Имайте смелостта сами да отстоявате истината
Томас С. Монсън
President of the Church
Нека винаги бъдем смели и подготвени да отстояваме това, в което вярваме.
Мои обични братя, за мен е огромна привилегия да бъда с вас тази вечер. Ние, носителите на Божието свещеничество, формираме здрави връзки и едно голямо братство.
В Учение и Завети, раздел 121, стих 36 четем, че “правата на свещеничеството са неразделно свързани с небесните сили”. Какъв прекрасен дар ни е бил даден – да бъдем носители на свещеничеството, което е неразделно свързано с небесните сили. Този скъпоценен дар обаче носи със себе си не само специални благословии, но и тържествени отговорности. Ние трябва да живеем така, че винаги да сме достойни за свещеничеството, на което сме носители. Живеем във време, когато сме заобиколени от много неща, предназначени да ни съблазнят в пътеки, които могат да ни отведат до унищожение. Да избягваме такива пътеки изисква решителност и смелост.
Спомням си време – някои от вас тук тази вечер също ще си спомнят – когато стандартите на повечето хора бяха твърде подобни на нашите стандарти. Това вече не е така. Наскоро четох една статия в New York Times за едно проучване, проведено през лятото на 2008 г. Виден социолог от Notre Dame провел изследване с екип, който задълбочено интервюирал 230 пълнолетни младежи из цяла Америка. Вярвам, че със сигурност можем да допуснем, че резултатите биха били подобни в повечето части на света.
Споделям с вас част от тази много показателна статия:
“Интервюиращите задавали въпроси с отворен край относно доброто и злото, морални дилеми и смисъла на живота. В разпилените отговори … виждате как младите хора пипнешком се опитват да кажат нещо разумно по тези въпроси. Но им липсват категориите или речникът да го направят.
Помолени да опишат някоя морална дилема, с която са се сблъскали, две трети от младежите или не могат да отговорят на въпроса, или описват проблеми, които въобще не са морални, например дали могат да си позволят да наемат даден апартамент или дали имат достатъчно монети за автомата на паркинга”.
Статията продължава:
“Основната позиция, към която повечето се връщаха отново и отново, е че моралните избори са просто въпрос на личен вкус. “Това е лично”, обикновено казваха респондентите. “Зависи от човека. Кой съм аз да кажа?”
Отхвърляйки сляпото уважение към властта, много от младите хора са отишли в другата крайност, (казвайки): “Бих правил това, което мисля, че ме прави щастлив, или това, което чувствам. Нямам друг начин как да знам какво да правя, освен според вътрешния си усет”.
Водещите интервюто подчертават, че мнозинството от младежите, с които разговаряли, не били “получили източници – от училище, институциите или семействата, които да култивират моралната им интуиция”1.
Братя, никой, който чува гласа ми, не бива да изпитва никакво съмнение кое е морално и кое не, нито следва да се съмнява какво се очаква от нас като носители на Божието свещеничество. Учени сме и продължаваме да бъдем учени на Божиите закони. Въпреки онова, което можете да чуете или видите навсякъде, тези закони са неизменни.
Почти неизбежно е, че вярата ни ще бъде подложена на предизвикателства, докато живеем всеки ден от живота си. Можем понякога да се окажем сред други хора и при все това в малцинство или дори сами да отстояваме какво е приемливо и какво не. Имаме ли моралния кураж да отстояваме твърдо своите вярвания, дори ако, правейки това, трябва да останем сами? Като носители на Божието свещеничество е съществено да можем да посрещнем лице в лице със смелост всяко предизвикателство, което се окаже на пътя ни. Помнете думите на Тенисън: “Силата ми е като на десетима, защото сърцето ми е чисто”2.
Все по-често някои знаменитости и хора, които по една или друга причина са във фокуса на общественото внимание, имат склонността да осмиват религията като цяло и Църквата в частност. Ако свидетелствата ни не са достатъчно здраво вкоренени, такава критика може да ни накара да се съмняваме в убежденията си или да се колебаем в решенията си.
Във видението на Лехий за дървото на живота в 1 Нефи 8 Лехий вижда, редом с другите неща, хора, които се държат за пръта от желязо, докато излязат и вкусят от плода на дървото на живота, който знаем, че е символ на Божията любов. И после, за жалост, след като вкусят от плода, някои се засрамват от хората във “величественото и обширно здание”, което представлява гордостта на чедата човешки, хора, които ги сочат с пръст и им се присмиват; и те отпадат в забранени пътеки и се изгубват3. Какво могъщо оръдие на противника е присмехът и подигравката! Отново, братя, имаме ли куража да застанем силни и твърди пред лицето на такова трудно противопоставяне?
Мисля, че първото ми преживяване да проявя кураж относно убежденията си се случи, докато служех във флота на САЩ към края на Втората световна война.
Флотският новобрански лагер не бе леко изпитание за мен, нито за всеки, който го издържа. През първите три седмици бях убеден, че животът ми е в опасност. Флотът не се опитваше да ме обучи; опитваше се да ме убие.
