„Пилот в Господната армия“, За укрепването на младежите, ян. 2024 г.
Пилот в Господната армия
Ламар Ф. от Ийст Мидландс в Англия има големи цели, които го карат да не се отказва, дори когато нещата станат трудни.
Снимки, предоставени от Сатоми Фолкет
„Откакто се помня, искам да пилотирам самолет“ – казва 17-годишният Ламар Ф. Когато негов приятел от времето, когато е участвал в състезания с инвалидни колички, му разказва за британска благотворителна организация, която помага на хора с увреждания да се научат да летят, Ламар е нетърпелив да се пробва.
Мечти, стигащи до небесата
Той се записва в две от програмите на организацията. Една от тях, програмата за младши бъдещи пилоти (JAPP), е създадена специално за младежи на възраст между 12 и 18 години. Тези програми и други индивидуални уроци го приближават с една стъпка към голямата му цел – получаването на лиценз за любител пилот.
Част от неговото вдъхновение идва от семейството му. Приемният баща на Ламар е първият човек, който го запалва по летенето, като го води по авиошоута всяка година. По-късно, след като на четиригодишна възраст бива осиновен от друго семейство, интересът на Ламар към авиацията продължава да расте, докато наблюдава как осиновителят му се подготвя за лиценз за пилот. „Той е моето вдъхновение за желанието ми да бъда пилот“ – казва Ламар. Сега бащата на Ламар може да лети с него в едновитловите петместни самолети, които Ламар се учи да пилотира.
Родителите на Ламар (на снимката са от двете му страни) са някои от най-големите му поддръжници.
По време на първия полет на Ламар с истински самолет, той се притеснява да не забрави нещо. „Казах си набързо молитва наум преди да излетя и всичко беше наред“ – споделя той. Сега, когато му е трудно да си спомни нещо във въздуха, тези малки молитви наум му помагат да направи това, което трябва. Дори когато баща му не е на задната седалка, Ламар знае, че Небесният му Отец е винаги с него.
Господната армия
Летенето не е единственото нещо, което вдъхновява Ламар. „Винаги съм бил голям почитател на британската армия, на всичко – от кралска коронация до погребение“ – казва той.
„Поради моите увреждания не мога да се присъединя към армията“ – казва Ламар. Но един от неговите бивши ръководители на Младите мъже, който е бил войник, насърчава Ламар. „Той винаги ми напомня, че не е нужно да съм в светска армия, защото вече съм в Господната армия – казва Ламар. – Това да съм в Господната армия ме кара да чувствам, че независимо от всичко, което се случва в живота ми, независимо какво ми прави някой, аз имам Исус Христос на моя страна“.
Брат Бейлис, ръководител на Ламар в Младите мъже, го вдъхновява да се присъедини към „Господната армия“.
В колежа за хора със специални потребности, в който следва, Ламар се опитва да помага на други хора на неговата възраст да се присъединят към Господната армия, като споделя Евангелието с тях. „Много пъти ме игнорират – казва той, – но в някои случаи проявяват интерес. Поради някои от нуждите ми в момента, не е възможно в близкото бъдеще да отслужа пълновременна мисия. Но виждам нещата така: Не ми трябва табелка с име, за да бъда мисионер“.
При толкова малко младежи в неговия район повечето от приятелите на Ламар не са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това не винаги е лесно в училище, особено когато има, както казва Ламар, „купища“ изкушения. „Има много ученици, които говорят за неприлични неща и слушат неприлична музика. На практика, когато се случи нещо подобно, просто си тръгвам и отивам в стая, където това не се случва“.
Останете силни
Когато се появяват изкушения или други хора не се интересуват да чуят за Евангелието, Ламар си припомня любимия си стих от Писанията: „Но аз и моят дом ще служим на Господа“ (Исус Навин 24:15).
„Този стих ми помага да остана силен във вярата в Исус Христос“ – казва той. Това е особено важно за Ламар в собственото му семейство. Когато Ламар е на 10, баща му престава да идва на църква. „Тогава бях по-малък и не разбирах напълно – казва той. – Опитвах се да го убедя да се върне. Но научих, че не това е решението. На хората им трябва време“.
Ламар все още има близка връзка с баща си и му показва любовта си по обикновени начини, като например да му казва какво се е случило в Църквата или да прекарва време с него. „Той винаги ме е учил, че независимо през какво преминаваме, трябва да останем силни“. За всички младежи с членове на семейството, които не са активни в Църквата, той добавя: „Останете силни. Дръжте се за вярата си. Не се отказвайте, независимо от всичко“.
Да търсим Христос, когато нещата стават трудни
Ламар също така е намерил смелост в Христос по други лични начини. „Понякога изпитвам силно тревожност – допълва той. – Мисля, че основната личност, която ми дава кураж да продължа, е Самият Исус Христос. Той е преживял толкова много, но въпреки това е продължил мисията Си“.
Когато Ламар има особено лош ден, той често си представя как Спасителят го насърчава, казвайки: „Можеш да се справиш. Можеш да се справиш с всичко“.
Той също така черпи сила от своята майка и баща, приятели и други хора, които са му близки. „Имаше време, когато поради някаква причина тръгнах по грешен път“ – казва Ламар. Но благодарение на добрата подкрепа, която има, той успява да коригира курса си и да укрепи свидетелството си за Христос.
„Все още развивам свидетелството си – споделя той, – но е прекрасно да съм част от Господната армия и да съм в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е нещо, което обичам“.
Пътуването му може да има възходи и падения, но Ламар знае какво му помага да не се отказва. „Без значение през какви изпитания или проблеми преминавате, Небесният Отец ще бъде до вас, защото Го е грижа за вас и ви обича“.