Вие сте от значение за Него

Дитер Ф. Ухтдорф

Втори съветник в Първото Президентство

Господ използва скала, много различна от тази на света, за да претегля достойнството на една душа.

Моисей, един от най-великите пророци, които светът някога е познавал, бил отгледан от дъщерята на фараона и прекарва първите 40 години от живота си в дворцовите зали на Египет. Той познава непосредствено славата и величието на това древно царство.

Години по-късно на върха на една далечна планина, настрана от блясъка и великолепието на могъщия Египет, Моисей стои в присъствието Божие и разговаря с Него очи в очи, както човек разговаря със свой приятел¹. В хода на този разговор Бог показва на Моисей майсторството на ръцете Си, като му дава да зърне за миг Неговото дело и слава. Когато видението свършва, Мойсей пада на земята и дълги часове лежи там. Когато накрая силата му се връща, той осъзнава нещо, което през всичките години в двора на фараона никога не му било идвало наум.

“Знам”, казва той, “че човекът е нищо”².

Ние сме по-малко от това, което предполагаме

Колкото повече научаваме за вселената, толкова повече разбираме – поне до някаква степен – това, което узнал Моисей. Вселената е толкова огромна, тайнствена и славна, че не може да бъде обхваната от човешкия ум. “Безброй светове съм сътворил Аз”, казва Бог на Моисей³. Чудесата на нощното небе са едно красиво свидетелство за тази истина.

Малко са нещата, които са ме изпълвали с такова секващо дъха страхопочитание като полет в чернотата на нощта през океани и континенти, когато през прозорците на моята кабина виждам безконечната слава на милиони звезди.

Астрономите са се опитвали да установят броя на звездите във вселената. Група учени оценява броя на звездите в обхвана на нашите телескопи като 10 пъти повече от всички песъчинки по бреговете и в пустините на света⁴.

Това заключение е поразително подобно на заявлението на древния пророк Енох: “И дори и да беше възможно човек да изброи песъчинките на земята, да, милионите земи като тази, това не би било и началото на броя на Твоите творения”⁵.

Предвид големината на Божиите творения не е чудно, че великият цар Вениамин съветва народа си, “да запазите завинаги в паметта си величието Божие и вашата собствена нищожност”⁶.

Ние сме по-велики от това, което предполагаме

Но макар и човекът да е нищо, аз се изпълвам с удивление и страхопочитание да мисля, че “ценността на душите е огромна в Божиите очи”⁷.

И макар ние може да гледаме към безкрайния простор на Вселената и да си казваме, “Какво е човекът в сравнение със славата на сътворението?”, Сам Бог казва, че ние сме причината Той да създаде Вселената! Неговото дело и слава – целта на тази великолепна вселена – е да спаси и възвиси човечеството⁸. С други думи, безкрайният простор на вечността, славата и тайнствата на безкрайното пространство и време – всички те са създадени за благото на обикновени смъртни човеци като вас и мен. Нашият Небесен Отец създал вселената, за да можем ние да достигнем потенциала си като Негови синове и дъщери.

Това е парадоксът на човека: сравнен с Бог, човекът е нищо; при все това за Бог ние сме всичко. Макар в сравнение с безкрайното творение може да изглеждаме като нищо, ние носим в гърдите си пламтящата искра на вечен огън. Имаме на една ръка разстояние безграничното обещание за възвисяване – светове безкрай. И огромното желание на Бог е да ни помогне да постигнем именно това.

Безумието на гордостта

Великият измамител знае, че най-ефективното му средство да поведе Божиите чеда по грешен път е да призовава към крайностите на човешкия парадокс. При някои хора той призовава горделивите им склонности, като ги раздува и насърчава да вярват в илюзията за собствената си важност и непобедимост. Казва им, че те надвишават средното ниво и поради способност, наследствено право или социално положение са отделени от общата мяра на всички, които ги заобикалят. Той ги увлича да заключат, че поради това са неподвластни на ничии други правила и не следва да се тревожат за ничии други проблеми.

Твърди се, че Ейбрахам Линкълн обичал една поема, която гласи:

О, защо духът на смъртния трябва да бъде горд?
Подобно на внезапно прелитащ метеор, на бързо преминаващ облак,
Проблясък на светкавица, плисък на вълна,
Човекът преминава от живот към своя покой в гроба9.

