„Исус Христос: мир сред бурите“, За укрепването на младежите, март 2023 г.
Следвайте Ме, елате с Мен
Исус Христос: мир сред бурите
Има дни, в които може да се чувствате брулени от житейските бури. Но Исус Христос има силата да ви дава мира, който няма да намерите никъде другаде.
Peace, Be Still (Мълчи! Утихни!), от Йонг Сунг Ким
През последната ми година в гимназията ми беше поднесена огромна изненада. Моите родители бяха призовани да ръководят мисия Уругвай Монтевидео, което означаваше, че щяха да се преместят на другия край на света с четирите ми по-малки братя и сестри. Вече бях достатъчно стресирана от завършването на училище, а сега трябваше да започна следването си съвсем сама, докато семейството ми се намира на друг континент. Бях ужасена.
Преходът от гимназията в университета беше изключително труден за мен. Въпреки че бях заобиколена от добронамерени съквартиранти и хиляди състуденти, дотогава не се бях чувствала толкова сама. Бях много стресирана от всичко в университета. Не знаех какво искам да уча и се затруднявах с материала. Също така преминавах през връзка, в която се опитваха да ме манипулират емоционално, което сериозно навреди на психическото ми равновесие. Обзе ме страх от бъдещето.
Скоро чувствата на депресия, страх и самота започнаха да затрудняват ежедневните ми дейности. Дори най-обикновените задачи започнаха да изглеждат невъзможни за изпълнение. Една сутрин помолих Небесния Отец да ми даде силата да се справя с предстоящото през деня. „Не мога да свърша това сама“ – казах в молитвата. В рядък момент на психическа и емоционална яснота, в ума ми дойдоха следните думи: „Не е необходимо“. Умът ми се изпълни с мир. Бушуващата в него буря утихна.
Последвалите няколко месеца (и години) не бяха лесни. Моите чувства на депресия и самота не изчезнаха просто ей така. Но за първи път в живота си разбирах на лично ниво какво означава да имам Спасител. Знаех, че Той разбира моите трудности и болка. Знаех, че единствено Той може да ми помогне, както и направи.
Години по-късно вече съм отслужила мисия, завършила университет и щастливо омъжена. И знам, че нямаше да постигна нито една от тези цели, ако не се бях уповавала на Господ.
Снимка от Getty Images
Мълчи! Утихни!
Исус заспива на една лодка, в която е заедно с апостолите Си, когато се разразява силна буря. Апостолите будят Исус, казвайки: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?“ (Марк 4:38). И когато си мислят, че ще умрат в бушуващата буря, Господ се изправя и „смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина“ (Марк 4:39).
Колко пъти в живота си сте задавали същия въпрос: „Нима не Те е грижа, че загивам?“. Понякога, когато преминаваме през големи трудности, е лесно да се чувстваме самотни и изоставени. Може да се чудим защо Господ не укротява нашите бури. Може да изглежда, че животът ни никога няма да постигне тази „голяма тишина“, спомената в стих 39.
Но важна част от този разказ е принципът, на който Спасителят учи след това. Той казва: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“ (Марк 4:40). В момент на страх и отчаяние апостолите са забравили с Кого са. Синът Божий, Творецът на самата земя, спи в лодката им. Защо да се страхуват?
По същия начин Спасителят има силата да укроти всяка буря в живота ни. Той може да изцелява нашата болка, да облекчава товарите ни и да ни дава светлина, когато сме заобиколени от мрак. Нашата роля в този процес е да упражняваме все повече вяра в Исус Христос.
Да черпим сила от Господ
Ако живеем с повече вяра, ще можем да черпим повече от Христовата сила в живота си. Когато Разафималаза от Мадагаскар завършвал тежка учебна година, починала леля му. Бил съкрушен. Станало почти невъзможно да се съсредоточава по време на часовете в училище. Подготвял се за годишните изпити. И се молил: „Моля Те, премахни тъгата ми и ми дай силата да се явя на изпита утре“. След молитвата Разафималаза се почувствал укрепен. „Сякаш забравих тъгата си – казал той. – Бог ми дава силата да постигам всичко в живота си“.
Важно е да помним, че понякога Господ укротява бурите в живота ни, а понякога вместо това ни успокоява и утешава, докато бурята бушува. Когато имаме вяра в Него, ние също така се уповаваме на Неговата воля и определеното от Него време. Вярваме, че ще ни помага, независимо от момента на настъпване на мира и спокойствието.
Да се уповаваме в определеното от Него време
Млада жена на има Ан добре познава чувството на страх. „Изпитвам трудности с тежка тревожност и лека форма на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – казва тя. – Понякога се чувствам неразбрана от другите и е трудно да поддържам вечна перспектива. Наскоро четох в Битие за Сара, която трябвало да чака десетилетия, преди да може да има дете. Осъзнах, че може да се наложи и аз да чакам много време, за да бъда изцелена. Знам, че Христос няма да ме изостави, докато съм изпълнена с тревожност. Той ми помага да я преодолея“.
Изборът да се уповаваме на Господ не означава да игнорираме големите трудности в живота си. Но все пак означава „да се концентрираме върху (Божието) безкрайно величие, доброта и абсолютна сила… доверявайки (Му) се“1. Когато сте самотни, тъжни, тревожни или очаквате обещаните благословии, задавайте си следния въпрос: Как очаквам „голямата тишина“ – с изпълнено със страх сърце или с изпълнено с вяра сърце?