Важността на името

М. Ръсел Балард

От Кворума на дванадесетте апостоли

Нека развием навик … да изясняваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е името, с което Самият Господ е наредил да бъдем известни.

Старейшина Хейлз, от името на всички нас, ние отправяме нашата най-дълбока любов и сме толкова благодарни, че сте тук тази сутрин.

От миналата обща конференция през април умът ми често се съсредоточаваше върху темата за важността на името. През изминалите няколко месеца в нашето семейство се родиха няколко правнуци. Въпреки че на пръв поглед те се появяват по-бързо, отколкото мога да следя техния брой, всяко дете е радушно прието попълнение в нашето семейство. Всички са получили специално име, избрано от родителите им, име с което да са известни през целият им живот, което ги различава от всички останали. Това е вярно за всяко семейство и също така е вярно измежду религиите по света.

Господ Исус Христос знаел колко е важно да даде ясно име на Неговата Църква в тези последни дни. В 115-и раздел на Учение и Завети, Той Самият дава името на Църквата: “Защото тъй ще се нарича Моята църква през последните дни, тъкмо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” (ст. 4).

И цар Вениамин учи своя народ във времето на Книгата на Мормон:

“Aз бих желал да вземете върху си името на Христа, всички вие, които сте встъпили в завет с Бога да бъдете послушни до края на живота си. …

И аз бих желал също да помните, че това е името, което казах, че ще ви дам, което никога няма да бъде заличено, освен ако не е чрез прегрешение; ето защо, внимавайте да не прегрешите, та името да не бъде заличено в сърцата ви” (Мосия 5:8, 11).

Ние вземаме името на Исус Христос върху себе си във водите на кръщението. Подновяваме ефекта от това кръщение всяка седмица, като вземаме от причастието, като показваме нашата готовност да вземем Неговото име върху си и обещаваме винаги да Го помним (вж. У. и З. 20:77, 79).

Осъзнаваме ли колко сме благословени да вземем върху си името на Божия Възлюбен и Единороден Син? Разбираме ли, колко е важно това? Името на Спасителя е единственото име под небето, чрез което човек може да бъде спасен (вж. 2 Нефи 31:21).

Както си спомняте, президент Бойд К. Пакър обсъди важността на името на Църквата на миналогодишната априлска обща конференция Той обясни, “Покорни на откровението, ние се наричаме Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, вместо Църквата на Мормон” (“Водени от Светия Дух”, Лиахона, май 2011, стр. 30).

Понеже пълното име на Църквата е толкова важно, аз повтарям откровенията от Писанията, напътствията на Първото Президентство в писма от 1982 г. и 2001 г., и думите на други апостоли, които са насърчавали членовете на Църквата да поддържат и учат света, че Църквата е известна с името на Исус Христос. Това е името, с което Господ ще ни призове в последният ден. Това е името, с което Неговата Църква ще се различава от останалите.

Мислил съм много защо Спасителят е дал име от 9 думи на Своята възстановена Църква. Може да изглежда дълго, но ако го приемем като описание каква е Църквата, то внезапно става идеално кратко, откровено и ясно. Как би могло някое описание да бъде по-директно и ясно, и при все това да е казано с тъй малко думи?

Всяка дума е обяснителна и необходима. Определителният член – та в думата Църква, показва уникалната позиция на възстановената Църква сред религиите по света.

Думите Църквата на Исус Христос заявяват, че това е Неговата Църква. В Книгата на Мормон Исус учи: “И как да бъде Моя църквата, освен ако не е наречена на Мое име? Защото, ако една църква е наречена на Моисеевото име, тогава тя е църквата на Моисей; или ако тя е наречена на името на човек, тогава тя е църква човешка; но ако тя е наречена на Моето име, тогава тя е Моята Църква, ако е изградена върху Моето Евангелие” (3 Нефи 27:8).

От последните дни обяснява, че това е същата Църква като Църквата, която Исус Христос установил по време на Своето земно служение, но е възстановена в тези последни дни. Ние знаем, че имало отпадане или вероотстъпничество, което е довело до нуждата за възстановяването на Неговата истинска и съвършена Църква в наше време.

Светиите означава, че нейните членове следват Него и се стремят да вършат Неговата воля, да спазват Неговите заповеди, и в бъдеще се подготвят отново да живеят с Него и нашия Небесният Отец. Светия просто се отнася до онези, които се стремят да направят своя живот свят, като сключват завети да следват Христос.

Името, което Спасителят дал на Своята Църква, ни казва точно кои сме ние и в какво вярваме. Ние вярваме, че Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на света. Той изкупил всички, които са се покаяли за своите грехове, разчупил е оковите на смъртта и е осигурил възкресението на мъртвите. Ние следваме Исус Христос. И както цар Вениамин казал на своя народ, така и аз днес потвърждавам за всички: “бих желал да помните да запазите (Неговото) име записано в сърцата ви” (Мосия 5:12).