Учениците на Исус Христос разбират, че сравнено с вечността, нашето съществуване в тази смъртна сфера е само “краткотрайно” в пространството и времето¹⁰.Те знаят, че истинската стойност на даден човек има малко общо с онова, което е високо ценено от света. Знаят, че може да натрупате парите на целия свят и това не може да ви купи къшей хляб в небесното стопанство.

Онзи, който ще “наследи царството Божие”¹¹, трябва да стане “като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов”¹². “Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси”¹³. Такива ученици разбират също, че “когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог”¹⁴.

Ние не сме забравени

Друг начин, по който Сатана мами, е чрез обезкуражаване. Той се опитва да съсредоточи погледа ни върху собствената ни нищожност, докато започнем да се съмняваме, че имаме някаква стойност. Той ни казва, че сме твърде дребни, за да ни забележи някой, че сме забравени – особено от Бог.

Позволете ми да споделя с вас едно лично преживяване, което може да е от помощ на онези, които се чувстват нищожни, забравени или сами.

Преди много години посетих курс за обучение на пилоти във Военновъздушните сили на САЩ. Бях далеч от дома си, един млад западногермански войник, роден в Чехословакия, израсъл в Източна Германия и говорещ английски с големи трудности. Ясно помня пътуването ми до нашата тренировъчна база в Тексас. Бях в един самолет, седнал до пътник, който говореше със силен южняшки акцент. Едва успявах да разбера по някоя дума от това, което казваше. В действителност се чудех дали въобще не бях изучавал някакъв съвсем друг език. Бях ужасен от мисълта, че ще трябва да се съревновавам за така желаните челни места с пилоти-курсанти, на които английският бе майчин език.

Когато пристигнах на авиобазата в малкото градче Биг Спринг, Тексас, потърсих и открих клон на Църквата, който се състоеше от неколцина прекрасни членове, които се събираха в помещения под наем в самата база. Членовете бяха започнали да изграждат малка сграда за събрания, която щеше да служи за постоянно място на Църквата. По онова време членовете осигуряваха по-голямата част от труда за нови сгради.

Ден след ден посещавах моите пилотски курсове и учех толкова прилежно, колкото можех, а после прекарвах повечето си свободно време в работа на новата сграда за събрания. Там научих, че два на четири не е танцова стъпка, а размер на дървена греда. Усвоих също важното умение за оцеляване, да не си удрям пръста, когато кова пирон.

Прекарвах толкова време в работа на сградата за събрания, че президентът на клон – който беше и един от нашите пилоти-инструктори, изрази загриженост, че може би следва да прекарвам повече време в учене.

Моите приятели и колеги курсанти също бяха ангажирани в дейности по прекарване на свободното време, макар да мисля, че уверено можеше да се каже, че някои от тези дейности не биха били в съответствие с днешната брошура За укрепването на младежите. От моя страна, аз се наслаждавах да бъда част от този мъничък тексаски клон, да упражнявам новопридобитите си дърводелски умения и да усъвършенствам английския си, докато изпълнявах призованията си да преподавам в кворума на старейшините и в неделното училище.

На времето Биг Спринг, въпреки името си, бе малко, незначително и неизвестно място. Често изпитвах същото по отношение на мен самия – незначителен, неизвестен и доста самотен. Дори така нито веднъж не се запитах дали Господ ме е забравил или би ли могъл Той изобщо да ме открие там. Знаех, че за Небесния Отец няма значение къде съм, равен ли съм на останалите курсанти в моя курс за пилоти или какво е призованието ми в Църквата. Това, което бе от значение за Него, е дали давам най-доброто от себе си, дали сърцето ми се прекланя пред Него и склонен ли съм да помагам на хората около мен. Знаех, че ако давам най-доброто, на което съм способен, всичко ще бъде наред.

Така и стана.¹⁵

Последните ще бъдат първи

Господ въобще не се интересува дали ние прекарваме деня си, работейки в мраморни зали или в конюшни. Той знае къде сме, без значение колко скромни са нашите обстоятелства. Той ще използва – по Своя начин и за Своите свещени цели – онези, чиито сърца се прекланят пред Него.

