Важният гост
Авторите живеят в Дар Ес Салаам, Танзания и щата Юта, САЩ.
Как може Амън да помогне на семейството си да приветстват своя важен гост?
„Създайте дом… на ред, дом Божи“ (Учение и завети 88:119).
Било събота следобед. Амън искал да се забавлява.
„Мамо – казал той, – може ли да играя навън?“
„Първо трябва да си почистиш стаята“ – казала Мама.
„Но, мамо – казал Амън, – не може ли по-късно да я почистя?“
„Искаме да поканим една важна личност да ни бъде гост. Затова искаме нашата къща да бъде чиста и спретната“.
„Важен гост? – казал Амън. – В дома ни?“
„Да и ти можеш да помогнеш да го поканим – отвърнала Мама. – Така че отиди и си подреди стаята“.
Амън бил развълнуван. Обичал да имат гости. Чудел се кой ли е гостът. Кметът? Директорът от училище? А може и да е епископът!
Амън отишъл в стаята си. Открил първо мръсните си чорапи на пода. Сложил ги в коша за пране. След това Амън подредил учебниците си на бюрото. Искал гостът да знае, че той е любознателен.
Каката на Амън, Ейнджъл, влязла в стаята му. „Какво правиш?“ – попитала тя.
„Мама каза, че очакваме важен гост – отвърнал Амън. – Тя ме помоли да помогна да се подготвим за него“.
Двамата погледнали към вратата и видели Мама.
„Какво ли още бихме могли да направим, за да се подготвим? – казал Амън. – Искаме нашият важен гост да се чувства добре дошъл“.
„Какви идеи имате?“ – попитала Мама.
„Може да кажем карибу“ – сетил се Амън. На суахили това означава: „Вие сте добре дошъл в дома ни. Можете да говорите“.
„Може да слушаме – добавила Ейнджъл. – Важно е да се слуша“.
„Това са добри идеи – казала Мама. – Да видим какво ще каже Баба (Татко), когато се прибере вкъщи“.
След около час, Баба се прибрал.
Амън го чакал. „Мама каза, че сме поканили специален гост в нашия дом. Ние се приготвихме“.
Баба се усмихнал. „Много се радвам. Ела. Седни. Да поговорим. Ейнджъл, моля те, ела и ти“.
Когато се събрали заедно, Баба казал: „Аз и Мама говорихме за нашия специален гост и какво можем да направим, за да му помогнем да се чувства добре дошъл. Първо, нека ви кажа кой е нашият гост. Това е Светият Дух. Той е един от най-важните гости“.
Амън и Ейнджъл се спогледали. Не бил гостът, когото Амън очаквал!
„А Той е гост, когото можем да каним да бъде с нас през цялото време – казала Мама. – Ейнджъл, след като беше кръстена, ти беше потвърдена. И ти беше даден дар. Спомняш ли си какво каза Баба по време на благословията?“
„Той ми каза да приема Светия Дух“.
„Точно така – казала Мама. – Ти беше поканена да приемеш Светия Дух. И така, Амън, когато казах, че можеш да помогнеш да Го поканим, какво имах предвид?“
Амън се замислил. Той възнамерявал да нарисува картичка, за да покани техния гост. Но как би могъл да покани Светия Дух? „Предполагам, че Го каним, като правим неща, които Го карат да се чувства добре дошъл“ – казал Амън.
„Точно така!“ – казал Баба. „Един от начините, по които можем да Го каним, е, като поддържаме нашия дом чист и спретнат“.
„Затова ли Мама иска да подреждаме стаите си?“ – попитал Амън.
„Да! – отвърнала Мама. – Какво друго можем да правим, за да Го каним да бъде с нас?“
„Можем да се молим – казал Амън. – И да четем Писанията“.
„Можем да слушаме хубава музика – добавила Ейнджъл. – Можем да пеем заедно химни“.
„Можем да сме мили един с друг и да не се караме“ – казал Амън.
„Точно така – казал Баба. – Когато се опитваме да правим това, което Исус учи, ние каним Светия Дух да е с нас. И Той ще ни помага нашият дом да бъде място, където можем да чувстваме любов и мир“.
Амън се замислил за минута. „Прав си, Баба. Светият Дух е един от най-важните гости!“
Илюстрации от Марк Джарман