Нас са ни помолили да бъдем Негови свидетели “по всяко време, за всяко нещо и на всяко място” (Мосия 18:9). Това означава, че ние трябва да бъдем готови да научим другите Кого следваме и към Чия Църква принадлежим: Църквата на Исус Христос. Сигурно е, че искаме да го направим с дух на любов и свидетелство. Ние искаме да следваме Спасителя, като просто и ясно, при все това скромно, заявяваме че сме членове на Неговата Църква. Ние Го следваме, бидейки светии от последните дни – ученици от последните дни.

Често хора и организации получават прякори от другите. Прякорът може да бъде кратка форма на едно име или може да бъде извлечено от събитие или някаква физическа, или друга характеристика. Макар че прякорите нямат същият статут или значимост, както действителните имена, те може да бъдат използвани правилно.

Господната Църква е имала прякори, както в древността, така и в съвремието. Светиите от времето на Новият завет са наричани християни защото те вярвали в Исус Христос. Първоначално това име е използвано подигравателно от техните хулители, сега е отличително име, и ние имаме честта да бъдем наречени християнска църква.

Нашите членове са били наречени мормони, понеже ние вярваме в Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос. Други хора може да се опитват да използват думата мормон по-общо, за да включат и да имат предвид онези, които са напуснали Църквата и са образували различни отцепнически групи. Подобна употреба само води до объркване. Ние сме благодарни за усилията на медиите да се въздържат от употребата на думата мормон по начин, който може да накара обществото да обърка Църквата с полигамистите или други фундаменталистки групи. Нека ясно да заявя, че никоя полигамистка група, включително онези, които се наричат мормони фундаменталисти или други производни на нашето име, нямат каквато и да било връзка с Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Макар че мормон не пълно и правилно име на Църквата, и макар че първоначално е дадено от нашите хулители през ранните години на гонения, то е станало приемлив прякор, когато се използва за членовете, а не за институцията. Ние не трябва да спрем да използваме името мормон, когато е уместно, а трябва да продължаваме да акцентираме върху пълното и правилно име на самата Църква. С други думи, ние трябва да избягваме и да не одобряваме термина “Мормонска църква”.

През годините докато съм заемал назначения по света, са ме питали многократно дали принадлежа към Мормонската църква. Моят отговор е бил “Аз съм член на Църквата на Исус Христос. Тъй като ние вярваме в Книгата на Мормон, която е наречена на името на един древен американски пророк и ръководител, и е още едно свидетелство за Исус Христос, нас понякога ни наричат мормони.” Всеки път този отговор е бил добре приет и всъщност ми е отварял много възможности да обясня за възстановяването на пълнотата на Евангелието в тези последни дни.

Братя и сестри, само помислете за влиянието, което можем да имаме просто като отговорим, използвайки пълното име на Църквата, както Господ е заявил, че трябва да правим. И ако не може веднага да използвате пълното име, поне кажете, “Аз принадлежа към Църквата на Исус Христос” и по-късно обяснете “на светиите от последните дни.”

Някой може да попита за Интернет страниците, като Mormon.org, както и различни медийни кампании стартирани от Църквата. Както казах, понякога колективно обръщение към членовете като мормони е подходящо. От практична гледна точка хората, които не са от нашата вяра, ни търсят, като използват този термин. Но когато отворите Mormon.org, правилното име на Църквата е обяснено на основната страница и се появява на всяка допълнителна страница на сайта. Не е практично да очакваме хората да набират пълното име на Църквата, когато искат да ни открият или когато отварят нашата уеб страница.

Макар че тези предложения може да продължат, те не трябва да пречат на членовете на Църквата да използват пълното име, когато е възможно. Нека развием навик в нашите семейства, църковни дейности и всекидневни взаимоотношения да изясним, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е името, с което Самият Господ е наредил да бъдем известни.

Едно скорошно допитване показва, че прекалено много хора все още не разбират правилно че мормон се отнася за членовете на Църквата. А мнозинството хора все още не са сигурни, че мормоните са християни. Дори когато четат за работата на нашата програма Helping Hands по целия свят след последиците от урагани, земетресения, наводнения и глад, те не свързват нашите хуманитарни усилия с нас като християнска организация. Със сигурност за тях би било по-лесно да разберат, че ние вярваме и следваме Спасителя, ако се обръщаме към себе си като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. По този начин онези, които чуят името мормон, ще свързват тази дума с нашето име, което е дадено чрез откровение и с хората, които следват Исус Христос.

Както ни е помолило Първото Президентство в писмото им от 23 февруари 2001 г.: “Употребата на даденото в откровение име, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, е все по-важна наша отговорност, да провъзгласяваме името на Спасителя по целият свят. Съответно ние молим, когато става дума за Църквата, да използваме нейното пълно име, когато е възможно.”

През 1948 г. на октомврийската обща конференция президент Джордж Албърт Смит казва: “Братя и сестри, когато си тръгнете оттук, може да общувате с различни деноминации по света, но помнете, че има само една Църква по целия свят, която по божествена заповед носи името на Исус Христос, нашия Господ” (в Conference Report, окт. 1948 г., стр. 167).

Братя и сестри, нека също да помним това, като си тръгваме от конференцията днес. Нека нашите свидетелства за Него биват чувани и любовта ни към Него бъде винаги в сърцата ни, смирено се моля в Неговото име, Господ Исус Христос, амин.