Послание за обучение при посещение, януари 2012 г.

Грижи и служение чрез обучение при посещение

Изучете този материал и, ако е уместно, го обсъдете с посетените от вас сестри. Използвайте въпросите, за да помогнете в укрепването на сестрите и да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от собствения си живот.

Вяра ● семейство ● взаимопомощ

“Милосърдието означава много повече от чувство на щедрост”, учи президент Хенри Б. Айринг, първи съветник в Първото Президентство. “Милосърдието се ражда от вярата в Господ Исус Христос и е резултат на Неговото Единение.”¹ За сестрите от Обществото за взаимопомощ обучението при посещение може да бъде милосърдие в действие, важен начин да упражняваме своята вяра в Спасителя.

Чрез обучението при посещение ние осигуряваме грижа, като се свързваме с всяка сестра, споделяме евангелското послание и се стремим да опознаем нея и нуждите на семейството й. “Обучението при посещение става Господно дело, когато се съсредоточим над хората, а не над процентите”, обяснява Джули Б. Бек, обща президентка на Обществото за взаимопомощ. “В действителност обучението при посещение никога не свършва. То е по-скоро начин на живот, отколкото задача. Да служим с вяра като посещаващи учителки е доказателство за нашето ученичество.”²

Като осигурим последователна грижа, подкрепена с молитва, ние научаваме как най-добре да служим и да посрещнем нуждите на всяка сестра и нейното семейство. Служението може приеме много форми – някои големи, а други не толкова. “Често малките постъпки на служба са всичко, което се изисква да помогнем и благословим някого: въпрос относно семейството на един човек, кратко насърчение, искрен комплимент, малка бележка с благодарност, кратко телефонно обаждане”, учи президент Томас С. Монсън. “Ако сме наблюдателни и чувствителни и ако действаме според подтиците, които получаваме, можем да постигнем много добри неща. Безброй са постъпките на служба, осигурени от огромната армия посещаващи учителки на Обществото за взаимопомощ.”³

От Писанията

Иоана 13:15, 34–35; 21:15; Мосия 2:17; Учение и Завети 81:5; Моисей 1:39

От нашата история

През 1843 г. членовете на Църквата в Наву, Илинойс, били разделени на 4 района. През месец юли онази година, ръководителките на Обществото за взаимопомощ, назначили комитет за посещения от четири сестри във всеки район. Отговорностите на посещаващите комитети включвали оценяване на нуждите и събиране на дарения. Обществото за взаимопомощ използвало тези дарения, за да подпомогне нуждаещите се.⁴

Макар че посещаващите учителки вече не събират дарения, те си запазват отговорността да определят нуждите – духовни и материални, и да работят, за да посрещнат тези нужди. Илайза Р. Сноу (1804–1887), втори общ президент на Обществото на взаимопомощ, обяснява: “Една … учителка трябва да има толкова много от Духа Господен, като влиза в нечий дом, за да знае с какъв дух я посрещат там. … Молете се пред Бог и Светия Дух, за да получите (Духа), така че да можете да срещнете този дух, който преобладава в този дом … и може да почувствате нужда да говорите с думи на мир и утеха, и ако видите, че на някоя сестра й е студено, вземете я до сърцето си, както бихте взели дете в скута си, за да го сгреете.”⁵

© 2012 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/11. Одобрено за превод: 6/11. Превод на Visiting Teaching Message, January 2012. Bulgarian. 10361 112

Какво мога да направя?

Какво правя, за да помогна на моите сестри да усетят, че аз съм приятел, който ги обича и се грижи за тях?
Как мога да стана по-добър в грижите за другите?