че е създал мъж и жена22. А по въпроса за нашия дълг да обичаме ближните си, следва да помним, че Бог ни е заповядал да обичаме дори онези, които не спазват всички заповеди.
Ако вие, ваш близък или приятел изпитва трудности със самоопределянето, увещавам ви да прилагате както закона на Евангелието, така и закона на любовта и милостта на нашия Спасител и Изкупител, Който ще ви помага и напътства, ако търпеливо ходите в пътеките Му. Исус Христос, Който казва, че е „светлината на света“23, ни посочва пътеката, която трябва да следваме, за да получаваме най-избраните благословии на нашия Небесен Отец. Той ни учи чрез Писанията, чрез Своите пророци и чрез лично откровение. Спасителят ни обича и ще ни напътства, като се стремим да Го следваме в посоката, в която ни води.
IV.
Подобен и добре познат проблем е чувството за романтично привличане към лица от същия пол. Разбира се, ако не се предприемат действия според тези чувства на привличане, те не са грях. Но как да се справяме с подобни чувства, насочени към нас или към други?
Първият ми съвет е да помните, че каквито и да са индивидуалните ни особености сред многообразието на творенията на нашия Отец в небесата, Той обича всеки от нас и Неговият съвършен план на щастие е предназначен за всички. Ние доказваме любовта си към Него, като спазваме заповедите Му, включително да обичаме Неговите чеда.
Когато отделни лица и членове на семейството изпитват подобни чувства, те не трябва да си поставят етикети. Президент Ръсел М. Нелсън говори за това в духовно послание миналата година. Той учи, че поставянето на етикет е като цяло ограничаващо, защото разделя и ограничава начина, по който хората мислят за себе си и един за друг. След това той учи: „Няма идентификатор, който следва да измести, подмени или вземе превес над следните три вечни звания: „чедо на Бог“, „чедо на завета“ и „ученик на Исус Христос“. После предупреждава:
„Който и да е идентификатор, който не е съвместим с тези три основни звания, в крайна сметка ще ви разочарова. Други етикети ще ви разочароват с времето, защото те нямат силата да ви водят към вечен живот в селестиалното царство на Бог“24.
Онова, което наистина има силата да ни води към вечния живот и селестиалното царство, са заветите, които сключваме. Отново, президент Нелсън ни учи миналата година:
„След като вие и аз сме сключили завет с Бог, нашите взаимоотношения с Него стават много по-близки, отколкото преди сключването на този завет. Вече сме обвързани с Бог. Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас. Всеки от нас има специално място в Божието сърце“25.
Само преди няколко месеца президент Нелсън отново ни напомни, че „спазването на завети всъщност прави живота по-лек! Всеки, който сключва завети (…) се радва на по-голям достъп до силата на Исус Христос“26.
В допълнение към личната сила, която произтича от спазването на заветите, е чудесното учение на нашия Спасител, че сред трудностите на земния живот трябва да „дерза(ем)“27.
В духовно послание преди няколко месеца, старейшина Джефри Р. Холанд ни напомни, че Исус е дал това учение в навечерието на Своето разпъване. Как може Той да говори за позитивно отношение сред цялата мъка, която преживява? Старейшина Холанд обяснява:
„Дори в тежката атмосфера, която трябва да е преобладавала на Последната вечеря, Христос напомня на учениците Си причината да дерзаят и задължението им да го правят (Йоан 16:33). (…)
Със сигурност това проявление на Неговата вяра, на Неговата надежда и милосърдие е резултат на знанието Му за края на всичко. Той знае, че праведността печели накрая. Той знае, че светлината винаги надвива мрака – завинаги и завинаги, и завинаги“28.
Кристен, искаш ли да кажеш няколко заключителни думи на тази прекрасна група?
Сестра Оукс: Всичко, което казахме досега, може да носи благословии в живота ни. Всички знаем историята за чедата Израилеви, които са нападнати от отровни змии в пустинята. Но тази вечер това е и вашата история. По заповед на Бог, Моисей изработва жезъл, който символизира нашия Спасител, Исус Христос. После Моисей призовава всички да погледнат нагоре към жезъла, за да бъдат изцелени от раните си.
Тази вечер, точно като израилтяните, ние сме атакувани заради различни вярвания, които смятаме за свещени. Аз също ви моля да поглеждате към Бог и да живеете. Поглеждайте към изречените тази вечер слова, словата на нашия пророк, Писанията, плана на спасение и към вашите патриархални благословии. Молете се и Господ ще бъде с вас. Това не означава, че ще бъдем невредими, но означава, че няма да сме сами и ще напредваме, напътствани и защитавани от злото около нас. Означава, че ще знаем истината и ще се радваме в Духа. Каня ви да поглеждате към Бог и да живеете.
V.
Президент Оукс: Говорихме за плана на спасение – разкритите три действия от него, и особено целта на земния живот.
Говорихме за ролята на брака и децата и подходящото време за тях.
Учихме, че трябва усърдно да се стремим да опознаваме Исус Христос, да чувстваме Неговата любов и да имаме вяра в Него и Неговите любящи напътствия по заветната пътека към вечната ни съдба.
Говорихме за двете големи заповеди – да обичаме Бог и да обичаме нашите ближни – и учихме, че и двете трябва да се спазват.
Сред всичките ни грижи, докато се борим с всички наши трудности, ви призоваваме да дерзаете, защото Той победи света. Ние също можем. Помнете, планът на нашия Отец е план на щастие.
Свидетелствам за нашия Спасител Исус Христос, Който е пътят, истината и животът. В Неговото свято име, името на Исус Христос, амин.