Винаги ще си спомням как след първата седмица дойде неделята. Получихме добри новини от старши сержанта. Стоейки мирно на тренировъчния плац под свежия калифорнийски бриз, чухме неговата команда: “Днес всеки отива на църква – това значи всеки, освен мен. Аз ще почивам!” После той извика, “Всички католици, сбор в Кемп Декатър – и не се връщайте до три часа. Ходом марш!” Една доста голяма група тръгна. После той излая следващата си команда: “Всички, които сте юдеи, сбор в Кемп Хенри – и не се връщайте до три часа. Ходом марш!” Една по-малка група потегли. След това той каза, “Останалите, протестанти, събирате се в Кемп Фарагът – и не се връщайте до три часа. Ходом марш!”
Незабавно в ума ми проблясна мисълта, “Монсън, ти не си католик, не си юдей и не си протестант. Ти си мормон, тъй че просто стой тук!” Мога да ви уверя, че се чувствах напълно сам. Смел и пълен с решимост, да – но сам.
И после чух най-сладките думи, които бях чувал от този старши сержант. Той погледна към мен и попита, “А вие, мъже, как точно се наричате?” До този момент не си давах сметка, че на тренировъчния плац зад мен или около мен има още някой. Почти едновременно ние отговорихме, “Мормони!” Трудно е да опиша радостта, която изпълни сърцето ми, като се обърнах и видях шепа други моряци.
Старши сержантът се почеса по главата с озадачен вид, но накрая каза, “Е, отивайте някъде, където се събирате. И не се връщайте до три часа. Ходом марш!”
Докато марширувахме, си мислех за думите на едно стихче, което бях научил в Неделното училище за деца преди много години:
Имай смелостта да бъдеш мормон;
Имай смелостта да се изправиш сам.
Имай смелостта да имаш силна отдаденост;
Имай смелостта да я покажеш на другите.
Макар нещата да се развиха различно от това, което очаквах, бях готов да се изправя сам, ако това се беше оказало нужно.
От онзи ден е имало моменти, когато зад мен нямаше никой, тъй че аз наистина се изправях сам. Колко съм благодарен, че толкова отдавна взех решение да остана силен и предан, винаги готов да защитавам своята религия, ако това се наложи.
В случай че понякога се чувстваме неподходящи и неспособни да изпълним задачите пред нас, братя, позволете ми да споделя с вас едно изявление, направено през 1987 г. от тогавашния президент на Църквата Езра Тафт Бенсън, докато се обръщал към голяма група членове в Калифорния. Президент Бенсън казва:
“Във всички епохи пророците са гледали през коридорите на времето към нашия ден. Милиарди починали и онези, които още не са родени, са приковали очи върху нас. Можете да бъдете напълно сигурни в това – вие сте едно избрано поколение. …
Почти шест хиляди години Бог ви е държал в запас, за да се появите в последните дни преди Второто пришествие на Господ. Някои ще отпаднат; но царството Божие ще остане непокътнато, за да посрещне завръщането на своя Глава – тъкмо Исус Христос.
Макар това поколение да е сравнявано по нечестие с дните на Ной, когато Господ очистил земята чрез потопа, този път има голяма разлика: (именно) Бог е запазил за последната част на играта някои от Своите най-силни … чеда, които ще помогнат царството триумфално да продължи напред”4.
Да, братя, ние представляваме някои от най-силните Негови чеда. Наша е отговорността да сме достойни за всичките славни благословии, които нашият Отец в Небесата е запазил за нас. Където и да отиваме, нашето свещеничество върви с нас. Стоим ли на свети места? Моля ви, преди да изложите на опасност себе си и вашето свещеничество, като отивате на места или участвате в дейности, недостойни за вас или за това свещеничество, спрете да помислите за последиците. Всеки от нас е получил Аароновото свещеничество. В хода на това всеки е получил власт, която държи ключовете на служението на ангелите. Президент Гордън Б. Хинкли казва:
“Вие не можете да си позволите да вършите каквото и да е, което би спуснало преграда между вас и служението на ангелите във ваша полза.
Вие не можете да бъдете неморални в какъвто и да е смисъл. Не можете да бъдете нечестни. Не можете да мамите или лъжете. Не можете да споменавате името на Бог напразно, или да използвате непристоен език, и след това да продължите да имате правото на служението на ангелите”5.
Ако някой от вас се препъне по пътя, искам да разберете без каквото и да е съмнение, че има път назад. Процесът се нарича покаяние. Нашият спасител е дал живота Си, за да осигури този благословен дар за вас и мен. Макар пътеката на покаянието да не е лека, обещанията са реални. Казано ни е: “Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг”6. “И греха им няма да помня вече”7. Какво заявление! Каква благословия! Какво обещание!
Сред вас може да има хора, които си мислят, “Е, не спазвам всички заповеди и не върша всичко, което трябва, и въпреки това животът ми си върви просто отлично. Мисля, че мога да се радвам на живота и едновременно да не трябва да спазвам заповедите”. Братя, обещавам ви, че в дългосрочен план това няма да се получи.
