„Лъскавата огърлица“, Приятел, август 2023 г., с. 42–43.
Лъскавата огърлица
Каролина само искаше да се порадва на огърлицата още малко.
Тази история се случила в Аржентина.
Каролина изтича на двора. Приятелката ѝ Изабела беше навън.
Изабела ѝ помаха. „Ела да си играем!“
Каролина прекоси двора, за да отиде в къщата на Изабела.
Изабела бръкна в джоба си. „Искам да ти покажа нещо“ – каза тя. Тогава извади най-красивата огърлица, която Каролина някога беше виждала! Малките скъпоценни камъчета бяха така лъскави и блестящи.
„На мамá е – каза Изабела. – Тя каза, че мога да играя с нея днес. Погледни я на светлината на слънцето.“
Изабела повдигна огърлицата към светлината. Стотици дъги се отразяваха в камъчетата. Беше толкова красива!
„А сега, хайде да играем на криеница!“ – предложи Изабела.
„Добре – отвърна Каролина. – Аз ще пазя огърлицата.“
„Благодаря!“ Изабела даде огърлицата на Каролина и тя я прибра в джоба си.
Скоро дойде време Каролина да си тръгва. Когато си взеха довиждане, Изабела не я попита за огърлицата. Сигурно е забравила. А Каролина не ѝ напомни.
Каролина се почувства зле, затова че взе огърлицата вкъщи. Но тя искаше да ѝ се порадва още само малко. Тя не обърна внимание на лошото чувство и сложи огърлицата под възглавницата си.
Следващият ден беше събота. Каролина си изпълни задълженията вкъщи и излезе да играе. Тя съвсем забрави за огърлицата.
„Каролина! – извика Папá. – Можеш ли да дойдеш?“
Каролина изтича вкъщи. „Да!“
Татко държеше огърлицата в ръката си. „Мамá намери това под възглавницата ти. На кого е?“
„На Изабела е.“ Очите ѝ се напълниха със сълзи. „Пазих я на сигурно място в джоба си, докато играхме вчера. Но после реших да я взема вкъщи.“
Мамá седна с Каролина на дивана. „Благодаря ти, че каза истината. Какво мислиш, че трябва да направиш сега?“
Каролина не каза нищо. Тя мислеше за Исус. Той би искал тя да бъде честна и да върне огърлицата.
„Трябва да я върна на Изабела и да ѝ кажа, че съжалявам“ – отвърна Каролина. Веднага щом тя каза това, лошото чувство изчезна. Тя почувства топлина вътре в себе си.
Каролина отиде до къщата на Изабела.
„Здравей“ – каза Каролина. Тя подаде огърлицата на Изабела. „Съжалявам, че я задържах. Ще ми простиш ли?“
„Да – отговори Изабела. – Благодаря, че я върна.“ След това тя се усмихна. „Искаш ли пак да играем на криеница?“
„Да! Ти броиш първа – аз отивам да се скрия!“
По-късно вечерта Каролина каза молитва. „Скъпи Небесни Отче, моля Те да ми простиш, че задържах огърлицата. И благодаря, че ми помогна да поправя грешката.“
Каролина почувства отново топлината. Беше доволна, че успя да направи това, което Исус би искал от нея да направи.
Илюстрации от Сю Теодоро