Послание на Първото Президентство, август 2012 г.
Призованието на Спасителя да служим
Всички, които са учили математика, знаят какво е общ знаменател. За светиите от последните дни съществува един общ знаменател, който ни свързва заедно. Този общ знаменател е индивидуалното призование, което получава всеки от нас да изпълнява задачи в Божието царство тук, на земята.
Провинявали ли сте се някога да роптаете, когато получавате някое призование? Или приемате с благодарност всяка възможност да служите на своите братя и сестри, като знаете, че нашият Небесен Отец ще благослови хората, които Той призовава?
Надявам се, че ние няма да пропуснем истинската задача на дълбоко ценените възможности да служим. Тази задача, тази вечна цел, е същата, за която Господ говори и която се намира в Скъпоценен бисер: “Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”1.
Нека винаги помним, че мантията на членството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не е плащ на удобство, а по-скоро одежда на отговорност. Дългът ни е, освен да спасим себе си, да водим другите хора в селестиалното царство на Бог.
Като крачим с желание по пътеката на служба на Бог, никога няма да се окажем положението на Шекспировия кардинал Уолси. Лишен от власт, след като цял живот служил на своя крал, той горчиво се оплаква:
Ако бях служил на моя Бог с половината усърдие,
с което служих на моя крал, Той в моята старост
нямаше уязвим да ме остави на враговете ми.2
Каква служба изискват небесата? “Господ изисква сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послешните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни”3.
Спирам за миг, когато помисля за думите на президент Джон Тейлър (1808–1887): “Ако не възвеличавате своите призования, Бог ще ви държи отговорни за онези, които сте можели да спасите, ако бяхте изпълнявали дълга си”4.
Животът на Исус, докато служил сред хората, е подобен на силна, ярка светлина на доброта. “Аз съм всред вас, като онзи, който слугува”5, заявява Исус, докато носел сила в крайниците на недъгавия, светлина в очите на слепия, способност да чува в ушите на глухия и живот в тялото на мъртвия.
С притчата за добрия самарянин Учителят ни учи да обичаме ближните си като нас самите.6 С отговора Си на богатия млад управител Той ни учи да отхвърлим своя егоизъм.7 С това, че нахранил 5 000 души Той ни учи да виждаме нуждите на другите хора.8 А с проповедта на хълма Той ни учи да търсим първо царството Божие.9
В Новия свят възкресеният Господ заявява, “вие познавате нещата, които трябва да вършите в Моята църква; защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също; защото това, което сте Ме виждали да върша, тъкмо същото ще вършите”10.
Ние благославяме другите хора, когато служим в сянката на “Исус от Назарет, … Който обикаляше да прави благодеяния”11. Бог да ни благослови да намерим радост, служейки на нашия Отец в Небесата, като служим на чедата Му на земята.
© 2012 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/11. Одобрено за превод: 6/11. Превод на First Presidency Message, August 2012. Bulgarian. 10368 112
Преподаване от това послание
“(Господ) няма да допусне да се провалим, ако вършим своята част. Той ще ни подкрепи и подсили, дори отвъд нашите собствени таланти и способности. … Това е едно от най-милите и вълнуващи преживявания, които могат да се случат на човешко същество (Езра Тафт Бенсън в Преподаването-няма по-велико призование, 1999 г., стр. 20). Помислете дали да не споделите преживяване, когато вие или човек, когото познавате, е почувствал как Господ увеличава неговите таланти и способности. Поканете семейството да сподели някои от собствените си положителни преживявания, докато те са откликвали на “призованието на Спасителя да служим”.