Преди няколко месеца получих писмо от човек, който някога мислел, че може да не спазва заповедите и все пак да бъде благословен. Сега той се е покаял и е привел живота си в съответствие с евангелските принципи и заповеди. Искам да споделя с вас един абзац от неговото писмо, защото той представя същината на неправилното мислене: “Трябваше да науча на свой гръб (по трудния начин), че Спасителят е бил съвършено прав, когато казва, “Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона”8. Аз се опитах, може би по-упорито от всеки друг, да правя и двете неща. Накрая”, казва той, “получих всичката празнота, мрак и самота, които Сатана осигурява на хората, които вярват в неговите измами, илюзии и лъжи”.
За да бъдем силни и да устоим на всичките сили, които ни теглят в грешна посока, или на всички гласове, които ни насърчават да поемем по грешен път, ние трябва да имаме свое собствено свидетелство. Дали сте на 12 или на 112 години – или някъде по средата, вие трябва да знаете за себе си, че Евангелието на Исус Христос е истинно. Четете Книгата на Мормон. Размишлявайте над ученията й. Питайте Небесния Отец дали тя е истинна. Ние имаме обещанието, “ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух”9.
Когато ние знаем, че Книгата на Мормон е истинна, следва, че Джозеф Смит наистина е бил пророк и е видял Бог, Вечният Отец и Неговият Син Исус Христос. Следва също, че Евангелието е било възстановено в тези последни дни чрез Джозеф Смит – включително възстановяването на Аароновото и на Мелхиседековото свещеничество.
След като веднъж имаме свидетелство, от нас се изисква да споделяме това свидетелство с другите. Много от вас, братя, са служили като мисионери по цял свят. Много от вас, млади мъже, тепърва ще служат. Подгответе се сега за тази възможност. Уверете се, че сте достойни да служите.
Ако сме подготвени да споделяме Евангелието, ние сме готови да отговорим на съвета на апостол Петър, който настоява, “бъдете винаги готови да отговаряте на всекиго, който ви пита за вашата надежда”10.
През живота си ние ще имаме възможности да споделяме своите вярвания, макар че не винаги знаем кога ще бъдем призовани да сторим това. Такава една възможност ми се даде през 1957 г., когато работех в издателския бизнес и бях помолен да отида до Далас, Тексас, наричан понякога “градът на църквите”, за да се обърна към един бизнес конгрес. След края на конгреса се качих на един туристически автобус за обиколка из предградията. Като минавахме покрай различните църкви, шофьорът коментираше, “Отляво виждате църквата на методистите” или “Това отдясно е католическата катедрала”.
Като минавахме покрай една красива сграда от червени тухли на върха на един хълм, шофьорът ни информира, “Това е сградата, където се събират мормоните”. Една жена от дъното на автобуса попита, “Можете ли да ни кажете нещо за мормоните?”
Шофьорът отби край пътя, обърна се на седалката си и отвърна, “Госпожо, всичко, което знам за мормоните, е че те се събират в онази сграда от червени тухли. Има ли в този автобус някой, който знае нещо повече за мормоните?”
Почаках някой да отговори. Вторачвах се в израза на лицето на всеки човек за някакъв знак за разпознаване, за желание да коментират. Нищо. Осъзнах, че от мен зависи да постъпя, както предлага апостол Павел, да “бъдете винаги готови да отговаряте на всекиго, който ви пита за вашата надежда”. Осъзнах също верността на поговорката, “Когато дойде времето за решения, времето за подготовка е изтекло”.
През следващите 15 минути или нещо приблизително имах привилегията да споделя с хората в онзи автобус моето свидетелство относно Църквата и нашите вярвания. Бях благодарен за моето свидетелство и за това, че бях подготвен да го споделя.
С цялото си сърце и душа се моля всеки млад мъж, който носи свещеничеството, да го почита и да бъде верен на отговорността, която му се дава при ръкополагане. Нека всеки от нас, който е носител на Божието свещеничество, да знае в какво вярва. Нека винаги бъдем смели и подготвени да отстояваме това, в което вярваме, и ако в хода на това трябва да останем сами, нека го направи смело, укрепени от знанието, че в действителност ние никога не сме сами, когато стоим заедно с нашия Отец в Небесата.
Като размишляваме над големия дар, който ни е бил даден – “правата на свещеничеството, неразделно свързани с небесните сили”, нека винаги бъдем решени го да пазим и защитаваме и да сме достойни за неговите големи обещания. Братя, нека следваме напътствието на Спасителя към нас, намиращо се в книгата 3 Нефи: “вдигнете светлината си, за да свети на света. Ето, Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете – това, което Ме видяхте да правя”11.
Да можем винаги да следваме тази светлина и да я издигнем така, че целият свят да я види, е молитвата ми и моята благословия към всички, които чуват гласа ми, в името на Исус Христос, амин.