Бог знае, че някои от най-великите души, живели някога, никога не са се появявали в историческите хроники. Те са благословени, смирени души, които подражават на примера на Спасителя и прекарват дните на живота си в правене на добро.¹⁶

Една такава двойка, родители на мой приятел, бяха олицетворение на този принцип за мен. Съпругът работеше във фабрика за стомана в Юта. По време на обедната почивка той изваждаше своите Писания или църковно списание и четеше. Когато другите работници го виждаха, те му се присмиваха и отправяха предизвикателства към вярата му. Винаги когато го правеха, той им говореше с доброта и увереност. Не позволяваше тяхното неуважение да го ядоса или разстрои.

Години по-късно един от най-шумно подиграващите се заболя сериозно. Преди да умре, той поиска този смирен мъж да говори на погребението му – което той и стори.

Този верен член на Църквата никога нямаше висок социален статус или голямо богатство, но влиянието му върху всички, които го познаваха, бе голямо. Той почина при промишлена авария, когато спрял, за да помогне на друг работник, заседнал в снега.

Година по-късно вдовицата му трябваше да се подложи на мозъчна операция, в резултат на което вече не можеше да ходи. Но на хората им харесваше да идват и да прекарват времето с нея, защото тя слушаше. Тя помнеше. Проявяваше грижа. Загубила способността да пише, тя научи наизуст телефоните на своите деца и внуци. С любов си спомняше рождени дни и годишнини.

Хората, които я посещаваха, си тръгваха, чувствайки се по-добре по отношение на живота и на себе си. Те чувстваха любовта й. Знаеха, че я е грижа за тях. Тя никога не се оплакваше, а прекарваше дните си, благославяйки живота на другите. Една от приятелките й казваше, че тази жена е от малцината нейни познати, които наистина олицетворяват любовта и живота на Исус Христос.

Тази двойка би могла да бъде първата, за която да се каже, че е без особено значение на този свят. Но Господ използва скала, много различна от тази на света, за да претегля достойнството на една душа. Той познава тази вярна двойка; Той ги обича. Постъпките им са живо свидетелство за силната им вяра в Него.

Вие сте от значение за Него

Мои скъпи братя и сестри, може да е вярно, че човек е нищо в сравнение с величието на вселената. Понякога можем даже да се чувстваме незначителни, незабележими, самотни или забравени. Но винаги помнете – вие сте от значение за Него! Ако някога се усъмните, че сте от значение за Него, помислете над следните четири божествени принципа:

Първо, Бог обича смирените и кротките, защото те са по-големи в небесното царство¹⁷.

Второ, Господ поверява “пълнотата на (Неговото) Евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света”¹⁸. Той избира “немощните на света (да) излязат и (да) прекършат могъщите и силните”¹⁹ и да посрамят силните²⁰.

Трето, няма значение къде живеете, колко скромни са обстоятелствата ви, колко лоша е работата ви, колко ограничени са способностите ви, колко обикновена външността ви или колко дребно може да ви се струва вашето църковно призование – вие не сте невидими за вашия Небесен Отец. Той ви обича. Той познава смиреното ви сърце и вашите постъпки на обич и доброта. Заедно те формират едно трайно свидетелство за вашата вярност и вяра.

Четвърто и последно, моля разберете, че това, което виждате и изпитвате сега, няма да трае вечно. Няма вечно да изпитвате самота, печал, болка или обезсърчение. Имаме пълното с вяра обещание на Бог, че Той никога не забравя, нито изоставя онези, чиито сърца се прекланят пред Него²¹. Имайте надежда и вяра в това обещание. Научете се да обичате своя Небесен Отец и станете Негов ученик в слово и дело.

Бъдете уверени, че ако просто устоите, вярвате в Него и останете верни в спазването на заповедите, един ден ще преживеете лично обещанията, открити на апостол Павел: “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”²².

Братя и сестри, най-могъщото Същество във вселената е Отец на вашия дух. Той ви познава. Той ви обича със съвършена любов.

Бог вижда, че вие не сте само смъртно същество на една малка планета, което живее кратко – Той гледа на вас като на Свое дете. Той ви вижда като съществото, което сте способни и предназначени да станете. Той желае вие да знаете, че сте от значение за Него.

Нека винаги вярваме, уповаваме и живеем по такъв начин живота си, че да разберем своята истинска вечна стойност и потенциал. Нека бъдем достойни за скъпоценните благословии, които нашият Небесен Отец пази за нас, е молитвата ми, в името на Неговия Син, тъкмо Исус Христос, амин.