Стабилни основи

Младежи светии от последните дни, изграждащи живота си на канарата на Исус Христос (вж. Еламан 5:12).

Изпитание на характера

Илюстрация от Кейти Пейн

Работата не беше това, което очаквах. Бях достатъчно склонен да помогна за намазването на оградата на прабаба ми с безир, за да я предпазя. Но с напредването на деня потта се стичаше по лицето ми и желанието ми се превърна в умора от жегата.

Майка ми предложи почивка и питие, преди да се върна на работа, но аз се намръщих, решен да бъда окаян.

„Далин, няма истинска награда за добро отношение, когато всичко в живота върви чудесно – каза тя. – Истинското изпитание за характера и истинската награда идват, когато можеш да имаш добро отношение, дори когато всичко изглежда окаяно“.

Седмица по-късно дядо ми ме попита дали мога да намажа неговата ограда с безир. Неговата ограда беше по-дълга и трябваше да намажем двете страни.

Този път бях решен да имам по-добро отношение, дори ако работата е тежка. Започнахме рано, но не след дълго вече се печахме на слънцето. Докато носехме тези тежки кофи с лепкав, миризлив безир, работата изглеждаше безкрайна. Бодливи храсти покрай оградата бодяха краката ни. Обаче си спомних какво беше казала майка ми и не се оплаквах. Не се отказах. Работех внимателно и се опитвах да поддържам добро отношение.

Когато приключихме, погледнах прясно намазаната ограда и се почуствах горд от това, което бяхме направили. Бях уморен и лепкав, но знаех, че също съм издържал важно изпитание за характера. Научих, че мога да имам добро отношение, дори когато всичко изглежда окаяно.

Далин Х., Оклахома, САЩ