Младежи
Смелост, за да устоим през бурята
През втората нощ на коловия ни лагер на Младите жени валеше силен дъжд и имаше торнадо. Моят район имаше около 24 млади жени, които посетиха лагера заедно с двама ръководители и всички ние трябваше да се съберем на сигурно място в една малка хижа. Дъждът валеше силно, а вятърът се усилваше. Трябваше постоянно да си напомням за молитвата за безопасност, която нашия президент на кол беше отправил по-рано. Нашият район също каза обща групова молитва в хижата, и аз казах мои лични молитви.
Много от момичетата бяха уплашени и беше лесно да се разбере защо. Нашата хижа не беше много устойчива, и се намирахме точно край реката. След около 20 минути бурята се засили толкова, че целият кол трябваше да изтича от своите хижи до хижите на съветниците, които се намираха на по-голяма височина. Моят президент на кол каза друга молитва и изпяхме химни, песни от Неделното училище за деца и лагерни песни в опит взаимно да се утешим. Да, ние бяхме уплашени, но чувствахме, че всичко ще бъде наред. След половин час беше възможно да се върнем в нашите районни хижи.
По-късно разбрахме какво е станало с торнадото през онази нощ. То се разделило на две бури. Една от тях ни заобиколила отдясно, а другата отляво. Бурята при нас не дори не беше най-силната!
Аз знам, че Бог чу нашите молитви през онази нощ и ни защити от най-силните пориви на бурята. Защо торнадото се бе разделило, освен ако Бог не го бе пожелал? Знам, че през бурите в живота, ние винаги можем да се молим на Небесният Отец и Той ще ни чуе и отговори, като ни даде смелост и защита, която ни е нужна за преминем в безопасност.