„В Кагаян, Филипините“, За укрепването на младежите, март 2022 г.
Как провеждаме богослужението си
В Кагаян, Филипините
Снимка от Getty Images
Маганданг арау! Камуста?
(Това означава „Добър ден! Как сте?“ на тагалог.)
Казвам се Агравейн Л.
Аз съм от малък град в Кагаян, Филипините. Живея заедно с моите прабаба и прадядо, баба, мама и двете ми сестри. Да, ние определено сме голямо семейство! Това е често срещано тук във Филипините. Филипинците са известни със своите силни семейни връзки. Това най-много ми харесва от живота ми тук. Тропическият климат е само бонус!
Любимите ми хобита са да чета списания и да слушам подкастове и вдъхновяваща музика. Обичам също да пиша писма, адресирани до мен самата в бъдещето, до бъдещия ми съпруг и деца!
Изучаване и споделяне
Любимата ми част от членството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е знанието, че съм в истинната Църква на Христос. Обичам да посещавам храма, да споделям Евангелието и да ходя на Семинар с моите приятели. Научавам много неща от всички тези преживявания.
Понякога изпитвам затруднения с устояването до края. Но давам всичко от себе си да изучавам Писанията всяка вечер. Ръководството Следвайте Ме, елате с Мен ми помага много за личното ми изучаване! Обичам също да чета историите на други младежи в църковните списания. Използвам приложението Gospel Library, за да имам вдъхновяващи послания в джоба си, където и да се намирам.
Повечето от моите приятели в училище са членове на Църквата. Преди си мислех, че това ограничава възможностите ми да споделям Евангелието. Но научих, че не е задължително да споделям Евангелието само с хора от различни вероизповедания. Обичам да споделям своето свидетелство с най-добрата ми приятелка в училище, която също е член на Църквата!
Господният Ден
Нашата къща е далеч от сградата на Църквата, така че сестра ми и аз трябва да планираме предварително, за да стигаме навреме за събранията (или малко по-рано, да се надяваме)!
Ставаме в 4 часа сутринта и вървим до къщата на леля ни, която е по пътя към сградата на Църквата. Сменяме дрехите си за ходене с рокли. След това вървим отново още 30 минути, за да стигнем до сградата на Църквата (понякога 25 минути, ако вървим много бързо). Понеже се подготвяме за неделите предварително, никога не закъсняваме! Е, почти никога. Пътят става много кален, когато вали дъжд. Веднъж валя толкова много, че затънах в калта и не можах да мръдна!
Но всички тези усилия си заслужават, щом стигнем до сградата. Чувствам мир и радост, когато говоря за Евангелието и разпространявам благовестия за нашия Спасител. Обичам да споделям своето свидетелство на всяко събрание за пост и свидетелства! Класовете в Неделното училище също са чудесно място да споделям проникновенията си относно Евангелието на Исус Христос и да се уча от другите.