Едно в Христос
Откъси
Само в Исус Христос можем наистина да станем едно.
Това да станем едно се случва при всеки поотделно – всеки започва от себе си. Ние сме същества, състоящи се от две части – плът и дух – и понякога сме във война със себе си. (…)
Исус също бил същество от тяло и дух. Той бил изпитан; Той разбира; Той може да ни помага да постигаме единство в нас самите. (…)
Да „се облечем с Христос“ със сигурност включва да превърнем Неговата „първа и най-голяма заповед“ (вж. Матей 22:37–38) в свое първо и най-голямо задължение, а ако обичаме Бог, ние ще спазваме Неговите заповеди.
Единството с нашите братя и сестри в Христовото тяло става по-голямо, когато съблюдаваме втората заповед – която е тясно свързана с първата – да обичаме ближните си, както себе си. (…)
Когато „се облечем с Христос“, става възможно да разрешим или да оставим настрани различията, разногласията и споровете. (…)
Единството не изисква еднаквост, а хармония. Сърцата ни може да са обвързани в любов, можем да сме едно във вяра и учение и въпреки това да да сме от различни спортни отбори, да имаме различно мнение по политически въпроси, да обсъждаме различни цели и правилния начин да ги постигнем, както и много други такива неща. Но никога не можем да се караме или да спорим с гняв или презрение едни към други. (…)
Пак казвам, че само чрез нашата лична преданост и обич към Исус Христос можем да се надяваме да бъдем едно – едно в собствените си желания, едно у дома, едно в Църквата, впоследствие едно в Сион и най-вече едно с Отца и Сина, и Светия Дух.