Специалната книга
„Твой ред е да четеш, Папа́ (татко)“ – каза Бернис. Тя отвори Писанията. Мама́н (мама) и Папа́ седнаха до нея на дивана.
Папа́ прочете първия стих. „Аз зная, че Той обича чедата Си“.
„Аз зная, че Той обича чедата Си“ – повтори Бернис.
„При все това – каза Папа̀, – аз не разбирам значението на всички неща“.
При все това беше трудно за произнасяне. Бернис все още не можеше да чете и тя не знаеше какво означават всички тези думи. Но обичаше да повтаря думите, когато семейството ѝ четеше заедно Писанията.
На следващия ден, когато беше време за четене на Писанията, Папа̀ имаше изненада. „Имам нещо специално за теб“ – каза той. Той даде на Бернис една книга. На предната корица имаше рисунка на хора и кораб.
„Това за мен ли е?“ – попита Бернис. Тя прегърна голямата книга с ръцете си.
„За теб – каза Папа̀. – Погледни вътре“.
Бернис отвори книгата. Тя остана възхитена. Там имаше толкова много цветни рисунки.
„Как се нарича?“ – попита Бернис.
Папа̀ посочил думите на корицата. „Разкази от Книгата на Мормон“ – каза той.
Бернис проследила думите на корицата. „Разкази от Книгата на Мормон“ – каза тя.
„В нея има същите истории, за които четем в Писанията“ – каза Мама́н.
Бернис посочи една от рисунките. „Кой е този!“ – попита тя.
„Ами… Виждаш ли лъка и стрелите?“ – попита Мама́н.
Бернис кимна.
„Помниш ли да сме чели за някого, който имал счупен лък?“ – попита Папа̀.
„Нефи?“ – каза Бернис.
„Да, това е Нефи“ – отвърна Папа̀.
Бернис се усмихна. „Благодаря, Папа̀. Благодаря, Мама́н. Обичам тази книга“.
Всяка вечер Бернис четеше своята книга с Писания с Мама́н и Папа̀. Тя посочваше рисунките. Научи се да казва някои сложни думи. И се научи да чете сама някои лесни думи.
Четенето на Писанията я караше да се чувства щастлива. Радваше се, че може да ги чете с Мама́н и Папа̀.
Илюстрация от Адам Рекорд